№ 314
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500376 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
39/09.02.2025 г. постановено по гр.д. № 20245240100854 по описа на Районен
съд – Пещера е прието за установено по отношение на Община Пещера с
Булстат *********, адрес - гр. Пещера, ул. „Дойранска епопея“ № 17 и
„ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
- гр. Пазарджик, ул. „Яков Матакиев“ № 28, че В. Р. К. с ЕГН ********** е
собственик на поземлен имот с идентификатор 36124.501.477 по КККР на с.
К.Д., одобрени със Заповед № РД 18-1634/20.09.2018г. на ИД на АГКК, с адрес
- с. К.Д., ул. „Н. и А.И.“, площ 1000 кв.м., трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 м.), номер по предходен план: квартал 36, парцел III, граници и съседи на
имота: 36124.501.476, 36124.501.478, 36124.501.2519, 36124.38.1.
Осъдени са Община Пещера с Булстат *********, адрес гр. Пещера, ул.
„Дойранска епопея“ № 17 и „ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление - гр. Пазарджик, ул. „Яков Матакиев“ № 28
да заплатят разделно и по равно на В. Р. К. с ЕГН **********, сумата от 1600
лева - деловодни разноски.
В законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от Община
Пещера и от „ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД, чрез адв. П. М. с изложени подобни
1
доводи за незаконосъобразност. И двамата жалбоподатели твърдят, че
обикновеното ползване на имота не може да бъде приравнено на владение,
тъй като е необходимо намерение да се превърне държането във владение.
Поддържат, че по делото било безспорно установено, че имотът е актуван с
акт за общинска собственост от 1999 г. и в последствие от 2024 г. след
одобряването на кадастрална карта за с. К.Д.. Жалбоподателите твърдят, че
липсват данни по делото за извършвани от ищеца действия, които указват
безусловно това, че той владее имота за себе си. Тъй като имотът не бил
ограден, било установено от свидетелските показания, че дигата, която се е
образувала покрай имота, не е била насипана от ищеца, а се е образувала в
резултат на извършени строителни дейности от Община Пещера. Анализирани
са събраните по делото доказателства, като страните се позовават и на съдебна
практика в подкрепа на своите доводи за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Искането е решението на Районен съд
Пещера да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от В. К., чрез адв. Е. Ц. с искане решението на РС - Пещера да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Изложени са
подробни доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Пресъздава се
фактическата обстановка по делото, цитират се решения на ВКС и са
изложение правни изводи в подкрепа на основания извод на РС, че ищецът е
собственик на процесния имот въз основа на осъществено от него давностно
владение. Претендират се разноски за въззивната инстанция, с искане
решението да бъде потвърдено.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Община Пещера и „ФЕЙС КОНСУЛТ“
ЕООД с ЕИК ********* ищецът В. К. е твърдял, че повече от 40 години явно,
необезпокоявано и непрекъснато владее с намерение за своене имот с
идентификатор 36124.501.477 по КККР на с. К.Д., като го е заградил с дига от
пръст и засадил с около 30 овощни дървета, някои от които вече на възраст
над 40 години. След като с изненада разбрал от свои познати, че Община
Пещера е продала същия имот на публичен търг, ищецът установил, че имотът
не попада сред тези, възстановени и признати за собствени на
наследодателите му и той самият не притежава документ за собственост на
имота, а за последния е издаден Акт за частна общинска собственост №
2
1146/18.03.2024 г. Твърдял е, че за него придобивната давност по отношение
на имота е започнала да тече от 01.06.1996 г., когато в ЗС за пръв път е
направено разграничението, че давност не тече само по отношение на
публичните държавни и общински имоти, и позовавайки се на решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд, с което е бил
отменен наложеният от 31.05.2006 г. с § 1 на ЗД на ЗС мораториум за
придобиване по давност на държавни и общински имоти, ищецът е заявил, че
е придобил поземления имот по давност на 10.03.2022 г. Искането е да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
всеки от ответниците - Община Пещера и „Фейс Консулт“ ЕООД, че ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор 36124.501.477 по КККР на с.
К.Д.. Претендират се и деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от Община Пещера с изложени доводи за неоснователност на предявения иск.
Оспорва се да е изтекъл законовият срок за придобиване на имота по давност
от ищеца. Оспорва се и собственическото владение на ищеца с доводи, че
субективната заблуда на последния - че е притежавал титул за собственост, не
го освобождава от необходимостта да е манифестирал изрично пред общината
твърдяното си намерение за своене - било чрез уведомяването й за
ограничаване достъпа до имота, било чрез декларирането му пред нея като
собствен и заплащането на данъци и такси за него, каквито действия не са
предприемани. В същата връзка се сочи и че ползването и облагородяването
на имота посредством засаждане на дървета не е достатъчно за придобиването
му по давност. Оспорват се твърденията на ищеца, че той е оградил имота с
дига от пръст, като се поддържа, че такава дига на мястото се е образувала в
резултат на извършвани през годините изкопни мероприятия на общината по
изграждане на път в близост. Твърди се още, че процесният имот е бил актуван
като общински още през 1999 г. с Акт за общинска собственост № 27 от
14.01.1999 г., като в последствие, поради влизането в сила на кадастрална
карта за района, е бил преактуван с Акт за общинска собственост №
1146/18.03.2024 г. Поддържа се, че преди да бъде актуван, имотът е
представлявал земеделска земя и никога не е заявяван за възстановявне по
реда на ЗСПЗЗ, а е станал общинска собственост на осн. чл. 19 от същия закон.
Претендира се присъждане на деловодни разноски.
С подадения от другия ответник - „Фейс Консулт“ ЕООД, отговор на
исковата молба почти дословно се повтаря изложеното от Община Пещера и
се претендират разноски при отхвърляне на иска.
Не е спорно между страните, че ищецът не притежава титул за
собственост на процесния недвижим имот, както и че същият не е бил
заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от наследодателя на ищеца или
3
от самия ищец.
От удостоверение № 405/11.10.2024 г., издадено от Кметство К.Д. се
установява, че имотът, предмет на настоящия спор, представлява ПИ с
идентификатор 36124.501.477 по КККР на с.К.Д., одобрен със Заповед № РД-
18-1634/20.09.2024 г. и има съставен АОС № 1146/18.03.2024 г. Имотът е
идентичен с празен парцел ІІІ-477 в кв.36 по сега действащия подробен
устройствен план на селото от 1994 г. и за него има издаден АОС №
27/14.01.1999 г. По обезсиления план на с.Капитан Димтриево от 1937 г.
имотът е бил извън регулацията на селото. Съседи на УПИ ІІІ-477 в кв.36 са:
имоти с идентификатори 36124.38.1, 36124.501.2519, 36124.501.476,
36124.501.478.
Установява се от представените от Община Пещера писмени
доказателства, че с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост по реда на ЗОС от 09.08.2024 г., сключен между Община Пещера
и „ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, ПИ с идентификатор
36124.501.477 по КККР на с.К.Д., с площ 1000 кв.м., е продаден на
дружеството – жалбоподател в настоящото въззивно производство след
проведен публичен търг с явно наддаване. Тръжната документация е
представена по делото, не е оспорена от страните, поради което съдът приема
за безспорно установено фактът, че Община пещера е продала на „ФЕЙС
КОНСУЛТ“ ЕООД ПИ с идентификатор 36124.501.477 по КККР на с.К.Д. на
публичен търг с явно наддаване, поради което дружеството – жалбоподател се
легитимира като собственик на спорния имот с надлежен титул за
собственост.
Ищецът претендира, че е придобил собствеността върху имота на
основание изтекла в негова полза придобивна давност, като давностният срок
е започнал да тече за него от 01.06.1996 г. и е изтекъл на 10.03.2022 г. Твърдял
е, че в този имот е засадил дървета, някои от които са на повече от 20 години, а
две от тях са на 40 години (дюля и круша). Владението, което ищецът е
осъществявал, продължило повече от 40 години и винаги е било явно,
необезпокоявано и непрекъснато и е демонстрирал намерение да владее за
себе си пред всички, в т.ч. и пред Община Пещера.
За изясняване на спора относно придобиването на процесния имот по
давност от ищеца по делото пред районния съд са разпитани свидетели.
От показанията на свидетеля Р.С.И. се установява, че е съсед на В. К. и
знае процесния имот.Свидетелят е виждал бащата на В. да коси тревата в
имота; по-късно бил прокаран околовръстният път и част от същия имот
останал отвъд пътя, но бащата на В. продължил да го обработва. В имота
бащата или дядото на В. К. засадили овощни дървета. Сега мястото не било
4
оградено, а преди било оградено с плет – импровизирана ограда, но когато
прекарали пътя, премахнали плета.Пътят бил прокаран преди повече от 10
години. От другата страна на пътя имало дига, която стояла там от години;
имало и отводнителна вада. До тази вада направили пътя. Дигата била
образувано при прокарването на пътя с насипване на изкопаната пръст.
Всички в селото знаели, че това е имотът на дядо Р.. Свидетелят е виждал само
В. да реже и да присажда дървета в това място.
От показанията на свидетеля С.К.В. се установява, че живее в центъра на
селото и познава В. К. от малък, познава и баща му. Заявява, че навремето
нямало път между двора на бащата на В. и процесното место, а имало само
пътека. Това място зад пътя го обработвал Р. К. – там бил насадил трайни
насаждения – круши, ябълки, над 10 бр. овошки, като една круша още била
там. Свидетелят установява, че откъм улицата има дига за вада и между двата
имота има нещо като ограда; където били овошките имало символично
разделение с натрупани камъни. Свидетелят не знае кой е струпал камъните.
В. К. периодично косял спорния имот и подменял дръвчета. Имотът не бил
заграден и всеки можел да влезе от пътя между дърветата и да си бере.
От показанията на свидетеля П.Н.К. се установява, че знае спорния имот.
Имотът не бил ограден и в него имало дръвчета. Сега имало асфалтов път,
който преди това бил насипан само с чакъл. Дали е имало път преди
чакълирания, свидетелят не може да каже. Свидетелят знае, че тези места са
общински, но той също отглеждал дръвчета в имот, съседен на спорния. От
крета на селото знаел, че местата са общински. Негови роднини обаче
спечелили дело срещу общината за едно от тези места, в което свидетелят
отглеждал дръвчетата. Имотът, който В. обработвал, нямал ограда и всеки
можел да влезе и да си бере плодове.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледани по същество, и двете въззивни жалби са основателни по
следните съображения:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и
след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта
5
като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова презумпция е
оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай, че някой
отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада върху
лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие съсобствен
имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира явно и
недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като своя и
да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта
като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец.
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във
всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
6
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от 25.01.2010
г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се приема, че
словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на претенции в
разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с действия, насочени
към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия
сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова полза
придобивна давност и не смущават владението му.
В конкретния случай ищецът претендира, че е завладял за себе си празно
дворно място, намиращо се в близост до собствения му имот и е
демонстрирал, че владее за себе си повече от 40 години, тъй като засадил
мястото с овошки, за които само той се грижи необезпокояван от никого.
Демонстрацията, че владее за себе си, може да бъде осъществена чрез
множество различни действия: заграждане на имота, поставяне на врата и
заключването й, декларирането на имота като собствен пред съответната
община и заплащането на данъци, наред с фактическите действия, които могат
да бъдат квалифицирани като владение и пр.
В настоящия случай не се установи по безспорен и несъмнен начин
ищецът да е осъществявал действия по отношение на процесния имот, които
могат да бъдат квалифицирани като владение. В исковата молба той е
твърдял, че е засадил лично плодните дръвчета, които били вече на 20 години,
а някои от тях – на 40 години. От показанията на свидетелите И. и В.
(посочени за свидетели от самия ищец) обаче се установи, че дръвчетата са
засадени или от бащата на В. К. – Р., или от неговия дядо. Никъде в исковата
молба и до изтичане на преклузивните процесуални срокове ищецът не се е
позовал на владението, осъществявано от неговия баща и на присъединяване
на собственото си владение към това на своя праводател, поради което
действията по отношение на процесния имот, извършвани от праводателите на
В. К., са ирелеванти за спора.
От показанията на нито един от свидетелите не се установи ищецът да е
извършвал действия, сочещи недвусмислено на владение на имота по смисъла
на чл.79 от ЗС. Твърдението на ищеца, че е издигнал дига за ограждане на
имота, беше опровергано от показанията на свидетеля И., който установи, че
дигата е била образувано в резултат на изкопните работи по прокарването на
общинския околовръстен път, а свидетелят В. от своя страна не знае кой е
натрупал камъните, разделящи имота на ищеца от процесния имот. В същото
време всички свидетели единодушно установяват, че имотът не е заграден и
никога не е бил заграден така, че в него да не може да влезе друг човек освен
7
ищеца. Всички свидетели заявяват, че всеки може да влезе спокойно в този
имот и да си набере плодове.
Липсват данни, а дори и самият ищец не твърди някога да е декларирал
процесния имот като свой пред общинските власти и да е заплащал данък за
него, в т.ч. и след смъртта на своя баща, които действия косвено можеха да
бъдат оценени като демонстрация на владение за себе си, наред с
фактическите действия по обработването на имота. Единственото, което
свидетелите установиха, е, че ищецът коси процесния имот от време на време
и пресажда дървета, но тези действия не могат да бъдат квалифицирани като
демонстрация на владение за себе си.
Доколкото изобщо липсват доказателства, установяващи владение от
страна на ищеца по отношение на процесния имот, е без значение в кой период
са били извършвани те и дали попадат в периодите на действие на
мораториума по чл. 86 ЗС (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., доп., бр. 33 от 1996 г.),
съгласно който не може да се придобие по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост и продължителното действие на тази
забрана във времето до 08.03.2022 г.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на двамата жалбоподатели следва да
бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции, както следва:
В полза на Община Пещера следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 3600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
две инстанции по 1800 лв.
В полза на „ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД следва да бъдат присъдени
деловодни разноски в размер на 2800 лв. за две инстанции – 1500 лв. за първа
инстанция и 1300 лв. – за въззивна инстанция.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 39/09.02.2025 г. постановено по гр.д. №
20245240100854 по описа на Районен съд – Пещера, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от В. Р. К. с ЕГН
********** от с.К.Д., община Пещера, ул.“В. П.“ № 18, против Община
8
Пещера с Булстат *********, адрес - гр. Пещера, ул. „Дойранска епопея“ № 1,
представлявана от кмета Й.С.М. и „ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление - гр. Пазарджик, ул. „Яков
Матакиев“ № 28,представлявано от управителя Д.С.Г., ЕГН **********, за
приемане за установено, че ищецът е собственик на основание изтекла в
негова полза придобивна давност повече от 10 години на поземлен имот с
идентификатор 36124.501.477 по КККР на с. К.Д., одобрени със Заповед №
РД 18-1634/20.09.2018г. на ИД на АГКК, с адрес - с. К.Д., ул. „Н. и А.И.“, площ
1000 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план:
квартал 36, парцел III, граници и съседи на имота: 36124.501.476,
36124.501.478, 36124.501.2519, 36124.38.1.
ОСЪЖДА В. Р. К. с ЕГН ********** от с.К.Д., община Пещера, ул.“В.
П.“ № 18, да заплати на Община Пещера с Булстат *********, адрес - гр.
Пещера, ул. „Дойранска епопея“ № 1, представлявана от кмета Й.С.М.,
деловодни разноски за две инстанции в размер на 3600 лв. (три хиляди и
шестстотин лева).
ОСЪЖДА В. Р. К. с ЕГН ********** от с.К.Д., община Пещера, ул.“В.
П.“ № 18, да заплати на„ФЕЙС КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление - гр. Пазарджик, ул. „Яков Матакиев“ №
28,представлявано от управителя Д.С.Г., ЕГН **********, деловодни
разноски за две инстанции в размер на 2800 лв. (две хиляди и осемстотин
лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9