№ 110
гр. Пазарджик, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора З. В. Я.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600261 по описа за 2024 година
С присъда № 85 от 04.12.2023г. постановена по НОХД № 1489/2022г. по
описа на Районен съд гр. Пазарджик е признат подсъдимия П.К. Т. Т. за
виновен в това, че на 20.03.2021г. в гр. Пазарджик е причинил на С. В. В.
средна телесна повреда изразяваща се в избИ.е на зъби с номера 15,12,11,21 и
24 без които се затруднява дъвкането и говореното , както и фрактура на
алвеоларния гребен на горната челюст- престъпление по чл.129 ал.1 във
връзка с ал.2 от Нк и е осъден на 1 година лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на
наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.
Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от П.
Т., чрез адвокат И. А., в която се иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова оправдателна такава и алтернативно намаляване на размера на
наложеното наказание. Моли се да се отмени присъдата и в гражданско
осъдителната и част.
Депозирано е и подробно допълнение към жалбата. Твърди се, че
1
присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните
правила и явно несправедлива. Изложени са доводи за несъставомерност на
деянието тъй като не е доказано, че на пострадалия са причинени описаните
телесни повреди. Не е изяснен механизма на причиняване на увреждането,
няма разчитане на рентгеновата снимка от рентгенолог. Изложени са
подробни доводи и за допуснати процесуални нарушения като се твърди, че
липсват мотиви и изложените са декларативни . Съдът не бил отговорил на
въпроса защо не е допуснал нова СМЕ при наличието на противоречиви
СМЕ, не бил изложил доводи, защо не кредитира обясненията на подсъдимия.
Твърди се, че подсъдимият е бил в самоотбрана и е възможно увреждането да
се е получило случайно при нападението на пострадалия върху подсъдимия.
Няма направени доказателствени искания.
Постъпила е въззивна жалба и от адвокат П. П., като пълномощник на
частния обвинител и граждански ищец. В жалбата се иска изменяне на
присъдата в гражданско осъдителната и част като се отмени в
отхвърлителната и част и се присъди пълния размер на претендираната сума.
В съдебно заседание жалбите се поддържат и доводите се развиват.
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Прокурорът зае становище, че жалбите са неоснователни и като
обоснована и законосъобразна присъдата следва да бъде потвърдена.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 20.03.2021 год. в спортна зала „Васил Левски” в град Пазарджик се
провело републиканско състезание по джудо, в което участник бил подс.П. -
К. Т. Т.. Състезанието било от значение за квалификация за европейско
първенство, обявено за същата година. По тази причина то било от особена
важност за участниците, включително и за подсъдимия, който бил отделил за
подготовка значителни средства и време. Подсъдимият П. – К. Т. изиграл
шест срещи, една от които изгубил. Класирал се на трето място, което не
гарантирало участието му в предстоящото европейско първенство. Това силно
го разочаровало. Главен съдия на загубената от подсъдимия среща бил
пострадалият свид.С. В.. Той дал гласи си за подсъдимия, но останалите
двама съдии гласували за противника му и с мнозинството са решили
2
срещата в негова полза. След приключване на състезателните срещи, което
било няколко часа след загубената от подсъдимия среща, свид.В. си тръгнал
от залата по страничния коридор, водещ към един от изходите на сградата.
Там той бил застигнат в гръб от подсъдимия, който започнал да му държи
сметка за загубената среща. Свид.В. му обяснил, че той е дал гласа си за него,
но останалите двама съдии били на мнение, че победител е другият
състезател. При този разговор пострадалият прегърнал през раменете
подсъдимия напълно приятелски. Тогава подсъдимият укорително го попитал
за какво тренира, обвинил го че му е „прецакал” срещата и неочаквано за
постр.свид.В. му нанесъл удар с юмрук в областта на горната устна. След това
се опитал да го изрита и да му нанесе още удари, но свид.В., хващайки го за
дрехите в наведено положение, успял да го отблъсне. В момента, в който
свид.В. и подс.Т. се държали за дрехите един срещу друг в наведено
положение, те били видени от свид.Б.. Свид.Б. извикал : „Спрете, тук не е
мястото”, веднага след което подс.Т. се обърнал и побягнал в обратна на
залата посока. Излязъл навън, където го чакал неговият баща и двамата
потеглили за град София.
Вследствие на нанесения от подсъдимия юмручен удар, мостовата
конструкция на горната челюст на свид.В. паднала. Наличните в протезата
естествени зъби се счупили и останали в нея. От устата и горната му устна,
която се сцепила започнало обилно кръвотечение. След това свид.В. се
върнал в залата, където получил първа медицинска помощ от свид.Н.Д.,
който присъствал за медицинско осигуряване на състезанието. Пред свид.Д.
свид.В. казал на намиращия се в залата свид.С.С. - личен треньор на
подсъдимия, че последният му е разбил устата. Виждайки състоянието на
свид.В., свид.С. телефонирал на подсъдимия, за да се върне, но той отказал.
Свид.Д. телефонирал на тел.112 и съобщил за случилото се. На място бил
изпратен полицейски екип. Свид.В. бил отведен в сградата на РУ, където дал
показания. След това той заминал за град София, където живеел. В 23,05 часа
посетил спешното отделение в МБАЛ „Света Анна”, където би прегледан,
изследван, консултиран, диагностициран, обработен и освободен за дома в
23,59 часа. На следващия ден, 21.03.2021 год. свид.В. посетил съдебен лекар в
град София, който след като го прегледал му издал СМУ № 99.03/21.03.2021
год., в което описал констатираните видими травматични увреждания:
контузия и разкъсно – контузна рана на горната устна, охлузване по
3
лигавицата на горната устна, контузия на долната устна, счупена зъбна
конструкция на горната зъбна редица, множество липсващи зъби от горната
зъбна редица, изронвания и кариозни промени по наличните зъби. Съдебният
лекар посъветвал свид.В. да потърси помощ от специалист по дентална
медицина, което той сторил още на 25.03.2021 год., когато посетил „Бонев
дентал клиник” ООД. От направения преглед станало ясно, че зъбната
конструкция е непоправимо увредена. Наложително било на първо време да
се извадят остатъците от наличните пет зъба, държали до инцидента
счупената вече мостова конструкция. Това били зъби с номера 15, 12,11, 21 и
24 – според възприета в денталната медицина номерация, съответстващи на
горни десни пети, втори и първи зъб и горни леви първи и четвърти зъб.
Операцията била извършена на 08.04.2021 год., когато били извадени
корените на посочените горе зъби, след което горният венец бил разрязан по
цялото си протежение. Тъй като алвеоларният гребен в областта на 12,11 и 21
зъб бил счупен, на място била поставена метална платина, попълнена с кост.
След това били поставени четири импланта, след което венецът бил зашит. В
това състояние свид.В. изкарал повече от шест месеца, през което време
изпитвал болки. Вземал обезболяващи лекарства. Хранел се с пасирана храна
с помощта на сламка. Ходел с маска. Изпитвал неудобство да се храни заедно
с колегите си. На 28.10.2021 год. свид.В. претърпял втора операция, при която
горният му венец отново бил разрязан и пластината била премахната.
Установило се че лечението е успешно, тъй като имплантите били здраво
захванати. Така на място била поставена нова мостова конструкция, която
възстановила напълно говорната и дъвкателна функции. От случилото се
свид.В. се отказал да бъде съдия на състезания по джудо. Отвратило го
отношението на състезатели и треньори към съдиите, тъй като и преди време
бил нападнат от недоволен от отсъждането наблюдател, макар че тогава не
понесъл физически травми. Свид.В. отказал и да разговаря с бащата на
подсъдимия свид.Т. Т., който познавал от бранша като бивш състезател, и
който му се обадил само няколко дни след инцидента, за да поговорят и сами
да се разберат помежду си. Междувременно, на 21.04.2021 год. подс.П. – К. Т.
бил лишен от управителния съвет на „Сдружение българска федерация по
джудо” от спортни права за срок от две години. Била му наложена и забрана
за същия срок да участва в мероприятия на БФ Джудо, като бил наказан и с
глоба.
4
В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени 4
броя съдебно медицински експертизи / СМЕ /. Съгласно заключението на
първата СМЕ и втората, назначена като допълнителна, изготвени от вещите
лица доктор Б.П. и доктор Р.П., описаните в СМУ № 99.03/21.03.2021 год. и
последващата медицинска документация травматични увреждания на постр.
свид. С. В., причинени му от инкриминираното деяние са получени в резултат
на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, като най –
общ маханизъм и добре отговарят да са получени при нанесен един удар с
ръка, свита в юмрук по лицето на пострадалия по време на въпросния
инцидент към момента на инкриминираната дата. По време на нанасянето на
първия и единствен удар в областта на лицето, пострадалият е бил прав и
обърнат полунадясно към нападателя. При тази травма в областта на устата на
постр.свид.С. В. е била избита 8 коронкова мостова конструкция, включваща
5 налични зъба на горната челюст - № 15,12, 11, 21 и 24. Преди травмата зъби
с № 12 и 11 са били с паталогични изменения – парадонтална киста, получена
от претоварването на мостовата конструкция, като корените на 12, 11 и 24
зъби са били изградени с щифтове – на тях е нямало естествени коронки. На
долната челюст са налични антагонисти от 9 зъба. При така установеното
заключението на вещите лица доктор П. и доктор П. е, че счупването на
мостовата конструкция с корените на 12, 11 и 24 зъби представлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл.130, а.1 от
НК. Разкъсно – контузната рана на горната челюст, хирургично обработена е
причинила на постр.свид.В. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 10 дни от датата на
травмата. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и
страдание за около 2 – 5 дни от датата на травмата. В заключението на
допълнителната СМЕ вещите лица доктор П. и доктор П. посочват че
травмата на 15 и 21 зъби /счупени до нивото на венеца и впоследствие с
извадени корени/ също представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК. Според тях фрактурата /счупването/ на алвеоларния
израстък на зъби 12, 11 и 21 не може да бъде самостоятелна травма, тъй като
костната пластинка в този участък е най – тънка и грацилна. Вещите лица
доктор П. и доктор П. смятат, че дъвкателната и говорна функция на
пострадалия свид.В. са били нарушени още след като са били възстановени с
избитата мостова конструкция, която не може да бъде преценена като здрави
5
зъби. Това обстоятелство, допълнено с липсата на дъвкателни зъби у
пострадалия и анатомично къси корени на носителите на мостовата
конструкция, видно от рентгенографиите и скенера, според вещите лица
доктор П. и доктор П. води до отказ от презумпцията за тяхната анатомична
цялост и годност преди травмата. Заключението на СМЕ, изготвена от вещите
лица доктор П.М. и доктор В.Х. изцяло съвпада с заключението на вещите
лица доктор П. и доктор П. досежно механизма на причиняване на
травматичните увреждания на постр.свид.В.. Различно е обаче експертното
им мнение относно характера на част от травмите /вида на телесните
повреди/. Според доктор П.М. и доктор Х. счупването на 15 и 21 зъб на
нивото на венеца, последвано от екстракция на корените, като се съобрази
обстоятелството, че 21 зъб е бил здрав и изпилен за поставянето на мостовата
конструкция, а зъб № 15 е бил изпилен, и при здрави антагонисти следва да
се приеме за избИ.е на зъби без които се затруднява дъвченето и говореното
за период от повече от 30 дни. Подобно на предходните две заключения, и
обсъжданото тук не определя фрактурата /счупването/ на алвеоларния
израстък на горната челюст в областта на зъби 12, 11 и 21 като самостоятелна
травма, като я причислява към изолираните счупвания на челюстта. При
наличните противоречия в заключенията на вещите лица доктор П. и доктор
П. от една страна и доктор М. и доктор Х. от друга, е била назначена тройна,
арбитражна СМЕ, изготвена от вещите лица доц. доктор Б.П., доц.доктор П.Т.
и доктор И. Ц.. Видно е от заключението на тройната СМЕ, на постр. свид. В.
е била причинена орална травма, в резултат на която е била избита коронкова
мостова конструкция, включваща пет налични зъба с № № 15, 12, 11, 21 и 24,
явяващи се съставни мостодържачи. При наличните здрави антагонисти на
долната челюст тази конструкция е подсигурявала адекватна функция на
съзъбието в областта с траен характер. При това положение счупването на
всички горевизирани зъби, съпроводено с последваща екстракция на
останалите в устната кухина корени по съвкупност реализира медико –
биологичния признакизбИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Вещите лица доц. доктор Б.П., доц.доктор П.Т. и доктор И. Ц.
акцентират, че установените травми в областта на горната зъбна редица
следва да се разглеждат всички заедно, а не отделно, тъй като зъбите са били
съставни мостодържачи, осигуряващи адекватна дъвкателна функция за
зъбната редица в областта - от една страна, и тъй като се касае за
6
едномоментно увреждане на съзъбието по горната челюст – от друга. Също
така фрактурата /счупването/ на алвеоларния гребен на горната челюст в
областта на фронталните резци - зъби 12, 11 и 21 представлява по своето
естество медико биологичния признаксчупване на челюст, т.е. самостоятелен
признак на средна телесна повреда. Аргумента е, че констатираната фактура
представлява увреждане на анатомичната цялост на горната челюст. В
заключителната част вещите лица доц. доктор Б.П., доц.доктор П.Т. и доктор
И. Ц. казват, че в резултат на причинените увреждания на горната челюст и на
зъбите по горната челюст – травмата на зъби с № № 15, 12, 11, 21 и 24, и
счупването на алвеоларния израстък на постр. Свид.В. са били нарушени във
функционален аспект дъвкателната и говорната функции. Затруднено е било
основно дъвченето в неговата първа фаза – тази на отхапване, както и
говорната функция, свързана със звукообразуването, което обичайно се
проявява със фъфлене и завоалиране на думите. Увредата на дъвкателния
апарат е със значителна практическа стойност и с продължително време на
възстановяване.
Основните доводи на защитата са, че съдът е следвало да допусне нова
експертиза и с участието на ренгенолог която да отговори на поставените
въпроси. Твърди се, че зъбите на пострадалия са били увредени и не може да
се говори за медико биологичния признак избИ.е на зъби.
За да се установи какво е телесното увреждане по делото за изслушани
четири експертизи, описани по –горе. Тъй като между първата ,
допълнителната такава и втората експертиза има съществена разлика в
степента на увреждането е наложило да се допусне арбитражна такава
експертиза. Арбитражната експертиза е изготвена от доц. Д-р Б.П.
специалист лицево – челюстна хирургия в клиниката по лицево – челюстна
хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД. Доцент д.р П.Т. е доцент в катедрата
по съдебна медицина и деотология на Медицинския университет гр.
Пловдив. Д-р И. Ц. е главен асистент в катедрата по съдебна медицина и
деонтология на Медицинския университет гр. Пловдив. Това са трима
изявени специалисти по дентална медицина и изводите им са със значителна
тежест от опита и знанията които имат в своята област. Назначаването на
рентгенолог не би могло да промени фактите констатирани от горните
специалисти още повече, че медицинските изследваня и рентгеновите снимки
7
са били на разположение на лекарите. Именно тази експертиза е дала вида и
степента на увреждането. Доводите изложени в допълнението към жалбата
досежно вида на увреждането са неоснователни именно защото са изяснени
от надлежните специалисти и е изключено всяко съмнение.
Вещите лица са установили единодушно, че избитите зъби са имали
антагонисти и защитата неправилно твърди обратното. В мотивите си
решаващият съд ясно е посочил постановките на постановление №3 от
27.09.1979 год. на Пленума на ВС, което не е изгубило своето значение.
Детайлно е обсъдил експертизата на вещите лица / тройната такава/ и я е
съобразил с цитираното Постановление на ВС. Настоящият състав не намира
за нужно да преповтаря мотивите в тази им част.
Защитата твърди, че избИ.ето на зъбите и мостовата конструкция не е
затруднила говора на пострадалия след като веднага е обяснил какво се е
случило. Тези твърдения са неоснователни тъй като правната квалификация е
затрудняване на говора и дъвченето , а не въобще липса на говор. Всички
свидетели дават показания какво е било физическото състояние на В. .
Липсата на увреждане по ръката на подсъдимия също не е довод за
игнориране на доказателствата по делото. П.- К. Т. не е останал на
местопроизшествието, а веднага е отпътувал за гр. София. Дори и да е имал
увреждане по ръката то не е било предмет на оглед и не е документирано.
Не основателни са възраженията на защитата и досежно авторството на
деянието и начина на причиняването му.
Това е така тъй като св. Б. като незаинтересован от изхода на делото
свидетел е изяснил фактическа обстановка която съвпада с показанията на
пострадалия и останалите по делото свидетели.. Вярно е, че Б. не е видял
юмручния удар на подсъдимия в лицето на пострадалия, но е видял двамата
непосредствено след това - в положение един срещу друг, наведени и хванати
за дрехите, което напълно съответства на разказаното от свид.В.. Свид.Б.,
след като извикал : „Спрете, тук не е мястото”, възприел как едното от лицата
се обърнало и побягнало в обратна на състезателната зала посока. Веднага
след това видял кървящата уста на свид.В. и заедно с него се върнали в
залата. Там свид.В. потърсил медицинска помощ от свид.Д.. Последният
освен че установява външното състояние на свид. В. – с окървавено лице,
държейки се с едната ръка за устата, а с другата ръка - кърпичка със зъбна
8
протеза, разказва, че ясно чул как свид.В. казва на свид.С., че един от
„неговите” му е разбил устата. В този смисъл са и показанията на свид.С.,
който цитира думите на свид.В., след като влязъл в залата с кървяща уста по
следния начин: „Гледай какво стана, твоя П. какво ме направи”, „Удари ме с
юмрук”. Подс.П. – К. Т. също не отрича, че той е бил човека, видян в схватка
със свид.В. от лице, извикало : „Спрете, тук не е мястото”. Самият св. С.
потвърждава показанията на св. В. като е заявил „ Първо каза, че го е ударил
П. после каза ,че са се сбили.“ Да,, именно в тази последователност го е
описал и св. В.. Подсъдимият му нанася удар опитва се да го рита и той го
хваща което е видяно от св. Б.. Следва да се отбележи, че свид.С. , според
показанията на свид.Д., че е предложил да не се сигнализира полиция, а да
извика подсъдимия да се върне, за да се разберат помежду си. С. е треньора на
подсъдимия и е логично да се опита да го защити.
Подсъдимият е твърдял, че след приключване на състезателните срещи
се запътил към съблекалните, за да се преоблече. Баща му – свид.Т. Т. излязъл
навън, за да го изчака. В коридора подсъдимия срещнал свид.В., който го
прегърнал с дясната си ръка през шията и му прошепнал: „ Какво става,
разочарован ли си, ще видиш европейско през крив макарон”. След това
засилил захвата си и го ударил по главата, в лявата странична част или по -
скоро отзад. В това време се появило едно лице / без съмнение свид.Б./, което
на висок глас ги призовало да спрат. Тогава подсъдимият се отскубнал и
понеже бил уплашен се върнал в състезателната зала. Подсъдимият отрича да
е нанасял удари на свид.В..
Пред настоящият състав, в допълнението към жалбата, се твърди, че
нараняването може да е получено случайно когато подсъдимият се е мъчел да
се отскубне от захвата на пострадалия. Тази теза не отговаря на показанията
на св. Б.. Така би могло да се получи нараняването когато двамата са били
наведени и хванати и ги е видял св. Б.. Решаващият съд е изложил убедителни
мотиви защо не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия , които
настоящият състав споделя. Няма съмнение в авторството на деянието . От
друга страна следва да се отбележи и факта, че пострадалия е човек на
възраст, съдия на турнира и няма никаква логика да нанася удари на
подсъдимия. По делото не са събрани факти които да сочат на влошени
отношения между пострадалия и подсъдимия преди инцидента. Самият
9
пострадал е бил състезател по джудо и ясно е съзнавал разочарованието на
подсъдимия. В тази насока показанията на св. В. са логични и житейски
правдиви. Още повече, че експертите са категорични, че при нанасянето на
удара двете лица са били изправени един срещу друг, като пострадалия е бил
обърнат полунадясно. Тоест, В. не е бил наведен както твърди подсъдимия в
обясненията си и случайно и неумишлено да е получил нараняването.
Не основателни са доводите на защитата, че липсват мотиви досежно
кредитирането на експертизите и свидетелските показания. Напротив съдът
обстойно е подложил на анализ събраните по делото доказателства. Посочено
е защо кредитира едни и защо не кредитира други и убедително се е
аргументирал. В тази насока жалбата се явява неоснователна по твърденията
за липса на мотиви.
По отношение на възпроизведените записи от видеокамери. Следва да
се отбележи, че тези записи са иззети по надлежния ред не са оспорени от
страните в съдебната фаза и се подкрепят от показанията на св. Б.. Именно
този свидетел установява, че подсъдимия/ той го нарича другото лице/ се е
отдалечил към съблекалните, а пострадалия е влязъл в спортната зала.
Камерите са записвали централния вход/изход на залата, а не изхода от
съблекалните. Още един факт който оборва обясненията на подсъдимия.
Не основателни са и доводите на защитата, че представените фактури не
следва да се кредитират като доказателство за имуществени разходи тъй като
липсват касови бонове. Факта на медицинското лечение на В. е налице и не се
оспорва. Доказването на сторените от него разходи, за едно много скъпо
лечение, е направено по надлежния ред и липсата на касови бонове не прави
писмените доказателства- фактури негодно доказателство.
Както се посочи по- горе неоснователни са доводите за липса на
мотиви. Решаващият съд ясно е отразил ,какво е нараняването , как е
получено то и правната квалификация.
При определяне на наказанието няма неотчетени смекчаващи вината
обстоятелства които да налагат намаляване на присъдата. Наложеното
наказание е при превес на смекчаващите вината обстоятелства като е отчетена
и младата възраст на подсъдимия. Правилно решаващият съд е посочил, че
мястото и начина на извършване на престъплението е с по- висока
обществена опасност. Т. е състезател и би следвало като такъв да има
10
дисциплина, да е научен на контрол и въздържаност както и на уважение към
съдийския състав. Нещо което явно не е присъствало в неговото възпитание.
При тези мотиви настоящият състав намери жалбата на подсъдимия за
неоснователна.
По жалбата на гражданския ищец, чрез неговия повереник:
И тази жалба е неоснователна. Определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и не се налага
увеличение на размера на присъденото обезщетение.
С присъдата си обаче на основание чл.189 от НПК съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 330лв. разноски за вещи
лица. В тази си част присъдата е неправилна. Разноските за вещи лица в
съдебната фаса са направени от бюджета на РС-Пазарджик. На д-р П. и д-р
Р.П. съдът е изплатил от бюджета на РС-Пазарджик сумата от по 80лв. за
явяване и защита на заключението в съдебно заседание. На д-р М. и д-р Х. са
заплатени 200лв. и на тройната експертиза са заплатени 150лв. което е точно
330лв. разноски от бюджета на РС-Пазарджик. В тази връзка присъдата
следва да се измени като се постанови подсъдимият да заплати сумата от
330лв. разноски за явяването на вещите лица в полза бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Пазарджик.
С тези мотиви и на основание чл.338 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 85 от 04.12.2023г. постановена по НОХД №
1489/2022г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик в частта в която е осъден
П.К. Т. да заплати на С. В. В. сумата от 330лв. разноски за вещи лица Вместо
което ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА П.- К. Т. да заплати сумата от 330лв. в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12