Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19/4.2.2019г. , гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен
съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
Секретар: Стефка
Панайотова
разгледа докладваното
от съдията адм.
д. № 279 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на К.И.С. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 18-0813-000517 от 28.09.2018 г. по чл. 171,
т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ -
Ямбол при ОДМВР-Ямбол, с която е разпоредено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Мярката засяга лек
автомобил БМВ 525 ТДС с рег. № У **** АХ, собственост на жалбоподателя, като са
отнети и СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели № У**** АХ. Наложена е
за това, че на 27.09.2018 г. жалбоподателят е управлявал автомобила, негова
собственост, след като е лишен от това право с административен акт - нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН № Д944204 от 27.09.2018 г.
от младши експерт Т. С.Д.– КО при Сектор ПП към ОДМВР-Ямбол. Жалбоподателят
оспорва факта, че е управлявал автомобила, като посочва, че в тази връзка е
възразил и срещу съставения му АУАН. Иска отмяната на заповедта като
постановена в нарушение на законовите разпоредби. В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната
страна - Началник група към ОДМВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“, чрез
процесуалния си представител Главен юрисконсулт А оспорва жалбата, като счита,
че същата е неоснователна поради доказаност на
извършеното нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и процесната заповед.
Моли съдът да потвърди оспорения акт, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
На
27.09.2018 г. е съставен АУАН № Д944204 от младши експерт Т. С.Д.– КО при
Сектор ПП към ОД на МВР-Ямбол срещу К.И.С. *** за това, че на същата дата около
17:15 часа в гр. Ямбол по ул. „Б.“ в посока към паркинг за МПС срещу хотел „Т.“,
управлява лек автомобил БМВ 525 ТДС с рег. № У **** АХ – негова собственост,
без да притежава свидетелство за управление на МПС, след като е лишен от това
право по административен ред с административен акт на Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Ямбол. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 27.09.2018 г. в присъствието на актосъставителя и на свидетелите по акта младши инспектор Т.Д.М.
и младши инспектор С.Г.Г. – и двамата служители в РУ-Ямбол. Липсва възражение
срещу съставения АУАН.
Със
Заповед № 18-0813-000517
от 28.09.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата на Началник група към ОД на
МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол,
на собственика на автомобила К.И.С. е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията
на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети 2 бр. рег. табели У **** АХ и СРМПС
№ *********. Заповедта е връчена на С. на
16.10.2018 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на
30.10.2018 г.
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0813-000517
от 28.09.2018 г. е издадена след оправомощаване
на Началник група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор
„Пътна полиция“ - Ямбол, със Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г. от Директора
на ОДМВР-Ямбол да издава заповеди за принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 2а от ЗДвП.
По
делото е разпитан свидетелят Т.Д.М.
*** на длъжност
младши инспектор) –
присъствал при съставянето на АУАН. С показанията си той потвърждава вписаните
в съставения АУАН констатации и хронологията на извършените действия по
съставянето на акта; същият категорично заявява, че автомобилът е излизал от
единия вход на паркинга и при съзирането на полицейския патрул шофьорът на
МПС-то излиза от паркинга и веднага след това отново влиза през другия вход на
паркинга, като при спирането му от патрула за извършване на проверка от
шофьорското място излязъл жалбоподателят в настоящото производство К.И.С.,
който свидетелят разпознава като лицето, управлявало автомобила при излизането
му от паркинга до гимназията и влизането му обратно там.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за допустима като подадена
от надлежна страна и в срока за оспорване, но по същество за неоснователна по
следните съображения:
Мерките
за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП (съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП) се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗМВР, съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма
и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и
т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на
чл.171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Релевантният за приложението на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което
следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна
норма. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които
съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП предвижда налагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая е осъществена хипотезата, при която прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е по отношение на собственик, който е управлявал моторно превозно средство, след като е лишен от право да го управлява по административен ред – това обстоятелство се установява от приложената на лист 10 от делото Справка за нарушител/водач. Административният акт съдържа необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН обстоятелства и се потвърждават и от свидетелските показания по делото.
Защитната
теза на жалбоподателя, че не е управлявал процесното
МПС съдът намира за такава в противоречие с всички останали доказателства -
макар оспорващият в жалбата си да сочи, че автомобилът е управляван от негов
приятел и че към момента на пристигането на полицейския патрул той просто е бил
на шофоьрското място, за да обясни на приятеля си как
да премести седалката, за тези свои твърдения същият не ангажира никакви
доказателства и преценени през призмата на събраните по делото други
доказателства съдът ги намира за неоснователни. При това положение се налага
единствено верният извод, че оспорващият е извършил вмененото му нарушение на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а именно: управлявал е МПС - негова собственост, след
като по надлежния ред (с
административен акт № Г769156 от 02.11.2016 г.) е бил лишен от правото на
управление, за което правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба
му е била наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на
пътното превозно средство.
Принудителната
административна мярка се прилага за срок от 6 месеца до една година. Разпореденото със заповедта е за минималния предвиден срок
от шест месеца, като съдът намира, че продължителността на този период е
съобразена с констатациите на административния орган за управление на МПС след
лишаването от право на управление и за многобройни нарушения на ЗДвП от страна
на оспорващия като водач на МПС, установени по надлежния ред. С оглед на това
срокът е оправдан за постигане на предвидената от закона цел - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата, като съдът намира също, че срокът
на мярката е съобразен и с обществената опасност на дееца.
По
изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и при
този изход на спора в полза на насрещната страна, защитавана от юрисконсулт,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв. (сто лева), на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8, от ГПК, във връзка с
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.И.С. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0813-000517 от
28.09.2018 г. по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП, издадена от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ямбол.
ОСЪЖДА К.И.С. *** да заплати на Областна дирекция на
МВР-Ямбол разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен
съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете