№ 274
гр. Варна, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110108775 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от М. Р. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „****” 223, вх. 2, ет. 4, ап. 47, чрез
адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, против: ****, ЕИК ****,
ТД на НАП - гр. Варна, с адрес гр. Варна, бул. „****” № 128 осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща вреда под
формата на платени в полза на ответника разноски по ИД № **** г. по описа
на ****, peг. № ****, с район на действие ОС - Варна.
Моли, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да му бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки
следните фактически твърдения:
Твърди, че с Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на ****
- Варна, е признато Решение № **** постановено на 26.11.2013 г. и влязло в
сила на 03.01.2014 г. на Отдел „****” в Окръг **** Република ****, с което му
е наложена финансова санкция в размер на 80 € /осемдесет евро/ и разноски
28,50 € /двадесет и осем евро и 50 цента/, общо 108,50 € /сто и осем евро и 50
цента/ с равностойност в български лева към деня на постановяване на
1
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер
на 212,20 лв./двеста и дванадесет лева и 20 ст./.
Твърди се, че Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на
**** - Варна е изпратено на ТД на НАП - Варна за изпълнение по реда на
ЗНАП и ДОПК. С разпореждане от 12.03.2015 г. ТД на НАП - гр. Варна,
присъединява към изпълнително дело № **** г. по описа на ТД на НАП - гр.
Варна, вземанията по финансовата санкция по Решение **** от **** г. по
ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, с актосъставител Държава членка на
ЕС по ЗПИИРКОРФС от гр. Варна за сумата в размер на 212,20 лв. ./двеста и
дванадесет лева и 20 ст./. Твърди се, че общото му задължение по
изпълнително дело № **** г. по описа на ТД на НАП - гр. Варна възлиза в
размер на 262,20 лв. /двеста шестдесет и два лева и 20 ст./, от които 212,20 лв.
- вземане по Решение **** от **** г. по ЧНД 62/2015 г. и 50 лв. - вземане,
произтичащо от наложена глоба с фиш от ОД на МВР - Варна.
Твърди се, че с определение № **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на
**** - Варна, е осъден да заплати по сметка на НБПП сумата от 120 лв. /сто и
двадесет лева/, представляваща хонорар, заплатен от НБПП за предоставената
му служебна защита в производството по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** -
Варна. Въз основа на определение № **** г. по ЧНД 62/2015 г. по описа на
**** - Варна е издаден изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г.
Твърди се, че на 07.04.2015 г. с платежно нареждане N ****, ищецът
заплаща по сметка на ТД на НАП сума в размер на 289,13 лв. /двеста
осемдесет и девет лева и 13 ст./, с основание на превода - ИД **** г., както и с
платежно нареждане № док. ****, заплаща по сметка на Националното бюро
за правна помощ сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, с основание на
превода - държавна такса по ЧНД 62 /2015 г. по описа на **** - Варна.
Твърди се, че въпреки, че е заплатил всички свои задължения, свързани с
ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна, на 15 май 2020г., ****, ЕИК ****
образува ИД № 2020******** по описа на ****, рег.№ ****, с район на
действие **** - Варна.
Твърди се, че на 16.06.2020 г., ****, изпраща до ищеца покана за
доброволно изпълнение, с която го уведомява, че с Изпълнителен лист,
издаден на 07.04.2015 г. от ****- Варна, на основание съдебно определение по
ЧНД №62 от 2015 г. на **** - Варна, е осъден да заплати парично задължение
2
в полза на взискателя ****, ЕИК ****, представлявана от Началник отдел
„Частни държавни вземания” в ЦУ на НАП **** В Поканата за доброволно
изпълнение с изх.№ 10253/16.06.2020 г. е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза в размер на 422,00 лв. /четиристотин двадесет и
два лева/, от които 120,00 лв./сто и двадесет лева/ неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.), явяващо се въпросното вземане за
главница, 5,00 лв. /пет лева/ присъдени разноски, 150,00 лв. (сто и петдесет
лева) разноски по изпълненото дело, 147,00 лв. (сто четиридесет и седем лева)
такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 30.06.2020 г.
Твърди се, че за да не пристъпи ЧСИ към принудително изпълнение, на
**** ищецът доброволно заплаща по сметка на съдебния изпълнител сумата в
размер на 446,00 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева/, дължима по ИД
№ **** г., с което прави пълно погасяване чрез банков превод от Райфайзен
банк.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът представя в съда отговор, с който
изцяло признава исковите претенции. Моли да не бъдат присъждани в полза
на ищеца разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се от ю. к. П. И..
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Няма спор между страните, че с Определение № **** г. по ЧНД 62/2015
г. по описа на **** - Варна, ищецът е осъден да заплати по сметка на НБПП
сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща хонорар, заплатен от
НБПП за предоставената му служебна защита в производството по ЧНД
62/2015 г. по описа на **** - Варна.
Няма спор между страните, че въз основа на Определение № **** г. по
ЧНД 62/2015 г. по описа на **** - Варна е издаден изпълнителен лист № 207
от 07.04.2015 г.
Няма спор между страните, че на 07.04.2015 г. с платежно нареждане №
3
****, ищецът заплаща по сметка на ТД на НАП сума в размер на 289,13 лв.
/двеста осемдесет и девет лева и 13 ст./, с основание на превода - ИД **** г.,
както и с платежно нареждане № док. ****, заплаща по сметка на
Националното бюро за правна помощ сума в размер на 120 лв. /сто и двадесет
лева/, с основание на превода - държавна такса по ЧНД 62 /2015 г. по описа на
**** - Варна.
Няма спор между страните, че на 15 май 2020 г., ****, ЕИК ****
образува ИД № 2020******** по описа на ****, рег.№ ****, с район на
действие **** - Варна.
Безспорно е между страните, че на 16.06.2020 г., ****, изпраща до ищеца
покана за доброволно изпълнение, с която го уведомява, че с Изпълнителен
лист, издаден на 07.04.2015 г. от ****- Варна, на основание съдебно
определение по ЧНД №62 от 2015 г. на **** - Варна, е осъден да заплати
парично задължение в полза на взискателя ****, ЕИК ****022. Паричното
задължение възлиза в размер на 422 /четиристотин двадесет и два/ лева като в
тази сума се включват и 150 /сто и петдесет/ лева разноски по изпълнителното
дело.
Няма спор между страните, че на **** ищецът доброволно заплаща по
сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 446,00 лв. /четиристотин
четиридесет и шест лева/, дължима по ИД № **** г., с което прави пълно
погасяване чрез банков превод от Райфайзен банк.
Безспорно е между страните, че с платежно нареждане № **** от
16.08.2024 г. ответникът е възстановил на ищеца сумата от 150 /сто и петдесет/
лева – разноски по ИД № 2020******** по описа на ****, рег. № ****.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съдът приема, че ищецът е изплатил още през 2015г. дължимата сума по
ИД **** г., както и държавната такса по ЧНД 62/2015 г. по описа на **** –
Варна, погасявайки изцяло задълженията си към ответника.
Съдът приема, че ИД № 2020******** по описа на ****, рег. № **** е
образувано без основание, тъй като изпълняемото право – вземането по
изпълнителен лист № 207 от 07.04.2015 г. - е било погасено още през 2015 г.
Следователно плащанията в полза на взискателя по изпълнителното дело са
4
извършени без основание и сумите трябва да бъдат възстановени.
Съдът приема, че в хода на процеса с платежно нареждане от 16.08.2024
г. ответникът е заплатил сумата от 150 лева, която е предмет на предявения
осъдителен иск.
Плащането на задължението е факт по реда на чл. 235, ал.3 ГПК, който
следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на окончателния
съдебен акт. При тези съображения и доколко е осъществено плащането,
съдът следва да отчете същото като факт погасяващ задължението на
ответника, което поражда като последица отхвърляне на предявеният срещу
него иск.
По отношение на разноските:
Плащането от страна на ответника е извършено след сезиране на съда. В
настоящата хипотеза нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение,
доколкото с поведението си ответната страна е станала повод за завеждане на
делото. Направените от ответника възражения за недопустимост на исковото
производство поради липса на интерес настоящият състав намира за
несъстоятелни. Неподаването на възражение пред съдебния изпълнител в хода
на изпълнителното производство не е скрепено със санкция, нито пък липсата
на нарочно изявление до Национална агенция по приходите. В случай на
накърнени субективни права, ищецът сам определя обема на търсената от него
защита, поради което съдът счита, че е налице правен интерес от
предявяването на настоящия иск. Разноските се дължат за заплатени от ищеца
държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 600 лв., за които суми е представен списък по
чл. 80 ГПК и които не са оспорени като размер от ответната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Р. М., ЕГН ********** от гр. Варна,
ж.к. **** ****, вх. 2, ет. 4, ап. 47, за осъждане на Национална агенция по
приходи, ЕИК ****, с административен адрес гр. ****, бул. **** № 52 да
заплати сумата от 150 лева, представляваща вреда под формата на платени в
полза на ответника разноски по ИД № **** г. по описа на ****, peг. № ****.
5
ОСЪЖДА Национална агенция по приходи, ЕИК ****, с
административен адрес гр. ****, бул. **** № 52 ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. М.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. **** ****, вх. 2, ет. 4, ап. 47 сумата от 650
(шестстотин и петдесет) лева, от която 50 лева съдебно – деловодни разноски
и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6