Р Е Ш Е Н И Е
№ 260185
гр.Варна,31.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20019 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С исковата молба е заявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищцата М. Т.Т.,
ЕГН: ********** е собственик по силата на наследство, дарение и давностно владение продължило повече от 10 години на *кв.м.ид.част от ДВОРНО
МЯСТО, представляващо УПИ *-*, кв.* (по
предходен план представляващо УПИ *-*, в кв.*), цялото с площ от *кв.м., находящо се в гр.И.,
общ.А., обл.Варна, с административен адрес на ул.* №*, при граници на мястото: УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*,
УПИ *-* и улица, която идеална част представлява частта от имота, без площта от
*кв.м.ид.ч.общинска
собственост, които община А. е присъединила към имота, ведно с построената в
имота ЖИЛИЩНА СГРАДА.
Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски .
Ищцата
аргументира правен интерес от предявения иск навеждайки следните фактически
твърдения:
Живее в имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО УПИ *-* (по предходен план представляващо УПИ *-*, в
кв.*), цялото с площ от *кв.м., находящо се в гр.И.,
общ.А., обл.Варна, с административен адрес на ул.* №*, при граници на мястото: УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*,
УПИ *-* и улица, ведно с построената в него едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от *кв.м., състояща се от две стаи и антре, от раждането й
през *г. и до настоящия момент. В него е отгледала синовете си, понастоящем
отглежда и своите внуци. Във владение е на процесния
имот от *г. и до настоящия момент, а на сградата от построяването и през *г. и
до настоящия момент. Винаги е считала същите за свои, защото още навремето,
когато праводателите й (дядо и баща) са живи се
разбират с тях и останалите наследници, че тя ще остане да живее в този имот и
след смъртта им и той ще остане за нея, поради което владението върху сградата
и дворното място винаги е било с намерение да ги придобие. Роднините й никога
не са я притеснявали, нито са й пречели да го ползва и да го чувства като нейн собствен имот. Всички знаят, че имота е нейна собственост и никой не е считал, че го държа
за тях.
Поради изложеното имота е придобила добросъвестно с
кратката 5 (пет) годишна давност, чрез непрекъснато, безсъмнително
и спокойно владение, респ. го придобива с изтичането на общата 10 (десет)
годишна давност (чл.79 от ЗС).
Никой от останалите наследници не й е оспорвал
собствеността върху къщата и дворното място, освен ищеца и то едва през 2017г.,
когато започва да се опитва да влиза в имота, а впоследствие завежда и дело за
делба, в хода на което обаче оттегля молбата си и делото е прекратено.
Оспорването на собствеността й по давност от страна на ищеца е причината и през
2018г. останалите наследници да й дарят техните ид.части
от имота, като изрично в него записват, че владението на същия й е предадено
преди повече от 20г. (двадесет години), нещо което те са признали преди това и по гр.д.№3909/2017г. по
описа на ВРС, 42 с-в. Не са оформили нотариалния акт като покупка, защото
всички знаят, че наследодателят им е определил този имот за нея. В тази връзка
преди време започва процедура по съставяне на констативен нотариален акт на
нейно име, но след като заявлението й е
заверено от Дирекция „М. д. и т." при Община А. и внесено за заверка в
отдел „О. с." на Община А., последната разбира, че си е съставила акт за
общинска собственост за * кв.м. ид.части от земята.
Макар общината
да има собственост от *кв.м.ид.част от земята, то тя
е собственик на останалите *
кв.м.идеални части от земята по силата на наследство, дарение и давностно владение, последното продължило повече от 10г.,
както и едноличен собственик на сградата в имота. Това, че едва като е
разбрала, че иска да се впише като едноличен собственик на имота, Общината е
съставила акт за общинска собственост за *кв.м.ид.ч.
от същия на свое име, говори за това, че до датата на акта за общинска
собственост тя не е имала документ за собственост на свое име и до узнаването
от нейна страна на акта за общинска собственост тя не е считала владения от нея
имот за съсобствен с Община А., в противен случай не
би тръгнала на процедура по обстоятелствена проверка за същия. До датата на
акта за общинска собственост, респ.до 2017г., когато ищеца започва да има
претенции към имота, е владяла имота и сградата повече от 50г., поради което е
придобила идеалните части на ищеца по давност, поради това, че е нямало
претенции от страна на никой, нито от ищеца, нито на трети лица и тя го е
владяла през цялото време спокойно, непрекъснато и необезпокоявана от никого.
Поради
изложеното, сградата и земята (идеалните части на ищеца от земята) е придобила добросъвестно с кратката 5 (пет)
годишна давност, чрез непрекъснато, безсъмнително и
спокойно владение още преди *г. от когато ищеца твърди, че има собственост.
Дори и съдът да не приеме тези доводи, то
ги е придобила с изтичането на общата 10 (десет) годишна давност (чл.79
от ЗС).
Ищецът от преди 1995г. е извън пределите на РБългария. Помни, защото не присъства през *г. на погребението на баща си Г.. Не е
в България и когато почива майка му - В.през *г.. Не знае дори къде са техните
гробове. Наскоро ищецът С. си идва в България, след като работи в Г. и започва
да има претенции. Никога ищецът не е влизал в къщата й, защото никога не го е
допускала вътре. Имота го обработва с помощта на децата си, ремонтирала е
основно къщата през годините, с цел запазването й. Счита се за едноличен
собственик на сградата и едноличен собственик на идеалните части от земята
извън тези на общината, на основание наследство, дарение и давностно
владение осъществявано непрекъснато, явно и несъмнително повече от 10 (десет)
години.
Праводателката на ищеца - В.М. Й. - по представения пред съда
нотариален акт за дарение от *г. (л.5 от делото), никога не е живяла в процесния имот, никога не е ползвала същия, нито е
предявявала претенции към него. Същата е
от гр.Б., много е болна и не е
идвала в гр.И., още по-малко в имота й. Действително в акта за дарение е
записано, че си запазва правото на ползване върху имота, но тя никога не е
живяла в него; Никога не е упражнявала фактическа власт върху имота нито преди
прехвърлянето му през *г., нито след това, във връзка с това свое запазено
право на ползване описано в представения пред съда нотариален акт за дарение,
за да може ищеца да заявява, че го е държала за него.
Никога през
годините не е давала съгласието си ищеца да разделя по какъвто и да е начин
имота, да си разпределят право на ползване, както и да влиза в него.
Представената от ищеца Техническа експертиза (л. 7 от делото) и скица проект
(л.8 от делото) към нея не представлява разпределение на правото на ползване,
доколкото за да е валидно правото на ползване, то трябва да бъде учредено в
нотариална форма (чл.18 от ЗЗД) и доколкото те с ищеца такъв договор не са
подписвали, защото тя съгласие за това не е давала никога, то представената
техническа експертиза и скица проект към нея е нищожна, тъй като не
представлява валидно право на ползване, поради неспазване на предписаната от
закона форма и няма как да породи желаните от ищеца правни последици.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК ,
ответникът С.Г.Д., ЕГН: **********, депозира отговор на исковата молба.
Изразява
становище за допустимост и неоснователност на иска.
Излага,
че той и ответницата са съсобственици на дворно място, с площ от *кв.м.по
документ за собственост, а по скица с площ от *кв.м. от които *кв.м. общинско
място, находящо се в гр.И., обл.Варна
общ.А. ул."*" №*, заедно Жилищна сграда с РЗП от *кв.м.
представляващо УПИ *-* в кв.* по
действащия план на гр.И..
Той е
собственик съгласно Нотариален Акт за дарение на недвижим имот №* том *, рег.№*
дело №* от *г.на Варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване с вх.№* от *г.
акт №* том *, дело *, а М.Т. съгласно Нотариален Акт за дарение на недвижим
имот №* том *, рег.№* дело №* от *г.на Варненски нотариус, вписан в Агенция по
вписване с вх.№* от *г. акт №* том *, дело *.
Сочи, че не отговарят на истината
твърденията на ищцата, че от раждането си през *г. живее в къщата, описана
по-горе, тъй като тази къща е построена от техния дядо 10г. по-късно през *г. След смъртта на
дядо им през *г. неговата майка В.М.
приютява в тази къща М.Т. от съжаление, защото тя се е развела със съпруга си с
който е живеела в с.П. и тъй като няма къде да отседне и е предложила да живее
в дома на дядо им с уговорката да пази този имот, но никога не е ставало на
въпрос, че къщата ще стане нейна собственост.
Периода
посочен от ищцата за владение от *г. не съответства на действителната фактология, тъй като
техният общ наследодател М. Х. И. е имал документ за придобИ.е
на собствеността върху процесния имот от *г. -
нотариален акт №* том * дело */*г. и неговия документ е противопоставим на
всички трети лица, включително и на роднинския му кръг. Поради този факт
твърди, че за периода * до *г. придобивна давност не
тече.
След този период от време владението от страна на М. е
било прекъсвано многократно поради факта, че тя е била омъжвана и е живяла през
известни периоди от време в гр.Б.. Не е била регистрирана на този адрес, както
и не е плаща данъци за същия.
От *г.
тя ползва къщата периодично и в този смисъл е несъстоятелно твърдението й, че е
владяла тази къща и дворното място само тя и с идеята и намерението да станат
нейна собственост. Дори и да не е живяла майка му в имота то според
разпоредбите на ЗС всеки от наследниците владее имота за всички, а не само за
себе си и в тази връзка между сънаследници и
съсобственици придобивна давност не тече, както
и наследяването не е правно основание за
придобивна давност.Още повече, че не е достатъчно
едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се приеме, че
упражнява фактическа власт с намерение за своене в
хипотеза при която имотът е съсобствен.
Несъстоятелно
намира твърдението на ищцата за придобИ.е на имота чрез кратката 5 годишна придобивна давност, защото законът в тази връзка е
категоричен, и изрично повелява, че добросъвестният владелец владее на правно
основание годно да го направи собственик. Законът и съдебната практика визират,
че това правно основание е писмен документ, които по начало може да прехвърли
собствеността. В настоящия случай такъв липсва. Г-жа Т. не представя и не се
позовава на такъв документ.
На
следващо място не е вярно и твърдението на ищцата, че роднините й в това число
и ответника не са и пречили да ползва имота и да го чувства като свой. Точно
обратното, ответникът винаги е считал
част от този имот като негов по наследство от дядо му и респективно от майка
му, още повече, че е собственик с документ за собственост от *г. за идеална
част от същия.
Владението
на ищцата е било смущавано от негова страна още през 2012г. За това като
доказателство е и изпратената от него до г-жа Т. Нотариална покана с рег.№*,
том *. акт *, от *г. на нотариус К. П. с рег.№* на нотариалната камара за
претендиране от него на месечен наем. За тази покана лицето е уведомено чрез
залепено известие на входната врата на къщата на адрес с. И. ул."*"*
на 17.05.2012г. Срокът за получаване на документите от нотариалната кантора е
изтекъл на 31.05.2012г. и съгласно чл.47 ал.5 от ГПК поканата се счита за
връчена.
През
2015г. между него и ищцата
има разбирателство по повод на процесния имот.
Но тъй като имотът не може да бъде разделен според законовите изисквания на два
самостоятелни парцела, ответникът
ангажира лицензирани геодезисти през март 2015г.. които да изработят
проект за ползването на две отделни части от имота. Съгласно този проект с ищцата са постигнали устно споразумение за
ползването на имота. Съгласно това споразумение той трябва да ползва южната
част от имота, а тя северната част, в която се намира и къщата. Разбират се да
поставят мрежа между двете части в имота, за да се разграничат един от друг и
всеки да знае коя част от имота може да ползва. След това той засажда в имота -
и по конкретно в южната част от същия овощни дръвчета - сливи, кайсии, череши и
джанки.
След
изработения проект геодезистите трасират целия имот и впоследствие на това
трасиране след съгласието и на М.Т. той
огражда целия имот с мрежа, поставена на бетонни колове. След известен период
от време, обаче госпожа Т. по незнайни за него причини премахва мрежата, която
разграничава двете части от имота.Индикация за още един акт за нарушено
владение от негова страна спрямо ищцата е и заведеното от него
гражданско дело за делба №3909/2017г. по описа на XLIIc-в
на ВРС, което действие автоматично прекъсва каквато и да е било давност по
повод на процесния имот поради спора им за материално
право.
На
следващо място не отговаря на истината твърдението на М.Т., че тя е обработвала
имота и че е ремонтирала основно къщата през годините. И към настоящият момент
къщата е в много окаяно състояние, не е измазана, руши се и никакви ремонтни
дейности не са извършвани в нея от самото й построяване от техния дядо през *г. В къщата няма дори санитарни
помещения. В двора има външна тоалетна, която е почти паднала.
Всички
тези негови действия доказват, че владението на ответницата е нарушено,
прекъсвано и обезпокоявано и съответно същата не може да се позове на
обстоятелството, че през определен период от време, който не е конкретизиран
точно е владяла съсобствения им имот необезпокоявано
и непрекъснато.Няма как един наследствен имот да се владее само от един
наследник с намерението да се държи само за себе си.
Именно
защото той е предявявал претенциите си по повод на дворно място към М.Т. с площ
от *кв.м.по документ за собственост, а по скица с площ от *кв.м. от които *кв.м.
общинско място, находящо се в гр.И., обл.Варна общ.А. ул."*" №*, заедно Жилищна сграда
с РЗП от *кв.м. представляващо УПИ * в кв.* по действащия план на гр.И. това е подтикнало
и неговите братовчеди да дарят техните идеални части от имота на ответницата
едва през 2018г.
На
следващо място сочи,че само той за периода от *г. до 2018г, е плащал данъка за
целият имот- земя и сграда. Ако ответницата е имала намерение да владее имота
като свой то би платила частта си от дължимия данък за същия.
Моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Моля да
му бъдат присъдени и сторените разноски на осн.чл.78
от ГКП.
В съдебно заседание ищцата ,
чрез процесуален представител адв. П. поддържа иска.
В хода по същество на делото моли съда да уважи иска, както и да присъди на
ищцата сторените по делото разноски, съгласно списък на разноските по делото. Проц.представител на ищцата депозира писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът, чрез проц.представител адв. И. поддържа отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски. Процесуалния представител на ответника представя писмени
бележки.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От приетия по делото нотариален акт за дарение
на недвижим имот №* том *, рег.№* дело №* от *г. на Варненски нотариус, вписан
в Агенция по вписване с вх.№* от *г. акт №* том *, дело * се установява , че на
*год. ищцата придобива чрез дарение от И. Т. Д., В. Т. В. и А. Т. М. 3/12 ид.части от процесния имот. С така придобитите по дарение идеални части
и 1/12ид.част , която ищцата има по наследство от баща си Т. М. И., ищцата
става собственик на 4/12 ид.части от имота.
По силата на нотариален акт за
дарение на недвижим имот №* том *, рег.№* дело №* от *г.на Варненски нотариус,
вписан в Агенция по вписване с вх.№* от *г. акт №* том *, дело *, на *год. ответникът придобива от В.М. Й. и С. И. М. общо 8/12ид.части или по 4/12 ид.части
от всеки един от дарителите от процесния имот.Този нот.акт е приет по гр.дело №10653/2019год. на ВРС, 16-ти
състав, което е между същите страни, от което дело е разделен искът, предмет на
разглеждане по настоящото дело. От този нот.акт е разпоредено от съда да бъде приложен заверен препис от
настоящото дело.
Към доказателствата по делото е
приет нот.акт
за покупко-продажба на недвижим имот/л.15/, видно от който на *год. М. Х. И.
придобива собствеността върху къща от две стаи и антре, с два навеса и сайвантче с дворно място от един декар в село И.,
Варненски.
Съгласно удостоверение за наследници
на М. Х. И., последният е починал на *.*год. и след своята смърт е оставил за
законни наследници следните лица: С. И. М., който се явява наследник на И. М.
И.-син на М., починал преди М., В.М. Й.-дъщеря и Т. М. И. –син.
Доказателства за плащан от страните
данък, относно процесния имот са приети от л.63 до
л.69 по делото.
В полза на ищцата са ангажирани
гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите : Ц. И.Т. – снаха на
ищцата и А. Т. М.-брат на ищцата.
От показанията на св. Ц. И.Т. се
установява следното: Познава М. от *г., когато се омъжва и отива при тях снаха.
Откакто я познава М. живее при дядото в къщата. Първо малко живее при тях,
после дядото почива и се премества там. Дядото е жив
до * – *г. Докато е жив дядото тя се премества в къщата. Една две, години преди
да почине и се премества там. Иначе живее при тях. Имотите на * * и на * * са
обединени някога. В момента има къща на * *, на * * също има къща. Тяхната къща
е на * *. Преди да се построи тяхната
къща това е един двор изцяло. Всичко е изцяло на * *. Дядо й като го
купува мястото от един българин и го разделя със сина му и му дава да строи
къща. Първа се построява къщата на * *. На * *
е малката къщичка. На * е
построена след това. На * * живее М.. М.
само с децата си е там. Друг никой не е живял там през годините. М. прави
отделна стая, която залепва до къщичката. Малко банята си оправя, лек ремонт,
колкото й стигат парите. Не е виждала С. ***, защото е на работа. Тя е повече на работа, отколкото в къщи. Има
завещание в полза на М. за този имот, но го загубват, не знаят къде е. С. *** *.
Допреди да замине в Г. той си е живял в къщичката си. Не помни от кога С.
започва да има претенции. Познава дядо М., дори се е грижила за него. Той живее
на * *. Знае, че неговата воля преди да почине е М. да влезе в този имот. Това
го знае, защото той го е казал. Отишъл със свекъра й на Съвета и са правили
писмено писмо. Лично го е чувала да
казва на свекъра й М. да влезе имота,
когато той почине и както е станало. Няма никой друг да влиза. Не знае С. ***.
Не знае, че е собственик на този имот. Не го е виждала да влиза или да прави
опити да влиза в имота, защото повече е на работа, отколкото в къщи. Знае, че между страните има спор за този имот.
Научава, че има спор между страните, когато започват да се търсят един друг да
се прехвърля дворното място. Не помни
кога е това, може би преди 5, 6 години. Научава, че имат спор от М.. Тя й казва,
че той търси имот от майка си. Не е виждала друг в този имот, освен М.. Никой
друг не е живял.
В показанията си пред съда св.А. Т.
М. заявява следното: С. му е роднина от страна на баща му, братовчед. М.,
откакто той се е родил, известно време е на квартира, после е при тях и след
като почива дядо М. се премества в неговия имот. Нощно време работи и няма
такова време, за да видя дали С. влиза в този имот. Знае, че М. прави една
стаичка отзад допълнителна, освежаване, боядисване. Виждал е С. да влиза в имота
един два, пъти, но както казва нощно време е на работа, през деня спи. Почти не
го е виждал да влиза. В имота на М. не. С.
е живял в чужбина за дълго време, около * – * години. М. е имала *, * брака, но
за малко. С първия мъж са на квартира известно време в Е., но за малко време,
тогава децата й са малки. След това се премества у тях на * *. Като се
развежда, след като почива дядо М. се премества в този имот. М. има съпруг от П.,
но тя не е живяла там. Живяла е в И. при тях. След втория развод, когато се
оженва за трети път не знае къде е живяла. М. е в чужбина да си прави операция.
В чужбина е една седмица. М. *** *, след
като почива дядо М.. Тя го наглежда, отива, но спи у тях. За дядо М. се
грижат баща му и майка му повечето
време. Знае, че между страните има спор за този имот може би вече пет години.
Не знае какво е засаждал С. ***. Знае, че има някакви дръвчета, но кой ги е засял,
как е що е, не знае. Не е питал М. на кого са тези дръвчета, защото няма много
връзка с нея. Не знае дали се грижи за дръвчетата. През нощта е на работа, през
деня спи. Знае, че дядо М. е оставил някакво завещание, но няма печат – след
смъртта му да бъде на М.. Виждал е завещанието, но няма печат. Пише след
смъртта му внучката му да наследи имота.
В полза на ответника са ангажирани
гласни доказателства, чрез показанията на св.С. И. М. – братовчед на страните и И. Г. Д.- сестра на ответника.
От показанията на св.С. И. М. се
установява следното: Не може да каже
къде живее М., защото доста години не е ходил. М. е женена, ходи да вади
документи за подялба на мястото на дядо им. Изгорява къщата, изгоряват и
неговите документи.
Живее във В.. Дядо М. почива *г. До *г.,
когато замина за У. той живее в тази къща с дядо М.. Година и половина и от там
заминава за У.. М. *** *. На *, където живее баща й, имотът не може да каже от
кого го има, но според него е така сигурно. До *г. живее в имота на дядо М. на *
*. После замина в У.. Връща се от У. на 08.12.*г. Тогава отива да живее във В..
Той като се връща решава да отиде да го види,но разбира,че е починал. Не е
влизал вътре в къщата на * 8 да видя какво е. Ходи там на другата година по
повод какво ще правят с тази подялба. Всички наследници имат съзнанието, че имотът е наследствен. С. изкарва
един документ за * кв.м. и по * кв.м. се падало на човек. Но с М. нещо не
могат да се разберат и аз си дава неговия дял на С.. Леля му се
оплаква, че я изгонила от двора. Тогава той
и майка му дават неговия дял на С.. Бащата на М. е наследник там. На три
дяла се дели – на майка му на С., на баща му и на бащата на М.. Докато е жив
дядо М. не знае кой се грижи за него освен него, когато живеят при него.
Той казва на дядо М., докато е още жив
да отидат да оправят нещата - ниви, имота. Той казва спокойно моето момче,
всичко е оправено. Имаше предвид, че къщата ще остане на тях. Една година е при
дядо М.. Преди да живее с него, дядо М. живее сам. До *г. не е виждал М. да се
установява да живее при дядо М.. Идва, виждат се, приказват си. Той сам си
пере, то и свидетеля пере. М., когато я търси след *г., към 2000г. я намира в И.,
в имота на дядо М.. Тя леля му я е вкарала вътре, защото била на квартира и за
да не плаща квартира, докато се оправи да живее там. В. е майката на С.. Не знае до кога майката на С. е жива. Знае,
че С. и М. имат спорове за имота от *г., когато той му прави дарението. Той е
сял там кайсии, сини сливи. Той живее отсреща. Изорал е, засял ги е. Един път
ги вижда сливите, защото много – много не ходи там. М. е
женена за негов приятел от Б.. Тя е живяла в Б. след смъртта на дядо М., но
колко години не може да каже. В.М. е живяла в Б.. Тя му е леля, майката на С..
Там е омъжена и там живее до смъртта си. Имотът на * * не знае от къде го има С..
Разбира, че М. не се е грижила за дядо М. и че не живее в имота, защото, когато
ходи не я вижда там. Ходи при дядо си. Отива и при братовчед си С..
От показанията на св. И. Г. Д. се
установява следното: М. и С. *** от *г. Те отначало се разбират добре. Той си
определя място, както е определено за него, гледа си го, сее си картофи, лук,
дръвчета си сади. След това започват реплики от двете страни, нещо имат
недоразумения, започват жалби един срещу друг и стигат до делата. Тя живее в Б.. М. живее в имота, откакто почива
дядо й. Майка й вкарва в имота, но не за постоянно. Когато почива дядо й, тя е
там, тя живее на квартира и майка й казва: „вместо да живееш на квартира моето
момиче, влез вътре“. Даже й оставя целия багаж на нея. Преди това М. живее на
квартира, но къде не знае. След като влиза в имота има наблюдение, че тя два
пъти се е женила в Б.. Това е, когато живее в къщата на дядо й. Напуска къщата.
В Б. не знае колко е живяла. После се връща пак, после намира друг от Б.. Това
го знаят всички в И..Дядо й живее сам, той сам се грижи за себе си. Никой не му
е помагал, защото той е жизнен. Има си
каруца, ходи на горското стопанство, даже е бригадир на хората. Той сам се
грижи за себе си. Тя и майка й през
лятото отиват да му помагат с хигиената, с прането, с мазането и други работи.
Братовчед й С. е живял известно при дядо им. Всички знаят - и майка й и вуйчо й,
че този имот се пада на сираците. Така им казват те на нейните братовчеди, защото вуйчо й почива на * - *години,
пък майка й си има имот в Б. вече, вуйчо й е настанен в другия имот и този имот
е предназначен за двамата братя М. и С.. Това им каза дядо М.. Не знае дядо М.
да е написвал завещание за този имот.Брат й е бил в Г. * години. Дядо й е жив, когато брат й заминавя
да работи в Г.. После майка й като разбира, че С. не може да се разбере с
братовчедката им за мястото, защото С. иска вече да се установи да живее там,
тогава майка й решава да подпише на брат й. Момчетата и те не могат да излязат наглава с братовчедка им и те подписват на брат й. Майка й В.живее
в Б.. Не може да каже от коя до коя година. В Б. е родена. В момента в имота на
* * живее М.. Там е, откакто почива дядо й. За периода от *г., когато почива
дядо ми, М. няколко пъти напуска имота, защото е в И. мисли, че ходи и в Б. е
била женена.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на
положителния установителен иск за собственост е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл.124,ал.1 от ГПК, а именно: право на собственост на ищцовата
страна, придобито на твърдяното основание.
За да легитимира правото си
на собственост върху процесния имот , ищцата се позовава на наследство, дарение и придобивна
давност, осъществена в периода от *год. до момента по отношение на мястото и от
*год. до момента по отношение на къщата.
Така сочените от ищцата придобивни основания, настоящият съдебен състав приема, че
не установяват правото на собственост върху целия процесен
имот да е възникнало за нея.
Безспорно от събраните по
делото доказателства се установява, че страните в настоящото производство са
съсобственици на процесния недвижим имот при квоти:
1/3 ид.част на ищцата и 2/3 ид.части
за ответника.
Съсобствеността между
страните при посочените квоти е възникнала на основание дарение и наследство за
ищцата и на основание дарение за ответника. Ищцата независимо, че се
позовава на дарение по отношение на нейните 3/12 ид.части
, осъществено на *год. твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот на основание придобивна
давност , осъществявана от нея от *год. върху дв.място
и от *год. върху къщата.
Придобивната давност е първичен /оригинерен/
начин за придобИ.е на правото на собственост. С оглед
на това във фактическия състав на това придобивно
основание не влиза като елемент
съществуването на това право в определено лице. Видно от доказателствата по
делото от *год. ищцата няма как да е започнала да осъществява владение върху
имота, тъй като тя е родена през *год., а имотът е придобит от дядо й през *год.,
чрез покупко-продажба, заедно с жилищната сграда. След като дядото на ищцата,
чрез покупко-продажба е придобил дворното място
с къщата, то няма как ищцата в сочения от нея период от време тепърва да
придобива права, които дядо й е имал по силата на валидно осъществена
покупко-продажба, извършена с нот.акт от *год. Т.е.
до смъртта на дядото на страните М. Х. И., имотът е владян от него по силата на
правото му на собственост, придобито чрез покупко-продажбата. От този имот ,
съгласно гласните доказателства ангажирани по делото М. дава част на бащата на
ищцата, върху която част е построена къщата на баща й , в която в момента живее
брат й със семейството си.
С оглед на горното
настоящият съдебен състав намира, че в периода от *год. /началната дата/ сочена
от ищцата до *год. смъртта на М., придобивна давност
върху процесния имот не тече, тъй като М. е имал
валиден документ за придобИ.е на собствеността от *год.,
който документ е противопоставим на всички трети лица, включително и на ищцата
и който документ, като пораждащ правото му на собственост , изключва
възможността и за самия него да го придобива на друго правно основание, каквото
е давността.
Освен това от гласните
доказателства събрани в хода на производството по делото, категорично се
установява, че ищцата не е живяла в къщата , находяща
се в мястото на ул.* №*, докато е бил жив дядо М.. В тази насока са показанията
на св. С. М., който заявява ,че до *год. е живял заедно с дядо М., показанията
на св. И. Г.Д., че дядо М. е бил много жизнен и се е грижел за себе си, като
понякога тя или майка й през летния сезон са му помагали за хигиената. Фактът
,че С. е живял при дядо М. се потвърждава и от показанията на Д., предвид на
което съдът дава вяра на тези показания. Братът на ищцата, който свидетелства в
нейна ползва пред съда заяви, че до смъртта на дядо М., ищцата е живяла при
тях, като е ходила да го наглежда от време на време.Нещо повече гласните
доказателства, черпени от показанията на свидетелите в полза на ищцата,
изключват твърденията й за придобИ.е на имота по
давност, предвид фактът , че тези свидетели говорят за изгубено завещание,
писмо от дядо М. с което имотът е завещан на нея. Това е така, защото
обещанието за завещание, опровергава намерението й за своене
на имота, тъй както тя, така и близките й са имали съзнание , че имотът
принадлежи на лицето, което е обещало да й завещае собствеността. В същото
време обещавайки да й завещае имотът,собственикът не променя собственото си
отношение към вещта, нито предполага, че държателят ще промени своето/Решение №159/14.06.2013год.
по гр.дело №1492/2013год. IIг.о. на ВКС/.
След смъртта на дядо М. през
*год. имотът остава съсобствен по наследство на
всичките му наследници. От този момент до момента, няма доказателства, които да
установяват, че ищцата е осъществявала владение в изискуемия от закона смисъл,
което владение да я направи изключителен собственик на имота. Това е така,
защото при открИ.е
на наследството дядо М. се наследява от следните законни наследници : насл. на починалия преди него син- И., В.-майката на
ответника и Т.-бащата на ищцата. До смъртта на бащата на М. през *год. няма
доказателства, които да установяват, че М. непрекъснато е ползвала имота. Дори
и да приемем, че в този период от време тя е ползвала и подобрявала имота, това
обстоятелство не аргументира тезата и за придобИ.е на
имота по давност, чрез осъществява фактическа власт с намерение за своене. Това е така, защото в този период от време тя е
допусната да живее и ползва имота, като държател по предложение на майката на
ответника и със съгласието на всички наследници /В тази насока са показанията
на свидетелите в полза на ответника/ и до смъртта на баща си е държала имота. В
този период от време тя е осъществявала т.наречените „търпими действия“, които
не са владение и не може да придобие
имота, независимо от срока на държането /Решение № 483 от 11.12.2012год.
на ВКС по гр.д. №493/2012год. на ВКС, I г.о./.
След смъртта на баща й Т.,
ищцата ползва имота и на собствено основание – наследство от баща й, като
осъществява владение върху имота , като съсобствен по
наследяване. Същата е ползвала имота, като владелец на собствената си идеална
част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
За да се превърне във владелец на целия
имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, ищцата следва да отблъсне владението на останалите сънаследници , т.е. следва да докаже ,че е довела до
знанието им, намерението си да свои имота. В тази насока е т.2 от ППВС №6 от
27.12.1974год. по гр.дело №9/1974год.След *год. ищцата дори и да е владяла
имота при промяната на намерението й да
свои имота е отблъсната от останалите
наследници, които са се противопоставили на намерението й за своене. В тази насока за показанията на св. С. М. , един от
наследниците на общия наследодател М., който заявява пред съда, че знае за
споровете между страните по отношение на имота.Предвид на тези спорове той е
дарил през *год. своята идеална част от
имота на ответника.В същата насока са и показанията на св. И.Г.Д., която
заявява ,че спорове С. и М. имат от *год., предвид на което майка й е направила
дарение на С. през *год. С така осъществените дарствени
сделки наследниците съсобствениците, които притежават 2/3 ид.части
от имота са се противопоставила на намерението на ищцата да свои имота.
Впоследствие между М. и С. са налични съдебни и административни производства,
които са индикация за явното му противопоставяне, М. да ползва самостоятелно
имота. Ответникът от момента на придобИ.е на
собствеността си върху имота е декларирал същия и заплащал необходимия данък,
ползвал е същия до момента в който М. го е лишила от достъп до същия.
Вземайки предвид горното настоящият
съдебен състав приема, че по наследство от баща си Т. М. И. и чрез дарствената сделка , осъществена с нотариален акт за дарение на недвижим имот №*
том *, рег.№* дело №* от *г. на Варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване
с вх.№* от *г. акт №* том *, дело *, ищцата става собственик на 4/12 или 1/3 ид.части от имота, което й право не се покрива със
собствеността върху целия имот, тъй като фактическият състав на чл. 79 от ЗС не е
изпълнен и М.Т.Т. не е придобила собствеността върху
целия имот след изтичане на придобивна давност в
периода от *год. до момента по отношение на мястото и от *год. до момента по
отношение на къщата.
Изначално неоснователни са твърденията на ищцата за придобИ.е на имота, чрез кратката 5 годишна придобивна давност, защото ищцата не се позовава на
конкретно правно основание, което е годно да е направи собственик при
осъществено владение в сочения период от време.
Съобразно
гореизложеното съдът постановява решение с което отхвърля иска в цялост.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ответника, следва да се присъдят разноски, съгласно списък на разноските по
делото. Същите възлизат в размер от 800лв. и се изразяват в платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на М.Т.Т., ЕГН: ********** с адрес: *** със
съдебен адрес:***, ект.*, офис *, чрез адв. Д. П. срещу С.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** със
съдебен адрес:*** , чрез адв. П.И., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищцата М. Т.Т., ЕГН: ********** е собственик по силата на наследство,
дарение и давностно владение продължило повече от 10
години на *кв.м.ид.част от ДВОРНО МЯСТО,
представляващо УПИ *-*, кв.* (по предходен
план представляващо УПИ *-*, в кв.*), цялото с площ от *кв.м., находящо се в гр.И., общ.А., обл.Варна,
с административен адрес на ул.* №*, при граници на мястото: УПИ *-*, УПИ *-*,
УПИ *-*, УПИ *-* и улица, която идеална част представлява частта от имота, без
площта от *кв.м.ид.ч.общинска собственост, които
община А. е присъединила към имота, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА,
на основание чл.124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Т.Т., ЕГН: **********
с адрес: *** със съдебен адрес:***, ект.*, офис *,
чрез адв. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** със съдебен адрес:*** , чрез адв. П.И.,
сумата от 800лв. за направени по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/