ОПРЕДЕЛЕНИЕ
....................................../………………………...........2017г.
Гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
въззивно частно
гражданско дело № 2345 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба депозирана от Ж.И.Д. , чрез процесуалния
представител адв Д.М. против определение от 09.07.2018 год, постановено по
гр.д. 5329/2018 год по описа
на ПРС , с което се ПРЕКРАТЯВА производството по гр.
дело 5329/2018
г. по описа на Районен съд - Варна, на
основание чл. 130 от ГПК.
Твърди се, че постановеното
определение е незаконосъобразно и се моли неговата отмяна. Излагат се подробни
доводи .
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Частната
жалба е допустима-депозирана от лице,което има право ,в предвидените от ГПК
срокове и при спазване на изискванията на ГПК
Атакуваното определение е от
категорията на актовете, за които изрично е предвидена възможност да бъдат
обжалвани.
Разгледана по същество, депозираната
частна жалба е неоснователна , като
настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на Варненския РС,изложени
в атакуваното определение и препраща към тях на осн.чл.272
от ГПК,без да ги преповтаря.
В отговор на депозираната частна
жалба и за пълнота на изложението следва да се има предвид и следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.И.Д. срещу
"Спортния тотализатор при БСФС", за прогласяване нищожността на
Нотариален акт за покупка на недвижим имот № 18/22.11.1978 г. на нотариус при
Районен съд-гр. Варна, и неговото обезсилване, тъй като сделката към момента на
изповядването й била с невъзможен
предмет.
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик по наследство на подробно описаните в исковата молба обекти в
недвижим имот ПИ № 1756 /идентичен със стар пл. № 7 в кв. 60/ по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна по КП, одобрен със Заповед №
300-4-47/01.10.2003г. на ИД на АК, с адрес гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 7 ,които били изградени в резултат на
извършено ново строителство по стопански начин. Преди извършването на изцяло
новото строителство собственици на имота били Иван и Дафинка Иванови по нот. акт № 73/1975 г.
Твърди, че по нот. акт №
18/1978г., съгласно Решение от 26 септември 1978г. на Председателя на ИК на ОбНС-гр. Варна, одобрено от Председателя на ОНС - гр.
Варна, ответникът е придобил
собствеността на обект масивен магазин с фурна, без място, построен на 37 кв.м.
с кубатура 139.84 куб. метра в имот пл. № 6,7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, като всъщност ответникът претендира
права на собственост и се легитимира за собственик на обект, който не
съществува, тъй като на това място били построени обектите, на които ищцата
била собственик и в ПИ 1756 /стар пл. № 7 в кв. 60/ по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна нямало други обекти, които да
съответстват или да са идентични на описания обект в нот.
акт № 18/1978г.
Ищецът твърди свое право на собственост върху
обекта на правото, прехвърлено чрез сделка на ответника, именно масивен магазин
с фурна, без място, построен на 37 кв.м. с кубатура 139.84 куб. метра в имот
пл. № 6,7 в кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр.
Варна. Видно било от нот. акт № 73/1975 г., че
имотът, който се продава чрез народен съвет по ЗСГ на Иван и Дафинка Иванови се
продава изцяло завършен, без от него да са отделени някакви части, които да
останат за допълнителна продажба от наследниците. Сделката била с невъзможен
предмет в резултат на което нот. акт 18/1978 г., в
който тя била обективирана, следвало да бъде обявен
за нищожен по реда на чл. 26, ал. 2, предложение първо от ЗЗД,още повече че
липсвало и Решение от 26.09.1978 г. на Председателя на ИК на ОбНС - гр. Варна / тъй като на посочената дата нямало
заседание на ИК на ОбНС - гр. Варна/.
Настоящият въззивен състав, счита че
по така наведените твърдения в исковата и уточняващата молба предявеният иск е
недопустим, поради липса на правен интерес.
В случая, служебно известни на съда са
приключилите с влезли в сила съдебни решения дела (гр.д. 2126/1992 г. на ВРС и
гр.д. № 1654/1995 г. на ВРС), за което е приложен и фотокопие от изпълнителен
лист / л.6 от настоящето дело/ , с предмет
правото на собственост върху имота, посочен в атакувания документ, за което е
прието, че принадлежи на ответника – магазин с площ 22,41 кв.м. на адрес гр.
Варна, ул. „Сан Стефано” № 7, както и че при
разглеждането им настоящите страните са участвали. Ответникът е признат за
собственик на процесния имот, ищцата е осъдена да предаде владението, като
атакуваният нотариален акт е бил част от тези дела и от доказателствения им
материал, обсъден вече от съда.
Съгласно ГПК при предявен осъдителен
иск по чл.108 от ЗС, ответникът по иска- в случая ищцата Ж. И.Д. е била длъжна да изчерпи всички свои
твърдения и възражения,които отричат ,прекратяват или погасяват правата претендирани от ищеца по ревандикационния
иск, включително и твърдения за нищожност на сделката,обективирана
в нот.акт № 18/1978 год.
В случая със СПН се ползват
постановените съдебни решения по посочените по горе граждански дела, поради
което и без правно значение е представеното постановление по изп.дело 12275/2000 година, с което е прекратено същото
изпълнително дело.
Ако са налице нови обстоятелства или
нови доказателства, ищцата би могла по пътя на отмяната на влезлите в сила
решение да реализира своите права.
С оглед обстоятелството, че към настоящия момент са налице
съд.решения,ползващи се със СПН, с предявяването на иска е недопустимо да се
преразглежда правния спор, относно правото на собственост върху процесния
обект, поради което не е налице интерес от защита на правата на ищцата , тъй като с
предявения иска същата ще няма да постигне промяна в своята правна сфера.
В случая, спорът между страните е
решен с влязло в сила решение, и с предявяването на иска не се обосновава
правен интерес от защита.
С оглед изложените съображения, поради
съвпадащите изводи на настоящия състав с изводите на ВРС, постановеното от ВРС
определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По изложените съображения, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 09.07.2018 год,постановено по
гр.д. 5329/2018 год по описа на ПРС с което се ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело 5329/2018 г. по
описа на Районен съд - Варна, на основание чл. 130 от ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба
пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :