№ 4043
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211387 по описа за 2021 година
Производството е по реда на член 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р-10-583 от 16.07.2021 година на Заместник председателя
на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с
което на ЗД „ Б.И.“ АД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за
извършено нарушение на член 108, ал.1 от КЗ.
Подадена е жалба от ЗД „Б.И.“АД срещу наказателното постановление. В нея се излагат
доводи, че нарушението не е извършено повторно, както и че нарушението е квалифицирано
неправилно.
Въззиваемата страна КФН чрез юрисконсулт Г. оспорва жалбата по подробно изложени в
писмена защита доводи. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа
обстановка:
В КФН, управление „Застрахователен надзор” е постъпила жалба с вх.№ 91-02-604 от
14.05.2021 година от К.И.С. във връзка с несвоевременно произнасяне на ЗД „Б.И.” АД да
изплати застрахователно обезщетение по застрахователна полица „ Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Във връзка с възникнало ПТП между застрахования
автомобил „О.З.“ с рег. № НОМЕР и друго МПС застрахованият е подал до
1
застрахователното дружество уведомление за настъпила щета. На 08.01.2021 година – датата
на завеждане на претенцията на застрахователя са предоставени всички необходими
доказателства, свързани с установяване на вредите и определяне на застрахователното
обезщетение, като от застрахования не са изисквани допълнителни доказателства
впоследствие. На 21.01.2021 година бил извършен повторен оглед на автомобила, а на
28.01.2021 година. Застрахователното обезщетение е изплатено от „Б.И.” АД на 20.05.2021
година. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение № Р-06-508 от
08.06.2021 година за нарушение на разпоредбата на член 108, ал.1 от КЗ , връчен на
пълномощник на дружеството.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, както и от показанията на свидетеля А., съставил
и връчил АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № З-2 от 08.01.2021 година на
Заместник Председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”.
За да бъде извършена преценка дали е нарушен 15-дневният срок, в рамките на който
застрахователят дължи произнасяне по заведената щета, съответно да заплати или откаже
заплащането на застрахователно обезщетение е необходимо да бъде установено в кой
момент е представено последното относимо към произнасянето по щетата доказателство по
смисъла на член 106 от КЗ. На 19.11.2019 година всички относими доказателства за
произнасяне по застрахователната претенция, след която дата други относими доказателства
не са изисквани 15-дневният срок по член 108, ал.1 от КЗ, който се брои в работни дни, е
обусловен от последното представено от потребителя доказателство във връзка със
застрахователното събитие. В този смисъл, застрахователят е следвало да се произнесе по
заведената застрахователна претенция не по-късно от 25.04.2018 година, изплатеното на
20.05.2021 година обезщетение е очевидно много след изтичането на този срок.
Съгласно § 1, т.51 от ДР на КЗ повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено административно
наказание за същото по вид нарушение. С решение на СРС, НО, 99-ти състав от 21.01.2019
година, влязло в сила на 16.03.2020 година е потвърдено наказателно постановление № Р-10-
821 от 17.09.2019 година на Заместник Председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на ЗД „Б.И.” АД е наложена имуществена санкция за
нарушение на член 108, ал.1 от КЗ. Нарушението, за което е съставено процесното НП, е
извършено в рамките на едногодишния срок от влизане в сила на предходното наказателно
постановление за същото нарушение и е „повторно” по смисъла на §1, т.51 от ДР на КЗ.
2
Съобразно действащия КЗ, член 644,ал.2 вр.ал.1, т.2 при повторно нарушение
имуществената санкция е от 2 000,00 лева до 40 000,00 лева. Наложената с обжалваното НП
имуществена санкция е в размер, съответен на тежестта на извършеното нарушение като се
вземе предвид и значителното закъснение, което дружеството е допуснало за изплащане на
дължимото обезщетение.
Повторността не е елемент от състава на правонарушението. Дали едно деяние е повторно
или не е релевантно обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е съставът на
нарушението, което в случая е безспорно установено. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение поради описание на процесното деяние като повторно едва с
оспорваното НП. С разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН не се поставя изискване да бъде
посочена санкционната разпоредба, която следва да бъде приложена, както и видът и
размерът на наказанието. Задължителни реквизити са единствено елементите от обективна
страна – дата и място на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е
извършено, и елементите от субективна страна – субект и вина при деяния, извършени от
физически лица. Сочат се също и законните разпоредби, които са нарушени. Изискването на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от фактическия
състав на деянието е спазено при съставяне на АУАН . С чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН към тези
елементи /чл. 42, т. 3-т. 5 от ЗАНН/ се допълват видът и размерът на наказанието, за
определянето на което е от значение дали деянието е повторно или не, съответно дали
същото е извършено от физическо или юридическо лице. Касае се за дейност на
административнонаказващия орган по определяне вида и размера на наказанието в НП, за
което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде посочено още със съставяне на АУАН,
съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗАНН за определяне
на по-тежко наказание при отегчаващи обстоятелства, вкл. и при повторност на деянието.
Правилно АНО е обсъдил и преценил като неоснователни доводите на жалбоподателя за
маловажност на административното нарушение. На първо място, характерът на засегнатите
обществени отношения и тяхната значимост изключват нарушението да е маловажно. На
следващо място, забавата в произнасянето и изплащането на обезщетението от страна на
застрахователя е значителна.
Съгласно член 63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, издала акта
по член 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение, определено от съда, когато са били
представлявани от юрисконсулт. Този размер съгласно член 63д, ал.5 от ЗАНН не може да
надвишава размерът, определен член 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, член
37, ал.1 от ЗПП предвижда законова делегация за определяне на размера за заплащането на
правната помощ, приета от МС по предложение на НБПП. Съобразно член 27е от Наредбата
за правната помощ за процесуално представителство и защита по ЗАНН възнаграждението
е от 80,00 до 120,00 лева. Предвид използваната юридическа техника в препращащата
разпоредба, се налага изводът, че съдът разполага с правомощието да определи дължимото
юрисконсултско възнаграждение по своя дискреция. Предвид обстоятелството, че
3
същинското административнонаказателно производство се е развило само в рамките на едно
съдебно заседание, в което са събрани доказателства и делото е решено по същество, съдът
намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-583 от 16.07.2021 година на
Заместник председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на ЗД „ Б.И.“ АД, е наложена имуществена санкция в
размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на член 108, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК НОМЕР, да заплати на Комисия за финансов надзор,
представлявана от Председателя, сумата от 80,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4