Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260017 25.03.2021 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 626 по описа на Районен съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по предявени искове с правно основание чл. 128,т.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД; чл. 59,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Ю.Р.Х. ***,
действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат а.. Е.Д.-ВАК, твърди в
исковата молба, че между него и ответника „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК *********,
гр.София, представлявана от изп. директор И. Т., е
съществувало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор №
375/12.01.2015г., по силата на който ответникът е работил на длъжност „технически
ръководител”, а след това е преназначен на длъжност „технически сътрудник” с
доп. споразумение към трудовия договор № 781/01.06.2016г.( с оглед нормативно
изменените изисквания за предишната длъжност) и с трудово възнаграждение в
размер на 4779,84лв. и 28,68лв. клас
прослужено време от 0,6%.Излага, че в края на 2016г., поради възникнали
конфликти с ръководството, ищецът учредил търг. дружество ”Конструктор ТТ”
ЕООД, като уведомил работодателя за желанието си да прекрати трудовото си
правоотношение и настоявал да му бъде назначен заместник, с оглед осигуряване
на непрекъснатото изпълнение на задълженията му.Тъй като работодателят
бездействал, ищецът твърди, че бил принуден да подаде нарочна молба от
16.05.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на
страните, а при несъгласие на работодателя, същата да се счита за отправено
едномесечно предизвестие по чл.326,ал.1 от КТ. Твърди, че депозирал молбата при
служителка в изнесения офис на дружеството в гр.Тервел, която още същия ден я
препратила на ръководството по електронна поща.Сочи, че няколко дни след
подаване на молбата, бил посетен от лица, които го принудили да подпише запис
на заповед, с цел да бъде принуден да довърши започнатите обекти, а
именно-пречиствателната станция в гр.Тервел и жилищен блок в гр.Силистра. Излага,
че продължил да работи до 02.07.2017г., като на 20.06.2017г. получил на своята
електронна поща писмо от офиса в гр.Тервел, от което било видно, че молбата му
за прекратяване на трудовия договор е
изпратена на ръководството още на 16.05.2017г., в деня на подаването
й.На същата дата-20.06.2017г. получил и искане за даване на обяснения по чл.
193,ал.1 от КТ от работодателя за извършвана от ищеца конкурентна дейност, а на
22.06.2017г. ищецът изпратил такива обяснения на работодателя, но на 10.07.2017г.
получил с куриерска пратка уволнителна заповед № 07/07.06.2017г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради злоупотреба с доверието на
работодателя. Като твърди, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичане
срока на оправеното от него предизвестие, ищецът поддържа, че новото уволнение
е незаконосъобразно извършено след като трудовото правоотношение вече е било
прекратено. Излага също, че при изпълнение на работата си, е заплащал различни
стоки и услуги от името на работодателя на обща стойност 6 197,04лв.,
които останали неизплатени след прекратяване на договора, както и трудово
възнаграждение за м. май и м.юни 2017г. в размер на по 4808,52лв., поради което
ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите
искове за присъждане на дължимите суми, ведно с обезщетение за забава, както
следва: трудово възнаграждение на ищеца за м.май 2017г. в размер на 4808,52лв. ведно с обезщетение за забава в
размер на 1483,96лв. за периода от 01.06.2017г. до 15.06.2020г. и за м.юни
2017г. в размер на 4808,52лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
1443,89лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г., както и за сумата от
6197,04лв., претендирано обезщетение за
неоснователното обогатяване на работодателя с посочената сума, представляваща
платени от ищеца и за сметка на ответника разходи, ведно с обезщетение за
забава в размер на 1912,47лв. за периода от 01.06.2017г. до 15.06.2020г., за
които твърди, че е налице извънсъдебно признание на задължението от страна на
ответника, извършено с писмена молба по т.д.№ 1/2018г. по описа на ОС
Търговище, претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно
заседание съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, а именно-
от брутно трудово възнаграждение на ищеца за м.май 2017г. в размер на 4808,52лв., претендира нетен размер от
4 051,63лв. и за обезщетение за забава върху нея от 1483,96лв. претендира
1250,38лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г.; от брутното трудово възнаграждение за м.юни
2017г. в размер на 4808,52лв., претендира нетна сума в размер на
4 051,63лв. и обезщетение за забава от размер на 1443,89лв. до размер от
1 216,61лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г., както и обезщетението
за забава върху сумата от 6197,04лв., от размер на 1912,47лв. за периода от
01.06.2017г. до 15.06.2020г. се претендира в
намален размер на 1 864,43лв.В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищеца а.. Е.Д.-ВАК, която оспорва
въведеното от ответника възражение за прихващане като неоснователно и пледира
за уважаването на исковете изцяло, претендира разноски.
В срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез
процесуален представител и съдебен адресат а.. И.Г.-САК, се излага становище за
допустимост, но неоснователност на исковете, като се твърди, че в процесните два
месеца ищецът не е престирал труд, а за нарушения на
трудовата дисциплина е уволнен дисциплинарно; въвежда се възражение за липса на
покана от страна на ищеца до ответника, поради което ответникът приема, че не
дължи обезщетения за забава; въвежда се и правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111,ал.1,б.“а“ от ЗЗД за
вземането за трудово възнаграждение за м.май 2017г., както и за акцесорната претенция към него; въведено е и в условията на
евентуалност, при уважаване на исковете,
възражение за прихващане с дължимо от ищеца обезщетение по чл. 221,ал.2
от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение; липсва становище по
предявения иск за неоснователно обогатяване; претендират се разноски.В съдебно
заседание, ответникът, редовно призован, не изпраща представител.Постъпили са
молби от процесуалния му представител с искане за разглеждане на спора в
отсъствие на представител на ответното дружество, като се поддържат изложените
възражения, иска се отхвърлянето на исковете изцяло, в евентуалност-уважаване
на възражението за прихващане, претендират се разноски.
След преценка
на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните
не е спорно, че помежду им е съществувало валидно трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 375/12.01.2015г., по силата на който ответникът е
работил на длъжност „технически ръководител”, а след това е преназначен на
длъжност „технически сътрудник” с доп. споразумение към трудовия договор №
781/01.06.2016г.( с оглед нормативно изменените изисквания за предишната
длъжност) и с трудово възнаграждение в размер на 4779,84лв. и 28,68лв. клас прослужено време от 0,6%.Спорът е за
това дали са налице дължими суми за трудово възнаграждение, останали
неизплатени след прекратяване на трудовото правоотношение и налице ли е
неоснователно обогатяване на работодателя със суми пратени от ищеца във връзка
с работата му, като в тази връзка следва да се установи кога точно е прекратено
трудовото правоотношение и на какво
основание. Видно от молба на ищеца от 16.05.2017г., същият е отправил до
работодателя предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, в
която е посочил още, че при липса на съгласие, молбата следва да се счита за
едномесечно предизвестие по см. на чл. 326,ал.1 от КТ. Видно от представената
на хартиен носител, заверена от ищеца, кореспонденция между него и служител на ищцовото дружество-Венета Маринова, молбата му е доведена
до знанието на работодателя още в деня на депозирането й на 16.05.2017г. и това
обстоятелство не е оспорено от ответника по делото. От искане за предоставяне
на обяснения от 13.06.2017г. се установява, че работодателят е предоставил на
ищеца тридневен срок от получаване на искането за даване на обяснения относно
развивана от последния конкурентна дейност, с оглед регистрираното от ищеца
дружество „Конструктор-ТТ” ЕООД, получено от ищеца на 20.06.2017г. От
приложените писмени обяснения на ищеца, дадени по реда на чл. 193,ал.1 от КТ е
видно, че същият е посочил, че с изтичане срока на предизвестието на
17.06.2017г. трудовото правоотношение е прекратено, поради което не следва да
дава обяснения на работодателя.Оспорва и извършването на конкурентна дейност,
доколкото регистрираното от него дружество не е развивало дейност.Със заповед №
07/07.06.2017г. на работодателя, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” поради злоупотреба с доверието на работодателя, на осн. чл. 330,ал.2,т.6,вр. чл.
190,ал.1,т.4, пр. първо и чл. 188,т.3 от КТ, като заповедта е връчена на ищеца
на 10.07.2017г.Във връзка с уреждане на отношенията на страните по повод
подписания от ищеца запис на заповед, ответникът се снабдил със заповед по чл.
417 от ГПК, оспорена от длъжника, като настоящият ответник е предявил установителен иск за съществуване на вземането, по който е
образувано т.д.№ 1/2018г. по описа на ОС Търговище, приложено по настоящото
дело, с решение по което, претенцията на ищеца (настоящ ответник) е
отхвърлена.Видно от съдържащите се в това дело документи, с молба от
18.09.2018г., ищцовата страна, на осн.
чл. 175 от ГПК е признала вземането на ответника Ю.Х. до размера, посочен в
писмения отговор.Видно от съдържанието на писмения отговор по т.д.№ 1/2018г. по
описа на ОС Търговище, настоящият ищец е претендирал под формата на възражение
за прихващане, предявено в условията на евентуалност заплащане на следните
суми: сумата от 4780,52 лв. неплатено трудово възнаграждение за м.май 2017 г.
(от която 4779,84 лв. заплата и 28,68 лв. клас просл.време
0,6 %), ведно със законната лихва 280.75 лева за периода от датата на падежа -
01.06.2017 г. до датата на исковата молба - 28.12.2017 г., както и законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 4780,52 лв. неплатено трудово възнаграждение за м.юни 2017 г. (от която
4779,84 лв. заплата и 28,68 лв. клас просл.време 0,6
%), ведно със законната лихва в размер на 240.83 лв. за периода от датата на
падежа - 01.07.2017 г. до датата на исковата молба - 28.12.2017 г.,
както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 6197,04 лв. - представляваща общ размер на
платените от ответника за сметка на работодателя разходи, описани подборно в
„Авансов отчет № 7/ 15.05.2017 г.”, ведно със законната лихва в размер на
363.94 лв. за периода от 01.06.2017г. до датата на исковата молба, както и
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. От представена на хартиен носител, заверен от ищцовата
страна, покана за доброволно плащане от 04.03.2020г., изпратена на електронната
поща на ответника се установява, че ищецът е поканил ответника да му заплати в
едноседмичен срок от получаване на поканата и сумите, предмет на настоящото
производство., като при липса на данни дали същото е получено, следва да се
приеме, че исковата молба, ведно с приложеното писмо, има характер на покана за
доброволно изпълнение.От заключенията по назначената първоначална и
допълнителна СИЕ, неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло като
компетентни и отговарящи на поставените задачи се установява, че в
счетоводството на ответника за осчетоводени дължими суми за трудово
възнаграждение на ищеца за м. май 2017г., съотв. в
размер на 4848,65лв. брутно, а обезщетението за забава върху сумата е 1496,35лв. за периода от
01.06.2017г. до 15.06.2020г., а в нетен
размер дължимата сума за трудово възнаграждение е 4051,63лв. и обезщетението за
забава върху нея е 1250,38лв. за периода от 01.06.2017г. до 15.06.2020г.; за
м.юни 2017г., дължимото трудово възнаграждение
е в размер на 4848,65лв. брутно, а обезщетението за забава върху сумата е 1455,.94лв. за периода от 01.07.2017г.
до 15.06.2020г., а в нетен размер
дължимата сума за трудово възнаграждение е 4051,63лв. и обезщетението за забава
върху нея е 1216,61лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г., като вещото
лице посочва, че не са представени документи, установяващи изплащането на
посочените суми на ищеца. Относно дължимите суми по „Авансов отчет № 7/
15.05.2017 г.”, по описаните в него фактури на стойност общо 6197,04лв., вещото
лице посочва, че в дневниците за покупки на ответното дружество са включени 49
фактури от отчета на обща стойност 5979,40лв., а общата стойност на фактурите,
невключени в дневниците е в размер на 217,64лв.; посочва и обезщетението за
забава върху сумата от 6197,04лв., а именно- 1864,43лв. за периода от
01.07.2017г. до 15.06.2020г. Вещото лице е установила още, че работодателят е
изплатил дължимите суми за удръжки по посочените по-горе трудови
възнаграждения, а относно твърдението на ответника, че изплащането на трудовите
възнаграждения е уговорено да се извършва двукратно през месеца, вещото лице не
е установила уговорени конкретни дати за такова, а фишовете за заплати на ищеца
са изготвени за еднократно плащане. По делото ищецът е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на св. Ю.Р.Х.-брат
на ищеца, който твърди, че ищецът е работил на обектите на ответното дружество
до края на м.юни 2017г.Съдът, отчитайки родството на свидетеля с ищеца приема,
че следва да кредитира показанията му, като отговарящи и на писмените
доказателства по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Претенциите на
ищеца са за заплащане на дължимо трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ за
м.май и м.юни 2017г., ведно с обезщетение за забава, както и за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника със сумата от 6197,04лв.,
ведно с обезщетение за забава, като ответникът оспорва исковете с доводи за
липса на полаган труд от ответника през процесните
два месеца, брани се и с възражение за погасяване на дължимото трудово
възнаграждение за м. май 2017г. и обезщетението за забава към него като
погасени по давност, доколкото сумите подлежали на двукратно изплащане през
месеца. Възражението за погасяване на претенцията за трудово възнаграждение за
м.май 2017г. и обезщетението за забава към него поради изтекла тригодишна
погасителна давност по чл. 111,б.”а” и чл. 119 от ЗЗД, съдът приема за
неоснователно, поради следното: На първо място, ответникът не е ангажирал доказателства
за твърдението си за уговорено плащане на трудовото възнаграждение на два пъти,
както твърди-първото-до 25-то число на месеца, за който се отнася и второто-до
10-то число на следващия месец, такива данни не са установени и от вещото лице, поради което съдът приема,
че трудовото възнаграждение се дължи по реда на чл. 270,ал.2 от КТ или съотв. на 01.06.2017г. за възнаграждението за м. май 2017г.
и на 01.07.2017г.-за м. юни 3017г., т.е. вземането за трудово възнаграждение на
ищеца за м. май 2017г. е било изискуемо считано от 01.06.2017г., а исковата
молба е депозирана на 17.06.2020г., но съобразявайки
спирането на процесуалния срок на основание чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците и с
оглед продължаване течението на срока съгласно § 13 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето
(обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), съдът намира, че вземането
за трудово възнаграждение, респ. за обезщетение за забава към него не са
погасени по давност, поради което възражението на ответника в тази връзка е
неоснователно.От събраните доказателства по делото съдът приема за безспорно
установено, че ответникът не е изплатил на ищеца трудово възнаграждение за
м.май и м.юни 2017г., като основният въпрос в случая е кога точно и при какви
условия е прекратено трудовото правоотношение, като в тази връзка, съдът приема
следното: Видно от твърденията на самия ищец в исковата молба, същият е депозирал
молба за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните, получено от
работодателя на 16.05.2017г., като в законово определения едноседмичен срок,
работодателят не е взел становище по предложението, поради което съдът приема,
че е налице заявеното в условията на евентуалност в молбата заявление същата да
се счита за едномесечно предизвестие, поради което следва да се приеме, че с
изтичане срока на предизвестието, започнал да тече от 17.05.2017г. и считано от
18.06.2017г., трудовото правоотношение е било прекратено с предизвестие от
ищеца, на осн. чл. 326,ал.1 от КТ, а издадената
по-късно уволнителна заповед на работодателя не е произвела никакво правно
действие.По тази причина и ищецът не дължи на ответника обезщетение по 221,ал.2
от КТ.С оглед на изложеното, доколкото съдът приема, че трудовото
правоотношение е прекратено от 18.07.2017г., то следва да се приеме, че
дължимото трудово възнаграждение следва да се определи за м.май 2017г. изцяло и
за периода от 01.06.2017г. до 18.06.2017г., като за изчислението му не са
необходими специални знания и съдът приема, че се следва възнаграждение за 12
работни дни от м.юни 2017г.Доколкото съдът приема за установено, че нетния
размер на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м. май 3017г. е в размер
на 4051,63лв. и обезщетението за забава върху него е 1250,38лв. за
периода от 01.06.2017г. до 15.06.2020г., а за м.юни 2017г., дължимото трудово
възнаграждение в нетен размер е
4051,63лв. за целия месец, то за 12 работни дни, дължимата сума е в размер на
2 209,98лв.(4501,03 : 22 =
184,167лв./дн. Х 12 дни =
2 209,98лв.).Дължимото обезщетение за забава върху тази сума от
2 209,98лв., изчислено от съда чрез използване на онлайн калкулатор е в
размер на 663,60лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г. С оглед на
изложеното, съдът приема, че ответникът не е изплатил на ищеца дължимото
трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение, поради
което претенциите на ищеца са основателни и доказани в предявените размери за м. май 3017г. в размер на 4051,63лв. и обезщетението за забава върху нея
в размер на 1250,38лв. за периода от 01.06.2017г. до 15.06.2020г., и следва да
бъдат уважени изцяло, на осн. чл. 128 от КТ и чл 86,ал.1
от ЗЗД, а искът за трудово възнаграждение за м.юни 2017г. е частично
основателен до размер от 2 209,98лв.
и следва да се уважи до този размер, като за разликата до пълния
предявен размер от 4051,63лв. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 128
от КТ; претенцията за обезщетение за забава върху трудовото възнаграждение
за м.юни 2017г. също е частично основателна и следва да се уважи до размер от
663,60лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г., като за разликата до пълния
предявен размер от 1216,61лв., следва да се отхвърли, като неоснователна, на осн. чл.
86,ал.1 от ЗЗД. Дори да се приеме, че ищецът е продължавал да работи и до
края на м. юни 2017г., то с оглед прекратяването на трудовото правоотношение,
считано от 18.06.2017г., отношенията между страните след тази дата излизат
извън предмета на настоящия спор. Относно претенцията за обезщетение за неоснователно
обогатяване, съдът приема следното: видно от събраните доказателства по делото,
ищецът е направил разходи за различни стоки и материали в полза и от името на
работодателя, които са посочени в представения от ищеца „Авансов отчет № 7/
15.05.2017 г.”, в който са описани фактури на стойност общо 6197,04лв., като съобр. заключението на вещото лице в дневниците за покупки
на ответното дружество са включени 49 фактури от отчета на обща стойност
5979,40лв., а общата стойност на фактурите, невключени в дневниците е в размер
на 217,64лв.По делото ищецът не е ангажирал доказателства относно това дали
посочените в тези фактури на обща стойност 217,64лв. стоки и услуги са
извършени в полза на работодателя, поради което съдът приема, че ищецът е
доказал сторени разходи в размер на 5979,40лв., които е извършил в полза на
работодателя и поради това му се дължи обезщетение за неоснователно
обогатяване, настъпило за ответника, който си е спестил разходите до този
размер, поради което предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неоснователно обогатяване е основателен и доказан до размер от 5 979,40лв.
и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 17.06.2020г. до изплащане
на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 6197,04лв. ,
искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, на осн.
чл. 59,ал.1 от ЗЗД. Доколкото ответникът не е изплатил на ищеца дължимото обезщетение,
последният претендира и обезщетение за забава върху него, като в тази връзка,
съдът приема следното: При неизпълнение на
парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е
необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона –
при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана ( чл.84, ал.3 ЗЗД). Следователно, забавата на
длъжника настъпва с изискуемостта на вземането -чл.114, ал.1 ЗЗД, само в
изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилият
се при общия фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД не изпада в забава със самото
обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
Задължението за заплащане на мораторни лихви е
дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение
настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
чл.84, ал.2 ЗЗД. Когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето
задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана,
след която длъжникът изпада в забава ( Определение № 443 от 17.05.2018
г. по гр. д. № 905/2018 г. на ВКС, IV г.о.) .Така и в Решение № 394 от
27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г.о. отделение приема, че в
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата и не е обвързано със срок, поради което, съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД,
кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.В
случая, по делото не е установено дали и кога точно поканата за доброволно изпълнение
до ответника е получена от него, поради което и не може да се направи извод, че
същият е бил поставен в забава преди връчване на преписа от исковата молба с
приложенията към нея, обстоятелство обуславящо извод, че претенцията за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 1864,43лв. за периода от
01.07.2017г. до 15.06.2020г. върху обезщетението по чл. 59 от ЗЗД е
неоснователна и следва да се отхвърли, на
осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД. Що се отнася до извънсъдебното признание на
фактите, относими към посочените суми, направено от
работодателя по т.д.№ 1/2018г. по описа на ОС Търговище, съдът приема, че
същото е направено под условие, при това без изрично посочване на суми, които
се признават, поради което съдът го кредитира с оглед установените релевантни
факти по настоящото дело, на осн.чл.175 от ГПК(в този
см. Решение
№ 134 от 5.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3482/2018 г., IV г. о.).
С оглед изхода
от спора, доколкото и двете страни са претендирали разноски, съдът приема, че
ищецът е направил разноски за вещо лице в размер на 50лв. и за а..
възнаграждение в размер на 2200лв.(800лв. за двата иска по чл. 128 от КТ,
300лв. за исковете по чл. 86 от ЗЗД към тях, 800лв. по иска по чл. 59 от ЗЗД и
300лв. по акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД), при което
има право на разноски с оглед степента на уважаването им, или 618,18лв. по
исковете за заплати, 231,82лв. по акцесорните искове
към тях, 771,90лв. по иска по чл. 59 от ЗЗД, както и на 37,99лв. от внесения
депозит за вещо лице, или общо 1659,89лв.Ответникът е направил разноски за а..
възнаграждение в размер на 1000лв., като има право на разноски съобр. отхвърлената част от исковете, като съдът приема, че
за защитата по всеки иск е направил разноски по равно, при което му се следват
разноски в размер на 115лв. по исковете по чл. 128 от КТ, 193,18лв. по
претенциите за обезщетение за забава, 7,50лв. по иска по чл. 59 от ЗЗД и 250лв.
по акцесорната претенция към него или общо 665,68лв.,
при което ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 994,21лв.,
определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС Търговище държавна такса върху уважените искове в размер на 566,20лв., както и 75,97лв. възнаграждение за вещо лице, определено по
съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.6 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, гр.София, представлявана от изп. директор И.
Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж,
вдясно, да заплати на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 4051,63лв.,
трудово възнаграждение за м.май 2017г., ведно със законната лихва от
17.06.2020г. до изплащане на задължението, на
осн. чл. 128 от КТ, както и обезщетение за забава
в размер на 1250,38лв. за периода от 01.06.2017г. до 15.06.2020г., на осн. чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК *********, гр.София, представлявана от изп. директор И. Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж, вдясно, да заплати на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 209,98лв. ., трудово възнаграждение за м.юни 2017г., ведно със законната лихва от 17.06.2020г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 128 от КТ, като за разликата до пълния предявен размер от 4051,63лв. отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 128 от КТ.
ОСЪЖДА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК *********, гр.София, представлявана от изп. директор И. Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж, вдясно, да заплати на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, обезщетение за забава върху главницата от 2209,98лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г. в размер на 663,60лв., като за разликата до пълния предявен размер от 1216,61лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, гр.София, представлявана от изп. директор И.
Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж,
вдясно, да заплати на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на 5 979,40лв. ведно със законната лихва от
17.06.2020г. до изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен
размер от 6197,04лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, против „КРИСТАЛНА
ВОДА“ АД, ЕИК *********, гр.София, представлявана от изп.
директор И. Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен
етаж, вдясно, иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от
6197,04лв. за периода от 01.07.2017г. до 15.06.2020г. в размер на 1864,43лв.,
като неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, гр.София, представлявана от изп. директор И.
Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж,
вдясно, да заплати на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** ***, разноските по делото в
размер на 994,21лв., определени по съразмерност и след компенсация, на осн. чл.
78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРИСТАЛНА ВОДА“ АД, ЕИК
*********, гр.София, представлявана от изп. директор И.
Т., съдебен адрес ***, първи надпартерен етаж,
вдясно, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Търговище държавна такса върху уважените искове в размер на 566,20лв., както и 75,97лв. възнаграждение за вещо лице, определено по
съразмерност, на осн.
чл. 78,ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: