РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Девня, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100354 по описа за 2024 година
Предявени са от И. Х. К., ЕГН **********, срещу АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД,
ЕИК *********, като правоприемник на ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД, ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата 983,52 лева, главница по договор за кредит №**********/21.09.2008г. ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението – 01.11.2010г. , до
окончателното изплащане на сумата, 102,99 лева договорна лихва за периода 22.12.2009г. до
21.06.2010г., 23, 49 лева мораторна лихва за периода 21.11.2009г. до 20.07.2010г. и 125 лева
разноски по делото, за които вземания е издаден на 02.12.2010г. изпълнителен лист по гр. д.
№1396/2010г. на РС Девня и за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника
сумата 4369,85 лева, дължима сума по договор за кредит №**********/21.09.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението –
23.09.2010г., до окончателното изплащане на сумата, 38,25 лева обещетение за забава за
периода 15.02.2010г. до 19.08.2010г. , 88,16 лева разноски по делото, както и сумата от 100
лева юрисконсултско възнаграждание, за които вземания е издаден на 20.10.2010г.
изпълнителен лист по гр. д. №1139/2010г. на РС Девня
В исковата молба се излага, че И. Х. К. с ЕГН ********** е получил ПДИ по
изпълнително дело № 20237160400304 по описа на ЧСИ Николай Георгиев с per. №716 с
район на действие Варненски Окръжен съд, видно от която е осъден да заплати сумата от 10
470,07 лв., от които Главница в размер на 4 027,67лв. ведно със законната лихва в размер на
43,44 лв. за периода от 10.05.2023г. до 13.06.2023г., Главница в размер на 839,44 лв. ведно
със законната лихва в размер на 9,05 лв. за периода от 10.05.2023г. до 13.06.2023г. сумата от
4 037, 64 лв. неолихвяеми вземания 200, 00 лв. / разноски по изпълнителното производство,
1 312,83 лв. такса по Тарифата на ЗЧСИ, дължима към 13.06.2023г. Вземанията произтичат
по два броя изпълнителни листи както следва : Изпълнителен лист № 814/ 02.12.2010г. от
Девненски Районен съд издаден на основание чл. 417, т.9 и чл. 418 и сл. от ГПК по заповед
от 02.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от
ГПК по ЧГД № 1396/ 2010г. , по силата на който ищеца И. Х. К. ЕГН ********** с адрес: гр.
1
Вълчи дол, ул.“Т. М.“ №*, вх.Б, ет.*, ап.** е осъден да заплати в полза на „ ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „
Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 983,52 лв. дължима сума по договор за
предоставен потребителски кредит № **********/ 21.09.2008г, ведно със законната лихва от
дата на предявяване на заявлението - 01.11.2010 г. до окончателното изплащане на сумата,
102,99 лв. договорна лихва за периода от 22.12.2009г. до 21.06.2010г., 23,49 лева мораторна
лихва за периода от 21.11.2009г. до 20.07.20Юг. и 125, 00 разноски по делото, на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК и Изпълнителен лист от 20.10.201О г. от Девненски Районен съд, издаден
на основание чл. 417, т.9 и чл. 418 и сл. от ГПК по заповед от 24.09.2010г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1139/2010г., по
силата на който ищеца И. Х. К. ЕГН 561214Ю27 с адрес: гр. В. д. , ул.“Т. М.“ №*,вх.Б, ет.*,
ап.** е осъден да заплати в полза на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД , ЕИК121554961 със
седалище и адрес на управление : гр. София ,ул. „ Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от
4 369,85 лв. дължима сума по договор за предоставен потребителски кредит № **********/
21,09.2008г. сумата от 38,25 лв., обезщетение за забава за периода от 15.02.2010г. до
19.08.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2010 г. - дата на
депозиране на молбата в съда, до окончателното изплащане, както и сумата от 88,16 лв.
направени по делото разноски , както и сумата от 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на така издадените два броя изпълнителни листове е било
образувано изп. дело № 201271604001337 при ЧСИ Николай Георгиев с per. № 716. По
силата на договор за цесия от 23.02.2015г. между „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД,
ЕИК121554961 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„ Димитър Хаджикоцев“
№ 52-54 и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “БЪЛГАРИЯ“ № 81 В, ап.З представлявано от Христо Маринов
Маринов , Петр Валента, Виктор Тот всеки от двама само заедно, вземането в неговата
цялост и заедно с всички привилегии , обезпечения и други принадлежности е прехвърлено
на „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С постановление за прекратяване, влязло в законна сила
на 26.06.2021г., изпълнително дело било прекратено и изпълнителните листове били върнати
на кредитора „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********. През 2023г. по молба на
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 20237160400304 по
описа на ЧСИ Николай Георгиев с per. № 716 с район на действие Варненски Окръжен съд.
Като за обезпечаване на вземането на длъжника са наложени запори върху банкови сметки в
БАНКА ДСК, ЮРОБАНКА БЪЛГАРИЯ АД, АЙКАРД АД, ИЗИПЕИ АД, запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника във фирма „МУЛТИФОРС А.С“ ЕООД, запор върху
пенсията на длъжника получавана от НОИ Варна, както и възбрана върху недвижими имоти.
До момента по образуваното изпълнително дело № 20237160400304 е постъпила сумата от
773,10 лв. удържана от пенсията на длъжника, а към момента възлиза на 1947.94 лв.,
Безспорно е че давността на вземането, ведно с главницата и начислените лихва тече от дата
на влизане на решенията в законна сила като следва : по изпълнителен лист по ЧГД 1396/
2010г. по описа на ДРС е от 02.12.2010г. и по изпълнителен лист по ЧГД 1139/ 2010г. по
описа на ДРС е от 20.10.2010г. и същите са окончателни. Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя през 2023г., а ПДИ е получена от длъжника на
13.06.2023г. по пощата. Задълженията по издадените изпълнителни листове са изтекли по
давност на 02.12.2015г. по ЧГД 1396/ 2010. и на 20.10.2015г. по ЧГД 1139/ 2010г. далеч преди
образуване на изпълнителното дело. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността
е започнала да тече от дата 02.12.2010. по изпълнителен лист по ЧГД 1396/2010г. и от дата
20.10.2010г. по ЧГД 1139/2010. и са изтекли съответно на 02.12.2015г. по ЧГД № 1396/ 2010г.
и на 20.10.2015г. по ЧГД 1139/2010г., като към тази дати и преди тях същите не са
прекъснати на някое от основанията, посочени в чл. 116 ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :
На 21.09.2008 г. е сключен Договор за кредит № ********** и Договор за кредит
№ ********** между И. Х. К. с ЕГН ********** и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо
РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за
Цесия, подписан на 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование
2
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионер, „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по Договор за кредит № ********** и Договор
за кредит № ********. Длъжникът не е изпълнил задължението си в посочения в процесния
договор срок. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по чгд 1396/2010г., по описа на РС
Девня и изпълнителен лист, издаден по чгд 1139/2010г., по описа на РС Девня, по силата на
който ищецът е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в изпълнителните
листове суми, е образувано изпълнително дело 1337/2012г., по описа на ЧСИ Николай
Георгиев №716 КЧСИ, преобразувано с номер на изпълнително дело 304/2023г., по описа на
ЧСИ Николай Георгиев №716 КЧСИ, С издаването на изпълнителния лист за вземането
давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С образуването на изп. дело
1337/2012г., по описа на ЧСИ Николай Георгиев №716 КЧСИ, давността е прекъсната и е
спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно III1ВС № 3/1980 г.
Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV гр. о.,
извършената с т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на
постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение -
26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т. е. по време на
изпълнителното производство давността не тече. Следователно от 2008 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряла да тече. Следва да се вземе предвид и факта, че в този
период са извършвани и плащания от страна на длъжника по изпълнителното дело. След
26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/. Изрично в
тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Дружеството е
поисквало извършването на множество действия по събиране на вземането си и такива
действия са предприемани от ЧСИ по изпълнителните дела, с които многократно е
прекъсвана давността, сред които:
- 2016г. — молби за извършване на действия;
- 2018г. — молба за запор на банкови сметки;
- 18.05.2018г.-запор на банкови сметки 10.05.2023г. молба за образуване на
изпълнително дело, ведно с искане за извършване на изпълнителни действия;
Освен това, за периода от 2013 до 2016г., длъжникът е правил вноски по
изпълнителното дело. За посочените периоди следва да се вземе предвид и че за периода от
13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. давността е спряла да тече съгласно чл. 3 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
са от процесуален характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Перемирането е
основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни
или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се
3
запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За прекъсването на давността е от
значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че
вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност
Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК. В този смисъл е
и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК: "когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. ". Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, искането за извършване на действие по събиране на вземането също
прекъсва погасителната давност. Независимо че предприетите действия за събиране на
публичните вземания не са дали резултат и същите не са били удовлетворени, приложение
следва да намери приетото в мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК - кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. От това следва, че и изпълнителните
действия, които не са довели до реално изпълнение върху имущество на длъжника, също
представляват предприемане на действия по принудително изпълнение, които прекъсват
давността на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната
воля на кредитора вземането да бъде събрано и съставляват действия, които прекъсват
давността - така изрично Определение № 95 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2021 г.,
III г. о., ГК. Поради това, видно от горната хронология по предприети и искани действия,
погасителната давност е прекъсвана многократно и е започвала да тече нова петгодишна
погасителна давност.
Доказателствата по делото са писмени .
Разгледан по същство съдът намира така предявения иск за неоснователен по
следните съображения :
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на заповедното производство, са настъпили факти -
изтекъл давностен срок, който водят до погасяване на изпълняемото право. Ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
От представените изпълнителни листи от 02.12.2010г. и от 20.10.2020г. и заповеди
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени
по гр.д. № 1396/2010г. по описа на РС – Девня и по гр.д. № 1139/2010г. по описа на РС –
Девня се установява, че вземанията, предмет на делото, представляват непогасени суми за
главница, за договорна лихва и за обещетение за забава по договори за банков потребителски
кредит, сключени между кредитополучателя И. Х. К. и ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД и съдебни
разноски по заповедното производство. С молба от 20.09.2012г. ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД,
ЕИК *********, е поискала от ЧСИ Н. Георгиев образуване на изпълнително дело за
събиране на сумите. Заверено копие на изпълнителните листи ведно с покана за доброволно
изпълнение е връчена на ищеца от ЧСИ на 28.11.2012г.. До този момент се преклудират
всички факти и възражения, настъпили преди тази дата.
В съдебната практика има спор каква е погасителната давност по отношение на
вземания, признати със заповед за изпълнение на парично задължение, т.е. дали същата е
4
такава по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. За казусът съдът намира, че
процесните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. Влязлата в
сила заповед се ползва със стабилитет, тъй като установява ликвидността и изискуемостта
на вземането подобно на влязло в сила съдебно решение. Поради това е приложима нормата
на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която определя, че ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно мотивите на ТР № 2/26.06.2015г по
тълк.дело №2/2013г на ОСГТК на ВКС погасителната давност в изпълнителния процес се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ/, като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е също
така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Със запорно съобщение от 16.12.2012г. е наложен от ЧСИ запор на трудовото
възнаграждение на длъжника. При налагането на запора не се извършва проверка, дали
вземането съществува, поради което той се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и поради това изпълнителното действие следва да бъде зачетено, като
действие, насочено към имуществената сфера на длъжника и прекъсващо давността по
отношение на ищеца. След налагане на запора от трудовото възнаграждение на ищеца са
били удържани суми и превеждани на съдебния изпълнител.
С молба от 05.06.2015г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало от ЧСИ Н.
Георгиев да бъде конституирано като взискател по изпълнителото. дело на основание
извършената цесия на вземане от ТРАНЗАКТ ЮРЪП ЕООД / предишно наименование
съгласно ТР на РБ ТИ БИ АЙ КРЕДИТ ЕАД /.
С уведомително писмо от 20.10.2015г. работодателят на длъжника уведомява
ЧСИ, че лицето получава трудово възнаграждание в размер по - малък от минималната
работна заплата за страната и спира плащанията по наложения запор.
С молба от 05.06.2015г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало от ЧСИ Н.
Георгиев да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника съгласно
справка НОИ.
На 07.04.2016г. ЧСИ Н. Георгиев е извършил разпределение на постъпили по
делото суми през м.08 и м.10.2015г.
Две години от датата на последното действие по превод на суми по сметката на
взискателя на 12.04.2016г. са изтекли на 13.04.2018г. Съгласно съдебната практика с
изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие автоматично по
силата на правната норма изпълнителното производство против длъжника се смята за
прекратено с всички последици от това.
С молби от 09.05.2018г. и от 21.05.2018г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е
поискало от ЧСИ Н. Георгиев да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника по
делото.
С така подадената молба от 09.05.2018г. на взискателя по делото за справка за
налични банкови сметки на длъжника и налагане запор върху тях ЧСИ е следало да
констатира вече настъпилата перемпция и да образува ново изпълнително дело. В този
смисъл са мотивите на Решение №37/24.02.2021г по гр. д. №1747/2020г. на IV гр. отд. на
5
ВКС , в които се казва, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ,
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ, единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право, новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в нова дело или не ,
необразуването на ново дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на
длъжника, то може само да бъде клалифицирано като дисциплинарно нарушение, ако не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделно дело.
Със запорни съобщения от 18.05.2018г. е наложен запор на сметка на длъжника в
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и БАНКА ДСК АД .
С молба от 15.10.2018г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало от ЧСИ Н.
Георгиев да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника по делото.
С постановление от 11.08.2021г. ЧСИ Н. Георгиев е прекратил производството по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. Последното изпълнително
действие е от 18.05.2018г. и следователно давностния срок би следвало да изтече на
18.05.2023г. Обаче съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват ири придобиват права. Съгласно параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение на
Закона за здравето спрените срокове започват да текат една седмица след публикуването му
в Дъжавен вестник (13 май 2020 г )., т.е след 21.05.2020г. Следователно давностният срок за
погасяване на процесното вземане е спрял да тече 13.03.2020г. до 21.05.2020г. и давността
следва да се удължи с периода, за който не е текла
С молба от 10.05.2023г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало от ЧСИ Н.
Георгиев да бъде образувано ново изпълнително дело срещу И. Х. К. и да бъде извършен
запор на банкови сметки.
С молба от 18.05.2023г. АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД е поискало от ЧСИ Н.
Георгиев да бъде насочено принудително изпълнение върху вземания на длъжника от
възнаграждение за труд или пенсия и по сметки на длъжника в търговски банки.
Със запорни съобщения от 13.06.2023г. е наложен запор на сметка на длъжника в
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД , АЙ КАРТ АД , ИЗИПЕЙ АД ,МУЛТИФОРС А. С. , НОИ
ВАРНА и в БАНКА ДСК АД.
На 13.06.2023г. ЧСИ Н. Георгиев е отправил искане за вписване възбрана върху
недвижим имот на длъжника.
На 23.02.2024г. е изпратено ново запорно съобщение до ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД за запор на сметки на длъжника.
С оглед така изложеното съдът намира иска по чл.439 ГПК за неоснователен.
Както вече съдът посочи съгласно мотивите на ТР № 2/26.06.2015г по тълк.дело №2/2013г
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с искането и предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да
се счита давността за прекъсната. За казуса подаването на молби за налагане на запори
върху вземания на длъжника на 10.05.2023г и на 18.05.2023г. представлява искане за
прилагане на изпълнителен способ по смисъла на мотивите в т. 10 от Тълкувателното
решение№ 2/26.06.2015г. чрез прилагане на принудително изпълнение върху вземания на
длъжника, което искане е насочено към осребряване на имуществото на длъжника с цел
удовлетворяване на вземанията, за които са издадени изпълнителните листове. и което
искане съдебният изпълнител е длъжен да приложи. Ето защо последица от отправеното
искане до съдебния изпълнител е прекъсване на давността. След прекъсване на давността за
ищеца е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към датата на
приключване устните състезания по делото -18.09.2024г., не е изтекла.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
6
в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение съобразно с фактическата и с правна
сложност на делото и в размер на 24 лева за платени такси на ЧСИ Н. Георгиев за копия от
материали по изпълнителни дела .
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Х. К. с ЕГН **********, гр. В. д., ул. “ Т. М. “
№*, вх . Б, ет.*, ап. ** , против АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД , ЕИК *********, гр. София ,
бул. “ България “ №81В, ап.3, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата 983,52 лева / деветстотин осемдесет и три лева и 52
стотинки/, главница по договор за кредит №**********/21.09.2008г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на заявлението – 01.11.2010г., до окончателното изплащане
на сумата, 102,99 лева / сто и два лева и 99 стотинки / договорна лихва за периода
22.12.2009г. до 21.06.2010г., 23, 49 лева / двадесет и три лева и 49 стотинки / мораторна
лихва за периода 21.11.2009г. до 20.07.2010г. и 125 лева / сто двадесет и пет лева / разноски
по делото, за които вземания е издаден на 02.12.2010г. изпълнителен лист по гр. д.
№1396/2010г. на РС Девня и за приемане на установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата 4369,85 лева /четири хиляди триса шестдесет и девет
лева и 85 стотиники/, дължима сума по договор за кредит №**********/21.09.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението –
23.09.2010г., до окончателното изплащане на сумата, 38,25 лева / тридесет и осем лева и 25
стотинки/ обещетение за забава за периода 15.02.2010г. до 19.08.2010г., 88,16 лева /
осемдесет и осем лева и 16 стотинки / разноски по делото, както и сумата от 100 лева / сто
лева / юрисконсултско възнаграждание, за които вземания е издаден на 20.10.2010г.
изпълнителен лист по гр. д. №1139/2010г. на РС Девня поради погасяване по давност на
вземанията
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7