МОТИВИ
към присъда от 29.05.2017г. по НОХД № 1242 / 2017г. по описа на
Варненския Районен Съд, ХХІІІ наказателен състав
Производството
пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против Х.М.Т. за престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 от
НК за това, че на 30.04.2016г. в гр. Варна, в магазин за
обувки „Топ 10“, находящ се на бул. Владислав Варненчик № 57, в условията на опасен рецидив и чрез
използване на техническо средство – отвертка, отнел чужди движими вещи – сумата
от 100 лева и чифт маратонки „Фреланд“, черни на цвят
с бели ивици от едната страна, на стойност 20 лева – всички вещи на обща
стойност 120 лева, собственост на „ТОП СТАР БГ“ ООД – гр. София, от владението
на управителя на магазина М.Ю., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
Производството по делото се проведе при условията и
реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери , че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Т. обвинение, счита че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при приетата
процедура на чл.371 т.2 от НПК.Пледира , с оглед не високата стойност на
отнетите вещи на подс.Т.
да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 3 години, което да бъде намалено с една трета и което да
бъде изтърпяно при строг режим.Прокурорът излага становище, че вещественото
доказателство по делото-чифт маратонки, следва да бъдат отнети в полза на
Държавата, тъй като са предмет на престъплението.Представителят на ВРП пледира
още на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.
Подс. Х.Т. участва в производството лично и със служебно
назначен процесуален представител. В
хода на досъдебното производство е признал авторството на деянието и е разказал
как го е извършил. Самопризнания прави в
хода на съкратено съдебно следствие , като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. С последната си дума изразява
съжаление и моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Процесуалният представител на подс. Т. - адв. Ж.Ж., изтъква
наличието на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно че
е признал авторството на деянието , че съжалява за извършеното и че причинените
щети са с ниска стойност. .Поради това пледира по отношение на подс. Т. наказанието да бъде определено в минималния
предвиден от закона размер.
След преценка на събраните по
делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подс. Х.Т. бил
многократно осъждан за престъпления против собствеността, като на 18.04.2013г.
изтърпял поредното наказание „Лишаване от свобода”.
На 30.04.2016г.
, малко след 21.00ч. подс.Т. ***, в района на бул.
Владислав Варненчик, в близост до находящия
се в сградата под № 57 магазин за обувки „Топ 10". В обекта имало
монтирани записващи камери.Подсъдимият
решил да влезе в него и да вземе
за себе си чифт маратонки, с които да смени своите, както и да вземе паричния оборот, ако такъв има. В изпълнение
на така взетото решение, подс.Т. отворил входната
врата на търговския обект с помощта на отвертка, която носел със себе си.Той
я поставил в близост до езика на
бравата, след което го натиснал и вратата се отворила.След това подс.Т. влязъл в магазина и веднага отишъл до намиращото
се в ляво от входната врата бюро с
чекмеджета.Той започнал да отваря чекмеджетата и в едно от тях намерил
обикновена пластмасова чашка с наличния в нея оборот от 100 лева в
банкноти и монети с различен номинал. Подсъдимия взел чашката с парите и
продължил да отваря шкафчетата на бюрото, но не намерил нищо, което да
вземе.След това той разгледал изложените в магазина обувки и взел чифт
маратонки „Фреланд" № 42, черни на цвят с бели
ивици от едната страна, от плат, с черни връзки.Те били на стойност 20 лева и
били поставени
в синя картонена кутия.След това подс.Т. излязъл от
магазина.Малко по-късно той събул и изхвърлил своите стари маратонки и обул
взетите от магазина.В последствие подсъдимия похарчил и сумата от 100лв.
На 01.05.2016г.
св.М.Ю.-управител на „Топ Стар БГ”ООД, установил извършената кражба и подал
сигнал в І РУ-Варна.Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който не били
иззети следи и веществени доказателства.В хода на образуваното досъдебно
производство направените в магазина записи от монтираните камери за видеонаблюдение били предадени с протокол за доброволно
предаване от св.Ю..След запознаване с тяхното съдържание се установило, че
извършител на деянието е подс.Т..Той бил установен и
задържан.С протокол за доброволно предаване от 11.05.2016г. подсъдимия предал
отнетите от магазина маратонки, които бил
носил до него момент.
В хода на
разследването по отношение на приложените по делото записи била назначена и
изготвена лицево-идентификационна експертиза, чието заключение като обективно,
компетентно и пълно и неоспорено от страните съдът кредитира изцяло.От него се
установява, че записите са годни за разпознаване, както и че резултатът от
сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на тези записи
най-вероятно е бил заснет подс.Т..
По отношение на подс.Т. е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична
експертиза , чието заключение съдът също кредитира.От него е видно, че при подсъдимия
е налице вреда употреба на амфетамини и марихуана,
както и че страда от личностово разстройство, което
не представлява психично разстройство в тесния смисъл на думата. Към момента на
извършване на деянието подс.Т. не е бил в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не е страдал от
тежко слабоумие , поради което е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
По
делото е била назначена и изготвена съдебно –оценителна експертиза, според
чието заключение стойността на отнетите от подс.Т.
маратонки е 20 лв.
Подс.Х.М.Т. е роден
на ***
***, български гражданин, с основно образование, неженен, не работи. Видно от приложената по делото справка за съдимост, е че подс.
Т. към настоящия момент е осъждан с
дванадесет влезли в сила съдебни
актове, с които са му били налагани наказания „Лишаване от свобода”.
Последните седем от тях преди извършване на деянието са
постановени по НОХД
№ 6551/2011г. на ВРС, НОХД № 372/2012г. на ВРС, НОХД № 224/2012г. на
РС-Габрово, НОХД № 1652/2012г. на ВРС, НОХД № 1298/2012г. на ВРС, НОХД
1979/2012г. на ВРС и НОХД № 557/2012 на PC-Шумен.Наложените с тях наказания са
били групирани с протоколно определение от 14. 09. 2012г. по ЧНД № 1118/2012г.
по описа на PC-Шумен, влязло в сила на 29. 09. 2012г.С него на подс.Т. е било определено и наложено общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което той е изтърпял на
18.04.2013г.След извършване на настоящото деяние по отношение на подсъдимия са
били постановени и влезли в сила още три присъди , като с последната от тях по
НОХД № 5582/2016г. на ВРС му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 години, което изтърпява в момента.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства по делото - самопризнанията на подс. Т. , които са доказателствено
обосновани от писмените доказателства по
Досъдебно производство № 791/2016г. по описа на І РУП- Варна-докладна записка, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, протоколи за разпит на свидетели и обвиняем, протоколи за доброволно
предаване, лицево-идентификационна,
съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична експертизи,
пълномощно, справки за актуално състояние, справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка,съдът прави следните правни
изводи:
Подс. Х.М.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 от НК,
тъй като на 30.04.2016г. в гр. Варна, в магазин за обувки
„Топ 10“, находящ се на бул. Владислав Варненчик № 57, в условията на опасен рецидив и чрез
използване на техническо средство – отвертка, отнел чужди движими вещи – сумата
от 100 лева и чифт маратонки „Фреланд“, черни на цвят
с бели ивици от едната страна, на стойност 20 лева – всички вещи на обща
стойност 120 лева, собственост на „ТОП СТАР БГ“ ООД – гр. София, от владението
на управителя на магазина М.Ю., без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
Обект на престъплението са
обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално
упражняване на правото на собственост и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия чрез действия – отиването му до магазина за обувки,
отварянето на вратата с носената от него отвертка, влизането му вътре,
вземането на паричната сума от 100лв. и чифт маратонки, излизането му от
там, отдалечаването му от мястото ,
както и последвалото разпореждане
с вещите . С факта на отнемането на
парите и маратонките и отдалечаването от мястото подс.
Т. е установил фактическата власт върху
тях, с което е реализирал вредоносния
резултат и с който престъплението е
довършено.
С оглед гласните и писмени
доказателства по делото, съдът прие за доказано, че за осъществяване на
деянието подс.Т. е използвал техническо
средство-отвертка, за взломяване на заключващото
устройство на входната врата на магазина, като безусловно условие за получаване
достъп до него , респективно за влизането му вътре. В този смисъл е налице
квалифициращият признак по смисъла на чл.195
ал.1 т.4 от НК.
Квалифициращият признак по смисъла на
чл.196
от НК по отношение на подс. Т. съдът прие
за доказан с оглед предходната му съдимост , а именно осъжданията му по НОХД №
6551/2011г. на ВРС, НОХД № 372/2012г. на ВРС, НОХД № 224/2012г. на РС-Габрово,
НОХД № 1652/2012г. на ВРС, НОХД № 1298/2012г. на ВРС, НОХД 1979/2012г. на ВРС и
НОХД № 557/2012 на PC-Шумен.С
тях на подсъдимия са били наложени наказания „Лишаване от свобода”, които са
били групирани, като той е изтърпял ефективно най-тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година на 18.04.2013г. и не са изтекли визираните в чл.30 ал.1 от НК
срокове. Т.е .в случая е налице рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.»а» от НК.
Останалите предходни осъждания на подс.Т. не
обуславят наличието на рецидив, доколкото деянията, за които са му били
наложени наказания, са били извършени от него като непълнолетен.
От субективна страна при
осъществяване на деянието подс.Т. е действал при форма на вината пряк
умисъл.Той добре е осъзнавал,че инкриминираната вещ е чужда собственост, както
и че предприема действия с цел да лиши собственика им от фактическата власт ,
като при това е предвиждал и пряко е целял установяването на своето владение
върху нея .
При
горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против подсъдимия
обвинение в тази му част е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НК
със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна Х.М.Т.
за виновен в извършването на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1
т.4 от НК. .
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени наличието на предходна съдимост по отношение на
подсъдимия, която не влияе на квалификацията на деянието, но от която се
извеждат изключително лоши характеристични данни за същия. Той очевидно е лице
с утвърдени престъпни навици , като с
наложените му и ефективно изтърпяни наказания
очевидно не е бил постигнат целения превъзпитателен и възпиращ ефект. Поради
това и съдът намира, че обществената опасност на подсъдимия е завишена, респективно че същият е останал
неповлиян от оказаната му наказателна репресия.
Същевременно като смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази изразеното от него
съжаление, обстоятелството че е признал
авторството на деянието още в хода на досъдебното производство, както и
невисоката стойност на причинените вреди.
Тези обстоятелства обаче в случая не са нито изключителни, нито
многобройни , поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко. Направеното в хода на съдебното
следствие самопризнание , доколкото същото е основание за прилагане на нормата
на чл.58 „а” от НК, не следва да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
С оглед на това и като взе
предвид високата степен на обществена
опасност на подс.
Т. и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед
значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на
Р.България , съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс. Т. при условията на чл.54 от НК , а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3
години - в минималния предвиден в чл.196 ал.1 т.1 от НК
размер и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.След определяне
на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът
намали същото с една трета и наложи на подс. Т. да изтърпи наказание от 2 години „Лишаване от свобода” Съдът счете, че така определеното по вид и
размер наказание е съответно на извършеното деяние, както и че постигането на целите , визирани в чл.36 ал.1 от НК - подсъдимия
да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави, както и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, може да се реализира чрез изолирането на подс. Т. от
обществото за посочения срок.
При преценка на начина на изтърпяване
на наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно , съдът намира
че подс. Т.
следва да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно при
първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС.Налице е законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1
от НК, тъй като подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от
общ характер.
Съдът групира това наказание с
наказанията, наложени на подс. Т. по НОХД № 1643/2016г.
по описа на ВРС, НОХД № 6626/2016г.
на ВРС и НОХД № 5582/2016г. С присъда по НОХД № 1643/2016г.
на ВРС, влязла в сила на 01.07.2016г. подсъдимия е бил признат за виновен за това,
че на 26.10.2015г. е извършил престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 16 месеца.С присъда по НОХД № 6626/2016г. на подс.Т.
е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 години за
извършени от него в периода 05.10.2015г.-30.10.2015г.
и на 05.10.2015г. престъпления
по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.Присъдата е
влязла в сила на 24.02.2017г.Последната
влязла в сила присъда по отношение на подсъдимия е по НОХД № 5582/2016г. на ВРС.С нея подс.Т. е бил признат за виновен за извършено на 28.10.2015г. деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК и му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4 години, което да изтърпи при строг
режим.Съдебният акт е влязъл в сила на 18.05.2017г.Престъплението
по настоящото дело пък е извършено на 30.04.2016г. Т.е.
деянията са били извършени преди по отношение на което и да е от тях да
е имало постановена и влязла в сила присъда.Поради това съдът приложи
разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК,
групира посочените наказания и наложи на подс. Т. най-тежкото от тях, а именно 4 години „Лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно при строг режим.
На основание чл.53 ал.1 б.”б” от НК
съдът отне в полза на Държавата вещественото доказателство по делото- чифт
маратонки, черни на цвят с бели ивици, от плат, № 42, без марка по тях с черни
връзки, тъй като същите са предмет на престъплението.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.Т. да заплати направените по делото разноски в
размер на 261,51 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р.България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :