№ 969
гр. Русе, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520101661 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ.
Постъпила е искова молба от „ОТП Лизинг” ЕООД срещу М. П. К., в
която се твърди, че на 27.04.2018г. между ищцовото дружество (с предишно
наименование „Сожелиз-България“ ЕООД) в качеството на лизингодател и
„Голд транс - лоджистик“ ЕООД в качеството на лизингополучател и В.И.М.
и М. П. К. в качеството им на солидарни длъжници е сключен договор за
финансов лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да
придобие собствеността над избран от лизингополучателя лизингов актив,
който да предаде за ползване на последния, а последния се задължил да
изплаща лизингови вноски. В изпълнение на договорните задължения на
ответника бил предоставен употребяван влекач *** с рег. № *** при
условията на финансов лизинг, за което обстоятелство бил подписан приемо-
предавателен протокол.
На основание сключения между страните договор и конкретно чл. 2,
ал. 9 ответникът се задължил да заплаща всички разходи, свързани с
придобиването, използването и поддръжката на лизинговата вещ, в това
число и разходи за застраховка на актива, годишен данък МПС и прочие.
1
Твърди се, че първоначално тези задължения били изпълнявани, но
последствие били преустановени.
Поради неизпълнение на задълженията, дружеството лизингодател
изпратило до лизингополучателя уведомление от 13.03.2020г. на управителя
на дружеството Тихомир Маринов. С уведомлението лизингополучателят бил
информиран за размера на дължимите и просрочени задължения и му бил
даден срок за изпълнението им. Тъй като погасяване не последвало, за
дължимите суми ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № ***/2023 г.
С оглед постъпилото възражение в заповедното производство се моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено
задължението на М. П. К. към „ОТП Лизинг“ ЕООД за сумите: 1080.00 лв. -
разход за възстановяване на владение, за който е издадена фактура № *** от
11.01.2022г.; 598,02 лв. - разход за платен годишен данък МПС за 2021г., за
който е издадено известие за плащане № *** от 08.04.2021г. и 3889,43 лв. -
разход за застрахователна премия по Застрахователна полица № *** от
18.11.2020г., за който е издадено известие № *** от 24.11.2020г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Посочено е, че сумите предмет на
исковото производство са част от дължимите суми по заповедното, но
оспорва тяхната дължимост, тъй като не било доказано в настоящото
производство на първо място, че тези суми са заплатени от дружеството, а на
следващо място счита и че не е налице основание да бъдат претендирани от
него, тъй като процесният договор за лизинг е изтекъл на 05.07.2020г.
Ответникът имал задължение за заплащане на тези суми по силата на
договора, а след като той е изтекъл не е налице основание премията за
застраховка „Гражданска отговорност“ да се претендира от
лизингополучателя, респективно от солидарно задължилия се с него
ответник. Аналогичен бил въпросът и за дължимостта на местен данък, който
се дължал от собственика какъвто е ищецът, а не ответникът. По тези
съображения се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
2
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 27.04.2018г. между ищцовото дружество (с предишно
наименование „Сожелиз-България“ ЕООД) в качеството на лизингодател и
„Голд транс-лоджистик“ ЕООД в качеството на лизингополучател и В.И.М. и
М. П. К. в качеството им на солидарни длъжници е сключен договор за
финансов лизинг с предмет употребяван влекач *** с рег. № ***. Срокът на
лизинга е уговорен на 24 месеца, за всеки от които лизингополучателят се е
задължил да заплаща лизингова вноска в размерите посочени в погасителния
план към договора, първата от които с падеж 25.05.2018г., а последната
25.04.2020г.
С нотариална покана, връчена на 25.08.2020г. на управителя на
дружеството лизингополучател, лизингодателят е претендирал заплащането
на незаплатени лизингови вноски, такси, данъци и други разходи в общ
размер на 21 939,93лв.
С писмо от 02.10.2020г., лизингодателят е възложил на „Соломон
консулт груп“ ООД „възстановяване на владението на лизинговото
имущество“.
По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.
№***/2023г. по описа на РС – Русе, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу солидарните
длъжници „Голд транс - лоджик“ ЕООД, В.И.М. и М. П. К. за дължими суми
произтичащи от процесния договор в общ размер на 11 175,93лв., включващи
разход за възстановяване на владение, разход за платен годишен данък на
МПС за 2021г., разходи за застраховка „Гражданска отговорност“, дължими
по застрахователни полици от 18.11.2020г. и 18.11.2019г., разходи за
нотариална заверка на подписи, разход за платен годишен данък на МПС за
2020г., административна такса за извършени плащания от лизингодателя към
трети лица, непогасен остатък от разход за застраховка „Каско“ по вноска с
падеж 02.02.2020г., непогасен остатък от разход за застраховка „Гражданска
отговорност“ по вноска с падеж 03.11.2019г. и разход за платен годишен
данък на МПС за 2019г.
Срещу издадената заповед за изпълнение по реда и в срока по чл. 414
ГПК е постъпило възражение от ответника М. П. К., с което оспорва
дължимостта на част от претендираните от него по заповедното производство
3
суми, а именно: Разход за връчван на покана за плащане – 360лв., разход за
възстановяване на владение – 1080лв., разход за платен годишен данък МПС
за 2021г. – 598,02лв., разход за застраховка „Гражданска отговорност“ –
3889,43лв., дължими съгласно Застрахователна полица № ***/18.11.2020г.;
разход за нотариална заверка на подпис – 12лв., разход за нотариална заверка
на подпис – 18лв., разход за платен годишен данък МПС за 2020г. – 448,52лв.
(претендираната сума е в размер на 598,02лв., от които М. П. К. признава, че
дължи 149,50лв.), разход за застраховка „Гражданска отговорност“ –
1947,89лв., дължими съгласно Застрахователна полица №
BG/22/***/18.11.2019г. – вноска 2 с падеж 18.05.2020г., административна
такса за извършване на плащания от „ОТП Лизинг“ ЕООД в полза на трети
лица, съгласно т.10, б.“Б“ от Тарифа за таксите и комисионните, събирани от
„ОТП Лизинг“ ЕООД – 233,75лв., административна такса за извършване на
плащания от „ОТП Лизинг“ ЕООД в полза на трети лица, съгласно т.10, б.“Б“
от Тарифа за таксите и комисионните, събирани от „ОТП Лизинг“ ЕООД –
480лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след депозирано по чл. 414 ГПК възражение от
длъжника, поради което се явява процесуално допустим.
Ищцовото дружество е основало претенцията си както в заповедното
производство, така и в исковото на сключения между страните договор за
финансов лизинг.
Действително по силата на сключения договор, лизингополучателят
(съответно и солидарните с него длъжници, какъвто се явява ответникът)
освен дължимите лизингови вноски, е поел задължение да заплаща всякакви
допълнителни такси, разноски и плащания във връзка с нормалното
използване и опазването на лизинговата вещ (чл. 2 от договора), в това число
данъци, такси, застраховки и пр..
Естеството на договора за финансов лизинг предполага, че с
изтичането на срока му съществува възможност за лизингополучателя при
определени в договора условия да придобие собствеността върху лизинговата
вещ. В случая няма спор по делото, че предоставения по договора влекач ***
4
с рег. № *** не е придобит в собственост от лизингополучателя и е останал
собственост на лизингодателя след изтичането на срока на договора, което е
станало на 25.05.2020г. (когато са изтекли уговорените 24 месеца съгласно
чл. 11 от договора). По делото няма твърдения и доказателства за
продължаване срока на договора. При това положение ищцовото дружество
би могло да претендира плащания от ответника основани на процесния
договор за лизинг, само за времето на неговото действие. След прекратяване
действието на договора, лизингополучателят дължи връщане на лизинговата
вещ (чл. 345, ал.1 ТЗ и чл. 9 от процесния договор). Неизпълнението на това
задължение обаче не влече като последица нито продължаването на договора,
нито възможността за лизингодателя да претендира суми основание на него,
но за период след прекратяването му, като разходи за застраховки, данъци и
пр., каквито са част от претендираните в настоящото производство суми –
598,02лв. разход за платен годишен данък за лизинговата вещ за 2021г. и
3889,43лв. разход за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица от
18.11.2020г. Задължено лице за тези разходи се явява собственикът на
лизинговата вещ, в случая ищцовото дружество. При липса на действащ към
момента на извършване на тези разходи договор между страните, то няма как
тези суми да бъдат дължими от ответника на договорно основание, на каквото
са претендирани по делото, в който смисъл направените от ответника
възражения се явяват изцяло основателни.
По отношение на третата претендирана сума – 1080лв. разход за
възстановяване на владение. На първо място тази претенция е основана на
предприето действие, което обаче не е осъществено. Изрично в писменото
изявление депозирано от процесуалния представител на ищцовото дружество
преди проведеното открито съдебно заседание и направено признание, че
лизинговата вещ не е върната, тъй като е унищожена. В чл. 8 от договора е
предвидено право на лизингодателя при неизпълнение от страна на
лизингополучателя да „изземе“ лизинговата вещ, разноските за което са за
сметка на лизингополучателя. След като действието изземване не е
осъществено то и претендираното за него плащане е недължимо, независимо,
дали лизингодателят е направил разноски възлагайки това действие на трето
лице. За пълнота следва да се отбележи, че липсват по делото доказателства
реално да са заплатени тези разноски, както и как те са формирани, което е
допълнително основание за неуважаването на исковата претенция и за тази
5
сума.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен и за трите претендирани суми.
При този изход на спора, в тежест на ищцовото дружество следва да се
възложат разноските в размер на 856,75лв. за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, оказал му правна услуга в
хипотезата на чл. 38, ал.2 ЗА. В същата хипотеза са претендирани и разноски
за заповедното производство в размер на 753,38лв.
Процесуалното представителство за подаване на възражение по чл. 414
ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на
основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи
по аналогия. В настоящия случай длъжникът чрез процесуален представител е
подал възражение в утвърдения образец като възраженията са бланкетни.
Поради което и в случая съдът счита, че по аналогия следва да намерят
приложение конкретни случаи, предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 –
възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 5 за
изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до
действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Съдът
намира че чл. 7, ал. 7 от Наредбата - за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение е
неприложим. Доколкото подаването на възражението е една от
възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, адвокатското
възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес.
По тези съображения на процесуалния представител на ответника следва
ищцовото дружество да бъде осъдено да им заплати 200лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно
наименование „Сожелиз-България“ ЕООД), ЕИК131391369 със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ №28, ет.4,
представлявано от управителя Михаил Руменов Комитски срещу М. П. К. с
6
ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** установителен иск за дължимостта на
сумите 1080.00 лв. - разход за възстановяване на владение, за който е
издадена фактура № *** от 11.01.2022г.; 598,02 лв. - разход за платен
годишен данък МПС за 2021г., за който е издадено известие за плащане №
*** от 08.04.2021г. и 3889,43 лв. - разход за застрахователна премия по
Застрахователна полица № *** от 18.11.2020г., за който е издадено известие
№ *** от 24.11.2020г. . и за които суми е издадена Заповед №***/28.07.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от
2023г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „ОТП Лизинг“ ЕООД (с предишно наименование
„Сожелиз-България“ ЕООД), ЕИК131391369 със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ №28, ет.4, представлявано
от управителя Михаил Руменов Комитски да заплати на основание чл. 38,
ал.2 ЗА на адвокат К. Х. с ЕГН********** от АК – Русе с адрес гр. Русе, ул.
„Драма“ №15 адвокатско възнаграждение в размер на 856,75лв. за
настоящото производство и 200лв. по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС -
Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7