РЕШЕНИЕ
№ 511
гр. Плевен, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430100357 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно основание правно основание чл. 344 ал. 1 т.1, т.2 и т. 3
от КТ вр. с чл.225 ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от Г. Ц. Г. от гр. П., против „***" ЕООД
гр.П., в която се твърди, че със Заповед № ***г. на Управителя на "***"
ЕООД е ищецът е уволнен на осн. чл.328 ал.1 т.3 КТ, считано от 03.12.2021г.
Ищецът твърди, че е работил на длъжност „***" при ответника, като
основните му трудови функции са били да *** за *** и *** за районните ***
служби от цялата територия на дружеството в П.ска област, и след обработка
на заявките, представянето им на ръководството и утвърждаване от същото на
заявеното, той ги е закупувал и представял с документите в централния склад
на дружеството, от където заявилите го са го получавали. Твърди, че към
момента е безработен. Оспорва изцяло Заповед № ***г. и счита, че
уволнението е незаконосъобразно т.к. заповедта за прекратяване ТПО не
отговоря на изискванията на КТ и не отразява действителността – няма
намаляване на обема на работа. Счита, че работодателят е следвало да
извърши подбор по чл.329 КТ, че не е извършил законосъобразен такъв, а ако
е извършил - оспорва поставените му оценки. Моли съда да признае
уволнението за незаконно, да го отмени и да го възстанови на заеманата
преди уволнението длъжност, моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение по чл.225 ал. 1 от КТ за времето, през което е останал без работа
в размер на 8646.00лв. за периода от 03.12.2021г. до 03.06.2022г., ведно със
1
законната лихва до окончателното му изплащане. В с.з. на 25.03.2022г.
имуществената претенция е изменена и искът по чл. 225 ал 1 от КТ се счита
за предявен за сумата от 4 114.90 лв. и за периода 03.12.2021г. - 25.03.2022г.
Претендира разноски по делото. Представил е банкова сметка за изплащане
на сумите по осъдителния иск при уважаването му.
Ответникът счита, че предявените искове са изцяло неоснователни и
недоказани. Счита, че е налице намален обем на работа, като сочи -според
него ноторно известен факт на изменение на цените на горива, материали,
суровини и услуги, които са необходими и за дейността на „***" ЕООД, което
е довело до нуждата да се оптимизират разходи на дружеството за
неопределен период, като работодателят е сметнал в конкретния случай това
да стане и чрез намаляване разходи за заплати там, където е възможно
предвид предмета на осъществяваната дейност на ***а или звеното. Твърди,
че неминуемо намаляването на работниците и служителите в дадено звено
или *** е свързано с намален обем на работа на съответното звено или ***,
поради намаляването на работната сила. Сочи, че с по-малко назначени
работници и служители в дадено звено или ***, е факт намаленият обем от
работа. Счита, че подбор не е следвало да се извършва, че към датата на
прекратяването на ТПО с ищеца не е имало друго лице към *** ЕООД П.,
което да изпълнява същата или сходна длъжност, сравнена с неговата, с оглед
на което не е било и нужно извършването на подбор съобразно изискванията
на КТ. Счита, че е спазил изискването - при определяне кръга на лицата,
между които следва да се извърши подбора, да не изхожда от наименованието
на длъжностите, а от характера на изпълняваните трудови задължения според
длъжностните характеристики. Заявява, че поради законосъобразно
извършеното уволнение, обезщетение на ищеца не се дължи. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното: Не е спорно между страните, а и
видно от приложеното трудово досие на ищеца, той е работил по трудов
договор при ответника *** ЕООД П. на длъжност „***” на безсрочен трудов
договор. Със Заповед № ***г. на управителя на "***" ЕООД, трудовото
правоотношение между ищеца и ответника е прекратено на осн. чл.328 ал.1
т.3 КТ, считано от 03.12.2021г. Словом в Заповедта е изписано, че причината
за прекратяване на трудовия договор е намаляване обема на работа, което
съответства и на цифровото изписване на основанието по КТ. Заповедта е
връчена на ищеца на ***г., като той е написал възражение – „Не съм съгласен
със заповедта!“. По делото ответникът не представя доказателства за
наличието на основание за прекратяване на ТПО поради причината, посочена
в оспорената Заповед – намаляване обема на работа, което е в негова тежест.
Нещо повече – съдът намира, че ответникът не е изложил и доводи, които
действително да сочат, че той е счел, че обемът на работа е намалял. В
отговора на исковата молба, ответникът твърди, че увеличението на цените на
горива, материали, суровини и услуги, е довело до решение на работодателя
да намали разходите си за работна заплата, и след като има намаляване на
работници и служители, то ще се намали и обема на работа. Въпреки
2
указанието на съда в доклада по чл. 312 от ГПК, че ответникът не сочи
доказателства за намаляване обема на работа, и не излага относими доводи в
отговора, становището му не е променено и реално ответникът няма
действителни твърдения за намаляване на обема на работа – в какво се състои
намаляването и как се отнася то към работата на *** ***, в който е работил
ищеца или конкретно да неговата длъжност – „***“. В случая са приложени
щатно разписание от 01.12.2021г. и поименно такова, в които длъжност „***”
в *** ***, и то именно ищецът – Г. Ц. Г., е била съществуваща към тази дата,
предхождаща заповедта за уволнение. Към 01.12.2021г. в този *** е имало
три щатни бройки. Представено е /на л. 68 по делото/ и щатно разписание от
01.02.2022г., от което е видно, че в *** ***, към тази дата е имало само двама
служители – *** *** и ***. Това щатно разписание е представено във връзка с
искането на ищеца и разпореждане на съда, за представяне на актуалното
щатно разписание при твърдение, че в конкретния *** е налице нова позиция
– „***“ *** ***. Въпреки, че в соченото като актуално щатно разписание от
01.02.2022г., липсва длъжност„***“ в *** ***, ответникът е представил по
делото длъжностна характеристика на такава длъжност от ***г., с положен
подпис на служител. Противоречието, което възниква при представянето на
щатно разписание от 01.02.2022г. без длъжност „***“ в *** ***, и длъжностна
характеристика на „***“ в *** *** от ***г., сочат, че или представеното
щатно разписание 01.02.2022г. не е актуалното такова и в ***а е разкрита
нова длъжност четири месеца след уволнението на ищеца, или че
представената длъжностна характеристика не отговаря на действително
съществуваща щатна бройка. Съдът приема, че противоречието между
посочените два документа води до извод, че същите не могат да се
кредитират, и че от тях не може да бъде изведен относим към делото правен
извод.
При всяко положение, първата и основна предпоставка да се приеме
законосъобразност на прекратяването на ТПО между страните е - да е налице
соченото основание по смисъла на КТ за това прекратяване. В случая
посоченото основание е „намаляване обема на работа“, която не е обоснована
от ответника като съществуваща към момента на издаване на Заповедта от
***г. Доколкото ответникът е дружество, което предоставя услугите ***, то в
случая за намаляване обема на работа би следвало да се приеме, че са
намалели количеството услуги, които то предоставя на своите клиенти или че
са намалели броя на клиентите на тези услуги, като намалението на обема на
работа следва да е действително, да има траен характер и да обхваща по-
продължителен период от време. При намаляване обема на работа,
работодателят може да прекрати трудовите договори на част от служителите,
тъй като за осъществяване на намалената производствена дейност не му е
необходим целия персонал, с който е осъществявал дейността си до този
момент. Едва след констатиране на факта на намалелия обем работа,
работодателят следва да прецени дали да извърши подбор между
служителите, и след извършен такъв, да пристъпи към прекратяването на
ТПО. В настоящия случай обаче, работодателят не е прекратил ТПО с ищеца
при наличие на намаляване на обема на работа, а поради това, че по
3
икономически причини, е преценил да съкрати разходите си за работна
заплата, както сам той сочи в отговора. Действително, преценката на
работодателя за това колко работници и служители следва да има, и каква
част от разходите му следва да бъдат определени за работна заплата, е
суверенна и не подлежи на контрол за целесъобразност от съда, но при така
твърдяното решение за намаляване на разходите, прекратяването на ТПО с
определени работници е следвало да бъде на друго основание –
съкращаването на щата по чл. 328 ал. 1 т.2 от КТ, и при спазване на
предвидената процедура. Именно поради това, че работодателят дори не сочи
обстоятелства за намаляване обема на работа, а причини, които предполагат
друг вид прекратяване на ТПО, съдът намира, че прекратяването на
отношенията с ищеца е незаконосъобразно, и като такова следва да бъде
отменено. Поради изначалната липса на посоченото в Заповедта основание за
уволнение, съдът намира, че не е необходимо да изследва въпроса за наличие
на необходимост от подбор между служителите на ответника, или въпроса
дали съкращаването на щатните бройки е било фиктивно, и впоследствие е
била разкрита щатна бройка със същата длъжностна характеристика. Именно
поради това, съдът не обсъжда представените по делото характеристики на
други длъжности при ответника - заповедта се явява незаконосъобразна
изначално - поради липса на намаляване на обема на работа. Тези изводи
сочат, че предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен, като Заповед № ***г. на управителя на
"***" ЕООД, бъде отменена като незаконосъобразна.
Искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, се явява акцесорен по
отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и т.к. в случая
освен основателност на главния иск, по делото се доказа и че трудовите
правоотношения между страните са били безсрочни, този иск също следва да
бъде уважен. Ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност “***”, която длъжност може да заеме, ако в 2
седмичен срок от съобщаването за възстановяване, се яви на работа, съгласно
чл. 345 ал.1 от КТ.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ -този
иск също има акцесорен характер, и при доказаност следва съдбата на главния
иск. В случая, ищецът доказа с представянето на трудовата си книжка в
съдебно заседание и констатацията на съда от нейния оригинал, че последния
работодател, записан в нея е ответникът - „***" ЕООД гр.П. и след него не е
вписван друг такъв. Тази констатация е извършена в съдебното заседание на
25.03.2022г. – датата на която е приключило съдебното дирене, като към тази
дата е налице и регистрация на ищеца като безработен, което се установява от
приложеното от ищеца копие на регистрационна карта на *** П.. Именно по
тази причина е и направеното изменение на периода и размера на претенцията
за обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, т.к. само до тази дата по делото биха
могли, и са събрани доказателства за оставането без работа на ищеца. Въз
основа на изслушаното заключение на съдебно – икономическата експертиза
по делото, приета от съда и неоспорена от страните, съдът намира, че
размерът на обезщетението за периода 03.12.2021г. - 25.03.2022г. - 4114.90лв.,
4
се явява правилно изчислен по реда на чл. 228 ал.1 от КТ - на базата на БТВ,
получено за м. 11.2021г. Именно този размер съдът намира, че следва да бъде
присъден на ищеца вследствие констатираното незаконосъобразно уволнение,
т.к. за този период претенцията е доказана, а обезщетението е дължимо като
присъждане от съда в брутен размер и то изчислено на базата на всички
постоянни плащания по последното допълнително споразумение с
работодателя. Поради горното, съдът намира, че обезщетението по чл. 225 ал.
1 от КТ е дължимо за посочения период, и искът в размер на 4114.90лв.
следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца изцяло направените разноски в производството, които възлизат на
1250лв. – адвокатски хонорар.
Ответникът, на основание чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да заплати на
ПлРС общо 364.60лв., от които: 100.00 лв. - държавна такса за двата
неоценяеми иска /по 50лв. за всеки от тях/, 164.60лв. - държавна такса върху
оценяемия иск; 100.00лв. - представляващи заплатено от съда възнаграждение
за изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза, както и 5.00 лв. - в случай
на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за НЕЗАКОННО
уволнението на осн. чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ, на Г. Ц. Г., ЕГН ********** от гр.
П., ***, със Заповед № ***г. на Управителя на "***" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.П., ***, представлявано от ***, и
ОТМЕНЯ Заповедта като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г. Ц. Г., ЕГН ********** от гр. П., ***, на
заеманата преди уволнението длъжност “***”, в *** *** при "***" ЕООД,
ЕИК *********, която длъжност може да заеме, ако в двуседмичен срок от
съобщаването за възстановяване, се яви на работа, съгласно чл. 345, ал.1 от
КТ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, "***"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Г., ЕГН ********** от гр. П.,
***, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, за периода от 03.12.2021г. - 25.03.2022г. в размер на 4114.90лв,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като работодателят
може да заплати посочената сума по следната банкова сметка: ***, ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, "***" ЕООД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление гр.П., ***, представлявано от
***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ц. Г., ЕГН ********** от гр. П., ***, разноски по
делото в размер на 1250.00лв. – адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 83, ал.1, т.1 във вр. с чл. 78, ал. 6 от
ГПК, "***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.П., ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ПлРС ДТ и разноски по
делото в общ размер от 364.60лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от днес - 08.04.2022г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6