Р Е Ш Е Н И Е № 235
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15.07.2019
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от двадесет
и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Антоанета
Калайджиева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №295 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№168 от 27.03.2019 г. по търг.дело №818/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив
в уважителната му част, с която е уважен предявеният иск по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Недоволен от така постановеното
решение в обжалваната му част е останал жалбоподателят З.**. ЕИК **, представлявано дружество от
изпълнителните директори Н.Ч. и К.Р., чрез главен юрисконсулт Б.А..
Жалбоподателят счита, че
решението в тази част е неправилно, несправедливо и противоречи на действащи
нормативни актове, регулиращи основанията при определяне на застрахователно
обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, както и
на трайно установената съдебна практика на ВКС.
На първо място, не е съгласен, че
ищецът И.И. е създал с пострадалия в
ПТП дълбока емоционална връзка и ,че е
материално правно легитимирано лице, като излага подробни аргументи в тази връзка.
При условие на евентуалност, ако
се приеме, че искът е основателен, не е
съгласен с размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Счита
,че следва да се изплати обезщетение в размер на 5 000 лв., както е
предвидено в пар.96,ал.2 от КЗ. В тази
връзка излага доводите си за компетентността на националния съд при
тълкуване на норми от общностното право.
Счита, че ако се приложи в отношенията между страните КЗ/отм./, но не
би следвало за тези отношения да се прилага
ТР№1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС, което е постановено след отмяната на тези
норми.
Изложил е и оплаквания във връзка
с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и аргументите си в тази връзка.
Моли да се отмени решението в
уважителната му част и се отхвърли исковата претенция. Претендира направените
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И.А.И., чрез
процесуалния си представител адвокат В.Н.,
е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията
във въззивната жалба и моли да не се уважава. Изложил е подробни съображения
срещу оплакванията на жалбоподателя.
Моли да се потвърди решението в
уважителната му част.
Съдът, след
като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до присъдено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП на внук и до определения размер на
обезщетението.
Видно от данните по делото, предявена е искова молба от И.А.И. за
заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на дядо му Т.К., причинена от ПТП, осъществило се на 21.09.2015
г. в гр.К., с участието на товарен
автомобил, застрахован при ответното застрахователно дружество със застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, който автомобил е бил управляван от К.Н.П..
По случая било образувано досъдебно производство №81-РП от 2015 г. по описа на ВОП-Пловдив,
а впоследствие и н.о.х.д.№88/2016 г. по описа на Военен съд-Пловдив, приключило
с влязла в сила присъда, с която К.Н.П. е признат за виновен на настъпване на
ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на Т.К..
Ищецът
твърди, че в резултат на престъплението са му причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в изключително тежки претърпени болки и страдания от смъртта на дядо му. С
дядо си поддържал изключително близки и
топли отношения в резултат на създала се
конкретна житейска ситуация. Скръбта му е несравнима и неутешима. Бил негова
опора. Едва ли има сила, която да намали
неговата тъга. Поради което и на
основание Директива 2012/29 ЕО, чл.52 от ЗЗД, както и определените лимити на
отговорността на застрахователите по задължителната застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите, претендира обезщетение в размер на 100 000
лв.
Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че
ищецът не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като е внук на починалия и не е налице изключителност
на болките и страданията, като се позовава на ТР№1/2016 г. на ОСГНТК на ВКС. Прави
и възражение за съпричиняване. Оспорва и размера на предявения иск.
На база оплакванията във въззивната жалба,
предмет на въззивното производство са дължимостта и размерът на застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди на внук, настъпили от смъртта на дядо му в
резултат на ПТП.
ПТП , в резултат на което е причинена
смъртта на Т.К., е станало на 21.09.2015
г. Към тази дата е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобил –
застрахователен договор, сключен с полица №***/20.03.2015 г., със срок на
действие 21.03.2015 г. – 20.03.2016 г.
Съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането
на новия кодекс в сила, се прилага част четвърта от КЗ/отм./, освен ако
страните са уговорили друго след влизане
в сила на новия кодекс. В случая няма наведени твърдения за други уговорки след
влизане в сила на новия кодекс. Ето защо, правното основание на предявения иск
е по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./, като материално правните норми по този кодекс са
от значение за настоящия случай.
В същото време процесният иск е
предявен по пощата на 18.10.2018 г.
Съгласно пар.96, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за претърпени неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4, т.е. на други лица, които са имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия, се определя в размер на 5000 лв. до влизане в сила на
методика по чл.493а, ал.2.
Съгласно ал.3, размерът на
обезщетението по ал.1 се отнася и за предявените съдебни претенции в периода
21.06.2018 г. - 07.12.2018 г. Не е
посочено за кои съдебни претенции се
отнася тази разпоредба - дали за
претенции, основаващи се на застрахователни
събития, възникнали при действието на стария КЗ или за претенции, основаващи се на застрахователни
събития, възникнали при действието на новия КЗ в сила от 01.01.2016 г. При тълкуване,
имайки предвид, че разпоредбата се отнася до материално правни норми на новия кодекс, следва да се прилага за
съдебни претенции, произтичащи от
застрахователни събития, които са възниквали при действието на новия
кодекс.
Дори да се приеме, че има
действие в случаи, като процесния, при който застрахователното събитие е
възникнало при действието на стария кодекс, тя не следва да намери приложение,
поради противоречие с норми на общностното право. По силата на пар.7,т.2 от ДР
на ЗИД на КЗ, в сила от 16.02.2018 г.,
КЗ въвежда изискванията на посочените
директиви, в т.ч. на Директива 2009/103/ЕО относно Гражданска отговорност на
автомобилистите при използване на МПС и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка.
Съгласно чл.9,ал.1 от посочената
директива със заглавие“Минимални суми“, без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми:
а) в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR
за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите;
б) в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
Ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ
най-късно на 11 юни 2012 г., в рамките на който да приведат техните минимални
застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.
Държавите-членки, които въвеждат такъв преходен период, информират Комисията за
това и посочват продължителността на преходния период.
Въпреки това, най-късно до 11 декември 2009 г. държавите-членки увеличават
размера на гаранциите, така че те да достигнат най-малко половината от размера,
предвиден в първа алинея.
Въведеният с параграф 96, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на КЗ лимит на максималното обезщетение, което може да
се получи при застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите противоречи
на чл.9,ал.1 от директивата, тъй като е
значително по-нисък от минималния размер на застрахователната сума и от
предварително уговорените между страните застрахователни лимити. Като
противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се
прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право.
С решение на Съда на Европейския съюз от
24.10.2013 г. по дело С277/12,
постановено по преюдициално запитване, е прието, че "държавите-членки
трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване правото на
Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването при
произшествия при използване на моторни превозни средства, не могат да лишат
посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Постановено е в
решението, че "чл. 3, пар. 1 от
Директива 72/166 и чл. 1 и
2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка Гражданска
отговорност при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението
за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила
при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е
по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от
Втора директива 84/5". Посочената директива е кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО. Решението по преюдициалното
запитване е задължително на основание чл.633 от ГПК.
Пар.96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ не съответства на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/103/ЕО, поради което определеният максимален размер на обезщетение в него не следва да се
прилага.
Следва да се отбележи ,че посочената
директива е транспонирана в националния закон – КЗ от 2005 г./отм./, в сила
от 11.06.2012 г. до 31.12.2015 г._Съгласно
чл.266 от КЗ/отм./, задължителната застраховка Гражданска отговорност се
сключва за следните минимални
застрахователни суми:
1.за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000 лв. за
всяко събитие при едно пострадало лице, 10 000 000 лв.- при две или
повече пострадали лица,
2.за вреди на имущество- 2 000 000
лв. за всяко събитие.
Транспонирана е и в действащия КЗ. В чл.492 е посочен размерът на
минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/, както следва :1.за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
– 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, 2.за
вреди на имущество (вещи) – 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя
на увредените лица.
Ето защо и в съответствие с
основния принцип при определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД
– принципа на справедливостта, следва да се пристъпи към разглеждане на
предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди в резултат на ПТП, при
което пострадалият е починал. Приложение следва да намери и задължителното
тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г.
по т.д.№1/2016 г на ОСГНТК на ВКС. Съгласно посоченото решение, материално
легитимиран да получи обезщетение за
неимуществени вреди е и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Ищецът е внук на починалия Т.К. в резултат на ПТП.
Разпитани са свидетели за
установяване на претърпените му болки и страдания в резултат на смъртта на дядо
му.
Видно от показанията на свидетелката Н.Т., леля на ищеца, той бил в изключително
близки отношения с покойния и баща. “И. беше на година и няколко месеца,когато
сестра ми се разведе със съпруга си.И. с майка си и моя баща, и моята майка
живеят и живееха непрекъснато в един дом. И. е отгледан от майка ми и баща ми,
поради това, че сестра ми работеше в Гърция по финансова подбуда.“ От
показанията се установява, че живеели в гр.К. на ул. Т.К.№16 до 2013 или 2014
г., когато И. се запознал със съпругата си и заминал при нея в гр.С.. Продължил
да поддържа връзки с дядо си и цялата фамилия, като в почивните дни се връщал
да поддържа дворното място. Много трудно,“ревешката“,“плачешката“ понесъл
смъртта на дядо си. Грижи се за
поддръжката на гроба на дядо си.
Видно от показанията на
свидетелката П.К., баба на ищеца , И. израсъл с нея и дядо си. Поели го изцяло,
като трето дете. Грижили се за здравето му. Помагали му с уроците. Дядо му
ходел на родителските срещи.“И. беше много привързан към дядо си, дадохме му
добро възпитание, още тъгува за дядо си. Много се разбираха.“ Установява се ,че
дядо му го учил да играят шах, че И. бил скромно момче, че никога не е
прекъсвал връзките си с тях , при всяка
възможност си идвал от С., че сега той е мъжът в къщата. Много тежко изживява смъртта на дядо си, тъгува за него,
прави помени.
От така събраните свидетелски
показания, които са непротиворечиви, се установява, че между дядо и внук са
съществували отношения на трайна взаимна близост и обич. Дядо му бил като баща,
поради развода на родителите му. Живеели заедно, като семейство. Заедно с баба
му се грижил изцяло за здравето,
възпитанието и обучението му. Баща му живеел в чужбина. Въз основа на тях следва да се направи извод, че между дядо и
внук е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка.
Установява се, че ищецът е бил
регистриран на друг адрес в гр.К.-адресът на другия му дядо, но не е живеел
там. Фактът, че е бил адресно регистриран на друг адрес, сам по себе си не
изключва създалата се трайна и дълбока
емоционална връзка в отношенията между
двамата.
Установява се и, че ищецът
страдал от смъртта на дядо си, тъй като той се грижил за него, тежко преживявал
тази загуба, грижил се за гроба му, правел помени.
При така установената фактическа
обстановка се установява изключението , за което се говори в тълкувателното
решение. В резултат на житейски обстоятелства между ищеца и дядо му се породила
силна и здрава връзка, в повече от нормално присъщата родствена връзка, което оправдава получаването на обезщетение. Ищецът
е изпитал много силни емоционални болки и страдания от смъртта на дядо му. Ето
защо и в съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД е справедливо да получи
обезщетение в размер на 50 000 лв.
От страна на застрахователя е
направено възражение на съпричиняване от страна на пострадалия, на 83 г.,
който се е появил на пътното платно
неочаквано за водача. Счита, че не е спазил правилата на чл.113 и чл.114 от закон за движение на пътищата, като е допринесъл
за настъпване на ПТП.
В чл.113 са посочени
задълженията на пешеходеца при пресичане на пътното платно, а в чл.114 се
забранява те внезапно да навлизат на платното за движение,както и да пресичат
при определена видимост.
Назначена е съдебно-техническа експертиза за
механизма на ПТП, от констатациите на която се установява, че участниците в ПТП
- водачът и пешеходецът са имали видимост един към друг. От момента, в който
пешеходецът е навлязъл на платното на движение-на маркирана пешеходна пътека, водачът е имал техническа
възможност да го забележи, при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност е имал техническа възможност да избегне ПТП. Тези
констатации се подкрепят и от обясненията на вещото лице в с.з., дадени във
връзка с разпита на водача, като свидетел в настоящото производство, и
обяснението му, че пешеходецът е спрял на пешеходната пътека. Ето защо и тъй
като не се установява да са нарушени задълженията на пешеходеца ,не може да се приеме
съпричиняване от негова страна и възражението на застрахователя се явява
неоснователно.
До всички тези изводи е
достигнал и първоинстанционният съд при постановяване на обжалваното
решение,поради което то следва да се потвърди.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение
№168 от 27.03.2019 г. по търг.дело №818/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив
в уважителната му част, с която е уважен предявеният иск от И.А.И. по
чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ срещу З.**. за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.