РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100602308 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 26.01.2022г., постановена по НОХД №15546/2020г., СРС,
НО, 16-ти състав, е признал подсъдимия С. С. Г. за ВИНОВЕН в това, че на
08.03.2020 г., около 18:35 часа, в гр. София, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „Форд Kyгa" с peг. номер ******* XT, по
бул. „Ал. Стамболийски" с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към
бул. „Мария Луиза", в района срещу № 18 на бул. „Ал. Стамболийски",
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 116 от Закона
за Движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“…., като не реагирал на
намиращите се пред него в лява пътна лента в коридора на движение на
автомобила пешеходци, които са предприели пресичане на платното на
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, като
последвал челно приплъзващ удар с предно страничната лява зона на
автомобила от ляво на телата на пешеходците Д. Р. К. и Е. И. К. и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК на повече от едно лице, както следва:
на Д. Р. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка
с хеморагичен фокус в лявата челно-базална област на мозъка, като по
1
своя медико-биологичен характер представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
на Е. И. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на дясната раменна кост в горната част довело трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30
дни; счупване на таза - на кръстцовата кост в дясно, довело до трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от
30 дни; счупване на напречния израстък на 4-ти поясен прешлен в ляво,
което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за срок
повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а",
пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. чл. 54 ал. 1
от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1
година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 3 години.
На основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 3 от НК, съдът е ЛИШИЛ
подсъдимия С. С. Г. от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият е осъден
да заплати направените по делото разноски в размер на 439.20 /четиристотин
тридесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева по сметка на СДВР.
Срещу тази присъда е подадена жалба от защитника на подсъдимия С.
С. Г. – адв. М. М., с която се иска деянието, за което е осъден подсъдимия, да
бъде преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.“в“ вр. чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“ от
НК и да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като подсъдимият
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Срещу присъдата е подаден и протест от прокурор при СРП, с който се
иска атакуваната присъда да бъде изменена в частта, с която е наложено
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като
размера му бъде увеличен до размера на наложеното наказание „лишаване от
свобода“. В протеста се излагат съображения, като се цитира Постановление
№1 от 17.01.1983г. на Пленума на ВС, съгласно което „….. срокът на
лишаване от право да управлява МПС не може да бъде по-кратък от срока на
наложеното наказание „лишаване от свобода“.
В закрито съдебно заседание на 16.06.2022г., въззивният съд по реда
на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото,
не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както и
ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание на 23.09.2022г.., прокурорът поддържа
протеста относно размера на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“, като го намира за основателен, защото размера на това наказание не е
съобразен със задължителната съдебна практика на ВКС. Относно жалбата на
подсъдимия посочва, че е основателна, тъй като са налице доказателства, че
подсъдимият е оказал съдействие на пострадалите и следва да намери
2
приложение привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б.“в“ от НК, съответно
да се приложи нормата на чл.78а от НК, доколкото законодателният пропуск
в същия член е изяснен в Решение №30/21г. на III НО на ВКС и не може да
бъде отречено неговото приложение. Предлага да се постанови решение в
тази насока.
Повереникът на ЧО Д. К. – адв.Ш., заявява, че нямат претенции по какъв
начин ще бъде наказан подсъдимия, предоставят на съда да прецени дали
присъдата е правилна и законосъобразна и дали трябва да се приложи чл.78а
от НК.
ЧО Д. К. не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата и протеста.
Повереникът на ЧО Е. К. – адв.В., изцяло се присъединява към
становището на прокурора, сочи че по делото са събрани доказателства, че
подсъдимият е оказал помощ след деянието, което според него е основание да
бъде приложен чл.78а от НК, а и има такава практика на ВКС.
ЧО Е. К. заявява, че се придържа към казаното от адв. В..
Защитникът на подсъдимия С. С. Г. – адв. М., поддържа изцяло
въззивната жалба и допълнението към нея. Намира, че са събрани достатъчно
доказателства, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалите, поради което счита, че е приложима
нормата на чл.343а от НК и подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Моли с
оглед обстоятелството, че на подсъдимия му се налага ежедневно да
управлява МПС във връзка с работата си, с която изхранва семейството си, да
не му бъде налагано допълнителното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“. С оглед на това пледира за отмяна на атакуваната присъда с
приложение на привилегированата разпоредба на чл.343а от НК,
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност по чл.78а от НК и
да не бъде наложено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият С. С. Г. в правото си на лична защита казва, че подкрепя
изложеното от защитника му, изказва искрено съжаление за случилото се и че
е направил всичко, което е било по силите му, за да помогне на пострадалите.
В правото си на последна дума изразява желание да бъде освободен от
наказателна отговорност и да си задържи книжката.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, в протеста
и допълнението към жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С. С. Г. е роден на ******* в гр. София, българин е,
български гражданин, женен е, неосъждан, с висше образование, живущ в гр.
София, кв. „Овча купел“, ул. „*******, с ЕГН-**********.
На 08.03.2020 г., около 18:35 часа, в гр. София, подсъдимият С. С. Г.
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд", модел
3
„Куга“ с peг. номер ******* XT, като се движел по пътното платно на бул.
„Ал. Стамболийски", с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул.
„Мария Луиза", в лявата от две пътни ленти по посоката си на движение със
скорост от порядъка на около 50 км/ч. Било тъмно, с добра видимост и
работещо улично осветление, а платното за движение било мокро, валяло
дъжд. В същото време свидетелите Д. Р. К. и Е. И. К. предприели пресичане
на пътното платно на бул. „Ал. Стамболийски" в района срещу № 18, от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Те предприели
пресичане на необозначено за целта място, макар на около 100 метра да се
намирала пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба. Не се
съобразили с обстоятелството, че предприемат пресичане в тъмната част на
денонощието, че са облечени с тъмни дрехи, което ги прави по-трудно
забележими. Пострадалите пешеходци навлезли в платното за движение,
когато автомобилът, управляван от подсъдимия, отстоял на разстояние около
194 метра от мястото на удара. Когато достигнали почти до средата на
пътното платно, двамата пешеходци спрели върху платното за движение, тъй
като от намиращия се в близост светофар започнали да преминават
автомобили, които се движили в посока от бул. „Мария Луиза" към бул.
„Христо Ботев". Д. К. и Е. К. в момента, в който спрели неподвижно на
платното за движение на 0,6 до 1,0 метър преди двойната непрекъсната линия
M2, разделяща двете посоки, автомобилът, управляван от подсъдимия Г.,
отстоял на разстояние около 125 метра преди мястото на удара. Със
скоростта, с която се движел подсъдимият – около 50 км/ч и наличното мокро
пътно платно, опасната му зона за спиране била 37 метра. Когато
пешеходците се намирали спрели в лявата лента за движение, автомобила на
подсъдимия отстоял на около 125 метра. От това разстояние той имал
обективна възможност да възприеме спрелите в лентата му за движение
пешеходци и да спре преди да достигне мястото на удара, тъй като те не
попадали в опасната му зона за спиране. Въпреки това подсъдимият не
реагирал своевременно на намиращите се пред него в лявата пътна лента в
коридора на движение на автомобила пешеходци, поради което последвал
челно - приплъзващ удар с предно страничната лява зона на автомобила от
ляво на телата на пешеходците Д. К. и Е. К.. От силата на удара телата на К. и
К. били изнесени по посоката на движение на автомобила, а главите в обратна
посока и след завъртане на 180° паднали на терена в лявата пътна лента за
насрещно движение с главите напред.
Според заключението на КВАТЕ, ударът е настъпил по широчина на
платното за движение - на 9,6 -10,0 м вдясно от левия край на платното за
движение на бул. „Ал. Стамболийски“, считано в посоката на огледа -
посоката на движение на автомобила и по дължина на платното за движение -
на 20,0 - 22,0 м. след ориентира, считано в същата посока. Скоростта на
автомобила преди произшествието и към момента на удара с пешеходците е
била от порядъка на 50 км/ч. Опасната зона за спиране при конкретните
пътни условия и скорост от 50 км/ч. е 37 м.
4
При опредЕ.та скорост на автомобила 50 км/ч., ударът за водача е бил
предотвратим от момента, в който пешеходците са навлезли на платното за
движение. Пред автомобила не е имало друг автомобил и през цялото време
от момента, в който автомобилът е отстоял на 125 м. от мястото, на което са
се намирали пешеходците, до момента на удара, приближавайки водачът е
имал обективна възможност да възприеме неподвижните в лявата пътна лента
пешеходци и е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
От техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието
са субективните действия на пострадалите пешеходци, които са предприели
пресичане на платното за движение в тъмната част на денонощието, на
необозначено за целта място, без да вземат мерки за собствената си
безопасност.
Причина за настъпване на произшествието са и субективните действия
на водача на автомобила, който не е реагирал своевременно на намиращите се
пред него в лявата пътна лента, в коридора за движение на автомобила
пешеходци.
След удара, подсъдимият Г. слязъл от автомобила си, за да провери
състоянието на пешеходците, като се обадил на телефон 112, уведомил за
произшествието и останал при пострадалите. В този момент минала случайна
линейка, която спряла и подсъдимият помогнал да натоварят в нея
пострадалия К., който бил в по-тежко състояние, бил в безсъзнание. След
това подсъдимият преместил пострадалата К. от пътното платно, завил я с яке
и й дал вода. След кратко време дошла втора линейка, отзовала се на
обаждането подсъдимия на телефона за спешни случаи, като подсъдимият
помогнал да качат в нея пострадалата К.. Поинтересувал се къде водят
пострадалите, като след няколко дни отишъл в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов",
за да се информира за състоянието им и да провери дали не се нуждаят от
нещо.
От заключението на изготвената по делото СМЕ, се установява, че в
резултат на реализираното пътнотранспортно произшествие, Д. Р. К. е
получил следните травматични увреждания: контузия на мозъка с
хеморагичен фокус в лявата челно-базална област на мозъка, с което му е
причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота,
характеризиращо се с медикобиологичния критерий на средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, както и разкъсно-контузна рана в
теменно-тилната област на главата, субкапсулен хематом на левия бъбрек,
последните причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Съгласно заключението на СМЕ, в резултат от реализираното
пътнотранспортно произшествие, пострадалата Е. И. К. е получила следните
травматични увреждания: многофрагментно счупване на дясната раменна
кост в горната част, довело трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на таза - на кръстцовата
5
кост в дясно, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни; счупване на напречния израстък на 4-ти
поясен прешлен в ляво, което е довело до трайно затруднение на движенията
на снагата за срок повече от 30 дни, характеризиращи се с
медикобиологичния критерий на средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК, както и счупване на 8-мо ребро вдясно, последното
причинило разстройство на здравето, неопасно за живота.
Горната фактическа обстановка се установява от доказателствата,
събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които са
следните: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,
разпитани в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл.371,
т.1 НПК: П.Ю. Г.а, разпитана в хода на съдебното следствие, С.Л. И., А.С.С.,
Е.Е.В., Х.Д.М., Д. Р. К., Е. И. К.; писмените доказателства и доказателствени
средства: констативен протокол № К-130, протокол за оглед на
местопроизшествие, свидетелство за съдимост; веществени доказателствени
средства: скица на местопроизшествие и фотоалбум към протокол за оглед на
местопроизшествие; способите на доказване: СМЕ, КВАТЕ.
Софийски градски съд намира, че първостепенният съд е събрал
възможните и достъпни доказателства и доказателствени средства, които в
по-голямата си част са били правилно ценени. Въззивният съд не се съгласи с
оценката на показанията на свидетелката Г.а, дадена от първия съдебен състав
в частта, в която излага, че подсъдимият е оказал помощ на пострадалите след
деянието. Причината за неправилната оценка на показанията на тази
свидетелка е, че първостепенният съд не е съпоставил показанията й с
останалите гласни доказателствени средства и това е довело до неправилното
им оценяване, съответно до неправилни изводи за безспорно установените по
делото факти, респ. до неправилно приложение на материалния закон.
Времето, мястото на деянието, механизма на произшествието,
участващите в него лица, получените от пострадалите наранявания се
установяват от показанията на разпитаните в досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие свидетели, изготвените по делото СМЕ и
КВАТЕ. Показанията на свидетелите досежно времето и мястото на
настъпване на ПТП, както и начина, по който е реализиран удара между
автомобила, управляван от подсъдимия и пострадалите пешеходци са
еднопосочни и безпротиворечеви. Изключение правят част от показанията на
свидетелката Г.а, която навежда твърдения за наличието на факти, за които
нито един от останалите свидетели не дава сведения, а именно, че
подсъдимият се е движел със скорост от 40 км/ч и че пред тях е имало бяла
кола, която е препятствала видимостта му към пешеходците. За посочените
по-горе обстоятелства сведения се черпят от показанията на свидетелите Д. К.
/частично/, Е. К., П. Г.а, С.И. и А.С., както и от обясненията на подсъдимия.
Въззивният съд прецени като правдиви и истинни показанията на посочените
свидетели в частите, в които излагат твърдения за посоката на движение на
превозното средство, управлявано от подсъдимия, за пътната обстановка в
района на произшествието, за състоянието на пътното платно, за
6
местоположението на пешеходците върху платното за движение преди удара,
за механизма на удара, произтекъл между автомобила и пострадалите, за
мястото, на което са се установили пешеходците след удара и за състоянието
им. За последните две обстоятелства свидетелстват още свидетелите Е.В. и
Х.М., които не са очевидци на удара между автомобила и пешеходците.
Обясненията на подсъдимия за тези обстоятелства също бяха преценени като
доказателствено средство, защото намират опора в показанията на
свидетелите И. и С., които нямат каквито и да било отношения с подсъдимия
и съпругата му, нито пък с пострадалите. Показанията на тези свидетели, като
и показанията на свидетелката Г.а, която е съпруга на подсъдимия,
кореспондират със заключението на КВАТЕ, поради което въззивният съд ги
цени с доверие досежно начина, по който е произтекъл процесния удар.
Въззивната инстанция се довери в цялост и на изложеното от свидетелката Г.а
за последващите действия на подсъдимия по оказване помощ на пострадалите
след деянието, тъй като тези нейни твърдения се подкрепят от показанията на
свидетелите И. и С., които също изнасят сведения за оказана от подсъдимия
помощ на пострадалите. Обясненията на подсъдимия, в които сочи, че е
оказал помощ на пострадалите след удара, също бяха преценени от въззивния
съд като доказателствено средство, защото са еднопосочни с изложеното от
свидетелите Г.а, И. и С. за този факт, т.е. не се явяват изолирани от
останалите доказателства по делото. При извършената оценка на обясненията,
дадени от подсъдимия, въззивният съд изходи от двуяката им функция – те от
една страна могат да са източник на доказателства, а от друга страна могат да
бъдат израз на защитната позиция, заета от подсъдимия. Като източник на
доказателства въззивната инстанция оцени обясненията на подсъдимия в
онези части, които намират опора в останалите доказателства и способи на
доказване, събрани по делото коментирани по-горе. Като защитна теза бяха
оценени обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че е управлявал
автомобила със скорост от около 40 км/ч, тъй като тези му твърдения се
оборват от заключението на КВАТЕ, която по научен път е установила, че
скоростта на движение на процесния автомобил преди и към момента на
удара е била около 50 км/ч. По същия начин бяха преценени и обясненията
му, съдържащи сведения, че преди да настъпи инкриминирания удар пред
него се е движела друга лека кола, бяла на цвят, която е препятствала
видимостта му към пешеходците. Такива данни се съдържат и в показанията
на съпругата му – свидетелката Г.а. Тези твърдения на подсъдимия,
подкрепени от изложеното от съпругата му, бяха оценени от въззивния съд
като негова защитна позиция. Причината за тази оценка на настоящата
инстанция се корени в липсата на подобни сведения в показанията на другите
двама свидетели – И. и С., които също са възприели удара между превозното
средство и пешеходците. Такива данни не се съдържат и в заключението на
КВАТЕ, която е използвала записи от намиращите се в района видеокамери,
заснели както движението на пешеходците и подсъдимия преди удара, така и
самото съприкосновение между автомобила и пострадалите. Такова
обстоятелство не се установява и от кадрите, приложени към заключението на
КМВАТЕ, поради което въззивният съд не даде кредит на доверие на
7
заявеното от подсъдимия за този факт, не се довери и на изложеното от
свидетелката Г.а в тази насока. Във всички останали части обясненията на
подсъдимия бяха ценени с пълно доверие и преценени като доказателствено
средство, защото не се явяват изолирани от останалите доказателства,
напротив, кореспондират изцяло с тях.
Показанията на свидетеля Д. К., който е единият пострадал от
произшествието, са информативни относно пътната обстановка,
атмосферните условия и движението на двамата пешеходци преди да
предприемат пресичане на пътното платно. За останалите обстоятелства по
пресичане на платното за движение, настъпилия удар и последващите
събития, този свидетел не дава информация, тъй като в резултат от удара
твърди да има загуба на памет. За обстоятелствата, за които свидетелства,
въззивният съд кредитира показанията му с доверие, защото кореспондират
напълно с изложеното от свидетелката К..
Свидетелката Е. К. е другият пострадал от инцидента. Нейните
показания съдържат сведения за атмосферните условия, за времето и мястото
на инцидента, за движението на пешеходците преди да пресекат пътното
платно, за начина, по който са предприели пресичане, за настъпилия удар с
управляваното от подсъдимия превозно средство, за последващите събития,
за причинените й от удара телесни увреди. Нейните показания са напълно
съответни на показанията на свидетелите-очевидци на удара, на обясненията
на подсъдимия в кредитираните с доверие от съда части, намират подкрепа в
заключенията на СМЕ и КВАТЕ, поради което бяха ценени като достоверни
от въззивния съд.
С пълно доверие настоящият съдебен състав цени заключенията на
СМЕ и КВАТЕ, тъй като са изготвени от компетентни вещи лица, които са
използвали научни знания за отговорите на поставените им задачи,
отговорили са на всички поставени въпроси изчерпателно и заключенията са
относими към предмета на делото.
И въззивният съд се довери в цялост на писмените доказателства,
приложени по делото, тъй като те не съдържат противоречия и са съответни
на останалите доказателства по делото.
Фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд относно
механизма на настъпване на ПТП, мястото на удара, скоростта на движение,
нанесените телесни увреждания вследствие на удара на пострадалите са
правилни, не се оспорват от страните, споделят се и от въззивната инстанция.
Неправилно районният съд е приел, че подсъдимият не е извършил
необходимите и достатъчни действия по оказване помощ на пострадалите.
Установява се от показанията на свидетелката Г.а, подкрепени от заявеното
от свидетелите И. и С., както и от обясненията на подсъдимия, в
кредитираните с доверие от въззивния съд части, че подсъдимият незабавно
след настъпилото произшествие е подал сигнал на тел.112, като е поискал да
бъде изпратена линейка, отишъл е при пострадалите, помогнал е
пострадалият К. да бъде качен в първата линейка, за да бъде отведен в
8
болнично заведение, останал е при пострадалата К., участвал е в
преместването й на по-безопасно място, дал й е яке и вода и е помогнал и тя
да бъде качена в следваща линейка, пристигнала на мястото на инцидента.
Поинтересувал се е в кое лечебно заведение ги водят, след което е посетил
болничното заведение, за да се осведоми за състоянието им. Всички тези
действия на подсъдимия са насочени пряко към оказване помощ и на двамата
пострадали. Съдебната практика трайно приема, че дори обаждането на
тел.112 е достатъчно, когато подсъдимият не разполага със специални знания
и умения, за да окаже лично медицинска помощ на пострадалите, какъвто е
настоящият случай, доколкото не се установи от доказателствата по делото
подсъдимият да е имал нужните медицински познания, за да окаже
специализирана помощ на пострадалите при инцидента. Така напр. в
Постановление № 6 от 7.Х.1969 г.на Пленума на ВС е посочено, че въпросът,
дали деецът е направил след деянието всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, се преценява конкретно с оглед на обстановката и
характера на действията, които е извършил сам или чрез другиго. Сочи се
още в цитираното постановление, че действията, насочени към своевременно
спиране на кръвта и повикването на лекар, транспортирането в болнично
заведение и т. н., са насочени към спасяване живота на пострадалия.
Върховният съд приема, че деецът може да извърши действия по оказване
помощ на пострадалите и чрез други лица. Именно такъв е настоящият случай
– подсъдимият е позвънил на тел.112, за да бъдат изпратени екипи на Спешна
помощ, които да окажат необходимата помощ на пострадалите, тъй като той
самият не е бил в състояние да им окаже такава. Освен това е помогнал за
качването им в специално оборудваните за целта линейки, помогнал е лично
пострадалата К. да бъде преместена на по-безопасно място, дал й е топла
дреха и вода, тъй като последната е имала нужда от това, впоследствие е
посетил болничното заведение, в което са били откарани. Всички тези
действия на подсъдимия са били насочени пряко към оказването помощ и на
двамата пострадали, за да спаси живота и здравето им и те предопределят
приложението на привилегирования състав по чл.343а от НК, което не е било
сторено от първоинстанционния съд, който вместо да осъди подсъдимия по
повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1, б. „б",
пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е следвало да го оправдае по тази правна
квалификация и да го признае за виновен и осъди за престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“в“ вр. чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“, пр.2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК. В този смисъл атакуваната присъда на районната инстанция
ще следва да се измени, като се отмени в частта, с която подсъдимият Г. е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а",
пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и да бъде оправдан
по тази правна квалификация.
Тук е мястото да се посочи, че макар да са налице признаците на
квалифицирания състав на чл.343, ал.3 от НК, доколкото пострадалите са
повече от един, а именно двама, няма пречка да бъде приложен
9
привилегирования състав на чл.343а от НК и това е така, защото се касае за
законодателен пропуск при промените на НК, обнародвани в ДВ,
бр.92/2002г., при което е направено преномериране в чл.343, като ал.2 е
станала ал.3, което обаче не е отразено в текста на чл.343а НК. Още повече,
че при внимателен прочит на ал.2 и ал.3 на чл.343 НК се установява, че ал.2
не е с характер на деяние, тя указва какви са възможностите за прекратяване
на наказателното производство по волята на пострадалия, докато в ал.3 на
чл.343 са обективирани признаци на деянието, което сочи, че истинската воля
на законодателя е и в тези случа да намери приложение разпоредбата на
чл.343а, когато деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалите. Ето защо в конкретния случай няма законодателна
пречка да бъде приложен привилегирования състав на чл.343а от НК,
доколкото по делото с нужната безспорност и категоричност е установено, че
подсъдимият е оказал помощ и на двамата
От правна страна:
Преценявайки поотделно и в съвкупност събраните и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният съд прие, че подсъдимият С. С. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1,
б.“в“ вр. чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“, пр.2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
От обективна страна, подсъдимият Г., на 08.03.2020 г., около 18:35
часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Форд Kyгa" с peг. номер ******* XT, по бул. „Ал.
Стамболийски" с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул.
„Мария Луиза", в района срещу № 18 на бул. „Ал. Стамболийски", нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 116 от Закона за
Движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“…., като не реагирал на
намиращите се пред него в лява пътна лента в коридора на движение на
автомобила пешеходци, които са предприели пресичане на платното на
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, като
последвал челно приплъзващ удар с предно страничната лява зона на
автомобила от ляво на телата на пешеходците Д. Р. К. и Е. И. К. и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК на повече от едно лице, както следва:
на Д. Р. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка с
хеморагичен фокус в лявата челно-базална област на мозъка, като по своя
медико-биологичен характер представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота;
10
на Е. И. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на дясната раменна кост в горната част довело трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на
таза - на кръстцовата кост в дясно, довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на
напречния израстък на 4-ти поясен прешлен в ляво, което е довело до трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите.
Подсъдимият с поведението си на пътя е нарушил разпоредбата на чл.
116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците“…., като не е реагирал на
намиращите се пред него в лява пътна лента в коридора на движение на
автомобила пешеходци, които са предприели пресичане на платното на
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила.
От субективна страна, деянието е извършено при по-малко укоримата
форма на вина несъзнавана непредпазливост /небрежност/ - подсъдимият Г.
не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, изразяващ се в средни
телесни повреди, нанесени на свидетелите К. и К., но е бил длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, той не ги е възприел
своевременно, което не му е позволило да спре и да ги пропусне да пресекат
пътното платно, макар да са пресичали на необозначено за това място.
Първостепенният съд, като не е приложил привилегирования състав на
чл.343а от НК неправилно е приложил материалния закон, което се е
отразило и на отмереното от него наказание, наложено на подсъдимия,
поради което атакуваната присъда и в тази част следва да бъде отменена.
За престъплението по чл.343а, ал.1, б.“в“ вр. чл.343, ал.3, пр.2, б.“а“,
пр.2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК законът предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок до 4 години. Това деяние е
непредпазливо, подсъдимият Г. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, с престъплението
не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на
обезвреда, не е в сила и забраната на чл.78а, ал.7 от НК, поради което и с
оглед размера на предвиденото за това престъпление наказание, както и
наличието на всички останали предпоставки на чл.78а от НК, подсъдимият Г.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание. Съгласно чл.78а, ал.1 от НК, това наказание
може да бъде „глоба“ в размер от 1000 до 5000 лева. В конкретния случай,
като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд
прецени добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност,
семейното му положение, нарушението на само едно правило за движение,
изразеното от него искрено съжаление за случилото се и малкия брой
административни наказания по ЗДвП – в близък времеви период до деянието
подсъдимият е наказван за няколко дребни нарушения, за които са му
издавани фишове. Издадените срещу него наказателни постановления са
значително отдалечени във времето – около 10 години преди настоящето
11
деяние, поради което не бяха ценени като отегчаващо отговорността му
обстоятелство. Като изключително смекчаващо отговорността му
обстоятелство настоящият състав отчете грубото нарушение на правилата за
движение от страна на пострадалите пешеходци, които са предприели
пресичане на необозначено за това място, макар на около 100 метра да е
имало пешеходна пътека, регулирана със светлинна сигнализация, с което са
нарушили чл.113, ал.1 от ЗДвП, пресекли са платното в тъмната част на
денонощието, при недобри атмосферни и пътни условия – валеж от дъжд и
мокър асфалт, т.е. те със собственото си неправомерно поведение в
значителна степен са допринесли за настъпване на съставомерния резултат.
Това съпричиняване от страна на пострадалите изобщо не е било отчетено от
районния съд, макар и в заключението на КВАТЕ изрично да е посочено, че
причина за настъпване на произшествието освен субективните действия на
водача на превозното средство, са и субективните действия на пострадалите.
Въззивният съд не отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия и оказаната от него помощ на
пострадалите след деянието, тъй като първото обстоятелство е условие за
приложението на чл.78а от НК, а второто е взето предвид от законодателя при
квалификацията по чл.343а от НК, поради което не могат да бъдат повторно
отчетени при индивидуализацията на наказанието. Като отегчаващо
обстоятелство не бе отчетен броя на пострадалите, тъй като той е
квалифициращо обстоятелство, взето предвид в нормата на чл.343, ал.3 от
НК. Като единствено отегчаващо отговорността му обстоятелство въззивният
съд взе предвид сериозността на телесните увреждания, причинени на
пострадалите, довели до дълъг период на възстановяване. При изключителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и само едно
отегчаващо, въззивният съдебен състав счете, че на подсъдимия Г. следва да
се наложи наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, който размер е малко под
средата и над минимума, като именно с това наказание и в този размер ще
бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл.12 от ЗАНН.
Не може да бъде уважена претенцията на защитата за неналагане на
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, тъй като само с наказанието „глоба“ няма да бъде постигната личната
и генералната превенция като цели на наказанието. С оглед широката
разпространеност на този вид деяния в обществото и за да се постигне
пълното поправяне на подсъдимия, както и да се въздейства предупредително
и възпитателно на останалите членове на обществото, необходимо е да се
наложи и това административно наказание в съответствие с разпоредбата на
чл.78а, ал.4 от НК. Размера на това наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ с оглед наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, естеството на работа на подсъдимия, както и с
оглед съпричиняването в значителна степен от страна на пострадалите, които
всъщност със собственото си неправомерно поведение са сложили началото
на причинно-следствения процес, довел до настъпване на съставомерните
последици, следва да бъде определен за срок от 3 месеца.
Тук е мястото да се посочи, че подадения протест от прокурор при СРП
12
е принципно основателен, доколкото наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ не може да бъде за срок по-кратък от наказанието
„лишаване от свобода“, съгласно Постановление №1/17.01.1983г. по н.д.
№8/82г. на Пленума на ВС. В този смисъл и с оглед наложеното от първия съд
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, „лишаването от право
да управлява МПС“ не може да бъде за срок от 6 месеца и това наказание
неправилно е било определено от първостепенния съдебен състав. Но в
случая, при този изход от делото във въззивната инстанция и при положение,
че подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално повдигнатото му
обвинение, съответно освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“, няма пречка наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ да бъде отмерено за срок от 3 месеца, поради което
и протеста, с който се иска увеличаване на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ следва да се остави без уважение.
Като се има предвид изхода от делото и обстоятелството, че
подсъдимият Г. е бил признат за виновен, законосъобразно районният съд е
възложил в негова тежест, направените по делото разноски, които са били
правилно определени и в тази част присъдата трябва да се потвърди.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
намери, че атакуваната присъда следва да бъде изменена в изтъкнатия по-горе
смисъл, като не констатира наличието на други основания, освен посочените,
налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 337‚ т.1, т.2 и т.4 вр. чл.
338 НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 26.01.2022г., постановена по НОХД
№15546/2020г., СРС, НО, 16-ти състав, като я ОТМЕНЯ в частта, с която
подсъдимият С. С. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. „а", пр. 2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1
година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от 3 години и на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК
му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца, като вместо това
ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. Г. за ВИНОВЕН, в това, че на 08.03.2020
г., около 18:35 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Форд Kyгa" с peг. номер ******* XT, по бул. „Ал.
Стамболийски" с посока на движение от бул. „Христо Ботев" към бул.
13
„Мария Луиза", в района срещу № 18 на бул. „Ал. Стамболийски", нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 116 от Закона за
Движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“…., като не реагирал на
намиращите се пред него в лява пътна лента в коридора на движение на
автомобила пешеходци, които са предприели пресичане на платното на
движение от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, като
последвал челно приплъзващ удар с предно страничната лява зона на
автомобила от ляво на телата на пешеходците Д. Р. К. и Е. И. К. и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 от НК на повече от едно лице, както следва:
на Д. Р. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка
с хеморагичен фокус в лявата челно-базална област на мозъка, като по
своя медико-биологичен характер представлява разстройство на
здравето, временно опасно за живота;
на Е. И. К. - средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на дясната раменна кост в горната част довело трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на
таза - на кръстцовата кост в дясно, довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни; счупване на
напречния израстък на 4-ти поясен прешлен в ляво, което е довело до трайно
затруднение на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите – престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“ вр. чл.343, ал.3, пр.2,
б.“а“, пр.2, вр. ал. 1, б. „б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и
на основание чл.78а, ал.1 и ал.4 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в
размер на 2000 лв. (две хиляди лева) и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 (три) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14