Р Е Ш Е Н И Е
№ 49 18.02.2021г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 230 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.27,
ал.3-7 от ЗПЗП.
Компетентността на съда е ангажирана
въз основа на определение №63/13.04.2020г. по адм.д.№242/2020г. на АС – Перник.
ЕТ „П.-Д.М.“ със седалище и адрес на
управление *** със законен представител Д.М.с адрес за кореспонденция:
гр.Благоевград, ул.“К.О.“ № ** обжалва
Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/
№10/312/02819/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8428 от 29.01.2020г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. Релевира нарушение на формата на акта и
противоречие с материалния закон. Твърди неясни мотиви относно изводите за
настъпила вреда за бюджета на ЕС, начина на нейното установяване и размера на сумата
по правилото на чл.72 от ЗУСЕСИФ. Нарушението на материалния закон свързва с
неверни констатации от проверката, промяна в икономическата обстановка в
страната след подписване на договора във връзка с различната покупателна
способност на населението, липса на нормативно изискване за реализация на
икономическите показатели в бизнес плана, като приходите не са самостоятелен
критерии за допустимост на подпомагането по см. на чл.70 от ЗУСЕСИФ и липса на
правна сила на Правилата за определяне на размера на помощта, които не са
нормативен акт и са неприложими за заварените случаи, като нямат ретроактивно
действие. Моли за отмяна на акта и присъждане на деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
В писмен отговор, писмени бележки и
в с.з. пълномощникът на ответния изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“
оспорва жалбата като неоснователна и претендира деловодни разноски. Твърди, че процедурата
по издаване на акта е по ДОПК на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Евентуалното ако
се приеме, че процедурата е по ЗУСЕСИФ на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, то счита,
че не е налице съществено процесуално нарушение, т.к. става въпрос за вземане,
което се основава на материалноправните изисквания на Регламент на Съвета /ЕС/
№1698/2005г. от 20 септември 2005г. и Наредба №29/11.08.2008г. и има характер
на публично държавно вземане по чл.162, ал.1, т.8 от ДОПК.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
На 06.10.2014г. е сключен договор
№10/312/02818 между жалбоподателя в качеството на „ползвател“ и ДФ „Земеделие с предмет предоставена от фонда БФП,
представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект №10/312/02819 от 29.05.2013г. с
първоначално одобрена помощ в размер на 203 897.23лв. Съгласно т.4.4,
б.“б“ от договора, фондът има право да откаже плащане на цялата или на част от
финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на
помощта когато ползвателя не е изпълнил някое от задълженията си по договора и
по Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007
– 2013г. Задължение на ползвателя по т.4.12 от договора е да извърши изцяло
одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а по т.4.18 – да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В случай на
неизпълнение на нормативни задължения и/или договорни такива след плащане на
каквато и да е част от договорената финансова помощ на основание т.8.1 фондът
може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва или да
прекрати сключените с ползвателя договори при спазване на изискванията на чл.46
и чл.47 от Наредбата. В раздел „Други условия“, т.9.1, б.“г“ на договора е
дадена дефиниция за „одобрен проект“, съгласно която това е подаденото от
ползвателя заявление за подпомагане с всички изискуеми документи по Наредбата,
включително одобрения от фонда бизнес план, както и съвкупността от материални
и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и
допустими за финансиране по мярка 312. Одобреният от фонда бизнес план е за
проект „Къща за гости“ в гр.Бобошево, община Бобошево, област Кюстендил. В
частта по т.1 „Приходи“, т.1.1 „Приходи от дейността“, таблица 2
„Производствена и търговска програма“ заложените услуги по отделни финансови
години включват нощувка + закуска, храноден /обяд и вечеря/ и туристически
пакет – вело /2бр.колела + тур.екипировка/. За финансовата 2016г. общият размер
на заложените приходи е 110 640лв., за финансовата 2017г. –
115 560лв., за финансовата 2018г. – 127 200.10лв., а за финансовата
2019г. – 135 900лв. /вж. л.153/. В частта по т.2 „Разходи“, т.2.1 „Разходи
за дейността“ планът предвижда назначаване на 3 души, в т.ч.: 1 управител и 2
души производствен персонал – 1 хигиенист, 1 обслужващ персонал /вж. л.159/.
Договорът е изменен с четири анекса от 23.10.2014г., 24.04.2015г., 05.06.2015г.
и 26.08.2015г., които не засягат посочените по-горе части от договора и
одобрения бизнес план.
Във връзка с 2 бр. заявки за плащане
от 15.05.2015г. и 16.10.2015г. с
Уведомителни писма №1179 изх.№01-6500/7416 от 31.07.2015г. и №1493
изх.№01-6500/2316 от 08.02.2016г. ДФ „Земеделие“ е изплатил на ползвателя 57 088.90лв.
и 128 881.64лв. или общо 185 970.54лв. /вж. л.208, 334, 336 и 482/.
Със заповед №373986/24.06.2019г. на
началник отдел Регионален технически инспекторат е наредено извършване на
проверка на място през периода 24.06.2019г. – 28.06.2019г. За резултатите от
проверката е изготвен Контролен лист, част от който е приложение: Работен лист
за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в бизнес плана на
л.76 от делото. В листа се съдържа информация за проверени 4 финансови години с
отчетени от изпълнителя приходи от продажби на услугите, както следва: за
2016г. приходи в размер на 7 880лв., за 2017г. приходи в размер на
14 780лв., за 2018г. приходи в размер на 6 720лв. и за периода
01.01.2019г. – 31.05.2019г. приходи в размер на 2 480лв. при заложени за
периода 90 125лв. Проверявания ЕТ не е имал възражения по установеното от
проверката /вж. л.78/. Данните съответстват на изготвена от ЕТ справка за
отчетени туристически услуги на л.79 от делото. В декларация от 24.06.2019г. ЕТ
е посочил, че причина за нереализиране на предвидените в бизнес плана приходи е
слабият туристически интерес предвид местоположението и региона, където се
намира къщата за гости /вж. л.80/. Съгласно справката от НАП за брой осигурени
лица през периода 01.01.2016г. – 31.10.2019г., не е реализирана предвидената в
бизнес плана трудова заетост на 3 лица, като е осигурявано само 1 лице /вж.
л.129/.
С писмо изх.№01-6500/8428 от
23.10.2019г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил ЕТ на
основание чл.26, ал.1 от АПК във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, че е открито
производство по издаване на АУПДВ във връзка с констатациите от проверката /вж.
л.30-35/.
С възражение вх.№01-6500/8428 от
02.12.2019г. ЕТ е оспорил констатациите и е приложил статистически данни за
покупателната способност на населението в страната и БВП за процесните години
/вж. л.38-49/.
Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл.27, ал.3, 4 и 7
от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
В обстоятелствената част на акта неизпълнението на
задълженията по договора, съгласно одобрения бизнес план са разделени в две
точки, както следва:
-по т.1 е неизпълнението на залегналите в бизнес плана
финансови показатели, на база на които проектът е определен като допустим,
сключен е договора за подпомагане и е изплатена субсидията по него за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г. Установено е средно аритметично изпълнение
на плана за трите години в размер на 8.40%. Изпълнението по отделни години е
следното: за 2016г. – 7.12%, за 2017г. – 12.79% и за 2018г. – 5.28%.
Органът е посочил, че съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба
№29/2008г. бизнес плана е част от проекта по договора за подпомагане, като
аналогична е дефиницията по т.9.1, б.“г“ от раздел IX
Други условия на договора. Посочени са задълженията за ползвателя по т.4.12 и
т.4.18 от договора и правилото по чл.16, ал.2 от Наредбата. Посочено е, че
жизнеспособността на инвестицията е критерий за допустимост за предоставяне на
финансовата помощ по проекта на ползвателя, който следва да бъде проверяван
посредством оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от проекта.
Целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от ползвателя
резултати при осъществяване на дейността във връзка с жизнеспособното
функциониране на инвестицията по см. на
§1, т.6 от ДР на Наредбата, нейната конкурентноспособност и пазарния потенциал.
Това задължение произтича и от необходимостта при разходването на средствата от
бюджета на ЕС да се спазва принципа за добро финансово управление по чл.30 от Регламент №966/2012г. на ЕП и
Съвета от 25 октомври 2012г. и по-специално принципа за ефикасност, който
изисква да се постигне най-добро съотношение между използваните ресурси и
постигнатите резултати и принципа за ефективност, който изисква осъществяването
на набелязаните конкретни цели и постигането на планираните резултати от
подпомаганата дейност. Посочено е, че в тази връзка ползвателят е длъжен да
полага грижата на добър стопанин и да създаде всички необходими предпоставки за
ефективното и ефикасно използване на инвестицията, т.е. да придобие активите –
обект на финансово подпомагане и да постигне набелязаните резултати във връзка
със заложените финансови показатели в бизнес плана. На основание т.30, пр.1 от
Приложение към Раздел I „Общи
положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
БФП при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП от мерките от ПРСР 2007
– 2013г. органът е определил размера на подлежащата на възстановяване финансова
помощ на 100% от предоставената по договора или сумата от 185 970.54лв.,
т.к. реализираните приходи през всички проверявани финансови години са под 20%
от предвидените разходи по бизнес плана, изчислени средноаритметично за същия
период и това е продължило над две финансови години.
-по т.2 е неизпълнението на залегналото в бизнес плана
разкриване на 3 работни места, т.к. при проверката е установено че през периода
от изплащане на субсидията 16.12.2015г. до 31.12.2018г. не са наемани лица, осигурявал се е само
управителят, като само през 2016г. за месеците януари, февруари и юли е
осигурявано още едно лице. При проверката са представени два граждански
договора от 01.10.2018г. Изчисленията сочат, че средногодишно през финансовите
2016г. и 2017г. е поддържано 1 работно място, а през финансовата 2018г. са
поддържани 2 работни места. Средно аритметично за всички проверявани финансови
години е поддържано 1 работно място.
Органът е констатирал нарушение на чл.16, ал.2 от Наредбата
във връзка с целите по чл.2 от Наредбата и нарушение на т.4.12 и т.4.18 от
договора във вр. с определенията по т.9.1, б.“г“ от договора и §1, т.19 от ДР
на Наредбата. На основание т.8.1 от договора, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата и
т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата за определяне размера на
помощта органът е определил размера на подлежащата на възстановяване финансова
помощ на 100% от предоставената помощ или 185 970.54лв. поради неизпълнение
по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение
на устойчива заетост.
Изводите на органа са за това, че на основание т.4.4,
б.“б“ и т.8.1 от договора във връзка с
неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от договора, чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата и
„Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при
установени нарушения на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 –
2013г.“ /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г./ на ЕТ следва да се наложи финансова санкция
и издаде АУПДВ. Съгласно чл.3, ал.1 от Правилата, поради забраната за
акумулиране на размерите на сумите по всяко от нарушенията е наложен общ размер
на задължението по АУПДВ от 185 970.54лв., представляващи 100% от
получената субсидия.
Възраженията на ЕТ от 02.12.2019г. са преценени като
неоснователни. Органът е посочил, че по данни от НСИ, БВП на човек от
населението в стандарти на покупателната способност бележи постоянен ръст през
годините 2015г. – 2018г.; че са неприложими правилата на ЗУСЕСИФ; че въпреки
прогнозния характер на показателите в бизнес плана същите подлежат на оценка и
контрол във връзка със задълженията на ползвателя по договора и Наредба
№29/2008г.; че приетите Правила от 2019г. предвиждат изключително голям
толеранс в неизпълнението и че с тях не се въвеждат нови задължения към
бенефициентите, а еднотипен подход при определяне размера на налаганите санкции
във вр. с изискванията на чл.18 от Регламент ЕС №65/2014г.
В разпоредителната част на АУПДВ органът е определил на ЕТ
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
185 970.54лв. съгласно таблица 1, като лихвата се начислява от датата,
следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване.
АУПДВ не е връчен редовно на адресата, видно от копието на
писмо на л.502, като жалбата е подадена в администрацията на органа на
09.03.2020г.
Съгласно Протокол №145/19.07.2019г. от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ издателят на оспорения акт
е избран за изпълнителен директор на фонда.
Цитираните по-горе документи се намират на посочените листа
от материалите по адм.д.№242/2020г. на АС – Перник.
В съдебното производство по делото е приета
съдебно-икономическа експертиза на вещо лице М.К.В., съгласно която приходите
на ЕТ от продажба на услуги по ежегодните ГФО са както следва: за 2016г. – в
размер на 8 000лв., за 2017г. - в
размер на 13 596.66лв., за 2018г. – в размер на 8 633.64лв. и до
31.05.2019г. – 3 682.70лв., като
процентите изпълнение по години съответстват на посочените такива в АУПДВ. Няма
различия в изпълнението на инвестицията, заложена в договора относно брой помещения, застроена и разгърната
площ, инвентар и оборудване.
Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и
достоверно, т.к е вътрешно логично, непротиворечиво и съответства на писмените
доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена
е от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1
от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149,
ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.166, ал.2 от ДОПК.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
АУПДВ изхожда от оправомощен орган в пределите на неговата
законова компетентност по място, време и степен. На основание чл.20а, ал.5 от ЗПЗП
в компетентност на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е предоставено
издаването на АУПДВ по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции
по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ. Изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр.51/2019г. е в сила от
28.06.2019г., т.е. същото е действащо правило към момента на издаване на АУПДВ
/29.01.2020г./. Съгласно решението на УС на фонда от 19.07.2019г., считано от
тази дата издателят на АУПДВ е избран за изпълнителен директор на фонда.
Страните не спорят относно компетентността.
При издаване на АУПДВ са спазени изискванията за писмена
форма по чл.59, ал.2 от АПК. Актът съдържа имената и длъжността на издателя,
неговият адресат, фактически и правни основания за издаване и ясно формирано
волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и
разпоредителна част. АУПДВ съдържа начина за определяне размера на вземането по
Правилата, издадени по делегацията от чл.27, ал.9 от ЗПСП досежно мерките от
ПРСР 2017 – 2013г., между които е мярка мярка 312 „Подкрепа за създаване и
развитие на микропредприятия“, по която мярка е отпусната БФП по сключения договор
между страните.
Неоснователно жалбоподателят възразява за липса на посочени факти
досежно настъпила вреда за бюджета на ЕС, начина на нейното установяване и
формиране на размера по правилото на чл.72 от ЗУСЕСИФ. Посоченото от органа правно
основание за дължимост на подлежащата за възстановяване БПФ е нормата на чл.27,
ал.7 от ЗПЗП, която препраща към реда по ДОПК, респ. по АПК, а не нормата на
чл.27, ал.6 от ЗПЗП, която препраща към реда за налагане на финансови корекции
по чл.73 от ЗУСЕСИФ.
Решението формално е издадено при спазване на процедурата по
чл.26, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.166 от ДОПК. Преди издаване на акта
органът е дал възможност на ползвателя да представи писмени възражения по
установените нарушения. Писмото на органа с изх.№01-6500/8428 от 23.10.2019г. е
поставило начало на административното производство за издаване на оспорения
АУПДВ и в него се съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства
по преписката. Доказателствата по преписката включват документацията по сключения
договор за подпомагане с неговите приложения, изплатената финансова помощ и
документите по извършената проверка на място. В изпълнение на общите правила по
чл.35 и чл.36 от АПК актът е издаден от органа след изясняване на фактите и
обстоятелствата по случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване
възможност на засегнатото лице за участие и защита.
АУПДВ обаче противоречи на
материалния закон.
Страните не спорят и от доказателствата по делото се
установи наличието на сключен договор за подпомагане между ЕТ и ДФ „Земеделие“
от 06.10.2014г. за предоставяне на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013г., подкрепена от
ЕЗФРСР, чиито период на мониторинг е 5 години /вж. т.4.18 от договора/, т.е. до
06.10.2019г. Не е спорно, че част от договора е изготвения и одобрен от фонда
бизнес план със заложени в приходната и разходната част показатели, включващи
заложени приходи за процесните финансови 2016г., 2017г. и 2018г. с размерите по
АУПДВ и назначаване на 3 души персонал. Не е спорно и че приходната част за
посочените финансови години е изпълнена частично в размерите по АУПДВ от 7.12%
за 2016г., 12.79% за 2017г. и 5.28% за 2018г. и не е изпълнена разходната част
за назначен персонал, т.к. средно аритметично за посочените финансови години ЕТ
е поддържал заетост от 1 човек. Следователно, няма спор за фактите.
Спорът е относно приложението на материалния закон.
Редът за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване БФП не е проведения такъв от органа по чл.27, ал.7 от ЗПЗП, а
този по чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Нормите са нови, включени в ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ,
бр.51/2019г. в сила от 28.06.2019г. и са приложими към процесния АУПДВ, който е
издаден на 29.01.2020г. Съгласно Мотивите към проекта на ЗИД на ЗПЗП на
вносителя /№954-01-36 от 31.05.2019г., 44-то НС/ новата ал.6 на чл.27 от ЗПЗП е
създадена поради наличната до тогава колеблива съдебна практика относно
тълкуването на разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ, която приема, че
финансови корекции, наложени с решение по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, които след
окончателното плащане по проекта не могат да бъдат извършени чрез способите по
чл.75, ал.1 от ЗУСЕСИФ, следва да бъдат установени като публични държавни
вземания чрез издаване на последващ акт по чл.166, ал.2 от ДОПК. Пак според
Мотивите към проекта, новата ал.7 на чл.27 от ЗПЗСП е създадена за прецизиране
и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на решения за
налагане на финансова корекция и такива, които са основание за издаване на
АУПДВ. Цитира се чл.63, §1 от Регламент №1306/2013, съгласно който ако се
установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост,
ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на
помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на
селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично,
и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл.21 от Регламент
/ЕС/ №1307/2013 не се предоставят или се отменят, като §2 на чл.63 от
Регламента предвижда налагане на санкции ако секторното законодателство в
областта на селското стопанство предвижда това. Вносителят е формирал извод, че
основанията за възстановяване на финансовата помощ от страна на бенефициентите
по ПРСР не се ограничават единствено до нарушения, представляващи нередности,
водещи до налагане на финансови корекции по чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ, а могат да
включват и други задължения на бенефициентите, произтичащи от секторното
законодателство. Съдържанието на посочените Мотиви към проекта на ЗИД на ЗПЗП
налага извод, че вложената от законодателя воля при новата регламентация на
правоотношенията по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗСП е за разграничаване на различни
нарушения на ползвателите на помощта, които водят до възстановяване на БФП и
въведен различен ред за установяване на тяхната дължимост. Така, по ал.6 се
установява дължимостта на възстановяването на помощта при нарушения,
представляващи основания за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1 от
СУСЕСИФ, а по ал.7 – се установява дължимостта на възстановяването на помощта,
при неизпълнение на други нарушения по условията за предоставяне на помощта или
подкрепата, произтичащи от секторното законодателство. По начин на
законодателна редакция, ал.7 е приложима само ако нарушенията не се
квалифицират по ал.6.
В случая по делото, трайно
установената практика на ВАС по идентични правни казуси приема, че заложените в
бизнес плана финансови показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до основание за отмяна на
финансовата подкрепа в хипотезата по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ – неизпълнение
на одобрени индикатори. Причина за това е законовото изискване бизнес плана да
бъде част от изискуемите се документи към проекта за подпомагане по см. на §1,
т.19 от ДР и чл.16, ал.1 на Наредба №29/2008г., чиято цел е да доказва
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи
до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по
т.4.12 и т.4.18 от договора е да извърши одобрената инвестиция в съответствие с
одобрения проект и да спази същия /вж. решение №2709/19.02.2020г. по
адм.д.№9703/2018г., IV о. и цитираните в него съдебни
решения, както и решение №3184/28.02.2020г. по адм.д.№7468/2018г., IV о./.
Приложимостта на основанието за налагане на финансова
корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ налага задължение за органа да приложи
правилото на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.е. да издаде решение на налагане на
финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, а не АУПДВ, както е процедирано
в случая. Нарушението на правилото по чл.27, ал.6 от ЗПЗП по мнение на съда е
съществено, т.к. освен процедурата, по която следва да се възстанови
предоставената финансова помощ, касае основанието за възстановяване. Нормите на
чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП са процесуални, но разграничават хипотезите на
видовете нарушения, при които е дължимо възстановяване на БФП, което е свързано
с приложението на материалния закон. Нормите инкорпорират материалното съюзното
право относно различните видове задължения на ползвателите на европейски
средства, чието неспазване води до различни нарушения.
При тези правни доводи, съдът споделя практиката на ВАС,
обективирана в решение №15687/17.12.2020г.
по адм.д.№8586/2020г. и решение №1457/03.02.2021г. по
адм.д.№10650/2020г., двете на I о.,
съгласно която нарушението в прилагането на хипотезите по чл.27, ал.6 и ал.7 от
ЗПЗП е съществено и води на самостоятелно основание до отмяна на оспорения
АУПДВ. За коректност на мотивите съдът ще посочи, че има и обратна практика на
ВАС, по-новата от която е обективирана в решение №1581/08.02.2021г. по
адм.д.№8437/2020г., VIII о., и е формирана при действието на
измененията на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019г. Съдът не
споделя становището на ответника за преобладаваща такава практика, т.к
цитираните в писмените бележки други решения на ВАС касаят случаи на издадени
АУПДВ преди изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.52/28.06.2019г. при действие на
правилата на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ и §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн.
ДВ, бр.2/03.01.2018г. Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.51/2019г. е нов закон,
поради което се прилага спрямо новите правоотношения, каквото е настоящето.
Безспорно ЗПЗП и Наредба №29/2008г. са изключенията, които правят неприложим
ЗУСЕСИФ по см. на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ в изменението, обнародвано в ДВ,
бр.2/03.01.2018г., но правила на чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП въвеждат нова
правна уредба без да засягат старата по §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, т.к. нямат
ретроактивно действие. Правилото пък на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е
неприложимо, т.к. макар Наредба №29/2008г. да е издадена до датата на влизане му
в сила, периодът на мониторинг на договора е изтекъл преди издаване на
процесния АУПДВ /на 06.10.2019г. във вр. с т.4.18 от договора/.
По изложените правни съображения съдът намира оспорения
АУПДВ за незаконосъобразен.
Независимо от горното, съдът ще изложи правни съображения
досежно наличието на нарушения, водещи до дължимост на подлежащата на
възстановяване БФП.
Неизпълнението се доказва от приложената по делото
документация по извършената проверка от РТИ на фонда, съдържанието на
приходната част на бизнес плана и заключението на вещо лице В.. Ползвателят на
помощта е нарушил задължението по чл.16, ал.2 от Наредба №29/2008г., т.к.
бизнес плана не доказва жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5
години, водещи до реализиране на целта на мярката по чл.2, т.1 от Наредбата за
насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за
неземеделски дейности в селските райони. Значенията на понятията „икономическа
жизнеспособност“ и „устойчива заетост“ са уредени в §1, т.6 и т.26 от ДР на
Наредбата. Същите са свързани с необходимост от генериране на доходи от
дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на
съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на
бизнес плана. Заложените в бизнес плана финансови приходи са изпълнени средноаритметично
за финансовите 2016г. – 2018г. на 8.40 %, а заложените финансови разходи за
създаване на 3 работни места са изпълнени средноаритметично за посочените
финансови години за 1 работно място. С посочените показатели ЕТ е нарушил
изискванията на т.4.12 и т.4.18 от договора, нарушавайки показателите в
одобрения бизнес план. Изграждането на къщата за гости е само средството, чрез
което при изпълнение на дейностите ще се постигнат целите на мярката. Ако
къщата за гости не развива дейност и не се използва, няма как да се постигне
целта, която да оправдае финансирането с европейски средства. Неизпълнението на
предварително заложените в бизнес плана цели сочи за неефективно разходване на
средствата от ЕТ, което противоречи на чл.30, §2, пр.2 от Регламент /ЕС/
№966/2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Нарушени са принципите за добро финансово управление /икономичност, ефективност
и ефикасност/, като органите, отговорни за управление и контрола на средствата
на Съюза следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от
прилагането на всяка мярка. В случая, неизпълнението на заложените в бизнес
плана показатели в частта финансови приходи и разкриване на работни места не
гарантира икономическа жизнеспособност на стопанството на ЕТ. Налице е
основанието за връщане на изплатените средства по чл.46, ал.1 от Наредба
№29/2008г. поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ, както правилно е процедирал
органа.
Не е налице нарушение и при определяне размера на
средствата, които следва да бъдат възстановени, като е спазено правилото на
чл.46, ал.2 от Наредба №29/2008г. Органът е отчел вида, степента и
продължителността на неизпълнението по проекта за всяко от нарушенията.
Степента на неизпълнение е висока предвид ниските проценти реализирани приходи
от дейността спрямо заложените такива за всяка финансова година.
Продължителността на неизпълнението е голяма, т.к. обхваща три финансови
години. Видът на неизпълнение също е значим, т.к. не изпълнява целта по чл.2,
т.1 от Наредбата – не е осъществен заложеният растеж и заетост в предприятието.
Определеният от органа размер на подлежащата на възстановяване БФП е в съответствие
с т.18 и т.30 от Приложението към раздел I
„Общи положения“ от Правилата за определяне размера на подлежащата на
възстановяване БПФ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 – 2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от същата
дата/. Спазена е забраната по чл.3, ал.1 от Правилата за кумулиране на
размерите за всяко нарушение.
Противно на твърденията на жалбоподателя, органът е формирал
изводите си при достоверни констатации от проверката, резултатите от която са
приети без забележки от ЕТ, като същите са потвърдени от приетата
съдебно-икономическа експертиза. Промяната в икономическата обстановка в
страната след подписване на договора не води до отпадане на отговорността за
неизпълнение на задълженията по договора и правилото на чл.16, ал.2 от
Наредбата. Случаите,
в които страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията са
свързани с форсмажорни обстоятелства по см. на чл.48, ал.1 във вр. с §1, т.27
от ДР на Наредбата, каквито отсъстват по делото. Изготвянето на бизнес плана е
акт на самия ползвател, поради което той носи отговорност за неизпълнение на
предвидените в него прогнозни стойности. Нормативното изискване за реализация
на икономическите показатели в плана се съдържа в правилото на чл.16, ал.2 от
Наредбата във връзка с дефинициите по §1, т.6 и т.26 от ДР на Наредбата за
икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. ЕТ неправилно смесва
основанията по чл.70, ал.1, т.7 и т.9 от ЗУСЕСИФ. Неоснователно твърди и за
липса на правна сила на Правилата
за определяне на размера на помощта, т.к. същите са нормативен акт и са
приложими за процесния случай, т.к. АУПДВ е издаден при тяхното действие.
Проверката за законосъобразност на Правилата е приключила с решение №3618/10.03.2020г.
на ВАС по адм.д.№14154/2019г., I о.,
оставено в сила с решение №15545/15.12.2020г. на ВАС по адм.д.№8071/2020г.,
5-членен състав.
Нарушението на изискването на чл.27, ал.6 от ЗПЗП обаче води
до отмяна на оспореното решение.
На основание чл.143, ал.1 във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, ДФ
„Земеделие“ дължи заплащане на жалбоподателя на сторените деловодни разноски в
размер на 1300лв., включващи 50лв. ДТ, 1000лв. адвокатско възнаграждение и
250лв. възнаграждение за вещо лице.
Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично
държавно вземане №10/312/02819/3/01/04/01 с изх.№01-6500/8428 от 29.01.2020г.
на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на ЕТ „П.-Д.М.“ е
определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 185 970.54лв.
/сто осемдесет и пет хиляди деветстотин и седемдесет лева и петдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на ЕТ „П.-Д.М.“
/с посочени данни/ деловодни разноски в
размер на 1300лв. /хиляда и триста лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: