№ 6771
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110165942
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба против /фирма/, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 410.73лв. – изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 000-1261-18-270872, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане
на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГП по ч.гр.д. № 50207/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 28.03.2018г., около 00.05часа, в гр. София, на „Пернишко шосе“, около
бензиностанция /фирма/, водачът Л.М., при управление на лек автомобил „БМВ 320“ с
ДК № ******** / собственост на П.М. /, попада в необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно /дупка/, при което са увредени облицовката на десния
праг на автомобила, предни десни гума и джанта и задни десни гума и джанта. Твърди
се, че към датата на настъпване на ПТП-то процесният лек автомобил е имал
застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица
№ 93001710038156, със срока на застрахователно покритие 04.05.2017г. – 03.05.2018г.
Сочи се, че във връзка с произшествието при ищеца била заведена преписка по щета №
000-1261-18-270872, по която било определено и изплатено на 26.04.2018г.
застрахователно обезщетение в размер на 400.73лв., като се твърди, че са сторени и
ликвидационни разноски в размер на 10.00лв. Сочи се, че ответникът, в качеството му
на стопанин на пътя, не е създал условия за безопасното преминаване по същия,
поради което дължи на ищеца възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение на основание чл. 410 КЗ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Твърди се, че не ставало
ясно дали представените общи условия са влезли в сила и на коя дата се е случило
това, като се сочи, че същите не съдържали задължителни реквизити. Сочи се, че
представеният протокол за ПТП е в противоречие с чл. 179, ал. 2 и чл. 183 ГПК, като се
1
излагат съображения в тази насока. Сочи се, че в протокола липсва пълно описание на
механизма на произшествието, като се твърди, че досежно механизма същият няма
обвързваща материална доказателствена сила. Релевират се съображения, че в
протокола не бил описан размерът на препятствието, както и местонахождението на
същото. Твърди се, че длъжностното лице не било изготвило снимков материал,
съгласно чл. 5 от Наредба № I-167/24.10.2012г., като такъв не бил представен и от
застрахователя. Навеждат се подробни съображения, че не става ясно дали ищцовото
дружество е спазило общите си условия във връзка с процесното произшествие.
Навеждат се доводи, че водачът не бил тестван за алкохол, не били събрани
доказателства за това, дали вредите не са причинени умишлено, както и за това, дали
произшествието не е настъпило при обстоятелства попадащи в хипотезата на раздел IX
от ОУ, т. 27 и т. 27.6, при които не се изплаща застрахователно обезщетение. С
отговора на исковата молба е въведено възражение за съпричиняване, като се сочи, че
водачът на лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № ******** в нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП се е движел със скорост, която не й е позволила да възприеме препятствието и
евентуално да спре. Сочи се, че в нарушение на чл. 179 ЗДвП, същата не е видяла
навреме евентуалното препятствие. По изложените съображения се навеждат доводи,
за неоснователност на заявената претенция.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД.
С доклада по делото за съвместно разглеждане е прието релевалинато от
ответника възражение за съпричиняване на ПТП-то, в резултат на поведението на
водача на лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № ********, при твърдения, че същата, в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, се е движела със скорост, която не й е позволила да
възприеме препятствието и евентуално да спре.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно
обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 410, ал. 1 от КЗ/, наличието
на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреда в резултат от виновното и противоправно
поведение на ответника, респективно - вредата да е резултат на виновно
противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на
възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, причинна връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди, както и видът и размера на щетите.
Във връзка с възражението за съпричиняване в тежест на ответника е да
установи по делото пълно и главно, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действия на водача на лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № ********, която в нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се е движела със скорост, която не й е позволила да възприеме
препятствието и евентуално да спре.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 7 копие на Застрахователна
полица № 93001710038156/03.05.2017г., се установява, че лек автомобил „БМВ 320“ с
ДК № ******** е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ със срок на
застрахователно покритие от 00.00часа на 04.05.2017г. до 24.00часа на 03.05.2018г.
От съвкупната преценка на приобщените по делото писмени доказателства, в
частност протокола за ПТП /л. 6/, Уведомление за щета /л. 11/, Опис заключение /л.
12/, Доклад по щета № 0000.1261-18-270872 се установи, че на 28.03.2018г., в срока на
застрахователното покритие на процесната застраховка „Каско“, е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, от което са настъпили увреждания по застрахования
лек автомобил, в частност увреждания по предни десни гума и джанта, задни десни
гума и джанта и десен праг.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът изведе
2
следния механизъм на произшествието, а именно: на 28.03.2018г. около 00.05часа,
Л.М., управлявайки лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № ******** по Републикански път
I-1 /Пернишко шосе /, с посока на движение от с. Владая към гр. София, на около
100метра след бензиностанция /фирма/ попада в необезопасена и необозначена
неравност на пътното платно /дупка/ при което са причинени щети по автомобила, в
частност увредени са предни десни гума и джанта, задни десни гума и джанта и десен
праг.
Съдът изведе така описания механизъм на база констатациите, отразени в
протокола за ПТП и заключението на вещото лице.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда
на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, вр. чл. 125а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, се
съставят протоколи за ПТП, които се издават от органите на полицията при
задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.
нар. "констативен протокол за ПТП"- при смърт или нараняване на човек и "протокол
за ПТП" при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/, какъвто е и процесния
Протокол за ПТП № 1700593/28.03.2018г.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да направи следното
уточнение, а именно, че произшествието е посетено на място от служителите на МВР,
въпреки че в протокола в раздел „посетено на място“ със знак „Х“ е маркирано полето
„НЕ“. В титулната част на протокола са отразени данни за съставителя на документа,
дата, час и място на съставяне на протокола, а именно: на 28.03.2018г. около 00.25часа
съставен от Михаил Кънев – автоконтрольор в района на „Пернишко шосе“ –
бензиностанция /фирма/.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в
установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като
такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно
авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени
пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. По
правната си природа този протокол е официален свидетелстващ документ, но на
основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има обвързваща доказателствена сила само за
фактите, осъществени от или в присъствието на съответното длъжностно лице. В този
смисъл, процесният Протокол за ПТП № 1700593/28.03.2018г. по отношение на
обстоятелствата около мястото на произшествието, наличието на неравност на пътното
платно – "необезопасена дупка", както и установените видими вредите по процесното
МПС – "гуми, джанти, ходова част др. " се ползва като официален свидетелстващ
документ с присъщата му съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и задължителна материална
доказателствена сила по отношение на описаните факти. Механизмът на ПТП от
процесния тип /повреда от навлизане в неравности по пътя/ може да се доказва с
всички законово допустими доказателствени средства / в този смисъл Решение
98/25.06.2012 г. на ВКС по т. д. 750/2011 г., II т. о., на ВКС /, поради което съдът
намира, че процесният протокол за ПТП е носител на информация, от която може да се
направи извод, че вредите по автомобила са причинени след като водачът е попаднал в
необозначена и необезопасена неравност на пътното платно /дупка пълна с вода /,
респективно доводите на ответната страна, че липсата на събрани гласни доказателства
е пречка да се установи механизма на ПТП-то са неоснователни.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно –
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено
от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
произшествието е настъпило при описания в протокола за ПТП механизъм, както и че
всички увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
3
произшествието.
Пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал.
1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително да обозначи съответната дупка с необходимите пътни
знаци с цел предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В
случая именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във
връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл.
13 ЗДвП. Ето защо на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, става ясно, че
стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил, изчислена на база
средни пазарни цени е 670.56лв., а размерът на обичайните разноски за ликвидиране на
щета по застраховка „Каско“ – 15.00лв.
От приложеното на л. 17 копие на платежен документ се установява, че
ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 400.73лв.
във връзка с процесното ПТП, към която сума следва да се прибавят и претендираните
ликвидационни разноски в размер на 10.00лв.
Неоснователно се явява релевираните от ответника възражения за неспазване на
общите условия на ищеца при определяне налице ли е бил покрит риск, както и
размера на обезщетението. В доказателствена тежест на ответника е да ангажира
доказателства за твърдените от него факти, които биха изключили покритие на риск
/употреба на алкохол/ наркотични вещества от водача/, което не е сторено до
приключване на устните състезания по делото.
В обобщение, при съобразяване принципа на диспозитивното начало, съдът
намира, че исковата претенция се явява изцяло основателна за сумата от 410.73лв.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в
противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № ********, в
частност нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно движение със скорост,
несъобразена с пътната обстановка, която не му е позволила да спре или да избегне
препятствието на пътя. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС /. От страна на ответника не бяха ангажирани по делото
доказателства, от които да се изведе наличие на противоправно поведение, в частност
движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, което обуславя извода за
недоказаност на възражението.
За пълнота следва да се отбележи и че произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието, обстоятелство което като се вземе предвид с факта, че
процесната дупка е била пълна с вода, обуславя извода, че наличието й на пътното
платно е било трудно установимо.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
4
заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 550.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 25.00лв. – държавна такса исковото
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
350.00лв. – депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че АПИ, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***************, дължи на
/фирма/, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:
***********************, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с 49 ЗЗД, сумата
от 410.73лв. – регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по щета № 0000-1261-18-270872, във връзка с настъпило на 28.03.2018г. с лек
автомобил „БМВ 320“ с ДК № ********, ПТП на Републикански път I-1 - „Пернишко
шосе“, в района на бензиностанция /фирма/, с включени ликвидационни разноски,
ведно с законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.08.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50207/2021г., по описа
на СРС, IIIГО, 180 – ти състав.
ОСЪЖДА АПИ, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК *************, сумата от 550.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5