№ 233
гр. Русе, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
Членове:Васил Петков
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500296 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 1816 от 30.12.2024г. постановено по
гр.д.№ 1309/24г. е отхвърлил предявените от С. П. Т. искове с правно
основание чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Екон 91“ ООД, ЕИК
*********, за заплащане на сумата 29028,21 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на трудова злополука, претърпяна на **.**.****г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и сумата
от 6011,15 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на
настъпване на увреждането - **.**.****г. до 07.03.2024 г., като неоснователни.
Със същото решение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, С. П. Т., е осъдена да
заплати на „Екон 91“ ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в
размер на 2500 лв. Решението е постановено при участието на трето лице -
помагач на ответника - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК
*********.
С. П. Т. обжалва посоченото решение в неговата цялост, като счита, че
същото е неправилно и необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Иска да бъде отменено и предявените от нея искове да
бъдат уважени в пълен размер.Навежда следните доводи:
1
Първоинстанционният съд неправилно е определил периода за който се
претендира обезщетение и в който са търпени вреди- до датата на спогодбата,
като вреди се търпят и до настоящия момент. Неправилно е прието, че с
изплатените 2181,18 лева са обезщетени както имуществените, така и
неимуществените вреди. Неправилно районният съд не е уважил
възражението на ищцата за нищожност на спогодбата. Сочи, че искането й
към работодателя е било за възстановяване на разходите за лечение, прегледи,
лекарства, операция, имплант, транспортни разходи, като искането на
работодателя към застрахователя е било за плащане на същото основание.
Счита, че подписаното споразумение е нищожно поради противоречие със
закона, тъй като липсва представителна власт на лицата подписали
споразумението от името на застрахователя и работодателя, както и заявена
воля от работника. Спогодбата е нищожна и поради нарушаване на добрите
нрави и поради злоупотреба с работодателска власт. Позовава се на съдебна
практика за нищожност на спогодба, когато е договорен размер на
обезщетението, който е многократно по-нисък от справедливия такъв.
Позовава се и на тълкувателно решение от 2022г. съгласно което съдът
служебно е длъжен да се проинесе в мотивите си относно нищожността на
правни сделки, когато нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. Сочи, че спогодбата е подписана по време,
когато ищцата е имала финансови затруднения и е имала нужда от финансови
средства, тъй като е останала без работа и без доход като същевременно е била
във влошено здравословно състояние. Счита, че изхождайки от общия
принцип на справедливост следва да бъде определено обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в общ размер 30 хиляди лева,
който размер се обосновава с тежестта на увреждането, необходимостта от
оперативно лечение, трайно намалената трудоспособност, продължителния
период на възстановяване и прогнозата, че болките ще продължат до края на
живота й, невъзможността да води предишния социален живот.
Жалбоподателя претендира и направените разноски за въззивното
производството.
Ответника по жалбата „Екон 91“ ООД и третото лице помагач ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не депозират отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание техни представители оспорват жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, и след
преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната
жалба е частично основателна по следните съображения:
По делото е безспорно че че ищцата е била в трудови правоотношения с
ответното дружество „ЕКОН 91“ ООД, считано от 02.10.2014г. на основание
сключен на трудов договор №53/02.10.2014г. Била е назначена на длъжност
„******** ******** ************“ с място на работа – Обособено
2
производство „Пенолатекс“-Автоматична линия за производство на вложки и
матраци от латексирани и иглонабити кокосови влакна на „Екон-91-ООД в
гр.**** - бул. „Васил Априлов“ №43, на пълен работен ден от 8 часа.
Безспорно е между страните, че с допълнително споразумение към трудовия
договор от **.**.****г. трудовото правоотношение било променено, като
ищцата била назначена на длъжност „********“ със шестмесечен срок на
изпитване в полза на работодателя, а със Заповед № 26/31.07.2023 г. трудовото
правоотношение с нея било прекратено, считано от 31.07.2023 г. По делото са
представени писмени доказателства за проведени начален инструктаж
инструктаж по БЗР на 02.10.2014г., и периодичен инструктаж на 15.04.2022г.
Безспорно е и настъпването на трудова злополука за което е бил съставен
протокол №1 /13.06.2022 г., в който не са констатирани допуснати нарушения
на нормативните актове. В декларация за трудова злополука от 15.06.2022 г. от
работодателя е посочено, че трудовата злополука е настъпила в 18,00 ч. на
**.**.**** г. в производствен цех. С Разпореждане от ТП на НОИ – Русе № 62
от 23.06.2022 г. е прието, че инцидента с ищцата представлява трудова
злополука.
Видно от представените болнични листи 14 броя, състоянието на
временна нетрудоспособност на ищцата е установено за период от **.**.****
г. до **.**.**** г. Страните не спорят, че на 11.10.2023г. ищцата е предявила
претенция към ответното дружество за заплащане на направените разходи по
лечението й (прегледи, лекарства, операция, имплант, транспортни разходи) на
стойност 2181,18 лева, вследствие на претърпяна трудова злополука на
**.**.****г., за които е приложила разходни документи. Не се спори и че на
17.11.2023 г. ответното дружество е предявило претенция и към ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“ за изплащане на обезщетение по полица №
3402210600000012 „Отговорност на работодателя“ в качеството си на
застраховано лице по полица № 3402210600000012, вид събитие: медицински
разходи, дневни пари, хирургично лечение за събитието от **.**.****г.,
съставляващо трудова злополука. В искането е направено кратко описание на
злополуката, в следния смисъл:
„Пострадалата С. П. Т. следи процеса на иглонабиване, латексиране, чрез
впръскване и вулканизация на кокосовата вложка. Преди момента на
злополуката работничката решава да намести листа кокосова вложка върху
производствената лента, като за целта стъпва на неопределено за това място -
защитно приспособление на движеща се част (верига) и пада от височина 60
см, вследствие на което си чупи десен крак.“
Във връзка с гореописаното и приложените документи, работодателя
прави искане да бъде изплатена сумата по направените разходи за лечение на
застрахованото лице, възлизащи на 2181,18 лева.
По делото е представено спогодба от 14.12.2023г., сключена между ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, „Екон 91“ ООД и ищцата
С. П. Т., с която страните приели за безспорно, че на **.**.**** г., през време и
3
по повод на извършваната работа е настъпило застрахователно събитие със С.
П. Т., служител на „EКОH 91" ООД на длъжност „******** ********
************“. По време на изпълнение на служебните си задължения С. Т. се
подхлъзнала и паднала. Признали също, че злополуката е квалифицирана като
трудова с разпореждане от НОИ № 62 от 23.08.2022г., представено пред ЗЕАД
,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ведно с всички останали документи,
свързани с удостоверяване на събитието и състоянието на пострадалия
работник. Възникналата злополука довела до получено от С. П. Т. счупване на
горния край на тибията (голям пищял), закрито. В ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ била образувана щета № 340221222300002 от 2023г., в
преписката по която били представени и събрани относимите доказателства.
Страните договорили, че застрахователното дружество се задължава да
изплати на С. Т. сума в размер на 2181,18 лева, която сума представлява
крайно и окончателно обезщетение за всички претърпени от нея имуществени
и неимуществени вреди възникнали от посоченото в спогодбата събитие или
по повод на него. В точка 3 от Раздел II на спогодбата, страните уговорили, че
С. Т. няма никакви неудовлетворени претенции към ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ или към „Eкон 91“ ООД за претърпените от нея вреди
(неимуществени и свързаните с тях имуществени), безспорно констатирани
към момента на подписване на споразумението, включително такива за лихва
за забава, вследствие на посоченото събитие. В точка 4 от същия раздел,
страните се споразумели, че на основание чл. 108 от 3акона за задълженията и
договорите, бенефициерът се отказва спрямо застрахователя и спрямо „Екон
91“ ООД от частта от вземането си спрямо тях, основаващо се на
претърпените от него неимуществени и свързаните с тях имущвствени вреди,
безспорно констатирани към момента на подписване на споразумението и
надхвърлящи по размер договореното споразумението обезщетение, в случай
че такива евентуално съществуват.
Видно от представените по първоинстанционното дело (л.67) полица
задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607210600000087, „Екон
91“ ООД е сключило застраховка на работниците и служителите в
предприятието със застрахователно покритие, включващо временна
нетрудоспособност в резултата на трудова злополука със срок на валидност от
29.06.2021г. 28.06.2022г. От страна на ответното дружество е представено
доказателство за заплатена на 21.09.2023г. на ищцата сума в размер на 971,79
лева по тази застраховка (л.65). Видно от представената по делото полица
застраховка „Отговорност на работодателя“ по застрахователна полица №
3402210600000012 (л.68), „Екон 91“ ООД е сключило застраховка отговорност
на работодателя със срок на валидност от 29.06.2021г. 28.06.2022г. Безспорно е
между страните, че сумата от 2181,18 лева, която е предмет на постигната
тристранна спогодба, е заплатена по сметка на ищцата С. П. Т. (л.66).
Позовавайки се на сключената спогодба първоинстанцонният съд приема,
че договореното със спогодбата обезщетение в размер на 2181,18 лева покрива
не само имуществените вреди, които ищцата първоначално е претендирала, но
4
и неимуществени вреди, които са предмет на делото. Позовава се също на
решение № 578 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 603/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, в
което е прието, че споразумението, постигнато между пострадалия при
трудова злополука и ответния работодател с отговорност по реда на чл. 200 от
КТ обвързва страните и не може да бъде изключено от института на
доброволно уреждане на спорове между тях, по аргумент, че
правоотношението е трудово или по съображение, че естество на правата и
задълженията при отговорността по чл. 200 от КТ не позволява договаряне.
Обжалваното решение се аргументира също с разрешенията дадени в
решение № 536 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 215/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, в
което се приема, че при наличието на валидно извънсъдебно споразумение
пострадалият при трудова злополука работник не може да претендира чрез иск
с правно основание чл. 200 КТ присъждане на обезщетения за имуществени
и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението. В този
случай на основание чл.200 от КТ могат да се претендират единствено само
вредите - имуществени и неимуществени, които са извън обема на
уговореното обезщетение, в т.ч. и такива вследствие влошаване на
здравословното състояние във връзка с трудовата злополука /ексцес/. Прието
е, че предявените претенции са включени в обема на постигнатата спогодба.
Според заключението на вещото лице, поради вида на счупването със засягане
на ставната повърхност на тибиалното плато, са налице усложнения
изразяващи се в ограничени движения в колянната става и първични
дегенеративни промени, които са в пряка причинно следствена връзка с
травматичните увреждания получени при злополуката на **.**.**** г.
Установените усложнения са за продължителен период. Като прогноза може
да се приеме, че същите могат да останат постоянни. От тези обстоятелства
първоинстанционният съд стига до извода, че липсват промени, водещи до
влошаване на здравослвното състояние, които да обосноват различно, по-
голямо обезщетение от договореното.
За да се произнесе по възивната жалба съдът приема за установено
следнито:
За да се прецени правилността на обжалваното решение следва да се
отговори на въпроса дали сключената между страните спогодба (на л.63-64 от
първоинстанционното дело) е действителна.
По довода за липса на представителна власт на лицата подписали
споразумението от името на работодателя и застрахователя:
Съгласно разрешението дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 5 от
12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС
Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето,
от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2
5
ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
Следователно на липсата на представителна власт може да се позовава
само мнимо представлявания, този от името на когото са извършени действия
без представителна власт, но не и насрещната страна. За това възраженията
направени от С. П. Т. във връзка с представителната власт на лицата
подписали споразумението от името на работодателя и застрахователя са
неоснователни.
По възражението за нищожност на спогодбата поради нарушаване на
добрите нрави:
В обжалваното решение първата инстанция се позовава на решение №
578 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 603/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, в което е
прието, че споразумението, постигнато между пострадалия при трудова
злополука и ответния работодател с отговорност по реда на чл. 200 от КТ
обвързва страните и не може да бъде изключено от института на доброволно
уреждане на спорове между тях, по аргумент, че правоотношението е трудово
или по съображение, че естество на правата и задълженията при
отговорността по чл. 200 от КТ не позволява договаряне. Настоящият съдебен
състав също възприема даденото разрешение, а именно- че споровете за
обезщетение по чл. 200 от КТ между работник и работодател могат да се
разрешават доброволно със спогодба, която обвързва страните, като
естеството на правата не са пречка за такова договаряне. Същото разрешение
се възприема и в Решение № 60156 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3156/2020 г., III г. о., ГК, със следното уточнение:
„Страните могат да постигнат обвързваща уговорка по отношение на
размера на обезщетенията и вида им, като за всеки конкретен случай
подлежи на изясняване кои вреди са в обема на уговореното обезщетение.
……
Споразумението е договор /чл. 365 ЗЗД/ и не може да противоречи на
закона, да го заобикаля, или да нарушава добрите нрави, което би довело
до нищожността му.“
В случая няма спор, че въпросът уреден със споразумението може да бъде
уреждан по този начин (със споразумение). Спорът е- дали сключеното между
страните споразумение противоречи на добрите нрави? По този въпрос
първата инстанция мотиви не е изложила.
По въпроса за нищожността на спогодба по спор по чл. 200 от КТ поради
значителна несъответствие между вредите и договореното обезщетение
ищцата се е позовала на Решение № 50217 от 9.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1201/2022 г., III г. о., ГК. Районният съд обаче е приел, че случая разгледан в
последното решение на ВКС е различен от процесния, тъй като в настоящия
спор ищцата е имала достатъчно време да се запознае със споразумението и не
6
е била поставена в такова състояние, в което да не може да извърши адекватна
преценка.
Изводите на районния съд са неправилни. Несъмнено има фактологическа
разлика между двата случая (процесния и този, разгледан в на Решение №
50217 от 9.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1201/2022 г., III г. о., ГК). Един от
мотивите на ВКС за да приема спогодбата за нищожна е обстоятелството, че
работникът се е съгласил да получи повече от четиридесет пъти по-ниско
обезщетение за неимуществени вреди от действително дължимото. Точно
значителното несъответствие между дължимото обезщетение и договореното
такова се явява основание за нищожност на разглежданата спогодба. За
разлика от разглеждания от ВКС казус, в настоящия случай спогодбата не е
сключена по време на болничния престой на работника, но е сключена по
време, когато работникът е бил силно уязвим- без работа и без доходи и с
невъзстановено здраве. Ищцата е поискала от работодателя, а той на свой ред
е поискал от застрахователя изплащането на сумата 2181,18 лева разходи за
лечение, за които ищцата представя съответните документи. Впоследствие й
се предлага да получи исканата сума от 2181,18 лева ако подпише
споразумение, че с тази сума се обезщетяват всички вреди- имуществени и
неимуществени. Т.е. сделката е- ще получиш разходите си за лечение (които се
дължат безусловно) ако се откажеш от всякакви претенции за други вреди-
имуществени и неимуществени. Тази сделка противоречи на добрите нрави.
Работодателят и застрахователят са се възползвали от уязвимото положение на
работника (безработен, без доходи и с невъзстановено здраве) за да го
принудят да се октаже от правото си на обезщетение за неимуществените
вреди.
В Решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., IV г. о.,
ГК, се приема:
В същото време понятието "добри нрави" предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да
е сведена до липса на престация.
Доколкото при задължението за обезщетяване на вреди от трудова
злополука липсва насрещна престация от страна на работника, то цитираното
разрешение следва да се прилага съответно като се сравнява платеното
обезщетение с дължимото. При несъмнено доказан размер на имуществените
вреди - 2181,18 лева, с изплащането на същата сума неимуществените вреди
не са обезщетени. Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са
отделни и независими- първите покриват намаляването на имуществото на
работника в резултат на злополуката, а вторите компенсират търпените болки
и страдания. За неимуществените вреди обезщетението в случая е нула-
напълно липсва такова. Съгласно цитираното по горе решение на ВКС в
случая практически липсва престация, което води до нищожност на
7
спогодбата поради противоречие с добрите нрави.
Предвид обстоятелството, че настъпването на трудовата злополука с
ищцата е установена по несъмнен начин и по този въпрос няма спор пред
настоящата инстанция и като се вземе предвид нищожността на спогодбата
между страните, то С. П. Т. има право на обезщетение за претърпените
имуществени вреди, като за определяне на размера им съдът приема за
установено следното:
От показанията на св. Т. Т. – син на ищцата, се установява, че инцидента с
майка му станал в петък и нямало анестезиолог, поради което операцията на
крака й била отложена за след три дни, през който период майка му търпяла
силни болки. За операцията била изискана сумата 2000 лева, като майка му
била оперирана след заплащане на сумата. При изписването майка му била с
инвалидна количка. След изписването от болницата С. Т., около два месеца
била на легло. През това време била обгрижвана за къпане, обличане,
придвижване, от баба му. След втория месец й взели проходилка. С. Т.
ползвала проходилката около месец и половина -два. След това свидетелят й
купил патерици, с помощта на които майка му започнала да се придвижва. За
да излезе на чист въздух, била подпомагана от майка си или от свидетеля, тъй
като трябвало да изкачва стъпалата на блока до асансьора. След инцидента
спряла да контактува с хората, с които е контактувала до преди инцидента,
поради физически ограничения. Не можела да извършва работа по
домакинството. Майка му се върнала на работа една година след инцидента.
От фирмата й се обадили да се върне на работа, като й предложили да я
назначат на нова длъжност свързана с работата й. Новият договор бил с
изпитателен срок от 6 месеца и седмица след като се върнала на работа я
съкратили. Впоследствие майка му потърсила работодателя и поискала да й
бъдат заплатени разходите по операцията и консумативите от застраховката на
работниците. Било й отговорено, че трябва да подпише документ, в който
застрахователя да изплати сумата от представените касови бележки за
операция и за консумативи. Сумата й била изплатена след месец и половина -
два. Свидетелят заявява, че към настоящия момент майка му всеки ден пие
аспирин и валериан за болките в крака си и не успяла да възстанови напълно
движението си.
Св. Н.С. потвърждава голяма част от изнесеното от св. Т.. С. научила от
майката на ищцата, че е разговаряла с началника на цеха, в който работела
пострадалата, на име Н., като поискала фирмата да осигури пари за лечението.
Човекът обещал, но никой не се свързал със семейството на ищцата.
Потвърждава, че операцията на С. Т. била извършена след като синът й платил
поисканата парична сума. Бил й поставен имплант в крака. След операцията
ищцата била напълно неподвижна, като майка й се грижела за нея – къпела я и
обличала, готвела й. След около месец тя тръгнала с проходилка, а след това с
патерици, като движенията й били ограничени и изпитвала болки. Ищцата
живеела на шестия етаж и не можела да излиза извън апартамента си. Станала
8
асоциална в резултат на болките и затрудненията, които изпитвала. Страдала
от това, че не може да се грижи за възрастната си майка. В момента, особено
когато времето било студено, ищцата изпитвала постоянни болки в крака.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
вследствие на претърпяната трудова злополука на **.**.**** година С. П. Т. е
получила следните увреждания: Многофрагментно счупване на близкия край
на дясна голямопищялна кост, ангажираща латералното тибиално плато и
наложило метална остеосинтеза. Счупване на дясна малкопищялна кост в
близкия край. Колекция от кръв в проксималните мускулни групи на дясна
подбедрица. При тези данни установените увреждания на Т. следва да се
преценяват по медико- биологичния признак: Трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник, за срок повече от тридесет дни.
Провеждано е оперативно лечение, лекарствено лечение и физиотерапия.
Възстановителния период видно от медицинската документация е от
**.**.**** г. до **.**.**** г. Изразени болки е имало след травмата, по време
на манипулациите, при раздвижванията на крайника. От прегледа на
**.**.**** г. е видно, че болки има и към момента поради установени
усложнения, дължащи се на вида и характера на счупването. От извършените
контролни прегледи и прегледа от **.**.**** г. е видно, че основната функция
на крайника е възстановена. Поради вида на счупването със засягане на
ставната повърхност на тибиалното плато са налице усложнения изразяващи
се в ограничени движения в колянната става и първични дегенеративни
промени, които са в пряка причинно следствена връзка с травматичните
увреждания получени при злополуката на **.**.**** г. Установените
усложнения са за продължителен период. Като прогноза може да се приеме, че
същите могат да останат постоянни. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че обикновено след счупване на големите кости при
пренатоварване, преохлаждане, се появяват ревматични болки, за
продължителен период.
Събраните доказателства установяват, че С. П. Т. е търпяла болки и
страдания със значителен интензитет и за продължително време. Първо
същата не е била оперирана повече от три дни докато близките й съберат
исканата сума за операцията. Претърпяла е тежка операция с поставяне на
импланти. След това в продължение на месеци е била първо неподвижна, а
след това трудноподвижна, което е променила значително начинът й на живот.
През целия период е изпитвала болки, които се засилват при застудяване или
промяна на времето. Била е временно неработоспособна за период от една
година, след което се е върнала на работа. Като се съобразят вида, интензитета
и продължителността на изпитваните болки и страдания настоящия състав
приема, че размера на справедливото обезщетение е 25 хиляди лева, от която
сума следва да се приспадне сумата от 971,19 лева, за която С. П. Т. признава,
че е получила, като дължимия размер на обезщетението е 24028,21 лева.
Ответника по жалбата прави възражение за съпричиняване на
9
вредоносния резултат, което обаче е неоснователно. Съгласно чл.201 ал.2 от
КТ отговорността на работодателя може да се намали, когато пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Т.е. в
случаите на трудова злополука за да се намали обезщетението не е достатъчно
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а е необходимо
съпричиняването да е в резултат на груба небрежност. Такива обстоятелства
обаче не се доказаха. Свидетелят К.И. е първият, който е видял С. Т. след
инцидента, но същият не знае как точно е станал инцидента. Категорични
доказателства за поведение на С. П. Т., което да се квалифицира като „груба
небрежност“ не са събрани.
По изложените съображения обжалваното решение следва частично да се
отмени, като се постанови ново, с което предявеният иск се уважи за сумата
24028,21 лева, а в останалата част, с която иска е отхвърлен до 29028,21 лева
решението следва да се потвърди. На основание чл.86 от ЗЗД присъденото
обезщетение се дължи със законна лихва в размер на 4975,86 лева за периода
**.**.****г. до 07.03.2024г, в какъвто смисъл следва да претърпи корекция
първоинстанционното решение.
Разноски пред първата инстанция:
За първоинстанционното производство на адвокат С. Ц. следва да се
присъди възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, което съдът определя в размер на 3000 лева.
С. П. Т. дължи на „Eкон 91“ ООД разноски в размер на 400 лева
съразмерно на неоснователната част от иска, поради което в тази част
първоинстанционното решение следва да се измени съответно.
„Eкон 91“ ООД следва да заплати по сметка на РРС разноски за изготвяне
на експертиза в размер на 400 лева, както и 1160,19 лева държавна такса.
Разноски във въззивното производство:
За въззивното производство на адвокат С. Ц. следва да се присъди
възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което
съдът определя в размер на 1500 лева. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение на адв. Ц. и за двете инстанции съдът взема
предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес,
резултата от делото, а също така и вида и обема на извършените процесуални
действия пред всяка от инстанциите, както и че пред въззивната инстанция в
голяма част се преповтарят правните въпроси от първата инстанция.
„Eкон 91“ ООД следва да заплати по сметка на РОС 580,09 лева държавна
такса. Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1816 от 30.12.2024г. постановено по гр.д.№ 1309
10
на Русенския районен съд за 2024 година в частта с която са отхвърлени
предявените от С. П. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул.
„******* *******“ № *,бл. *, вх. *, ап. ** искове с правно основание чл.200 от
КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Екон 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, ул. „***.***** ****** № **, представлявано
от управителя Е.А.К., ответното дружество да й заплати сумата до размера
24028,21 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на
**.**.****г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане на дължимата сума и сумата до размера 4975,86 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на
увреждането - **.**.****г. до 07.03.2024 г., както и в частта с която С. П. Т.,
ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Екон 91“ ООД, ЕИК *********,
направените по делото разноски над размера 400 лева, като вместо него
постановява:
ОСЪЖДА „Екон 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „***.***** ****** № ** да заплати на С. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, обл. ****, ул. „******* *******“ № *,бл. *, вх.
*, ап. ** на основание чл. 200 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД сумата
24028,21 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на
**.**.****г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното плащане на дължимата сума, както и и сумата 4975,86 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от датата на настъпване на
увреждането - **.**.****г. до 07.03.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1816 от 30.12.2024г. постановено по гр.д.
№ 1309 на Русенския районен съд за 2024 година в останалата частта.
ОСЪЖДА „Екон 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „***.***** ****** № ** да заплати на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адокатурата на адвокат С. Д. Ц. от Адвокатска колегия-
Русе със служебен адрес гр. Русе, ул. „*** *******“ № ** възнаграждение за
процесуалноо представителство за двете инстанции в общ размер на 4500
лева.
ОСЪЖДА „Екон 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление: гр. ****, ул. „***.***** ****** № ** да заплати по сметка на
Районен съд- Русе сумата 400 лева разноски, както и 1160,19 лева държавна
такса.
ОСЪЖДА „Екон 91“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „***.***** ****** № ** да заплати по сметка на
Окръжен съд- Русе сумата 580,09 лева държавна такса.
Решението се постановява при участието на трето лице - помагач на
ответника - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12