Р Е Ш Е
Н И Е № 91
Гр.Попово, 23.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповски районен съд, в
публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
При секретар
И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1124 по описа на 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск по реда на чл.415 от ГПК, във вр. с чл.99 от ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, във
вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът- „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, представлявано от Д.Б.,
действаща чрез ю.к. П.Б., твърди, че че на 13.02.2018г. било подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания между
„БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София
и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД от 27.07.2017г. , по
силата на който било прехвърляно вземаното по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
PLUS-15061529/18.07.2017г., сключен между първото дружество и длъжника. Твърди
се, че ответникът бил уведомен за станалата продажба на вземането с уведомително
писмо, но същото било непотърсено и в тази връзка към ИМ се прилага
уведомително писмо, което да бъде връчено на ответника по делото.
Твърди се, че на 18.07.2017г. „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София
сключил с М.Ю. договор за потребителски № PLUS-15061529/18.07.2017г.
Съгласно този договор дружеството предоставило на ответника потребителски кредит на
стойност от 6000,00лв., платим на 48 равни погасителни вноски, всяка в
размер на 238,95лв., за срок до 05.07.2021г. Освен главницата,
длъжника се съгласил да заплати на кредитора такса ангажимент в размер на 210,00лв.,
застрахователна премия по застраховка „Защита на плащания“ в размер на
1612,80лв., и договорна лихва в размер
на 5469,60лв. Така общия размер на задължението по отпуснатия кредит бил в
размер на 11469,60лв.
Тъй като ответника не бил заплатил дължимия паричен заем към дружеството, и
поради просрочие на две погасителни вноски, на осн. чл.5 от Условията по договора, дружеството обявила
неговата предсрочна изискуемост, за която длъжника бил надлежно уведомен.
На ответникът била начислена и лихва за
забава, на основание ОУ към договора, поради неплащане на погасителните вноски, считано от 06.10.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер от 1333,91лв.
Във връзка с изложеното ищцовото дружество подало
заявление до PC - Попово за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, за което било образувано
ч.гр. дело №656/2019г. по описа на съда. Била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
срещу длъжника М.В.Ю.. Длъжникът не бил намерен на установените адреси, поради
което заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обусловило и
предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, дружеството моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата 6000,00лв. -главница, сумата 3853,05лв.-договорна лихва за периода
от 05.09.2017г. до 05.07.2021г., сумата
1333,91лв. -обезщетение за забава за периода от 06.10.2017г. до 31.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението-всички дължими по договор за
потребителски № PLUS-15061529/18.07.2017г., което вземане е прехвърлено с
Приложение№1 от 13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №656/2019г. по
описа на ПпРС.
В условията на евентуалност, ищеца
моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми: сумата 6000,00лв.
-главница, сумата 3853,05лв.-договорна
лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.07.2021г., сумата 1783,50лв. -обезщетение за забава за
периода от 06.10.2017г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.12.2019г. до окончателното изплащане на
задължението-всички дължими по договор за потребителски №
PLUS-15061529/18.07.2017г., което вземане е прехвърлено с Приложение№1 от
13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София.
Претендират се и разноски както по заповедното производство,
така и за направените разноски по
настоящото дело.
В с.з. не се явява представител.
Постъпила е молба, с която се
моли съда да уважи така предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от назначения особен представител на ответника М.В.Ю.,***
- адв.Ц.Х. от ТАК, не представя доказателства, не
прави доказателствени искания.
Редовно призован за с.з. се явява особения представител на
ответника, който по същество моли съда да отхвърли така предявения иск, като
недоказан и неоснователен. Счита, че
договора за заем не отговарял на изискванията на ЗПК, както и че не била налице
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на кредита. Представя и подробни
писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 656/2019г. на ПпРС,
по подадено от
дружеството- ищец заявление
по чл.410 от ГПК
срещу М.В.Ю.,*** била издадена
заповед за изпълнение на
парично задължение №574/02.08.2019г.
за заплащане на следните суми: сумата
6000,00лв. -главница, сумата
3853,05лв.-договорна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.07.2021г., сумата 1333,91лв. -обезщетение за забава за
периода от 06.10.2017г. до 31.07.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението-всички дължими по договор за потребителски №
PLUS-15061529/18.07.2017г., което вземане е прехвърлено с Приложение№1 от
13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София.
След връчване на заповедта за
изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на заявителя бил даден едномесечен срок за
предявяване на настоящия иск.
Между страните не се спори, а и от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 18.07.2017г. е сключен
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15061529,
по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София предоставило на М.В.Ю. кредит за потребителски цели в
размер на 6000.00 лева. Договорено е кредотополучателят
да заплати застрахователна премия в
размер на 1612.80лв., както и такса
ангажимент в размер на 210.00 лв. В договора са посочени годишен процент на
разходите (ГПР) от 34,12%, годишен лихвен процент (ГЛП) от 27,49% и общата
стойност на плащанията от 11469.60лв. Ответникът се задължил да възстанови
заетата сума на 48 броя месечни вноски, всяка от които в размер на 238.95лв. В
договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка от
вноските, и размера на оставащата главница.
Приложени са условията по договора за кредит, в
които е отразено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена
като общ размер на кредита, като сумата
е преведена на открита и посочена от
кредитополучателя сметка в „Юробанк България“ АД.
Посочено е също, че размерът на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ сървисис“
ЕАД. Посочено е, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващ на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна
вноска. Освен това кредитополучателя заплаща и такса ангажимент,
срещу което кредитора фиксира лихвения процент за срока на договора, като
таксата се заплаща при усвояване на кредита.
Страните уговорили още, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи и обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху всяка
погасителна вноска, ведно с направените разходи по събиране на вземането. В
чл.5 от посочения договор е предвидено също, че при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането по кредита става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
Независимо, че в договора е посочено, че лихвения процент по кредита е фиксиран
за срока на договора, в чл.7 е договорено право на кредитора при инфлация,
по-голяма от 2% на месечна база и 24% на годишна база, да преизчисли
размера на остатъчното задължение с индекса на инфлацията.
Приложен е Сертификат № PLUS-15061529, с който се
удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане,
клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат М.Ю. съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата са
посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от М.Ю. като застраховано лице и от кредитора (без да е
посочено име). Приложени са и Общите условия, при които се посочва, че се
сключва договора за застраховка.
Към договора е представен стандартен
европейски формуляр, подписан от
ответника на 18.07.2017г.
С договор за прехвърляне на вземане от 27.07.2017г. и Приложение 1 към него
от 13.02.2018г., "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София прехвърлило
на ищцовото дружество
вземанията си към всички длъжници по ликвидни
и изискуеми парични заеми, ведно с привилегиите и обезпеченията,
в това число и дълга на ответника, за което било направено изисканото в чл.99,
ал.3 ЗЗД потвърждение. Цедентът дал съгласието си и
упълномощил съконтрахента да уведоми от негово име за
цесията всички длъжници, видно от приложеното по делото пълномощно.
По делото са приложени
и три заверени копия на уведомления от 16.02.2018г.,
22.01.2019г. и 28.11.2019г. адресирани до ответника, в която кредиторите уведомяват длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането по посочения договор за
кредит. Видно от приложените обратни
разписки, същите са се върнали в цялост
с отбелязване, че „лицето е в чужбина“,
„адресът е недостатъчен“, както и че на
„посочения адрес няма токова лице, а телефона е служебен номер и отговаря друго
лице“.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен,
след указания на съда на осн. чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК, поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и
предвид обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е
допустим.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен отчасти по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже
качеството си на кредитор, факта, от
който произтича вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. следва да докаже, качеството си на
кредитор, факта, от който произтича
вземането му, както по основание, така и по размер, т.е. валидно сключен
договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия; валидно сключен
договор за заем, сключен с цедента; че цедента е
бил изправна страна по договора за заем,
като е изпълнил всички свои задължения по договора за заем; че е
налице виновно неизпълнение на договора от страна на ответника; настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита и уведомяване за това на
ответника; забавата на длъжника.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител
на вземане, произтичащо от Договор
за потребителски заем № PLUS-15061529/18.07.2017г. сключен между ответника и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София което вземане е
било предмет на договор на цесия, с цесионер
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 18.07.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София, и М.Ю. е сключен Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15061529, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника за потребителски цели паричен заем в
размер на 6000.00лв. срещу задължението на последния да я върне на 48 месечни вноски, считано от 05.08.2017г. до
05.07.2021г. Не се спори, че кредитополучателя е подписал договорът за кредит, както и че част от сумата, предмет на договора е преведена на
посочена от него банкова сметка, ***ент.
От изложеното съдът намира, че ищецът доказа по
безспорен начин възникналото облигационно правоотношение между ответника и "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София основано на цитирания по-горе
договор за заем, както и изпълнение на задължението на заемодателя да предаде
реално паричната сума, което предпоставя насрещната престация
на заемополучателя- ответник да върне предоставената
му сума.
Не се спори и за това, че сключеният договор за прехвърляне на вземания
(цесия) на 27.07.2017г е валиден, и
в Приложение №1/13.02.2018г. към
него фигурира вземането, което „"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,
гр.София има от ответника по договор за паричен заем № PLUS-15061529/18.07.2017г.
С оглед представените доказателства съдът приема също, че извършената цесия е породила действие спрямо
ответника, и в този смисъл доводите на особения представител на ответника съдът
намира за неоснователни.
Съдебната практика приема, че изходящото от цедента
(или упълномощения цесионер) уведомление, приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва
да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на
иска на цесионера срещу длъжника. В този см. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. Действително, назначеният от съда
особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да
защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.47, ал.5 от ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на
уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него
производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и
неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и
по силата на визираната разпоредба в процесния случай
преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия,
се презумира да са получени от ответника, а не от
назначения му особен представител. Уведомлението, представено с исковата молба
на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба и
приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на
длъжника.
В конкретния случай, по делото е представено пълномощно, съгласно което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по
договори за потребителски кредити
за извършеното прехвърляне
на вземанията. Ищецът към
исковата молба е приложил уведомление до ответникът, с което го уведомява за
извършеното прехвърляне на вземането.
Съдът приема, че с даденото изрично пълномощно стария кредитор се е освободил, или прехвърлил това свое задължение към новия кредитор-цесионера и ищец в настоящото производство. Факт е че длъжника не е уведомен за тази цесия преди завеждане на исковата молба, но с получаване на съдебните книжа, и приложените към тях уведомления по настоящото дело, длъжника се счита за уведомен, съгласно цитираната по-горе съдебна практика. Предвид на всичко изложено дотук, съдът счита, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне, и за него
възниква
задължението да престира на
цесионера, на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Няма спор и за това, че ответника и към настоящия момент
не е изпълнил задължението си да върне изцяло така
предоставената му кредит. От
твърденията в ИМ съдът приема, че ответника по посочения договор за заем е
платил само сумата от 238.95лв.
Предвид изложеното , предявения иск е основателен по същество.
По отношение на размера:
Безспорно сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
В тази връзка, дори и при
липсата на възражение, а такова в настоящия случай бе направено от назначения
особен представител на ответника, съдът
дължи служебна проверка относно действителността на договора, съобразно
изискванията на ЗПК, както и съобразяването на договорните клаузи с правилата
на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Именно поради това с определението за насрочване на с.з. по делото съдът е
обявил на страните, че ще извърши проверка относно съответствието на клаузите в
договора за кредит със ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1
от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. В разпоредбите на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и
ал.2 и чл. 12, ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП потребителят връща само
чистата стойност на кредита.
При преценка на процесния
договор, съдът намира, че същия е недействителен по см. на ЗПК, и като такъв не
би могъл да породи правните си
последици, по следните съображения:
Анализирано съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването
относно минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния
случай след извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне
на договора е използван шрифт с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице
възможна грешка при извършване на сравнението, или че отклонението е
незначително, то нарушение на изискването относно размера на шрифта категорично
е налице по отношение на приложения към договора сертификат и ОУ за застраховка
„Защита на плащания“ и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащания по
кредитни карти“, които са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая, както сертификатът, така и посочените по-горе ОУ са подписани от кредитора и ответника, и в него
се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което настоящият съдебен състав
намира, че същият съставлява елемент от договора, по отношение на който трябва
да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо
място в договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено
като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран
погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва
обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № № PLUS-15061529/18.07.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и М.В.Ю. е недействителен, тъй
като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 5790.00лв., която сума е преведена по посочената в договора банкова сметка, ***а реално
предоставяне на заема.
Остатъкът от 210.00лв. до договорения общ размер на кредита от 6000.00 лв. не са преведени на ответника,
тъй като с тази сума кредиторът е прихванал
дължимата според договора "такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде включван
в дължимата от ответника чиста стойност на кредита.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде
включвана и посочената в договора застрахователна премия в размер на 1612.80
лв. Това е така, тъй като с договора на ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита
на плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна
премия в общ размер от 1612.80 лева, която според посоченото в договора е
разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска.
В настоящия случай съдът приема, че не е доказано сключването на застрахователен
договор. Договорът за кредит е подписан на 18.07.2017г., т.е. по време на сега действащия Кодекс за застраховането (КЗ) , в сила от 01.01.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл.367, ал.1 КЗ цялата застрахователна премия или първата
вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния
договор. В чл.344, ал.1 КЗ е предвидено,
че застрахователният договор се
сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг
писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност
на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв,
ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит е приложен единствено сертификат № PLUS-15061529,
в който е отразено, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане,
Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат М.Ю. съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията", както и че тази
застраховка е сключена с посредничеството на "Директ
Сървисис" ЕАД. Този сертификат не представлява
застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ,
доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от
представител на посочените застрахователи "Кардиф Животозастраховане,
Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България",
респ. от представител на застрахователния агент "Директ
сървисис" ЕАД, а носи само подписите на ответника
и подпис на застраховащия, без да е ясно кой е автора. Действително съгласно
разпоредбата на чл.344, ал.3 КЗ застрахователят издава застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения застрахователен договор, но
то има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор.
При тези съображения настоящият съдебен състав
намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по
силата на който ответника да дължи месечни вноски за застрахователна премия,
заплащани на застрахователя чрез
кредитора по договора за потребителски кредит. При това положение не може да се
приеме, че е налице и основание за включване на преведената от ищеца сума от 1612.80лв.
в главницата по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане
е чиста стойност на кредита,
съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, в която
се включва единствено сумата 5790.00 лв. Тъй като обаче ответникът е извършил плащания, в размер от 238.95лв.,
то същите следва да бъдат отнесени към
погасяването на единствено дължимата от него чиста стойност на кредита, поради
което искът за признаване за установено,
че ответника дължи на ищеца главница по
договора за кредит е основателен и доказан
до 5551.05лв., като за разликата над
тази сума до предявената главница
от 6000.00лв., същия се явява неоснователен, и като такъв подлежи на отхвърляне.
Тъй като в условията на евентуалност ищецът е предявил и осъдителен иск за
главницата, то съдът следва да се
произнесе по него. Въз основа на изложените по-горе мотиви и установената от
съда недействителност на договора за заем, съдът намира , че за разликата от установената дължима главница
в размер на 5551.05лв. до предявената от
6000.00лв., този осъдителен иск също е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По силата на чл.23 от ЗПК, ответника не дължи и претендираната възнаградителна
лихва в размер на 3853.05лв., тъй като последица от обявяване
недействителността на договора за потребителски кредит е дължимост
на чистата стойност на кредита и недължимост на лихви
и други разходи по кредита. В този смисъл
така предявения установителен иск за тази сума
се явява неоснователен. Тъй като за тази сума е предявен осъдителен иск в
условията на евентуалност, то съдът
следва да се произнесе по него. Въз основа на изложените по-горе мотиви
и установената от съда недействителност на договора за заем, съдът намира , че
и този иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По отношение на претендираната
лихва за забава в размер на 1333.91лв., за периода от 06.10.2017г. до
31.08.2019г.
Ищецът
обосновава това свое искане с обстоятелството, че от 06.10.2017г. кредита
станал предсрочно изискуем по силата на чл.5 от договора, и за забава на една или повече вноски
кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
всяка забавена вноска.
В конкретният случай обаче съдът намира, че
предсрочна изискуемост на кредита, на 06.10.2017г не е настъпила, тъй като това
право не е упражнено от кредитора надлежно.
Съобразно дадените
задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост
съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Настоящия състав на съда намира, че
приложението на разрешенията на т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции, каквато се явява ищцовата страна. Ето защо, за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно
изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно
изискуем. В конкретният случай такова нарочно изявление от името на кредитора
до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем не е представено по
делото. Няма нито твърдения, нито доказателства за това.
Поради това съдът приема, че към датата на
сезиране на заповедния съд-31.07.2019г. фактическия състав за предсрочната изискуемост на предоставения
кредит, на който се е позовавал ищеца е бил недовършен, и лихва за забава не се
дължи, поради което този иск следва да бъде отхвърлен.
При това положение следва
съдът да се произнесе по предявения осъдителен иск за присъждане на лихва за
забава в размер на 1783.50лв., за периода от 06.10.2017г. до датата на
предявяване на ИМ-18.12.2019г.
Съдът
намира, че от представените доказателства не се установява, че ищецът е носител
на акцесорното вземане за лихва за целия заявен
период, съответно и размер. При тълкуване на договора за цесия не се установява
за цесионера да възниква право да продължи да
начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава. Изрично в договора за цесия е посочено, че общия размер на вземания, подлежащи на
прехвърляне включва всички непогасени задължения, ведно със съпътстващите ги гаранции, привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. Още повече с
договора за цесия не настъпва промяна
по страните по кредитното
правоотношение. Цедентът не придобива качеството
страна по договора, а само правото на вземане, в обема му към датата на
прехвърлянето. И след като новият кредитор не става страна по материалното
правоотношение, то за същия липсва основание, на което да начислява лихви за
периода след датата на договора за
цесия, съотв. Приложение №1. Самата лихва безспорно
няма характер на обезпечение и други принадлежности, по см. на чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да има друго основание за начисляването й. Аргумент в тази насока може да се черпи от
факта, че съобразно приложението №1 към договора за кредит размерът на цедираното спрямо ответника вземане е в размер на 10 068.18лв.,
в която са включени главница в размер на
6073.76лв., договорна лихва-3779.29лв., и лихви за просрочие-215.13лв., а претендирания размера на вземанията по делото са в размер на 11186.96лв., което надвишава
както главницата, така и договорната лихва и лихвата за просрочие.
В заключение съдът приема,че на ищеца се дължи
лихва за забава в размер на законната лихва за периода от първата неплатена вноска, която е от
06.09.2017т. до 13.02.2018г. (датата на прехвърляне на вземането), и то върху
остатъка от посочената по-горе главница. Тъй като обаче лихва за забава се претендира
от 06.10.2017г., то съдът с помощта на он-лайн
калкулатор ( www.calculator.bg) изчисли, че от този ден до дата на прехвърляне на
вземането, лихвата за забава е в размер на
202.00лв., и тази сума следва да се присъди на ищцовото
дружество. За разликата над 202.00лв.,
до претендираните 1783.50лв., за периода от 14.02.2018г. до 18.12.2019г.
искът подлежи на отхвърляне.
Въз основа на изложените мотиви съдът следва да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 5551.05лв., представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-15061529/18.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 656/2019г. на ПпРС, като за разликата над 5551.05лв. до претендираната главница по договор за кредит в размер на
6000.00лв., както и за сумата 3853.05лв. - възнаградителна
лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.07.2021г., и за сумата от 1333.91лв.- лихва за
забава, за периода от 06.10.2017г. до 31.07.2017г. искът подлежи на отхвърляне.
При така изложените мотиви съдът следва да съди ответника да заплати на
ищеца сумата от 202.00лв, представляваща лихва
за забава, за периода от 06.10.2017г. до 13.02.2018г., като за разликата над
202.00лв. до претендираната сума от 1783.50лв. следва
да бъде отхвърлен. Следва да се отхвърли и предявения иск за осъждане на
ответника да заплати и разликата над установената главница по договора за
кредит от 5551.05лв. до предявената от 6000.00лв., както и за присъждане на
сумата от 3853.05.лв. - възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.07.2021г.
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за
разноските, които ответникът дължи
ищеца, както за тези направени в
заповедното производство, така и в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответникът следва да
заплати на ищцовото дружество сумата от 135.83лв,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 659/2019г. на ПпРС, както и сумата от 475.05лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковете.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Ю.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***, ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт П.Б., СУМАТА
5551.05лв. (пет хиляди петстотин петдесет и един лева и 05ст.) –главница дължима по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15061529/18.07.2017г., което вземане е прехвърлено с Приложение№1 от
13.02.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр.София., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 656/2019г. на ПпРС, КАТО ОТХВРЪЛЯ предявения иск за признаване за
установено, че ответника дължи на
ищеца следните суми: за разликата над 5551.05лв. до предявената сума от 6000.00лв.-главница по
договора за кредит, за сумата 3853.05лв.-договорна лихва за периода от
05.09.2017г. до 05.07.2021г. и за сумата
1333.91лв.-обезщетение за забава за периода от 06.10.2017г. до 31.07.2018г..
ОСЪЖДА М.В.Ю., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес-***
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт П.Б., СУМАТА 202.00лв. (двеста и два лева и 00ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 5551.05лв., по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15061529/18.07.2017г за периода от 06.10.2017г. до 13.02.2018г., КАТО ОТХВРЪЛЯ предявените искове за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните
суми: за разликата над 202.00лв. до претендираната
сума от 1783.50лв.- лихва за забава за периода от 14.02.2018г.
до 18.12.2019г., за разликата над 5551.05лв.
до предявената сума от
6000.00лв.-главница по договора за кредит, за сумата от 3853.05лв.-договорна лихва за периода от
05.09.2017г. до 05.07.2021г.
ОСЪЖДА
М.В.Ю., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес-*** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управлeние – гр. С ***, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез юрисконсулт П.Б., СУМАТА 135.85лв. (сто тридесет и пет лева и 85ст.), представляваща разноски по ч.гр.д. №656/2019г. по описа на ПпРС, както
и СУМАТА
475.05лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и 05ст.), представляващи
разноски настоящото дело, съобразно уважената част на исковете,на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Търговище.
СЪДИЯ: