МОТИВИ по НОХД №20094410200413 по описа на РС-гр.Левски

 

          Срещу подсъдимите А.К.И. *** и Х.Н.К. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановени дни за времето от 01.11.2008 г. до 18.12.2008 г., в гр.Левски, в съучастие като извършители, с корисна цел, свели към блудствени действия и съвкупление лицата С.А.Ф., с ЕГН **********,***, и Р.Р.А., с ЕГН **********,***.

Престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2  от НК.

По искане на двамата подсъдими - А.И. и Х.К. и упълномощените им защитници, производството по делото е проведено по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване на страните, без разпит на свидетелите и вещото лице.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими. Пледира да бъдат признати за виновни и осъдени, като наказанието им да бъде определено при задължителното приложение на чл.55 от НК. И по отношение на двамата подсъдими предлага наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в състава на извършеното престъпление, в минимален размер.

Подсъдимите А.К.И. и Х.Н.К., по време предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.2 от НПК, признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти.

Подсъдимите И. и К., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез упълномощените си защитници, молят съда да им наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при задължителното приложение на чл.55 от НК.

            Съдът като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение е обявил, че ще ползва направените от подсъдимите самопризнания при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият А.К.И. е роден на *** г., в гр.Плевен, живее в с.гр., ж.к.”Сторгозия”, бл.74, вх.Б, ет.2, ап.5, българин, с българско гражданство, със завършено средно образование, безработен,  неженен с едно дете, неосъждан, с ЕГН **********.

            Подсъдимият Х.Н.К. е роден на *** г. в гр.Силистра, живее в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Цар Калоян” №30, българин, с българско гражданство, със завършено основано образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН **********.

            На неустановени дни, след 01.11.2008 г., подсъдимият К. се запознал със свидетелката С.Ф. /непълнолетна/ в дома на своя приятел – свидетелят И.П.. Преди това П. се срещнал със същата свидетелка в центъра на гр.Левски, в близост до дома си. Същата пристигнала от с.Обнова, обл.Плевен, заедно с по-малкия си брат, тъй като ходели ежедневно на свиждане на майка си в болницата в гр.Левски. Ф. се помолила на П. за подслон и последния се съгласил, като и предоставил една от стаите в дома си. Свидетелката Ф. посещавала майка си в болницата няколко последователни дни, заедно с брат си, след което се прибирала и нощувала в дома на свидетеля П.. След изписване от болницата на майка й – свидетелката С.А., последната лично отишла в дома на П., който я уверил, че винаги ще предоставя на дъщеря й подслон без заплащане за предоставената от него услуга. Семейството на свидетелката С.Ф. се намирало в изключително тежко имотно и семейно положение. Родителите не можели да отглеждат деветте си деца, поради което за свидетелката Ф. се грижела нейната леля от с.Обнова. Наличието на възможност да намери храна и подслон в дома на свидетеля П., мотивирало майката да се съгласи дъщеря й С.Ф. да остане в неговия дом, което последната направила.

След запознанството на подсъдимия К. със свидетелката  Ф., двамата започнали да излизат заедно по дискотеки и заведения. Подсъдимият К. пристъпил към свеждане на свидетелката Ф. към блудствени действия и съвкупление с лица от мъжки пол, като последната започнала да осъществява сексуални контакти с различни мъже от гр.Левски. Причината за подсъдимият К. била користна, а именно финансовото им затруднение.

            На неустановен ден през месец ноември 2008 г., К. се свързал със свидетеля Я.Х. и неговата компания, като предложил свидетелката Ф. срещу заплащане на сумата от около 180 лева. Свидетелят Х. предал на подсъдимия парите, след което цялата компания с моторно превозно средство отвели Ф. в лесопарк „Шаварна”, в землището на гр.Левски. Ф. извършвала блудствени действия с четири лица, сред които свидетеля Х. и се съвкупила с едно от тях. Като награда за сексуалните й услуги, Ф. получила от свидетеля Х. лично за нея сумата от 12 лева, след което компанията я върнали в гр.Левски. Подсъдимият К. непосредствено след това я откарал до с.Обнова, където й предал сумата от 10 лева, като я излъгал че получил от свидетеля Х. сумата от 30 лева, което обстоятелство станало известно на свидетеля П. и последния забранил на К. да идва и да взема от дома му свидетелката Ф..

            Около 08.12.2008 г., в дома на свидетеля П. била доведена и непълнолетната Р.А. от свидетеля Н. Цветанов, които били в интимни отношения. Тя също останала в дома на П. и започнала да осъществява безразборни сексуални контакти с различни мъже срещу заплащане.

На 14.12.2008 г. от Белгия се прибрал подсъдимия И., който заедно с приятеля си Г.А. с прякор „Гето” посетили дома на свидетеля П.. Подсъдимият И. бил впечатлен от свободното поведение на двете момичета – свидетелките Ф. и А.. Ф. споделила че била гладна и подсъдимия И. веднага отишъл до намиращият се в близост магазин за хранителни стоки и закупил хранителни продукти за нея, поради което П. й разрешил да излезе с него. И. обещал на Ф. да й закупи мобилен телефон. На следващият ден, с личния автомобил на И. – БМВ, свидетелката Ф. била заведена в ресторант „Шаварна”. Заедно с тях бил и свидетелят А.. Тримата вечеряли и към края на вечерта подсъдимият и Ф. напуснали заведението и се усамотили в автомобила му, в който Ф. му направила „фелацио”, а след това била върната в дома на свидетеля П.. И. взел решение да започне да предлага сексуалните услуги на непълнолетната свидетелка на свои приятели и познати срещу заплащане. Срещнал се с двама свои познати – свидетелите Е.Б. и Ш.М., като им предложил познато момиче да им направи „фелацио” срещу сумата от 10 лева за всеки един от тях. Свидетелят Б. проявил интерес и обещал да му се обади на следващия ден, което и направил на 16.12.2008 г., за да му съобщи че желае да се възползва от услугите на предлаганото момиче. И. взел от дома на П. свидетелката Ф. с личния си автомобил и отново заедно със свидетеля А. отишли в гаража на Б., където последния с М. ги чакали. Пили чай, след което Б. дал две банкноти по 10 лева, като обяснил че това е възнаграждението на момичето за сексуалната услуга, която предстояло да им направи. Едната банкнота била взета от И. за покриване на разходите си за бензин, а втората банкнота от 10 лева била взета от свидетелката Ф.. И. и свидетеля А. напуснали гаража и се отправили да пият кафе в заведение в града. През това време Ф. правила „фелацио” на двамата свидетели, които заснели видеоклип за спомен. След това се обадили на подсъдимия да отиде и да вземе момичето.

На 17.12.2008 г., вечерта, подсъдимия И. отишъл в дома на свидетеля П. откъдето взел двете свидетелки – Ф. и А.. Освен него в колата бил и подсъдимия К.. Тръгвайки с лекия автомобил, двамата подсъдими забелязали на кръстовище в гр.Левски група младежи. Спрели автомобила, към който се приближили свидетеля С.К. и негов братовчед. Последните започнали разговор с К., който им предложил едно от двете момичета да им направи „фелацио” срещу сумата от 10 лева. К. проявил интерес и започнал да се пазари за цената, поради което И. се съгласил да намали сумата на 8 лева. К. се качил в колата и седнал на задната седалка при двете момичета. И. ги откарал в района на завод „Есмус”, спрял автомобила и помолил двете момичета една от тях да обслужи свидетеля. Първоначално и двете не били съгласни да бъдат с К., но подсъдимия продължил да ги убеждава и накрая Ф. се съгласила. Тя и К. слезли от автомобила и под козирката на намиращ се на мястото гараж, непълнолетната свидетелка му направила „фелацио”, след което се върнали в автомобила и свидетелят К. заплатил уговорената сума на К.. И. дръпнал парите от К., тъй като се опасявал, че ще ги прибере за себе си. Откарали К. до мястото откъдето го били взели, където неговия братовчед предложил мобилен телефон, вместо пари за секс услуга от Ф.. И. я попитал дали е съгласна на това предложение. Свидетелката пожелала да види телефона, но подсъдимият И. решил, че предложението не е изгодно, поради което напуснали мястото и се отправили към заведение в района на ж.п. гарата в гр.Левски. С получените от свидетеля К. пари се почерпили, след което се отправили към ресторант „Шаварна”, където К. твърдял че могат да намерят потенциални клиенти за двете момичета, сред които и лице с прякор „Майкъл”, което работило там. Това лице обаче отказало услугите на момичетата, поради което двамата подсъдими и свидетелките влезли вътре в самия ресторант, където заварили група работници. Двамата подсъдими започнали да разговарят с тях. Отправили им предложение за сексуални услуги, дори им показали видиоклип с участието на едно от двете момичета. Компанията проявила интерес и ги поканили с момичетата на тяхната маса. При сядането им, А. отговорила остро на зададен въпрос и те ги изгонили. И. върнал момичетата в дома на П.. Лица от компанията в ресторант „Шаварна” решили да проучат къде живеят двете свидетелки, поради което на 18.12.2008 г. отишли в дома на свидетеля П., като поискали да им се предостави някоя от тях. Тъй като П. ги изгонил, те отишли в РУ на МВР – Левски и подали сигнал, че непълнолетни момичета предлагат сексуални услуги срещу заплащане. 

От изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимите А.И. и Х.К. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

            Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство, при условията и реда предвиден в НПК  доказателства, а именно: протокол за претърсване и изземване от 03.02.2009 г. от жилище, находящо се в гр.Левски, на ул.”Александър Стамболийски” №71, собственост на И.С.П., ведно с приложен към него фотоалбум; от протоколите за разпит на свидетелите, справка за съдимост, както и от направените от двамата подсъдими самопризнания.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, с оглед направените от подсъдимите самопризнания по реда на чл.371, т.2 от НПК,  тъй като същите изцяло се подкрепят от доказателствения материал, събран в хода на  досъдебното производство.

Деянието извършено от подсъдимия А.К.И., следва да се квалифицира, като престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият И. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и да не са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И., съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното деяние и личността на дееца /подсъдимият е с чисто съдебно минало/,  подбудите и мотивите за извършване на деянието, изразяващи се в загриженост към пострадалите, предвид тежкото им социално положение, както и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото, още в хода на досъдебното производство, тежкото му имотно състояние, същият е безработен, без постоянни доходи и изразеното от него съжаление за извършеното.

При това положение съдът, като взе предвид че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, т.е. същото е с установен минимум, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е определил на подсъдимия И. наказанието лишаване от свобода под най-ниския предел от една година, а именно осем месеца лишаване от свобода. Така определеното на А.И. наказание не е  наложително да бъде изтърпяно от него реално. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години, и съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с института на условното осъждане. При това положение съдът е отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца с три години изпитателен срок. На основание чл.55, ал.3 от НК, и предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът приема, че не следва да му се налага по-лекото наказание глоба, предвидено кумулативно в състава на извършеното престъпление, наред с наказанието лишаване от свобода.   

Деянието извършено от подсъдимия Х.Н.К., следва да се квалифицира, като престъпление по чл.155, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Подсъдимият К. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК, като наказанието следва да се определи задължително при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, дори и да не са налице многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К., съдът съобрази степента на обществена опасност на извършеното деяние и личността на дееца /подсъдимият е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер, за които са му били наложени по-леки наказания – глоба и пробация/,  подбудите и мотивите за извършване на деянието, изразяващи се също в загриженост към пострадалите, предвид тежкото им социално положение, както и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото, още в хода на досъдебното производство, тежкото му имотно състояние, същият е безработен, без постоянни доходи и изразеното от него съжаление за извършеното.

При това положение съдът, като взе предвид че за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева, т.е. същото е с установен минимум, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е определил на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода под най-ниския предел от една година, а именно осем месеца лишаване от свобода. Така определеното на Х.К. наказание не е  наложително да бъде изтърпяно от него реално. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК – подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години, и съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с института на условното осъждане. При това положение съдът е отложил изтърпяването на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца с три години изпитателен срок. На основание чл.55, ал.3 от НК, и предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът приема, че не следва да му се налага по-лекото наказание глоба, предвидено кумулативно в състава на извършеното престъпление, наред с наказанието лишаване от свобода.  

            Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: