№ 24
гр. Пазарджик, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101864 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са следните искове: установителен иск по чл.124, ал.1 вр.
чл.22 ЗПК за обявяване на сключения между страните договор за
потребителски кредит №40017208674 от **3 г. за нищожен поради неговото
противоречие със закона, който е съединен евентуално с установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК за обявяване за нищожни на клаузите от същия
договор, които задължават потребителя да заплати на кредитора
възнаграждение за допълнителни услуги по кредита „Фаст“ и „Флекси“,
поради тяхното противоречие със закона, както и осъдителен иск по чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 584.01 лв. /след допуснато
изменение на иска/, която е получена от ответника без основание.
Ищцата М. С. В. с ЕГН ********** от гр. ** твърди, че на **3г. е
сключила договор за потребителски кредит с ответника „**“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление: гр. **. Твърди, че в изпълнение на договора
ответникът й е предоставил потребителски кредит в размер на 1000 лв. срещу
годишна лихва в размер на 41% и ГПР от 48.86%, който се задължила да
върне в срок от 24 месеца, на 24 равни месечни погасителни вноски по
61.52лв. /общо 1476.67лв./. Твърди, че договора съдържа клауза, които я
1
задължават да заплати на кредитора сумата от 400 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно разглеждане на искането за
кредит, както и сумата от 700 лв. – възнаграждение за допълнителни услуги
„Флекси“, която й дава право да отлага месечни погасителни вноски, да
променя техния падеж и да намалява размера им.
Ищцата твърди, че във връзка с процесния договор за кредит е
заплатила на ответника 11 погасителни вноски по 107.36 лв. - общо 1180.96
лв. Твърди, че една част от тази сума в размер на 180.96 лв. е получена от
ответника без основание, тъй като договорът е нищожен. Нищожността се
претендира на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК поради липсата
на съществени елементи от задължителното съдържание на договора, а
именно: неправилно е посочен годишният процент на разходите по кредита,
както и общата сума, дължима от потребителя, и не са посочени условията за
прилагането на лихвата по кредита, чийто размер освен това противоречи на
добрите нрави. Ищцата поддържа, че възнаграждението за допълнителните
услугите „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход за потребителя и следва да
бъде включена в ГПР, което води до нарастването на разходите по кредита над
максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това, размерът на
възнаградителната лихва е прекомерен, понеже превишава трикратно
законната лихва за забава и накърнява на добрите нрави, което влече
нищожност на лихвеното задължение. Последното от своя страна води до
нищожност на целия договор, тъй като същият нормативно е уреден като
лихвоносен, не би бил сключен като безлихвен и няма повелително правило
на закона, което да замести нищожната клауза за лихва. При тези твърдения
ищцата моли съда да уважи предявените искове и да й присъди разноските по
делото.
Ответникът оспорва исковете при твърдение, че договорът за кредит
има задължителното съдържание на чл.11, ал.1 ЗПК, тъй като съдържа
информация за размера на заема, на ГПР, на лихвения процент и неговото
разпределяне в месечните погасителните вноски, а размерите на лихвата и
ГПР не противоречат на добрите нрави тъй като са съобразени с условията на
пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК /при спазване на
начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3 ЗПК/. Поддържа, че
цената на закупения пакет от допълнителни услуги по кредита не е елемент от
2
ГПК, тъй като закупуването на услугите от потребителя не е въведено като
задължително условие за предоставяне на кредита. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и на закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
Относно установителните искове:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени между
страните по едно договорно правоотношение и при наличие на правен интерес
за ищцата от търсената с тях защита, доколкото недействителността на
оспорената договорна клауза или на целия договор ще намали дълга на
потребителя към кредитора.
За основателността на исковете ищецът следва да установи, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит, който противоречи на
закона или накърнява добрите нрави.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и
неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит №40017208674 от **3 г., който е усвоен от
ищцата. Видно от самия договор, същият има за предмет предоставянето на
потребителски кредит в размер на 1000 лв. с фиксирана годишна лихва от
41.00 % и годишен процент на разходите 48.86%, Посочена е общата дължима
сума от потребителя, която е 1476.67 лв. Срокът за връщане на кредита е
05.05.2025г., а задължението е разсрочено на 24 равни месечни погасителни
вноски. Съгласно т. VІІ от договора и чл.15 от Общите условия, ищцата се е
задължила да заплати на ответника възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ в размер на 400 лв. и възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги „Флекси“ в размер на 700 лв. Допълнителните услуги включват
приоритетното разглеждане искането за кредит и отпускането на кредита,
възможност за отлагане плащането на вноски, за намаляване размера на
месечните вноски, за промяна на падежа и възможност за допълнително
финансиране. С тяхната цена общата дължима сума от потребителя става
2576.67 лв.
Спорът между страните се свежда до това, дали годишният процент на
разходите по кредита е определен правилно и дали действителният ГПР
3
надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
От цитираната разпоредба е видно, че разходите на потребителя за
допълнителни услуги са елемент на ГПР и следва да бъдат включени в него,
като е без значение дали потребителят е имал право на избор дали да закупи
услугите или не. При процесния кредит известните и предвидими разходи за
потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в
заплащането на годишна договорна лихва от 41 % и цената за двата пакета от
допълнителни услуги в общ размер на 1100 лв. В този случай годишният
процент на разходите /изчислен от съда с калкулатора за ГПР по бързи
кредити от електронната страница calculator.bg/ е в размер на 198.04 %, който
е много по-висок от с посочения в договора ГПР от 48.86 %.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за
кредит е сключен на **3 г. Към януари 2023 г. ОЛП е 1.42 %, респ. към
4
момента на сключване на договора размерът на законната лихва е 11.42 %, а
максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 57.1 %.
Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит е
различен от посочения в договора и значително превишава максимално
допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Изискването на чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.4 ЗПК е нарушено и договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 ЗЗП. Ето защо искът за недействителност на договора е
основателен.
Предвид формирания извод за недействителност на договора съдът не
дължи произнасяне по предявения от ищцата евентуален установителен иск за
недействителност на отделни негови клаузи.
Относно иска по чл.55, ал.1 ЗЗД:
За основателността на осъдителния иск, ищецът следва да установи, че
е заплатил на ответника сумата, чието връщане претендира и да поддържа, че
същата е получена без основание. В тежест на ответника е да установи
основанието за плащането. Ако направи това, ищецът следа да установи
фактите, които опорочават посоченото от ответника основание.
Съдът формира извод, че договорът за кредит е недействителен.
Следователно потребителят дължи на кредитора само чистата стойност на
кредита – чл.23 ЗПК. Задължението на ищцата е в размер на 1000 лв.
Ответникът е представил извлечение от сметката на ищцата към процесния
кредит, от която е видно, че тя е заплатил на ответника общо 1584.01 лв.
Разликата от 584.01 лв. е получена от ответника без основание и подлежи на
връщане. Затова осъдителният иск следва да се уважи в предявения размер.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцата
съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата внесла по сметка на
съда 153.07 лв. – държавна такса. Освен това, същата е представлявана
безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат С. ** М. от АК -
Пазарджик. На основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение за всеки от трите обективно съединени иска в размер, не по-
нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай установителният иск за
недействителност на договора за кредит е с цена 2576.67 лв., цената на
5
установителния иск за недействителност на задължението за заплащане на
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е 1100 лв. , а искът за
неоснователно обогатяване е с цена 584.01 лв. Пълномощникът претендира
възнаграждение за трите иска в размер на 1200 лв., което е под минималния
размер по наредбата, поради което следва да се присъди така, както е
поискано.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на М. С. В. с ЕГН ********** от гр. ** против „**“ ЕООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. **, ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит
№40017208674 от **3 г.
ОСЪЖДА ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. ** да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на ищцата
М. С. В. с ЕГН ********** от гр. **, сумата от 584.01 лв., която е получена от
ответника без основание.
ОСЪЖДА ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. ** да заплати на ищцата М. С. В. с ЕГН ********** от гр. **
съдебни разноски в размер на 153.07 лв.
ОСЪЖДА ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. ** да заплати на адвокат С. ** М. от АК - Пазарджик на
основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6