№ 10
гр. София, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231800600521 по описа за 2023 година
С присъда от 12.05.2023 г. на Районен съд – гр.П., постановена по
н.ч.х.д. № 28/2022 г. по описа на същия съд, е признат подсъдимия П. К. Д., с
ЕГН **********, от с.П., община З., Софийска област, за невиновен в това, че
на 03.11.2021 г., около 09,30 часа, в с. П., община З., чрез нанасяне на удар в
дясната половина на главата и ухото, нанасяне на удар с дървен кол в
областта на ръцете и бутане със същия дървен кол в областта на корема и
гърдите, е причинил на Т. Ж. Ц., с ЕГН **********, лека телесна повреда,
изразяваща се в травматични увреждания - оток и кръвонасядане в дясната
теменно слепоочна област на главата, кръвонасядане на лявата предмишница,
които са й причинили болка и страдание – престъпление по чл.130 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за посоченото престъпление.
С тази присъда е отхвърлен предявеният от частната тъжителка и
граждански ищец Т. Ж. Ц. против подсъдимия П. К. Д. граждански иск за
заплащане на сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
1
претърпени от същата неимуществени вреди от престъплението по чл.130
ал.1 от НК.
С горепосочената присъда е отхвърлен изцяло и предявеният от
частната тъжителка и граждански ищец Т. Ж. Ц. против подсъдимия П. К. Д.
граждански иск за заплащане на сумата от 119,65 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди от престъплението
по чл.130 ал.1 от НК.
Със същата присъда е осъдена на основание чл.190 ал.1 от НПК,
частната тъжителка Т. Ж. Ц. да заплати на подсъдимия П. К. Д. сумата от
2200 лева, представляваща направени от последния разноски в
първоинстанционното производство, както и по сметка на РС П. – сумата от
974,15 лева, представляваща направени в това производство разноски за
възнаграждения на вещи лица.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частната тъжителка и граждански ищец Т. Ж. Ц., подадена чрез повереника й
– адвокат В. Д.. В същата са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваната присъда – постановяването й при
неправилна оценка на доказателствения материал и невярно възприета
фактическа обстановка. Изтъква се, че при формиране на решаващите си
изводи за недоказаност на процесното деяние, първостепенният съд напълно е
пренебрегнал свидетелските показания на прекия очевидец Н. Х.,
установяващи конкретните действия и заплахи на подсъдимия спрямо
тъжителката; сведенията на свидетеля С. К., относно възприетите от него
травматични увреждания на тъжителката; установените по експертен път
телесни увреждания на същата; наличните писмени доказателства, сочещи
влошеното здравословно състояние на частната тъжителка. Излагат се и
доводи за извършена от първата инстанция неправилна и необективна оценка
на показанията на свидетелите Т. Д.а и К. Д., предвид тяхната
заинтересованост от изхода на делото, както и на показанията на
полицейските служители, предвид присъствието им на мястото на деянието
непосредствено след осъществяването му. С оглед на това се твърди от
повереникът, че неправилно районния съд е приел, че по делото не са
ангажирани преки или косвени доказателства, установяващи получените при
тъжителката телесни повреди да са резултат от действия на подсъдимия. Иска
2
се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1, т.2 от НПК да отмени
обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъдат уважени
в пълен размер предявените срещу него граждански искове.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частната тъжителка и граждански ищец – адвокат Д. поддържа жалбата
срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд, като моли
въззивната инстанция да уважи същата и да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение. В подкрепа на това искане се позовава изцяло
на съображенията, изложени във въззивната жалба. Акцентира на основното
си оплакване срещу първоинстанционната присъда, в посока оспорване
недоказаността на процесното деяние, като сочи за несъмнено установено по
делото деяние, начина на осъществяването му и неговото авторство.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
подсъдимия П. К. Д. в лицето на адв.Д. Н., моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на
първия съд. Изтъква се, че последната е постановена в пълно съответствие с
материалния закон и при спазване на процесуалните правила.
Пред настоящата втора инстанция, подсъдимия П. К. Д. поддържа
заявеното от защитника си и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, приема за установено следното:
Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени
фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата
инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата и
от настоящата инстанции доказателствени материали, този състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема
следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
През 2021 г. частната тъжителка Т. Ж. Ц. и семейството на подсъдимия
П. К. Д. – съпругата му – свидетелката Т. Д. Д.а и синът му – свидетеля К. П.
Д., живеели в съседни имоти в с.П., община З., Софийска област. От дълги
3
години същите били в конфликтни съседски отношения.
На 03.11.2021 г., около 10,00 ч., в РУ П. бил получен сигнал за
възникнал битов инцидент в с.П., с пострадало лице тъжителката Т. Ж. Ц..
Около половин час по-късно, полицейски патрул в състав – свидетелите Ф. К.
и Б. Г. пристигнали в селото. На място установили тъжителката, която ги
чакала пред дома си и им обяснила, че била нападната и ударена от съседа си
П. Д.. Полицейските служители попитали тъжителката, дали има нужда да
бъде прегледана от екип на Спешна помощ, но тя отказала. Същите не
възприели видими наранявания по главата или тялото на тъжителката –
синини, рани или зачервявания. Не забелязали и наличието на други хора в
имота на тъжителката. След като снели обяснения от тъжителката,
полицейските служители посетили и дома на подсъдимия П. Д.. Последният
бил на двора, заедно със съпругата си – свидетелката Т. Д.а и сина си –
свидетеля К. Д.. Пред полицейските служители, подсъдимият отрекъл да е
нападал физически частната тъжителка. Както на подсъдимия, така на
тъжителката, били съставени и връчени протоколи по ЗМВР.
На датата 04.11.2021 г. тъжителката Ц. посетила съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.” ЕАД, като
при прегледа й били констатирани следните телесни увреждания,
удостоверени в съдебномедицинско свидетелство № 748/2021 г., а именно:
оток и кръвонасядане в дясната теменно слепоочна област на главата;
кръвонасядане на лявата предмишница. Посочено е още, че тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети,
причинили са и болка и страдание, и могат да бъдат получени по време и
начин, които съобщава пострадалата.
От заключението на назначената от първостепенният съд съдебно-
медицинската експертиза се установява, че съгласно наличната медицинска
документация, при частната тъжителка са констатирани следните травми:
контузия с оток и кръвонасядане в дясната теменно слепоочна област на
главата; контузия с кръвонасядане на лявата предмишница; сътресение на
мозъка, които по своята медико-биологична характеристика са й причинили
болки и страдание. Вещото лице по тази експертиза е констатирало и наличие
на еритроцити /кръв/ в урината при направеното на 11.11.2021 г. изследване
на урината на тъжителката. Заключило е, че тази хематурия при тъжителката
4
е установена осем дни след инцидента и няма причинно следствена връзка с
получените от нея увреждания на датата 03.11.2021 г.
Възприетата фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
фактически констатации от въззивния съд са в съответствие с изложените
такива от първоинстанционния съд. Районният съд е обсъдил внимателно
всички гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
е изложил убедителни и логични доводи и съждения, въз основа на същите,
кои факти от предмета на доказване приема за безспорно установени.
Анализирани са показанията на разпитаните по делото свидетели и са
изложени подробни мотиви кои от гласните доказателства се кредитират и на
кои не е дадена вяра от съда.
В тази насока правилно са кредитирани от първостепенният съд
показанията на свидетелите Т. Д.а и К. Д., тъй като същите са подробни,
детайлни, последователни, непротиворечиви и логични. Въпреки, че тези
свидетели са в близка родствена връзка с подсъдимия /съответно негова
съпруга и син/, в случая втората инстанция също не намери основания да не
даде вяра на показанията им. В частност – дадените при разпитите им
сведения са основават на личните възприятия на тези двама свидетели за
отделните етапи на случилото се и обобщено се свеждат до твърденията, че
по време на претендирания от частното обвинение за случил се инцидент,
подсъдимия бил в двора на къщата си и пренасял дърва, заедно със сина си –
свидетеля Д.; че по това време тъжителката била на улицата и говорила на
висок тон по телефона, като крещяла с думите: „Помощ, бият ме”; че в един
момент тъжителката се доближила до оградата на имота на Д.и и започнала да
обижда подсъдимия; че на място пристигнали полицейски служители, от
които свидетелите разбрали за подаден сигнал от тъжителката срещу
подсъдимия.
В съответствие с приетото от първият съд при анализа му на посочените
свидетелски показания, въззивната инстанция също намери, че същите не се
оборват, а кореспондират и на показанията на Б. Г. и Ф. К. – полицейските
служители, които били изпратени в дома на тъжителката, по повод на
подадения сигнал за възникнал скандал. При излагане на показанията си и
двамата свидетели К. и Г. категорично отричат да са възприели каквито и да
било действия на активна физическа агресия спрямо тъжителката от страна на
5
подсъдимия и съответно следи от такова физическо въздействие по тялото на
същата, а напротив – твърдят, че обръщайки внимание на външния й вид,
същите не забелязали видими наранявания /отоци, белези, рани/ по главата и
тялото на тъжителката; че изрично я попитали, дали има нужда от
медицинска помощ, но същата отказала; че през цялото време докато
разговаряли с тъжителката, последната непрекъснато са движила по улицата и
говорила по телефона си. Така, на изрично отправеният въпрос към свидетеля
К., дали е възприел някакви телесни увреждания по тялото и главата на
тъжителката, същият в показанията си пред първия съд, цитиран дословно е
заявил:”Видимо по нея нямаше следи от удари – нямаше синини, нямаше
рани, нямаше наранявания. Видимо нищо й нямаше – нито по ръцете, нито по
лицето, нито някъде другаде”. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б.
Г., който също недвусмислено е заявил: „Видимо нямаше никакви
наранявания и белези”. Относно така очертаните факти, коментираните
свидетелски показания са напълно съответни и на показанията на
свидетелката Й. Н., на които настоящата инстанция също се довери.
Правилно първостепенният съд не е намерил основания да не се довери
и на показанията на свидетелката Й. Н.. Тя също не дава сведения за това,
пряко да е възприела възникнал физически конфликт между подсъдимия и
тъжителката, а свидетелства единствено за това, че въпросния ден възприела
тъжителката подпряна на оградата, да крещи с думите: „Ще викам полиция,
пребиха ме”. Освен това, в показанията си свидетелката Ненова категорично
твърди и, че не е възприела наличието на наранявания по тялото на
тъжителката.
В съответствие с позицията на първостепенният съд, настоящият
въззивен състав също не приема с доверие показанията на свидетеля Н. Х.,
относно заявените обстоятелства за непосредствено възприет от него
физически сблъсък между подсъдимия и тъжителката, и наличието на
наранявания по лицето на последната, в резултат на същия. Показанията на
този свидетел в тяхната цялост са объркани, непоследователни, вътрешно
противоречиви и лишени от необходимата конкретика и хронология, за да
бъдат достатъчно убедителни относно истинността на пресъздадените в тях
факти. Така, при излагането им, свидетелят Х. първоначално твърди, че е
видял как подсъдимия „посегнал към нея с ръка и започнал да я заплашва и
да й казва: „ще те убия боклук, този път ще те утрепя”, а с дървото беше
6
втория път”, а след това при конкретно отправените му въпроси заявява
/цитиран дословно/: „аз това, което видях първия път е, че тя залитна и явно
трябва да я е ударил тогава”. По-нататък в показанията си свидетелят Х.
излага твърдения в различен смисъл, а именно: „самия удар не съм го видял…
видях с кола само, че й посегна”. Тази колебливост, непоследователност,
несигурност на предоставената от свидетелят Х. информация, относно
посочените главни факти, с основание е била констатирана и от
първостепенният съд.
За да не заслужат доверието на въззивната инстанция, този състав на
последната съзря наличието и на съществено противоречие на показанията на
свидетеля Х. с останалите гласни доказателствени източници. По-конкретно –
свидетелят Х. дава сведения за това, че е напуснал къщата на тъжителката
около обяд въпросния ден /първоначално твърди:”около обяд си тръгнахме
тримата от къщата”, а впоследствие заявява: „до ранния следобед бях в
къщата”/. Същевременно, обаче свидетелят С. К. в показанията си твърди да е
пристигнал в селото по същото време – около обяд въпросния ден, когато е
дошъл да го посрещне свидетеля Х.. От своя страна, полицейските служители
– свидетелите Г. и К. дават сведения за това, че са се озовали пред къщата на
тъжителката около 11,00 часа на процесната дата и не са възприели
присъствието на други лица на място. В същият смисъл са и показанията на
свидетелите Т. Д.а, К. Д. и Й. Н.. При това положение, противоречивостта и
неубедителността на показанията на този свидетел в коментираните им части,
безспорно мотивират и въззивния съд да приеме, че същите са
заинтересовани, тенденциозни и нагласени, като достоверността им се
опровергава от останалите доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав не кредитира и показанията на разпитаните
във въззивното производство свидетели Н. Л. и В. Ч., поради противоречието
по между им и същевременно несъответствието им с другите събрани по
делото доказателства. При разпитите си и двамата свидетели категорично
заявяват, че след като дошли в дома на тъжителката, пристигнал и нейният
син – свидетеля С. К., заедно с „друг мъж”. В показанията си обаче нито
свидетелят Х., нито свидетелят Ковачев твърдят да са видели присъствието на
свидетелите Л. и Ч. в имота на тъжителката. Отделно от това, при излагане на
показанията си, свидетелят Л. отрича да е възприел наличието на наранявания
7
по лицето и тялото на тъжителката, като заявява единствено, че същата „била
зачервена по лицето…може би от притеснение”, а свидетелят Ч. твърди, че е
видял „червено от дясната страна на лицето” на тъжителката. Ето защо,
според настоящият състав на СОС, в обсъжданите показания на тези двама
свидетели избирателно се пресъздават конкретни факти и обстоятелства, така,
че да бъде обслужена обвинителната теза за причинена на тъжителката
телесна повреда от страна на подсъдимия.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства,
безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че
правните изводи на първата инстанция за недоказаност на повдигнатото
срещу подсъдимия П. Д. частно обвинение за причиняване на лека телесна
повреда на тъжителката, са законосъобразни и правилни.
Повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П. Д. е за причиняване
другиму на лека телесна повреда, изразяваща се в болка или страдание, като
същия чрез действията си – чрез нанасяне на удар с ръка в дясната половина
на главата на тъжителката и нанасяне на удар с дървен кол в областта на
ръцете й, е упражнил такова въздействие върху организма на частната
тъжителка, което е предизвикало увреждания на същата, изразяващи се в оток
и кръвонасядане в дясната теменно-слепоочна област на главата и
кръвонасядане на лявата предмишница, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето. Това изисква по безспорен и категоричен начин /по
смисъла на чл.303 ал.2 НПК/ по делото да бъде доказано, че именно на
инкриминираната дата, подсъдимият Д. е извършил такива действия спрямо
телесния интегритет на тъжителката, резултирали в причиняването на
посочените телесни увреждания на същата. Такива факти и обстоятелства по
делото, обаче не са доказани и установени по никакъв начин, както правилно
е намерил и първостепенния съд. В действителност безспорно установени по
делото факти са, че при извършен на датата 04.11.2021 г. медицински преглед
на тъжителката са констатирани причинени й телесни увреждания – оток и
кръвонасядане в дясната теменно-слепоочна област на главата и
кръвонасядане на лявата предмишница. Тези фактически данни се
потвърждават и по експертен път – от заключението на съдебномедицинската
експертиза, установяваща медико-биологичния характер на уврежданията
/болка и страдание по см. на чл.130 ал.2 от НК/ и конкретния механизъм на
8
причиняването им – резултат от действието на твърди тъпи предмети. От
всички събрани по делото доказателства, обаче не се установява по никакъв
начин, тези увреждания на тъжителката да са резултат именно от действия на
подсъдимия П. Д.. Нито един от разпитаните пред първата и настоящата
инстанция свидетели не дават сведения за това, пряко да са възприели
възникнал физически конфликт между подсъдимия и тъжителката, с
изключение на показанията на свидетеля Н. Х., които бяха оценени като
недостоверни, необективни и ненадеждни. Освен това, в показанията си
свидетелите Г., К., Ненова, Л., които са видели тъжителката въпросния ден,
категорично твърдят, че не са възприели наличието на каквито и да е
увреждания по главата и тялото на тъжителката. В частност, полицейските
служители пристигнали пред къщата на тъжителката по повод на подадения
срещу подсъдимия сигнал – свидетелите Г. и К. недвусмислено твърдят, че
пред тях тъжителката е отказала да й бъде оказана медицинска помощ.
Следователно, напълно обосновано и правилно първостепенният съд е
приел, че от установените по делото факти не следва като закономерен,
неизменен и единствено възможен изводът, че именно подсъдимия П. Д. е
извършил такива действия, с които е причинил посочените по вид и
локализация телесни увреждания, т.е. че е реализирал инкриминираното му
от частното обвинение престъпно поведение.
По тези съображения настоящият състав на въззивната инстанция прие,
че въз основа на така установените фактически положения и констатации,
направени след съвкупна преценка на доказателствения материал по делото,
не може да се изведе еднозначен, недвусмислен и категоричен правен извод,
че подсъдимия П. Д. е осъществил състава на твърдяното престъпление по
чл.130 ал.1 от НК, поради което намери, че същият правилно,
законосъобразно и обосновано от първия съд е признат за невинен и оправдан
за това да е извършил посоченото престъпление.
Съобразно това, СОС намери, че въззивната жалба срещу тази част на
проверяваната присъда на първата инстанция, е неоснователна и съдебния акт
/в наказателно-правната му част/ не се нуждае от корекции.
При проверката на присъдата в гражданско-правната й част, въззивната
инстанция счете, че същата е обоснована и законосъобразна, и също не
намери основания за нейната отмяна или изменение и в тази част.
9
Поначало правилно и законосъобразно първата инстанция не е
ангажирала гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимия П. Д. за
инкриминираното му с частната тъжба деяние. За да е осъществен съставът на
непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и
противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите
вреди. В случая, доколкото от събраните по делото доказателствени
материали и техния анализ не се установи подсъдимия да е действал
противоправно, като е причинил на тъжителката и граждански ищец
посоченото леко по степен телесно увреждане, то правилно първостепенния
съд е приел, че не са налице елементите, касаещи обективната страна на
състава на непозволено увреждане. Не е налице и осъществен от субективна
страна деликт. Съобразявайки именно липсата на тези предпоставки за
ангажиране на гражданската отговорност за вреди от непозволено увреждане
по чл.45 и сл. ГПК, правилно районният съд е приел за недоказани
предявените граждански искове срещу подсъдимия Д. за заплащане на
обезщетения за причинените на гражданския ищец Т. Ц. имуществени и
неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Ето защо,
законосъобразно първостепенният съд се е произнесъл с присъдата си по
гражданските искове, като е отхвърлил същите в претендираните от ищеца
размери на обезщетенията за морална и материална обезвреда.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции и на основание
чл.190 ал.1 от НПК, частната тъжителка следва да бъде осъдена да заплати на
подсъдимия, сумата от 1200 лева, представляваща направени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Тук е мястото въззивният съд да отбележи като несъстоятелно искането
на частната тъжителка за намаляване на присъдените по размер на
подсъдимия, съдебни и деловодни разноски, поради тежкото й материално
положение.
Разпоредбата на чл.301 ал.1, т.2 от НПК задължава съда да обсъди и
реши въпроса „на кого да се възложат разноските по делото“, като техния
размер се определя от съда според броя на подсъдимите и постигнатия
резултат по предявените им обвинения, по правилата на чл.188-190 НПК. За
разлика от изрично предвидената в разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК,
възможност за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани
10
от страната разноски /в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение/
при прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на
делото, както и предвидената в чл.83 от ГПК възможност за освобождаване
от такси и разноски по производството, НПК не съдържа подобна уредба.
Настоящият състав на въззивния съд, обаче счита, че визираните норми на
гражданския процесуален закон не могат да намерят приложение в
конкретния случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.88 ал.1 от НПК
/регулираща правилата за разглеждане на предявения в наказателното
производство граждански иск/ препраща за неуредените въпроси към ГПК, но
единствено относно реда за разглеждане на предявения иск, но не и по
въпроса на кого да се възложат разноските по делото и в какъв размер.
Въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес, са
уредени изрично в разпоредбите на чл.188-190 НПК. С оглед на това,
настоящият съдебен състав намира заявеното от частната тъжителка искане за
освобождаване от такси и разноски в настоящото съдебно производство, за
недопустимо в наказателния процес.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, или за изменението му, СОС намери, че
същият следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горните мотиви, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 1 от 12.05.2023 г. на Районен съд –
гр.П., постановена по н.ч.х.д. № 28/2022 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12