О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 245 Година, 2019 Град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……..………….… граждански състав …………………………..
На
двадесети февруари …………….….…………... Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар
………………………………..……………………………………………………..………
Прокурор
………………………………..………………...…………………………….…………….
като
разгледа докладваното от ……......………. Р. Калиманова …………………………….
търговско
дело № ……… 30.....…. по описа за………. 2018…………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковата претенция на „Сор“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и
адрес на управление ул. „Христо Ботев“ №93, ет. 4, представлявано от Камелия
Валентинова Захариева против „Бул травел турс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
град Дупница и адрес на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3 и „Лозенец хоум 3“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Дупница и адрес на управление ул.
„Страхил Войвода“ № 3 за приемане за установено, че първият ответник дължи на
ищеца сумата от 1009090 лева, представляваща предоставена финансова помощ,
ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Царевския районен съд
- 19.09.2017 година до окончателното и плащане, както и за признаване за
установено, че вторият ответник като ипотекарен длъжник дължи на ищеца дължимата
от „Бул травел турс“ ООД сума от 1009090 лева до размера на цената на
ипотекираните с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху самостоятелни
обекти акт № 63, том IV, рег. № 3919, дело №565 от 29.08.2014 година на
нотариус с район на действие Царевския районен съд, рег. №370 недвижими имоти. Претендира
се от ищцовата страна и присъждането на сторените от нея в заповедното, както и
в настоящото исково производство съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, по повод на
която е образувано настоящото производство, че на 19.09.2017 година ищецът
депозирал в Районен съд-Царево заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК за вземанията си, обективирани в нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху самостоятелни обекти акт № 63, том IV, рег. № 3919,
дело №565 от 29.08.2014 година на нотариус с район на действие Царевския
районен съд, рег. №370. Съдът издал заповед № 255/20.09.2017 година за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 273/21.09.2017 година. Въз основа на издадения
изпълнителен лист № 273 било образувано изпълнително дело № 2017801040078/2017 година.
Поканата за доброволно изпълнение била връчена от ЧСИ на управителите на „Бул травел
турс“ ООД и на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД на 08.11.2017 година.
На 17.11.2017 година „Бул травел турс“
ООД подало възражение на основание чл. 414 от ГПК. Въз основа на него на
заявителя бил даден едномесечен срок да подаде настоящия иск. На 23.11.2017 година
постъпило възражение от „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, като ищецът отново получил
указания за възможността да подаде иск по чл. 422 от ГПК. При тези данни счита възражението
на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД за подадено след изтичането на преклузивния срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК - поканата за доброволно изпълнение била връчена на
08.11.2017 година, поради което срокът по чл. 414, ал. 2 от ГПК изтичал на
22.11.2017 година, докато същото било подадено един ден след изтичане на срока.
Поради това намира възражението му за недопустимо, а заповедта за незабавно
изпълнение и издаденият изпълнителен лист за влезли в сила по отношение на този
ответник.
Вземането на Красимир Ганчев Лазаров
било в размер на 1009090 лева и произтичало от предоставена в качеството му на
съдружник финансова помощ на „Бул травел турс“ ООД. Дружеството било учредено с
решение от 04.06.2001 година на Бургаския окръжен съд, като съдружници в него
били Красимир Лазаров, Светлозар Николов и Таня Радкова Костуркова. През
годините съдружникът Красимир Лазаров участвал в управлението на дружеството,
оказвал съдействие за осъществяване на неговата дейност и изпълнявал решенията
на Общото събрание. За осъществяване на търговските дела и поради необходимост
от парични средства, Красимир Лазаров предоставял периодично на дружеството
заеми. Така той предоставил на това дружество на 26.05.2006 година сума в
размер на 50000 лева; на 16.06.2006 година сума в размер на 100000 лева,
преведена с преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“
ООД, с основание „по договор за финансов заем“; на 11.10.2006 година - сума в
размер на 600000 лева, преведена с преводно нареждане за кредитен превод в
полза на „Бул травел турс“ ООД, с основание „по договор за финансов заем“; на
30.01.2007 година - сума в размер на 130000 лева, преведена с преводно
нареждане за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“ ООД, с основание „по
договор за финансов заем“; на 01.06.2007 година - сума в размер на 80000 лева,
преведена с преводно нареждане за кредитен превод в полза на „Бул травел турс“
ООД с основание по договор за финансов заем. През 2008 година, според
хронологичната ведомост от счетоводството на „Бул травел турс“, на Красимир
Лазаров били върнати общо 440000 лева - на 01.02.2008 година - 200000 лева, на
30.04.2008 година - 90000 лева и на 01.07.2008 година - 150000 лева. Така към
31.12.2008 година дължимите от дружеството суми били в размер на 520000 лева.
По-нататък във времето, на 15.07.2009 година на дружеството били предоставени от
него 3000 лева; на 10.08.2009 година - сума в размер на 125000 лева; на
19.02.2010 година - сума в размер на 39116.60 лева; на 07.04.2010 година,
08.04.2010 година, 09.04.2010 година, 15.04.2010 година и 20.04.2010 година
били предоставени пет пъти по 9779.15 лева или общо 48895.75 лева; на
29.03.2011 година била преведена сума в размер на 160560 лева на основание
договор за заем; на 19.04.2011 година - сума в размер на 10500 лева, преведена
с платежно нареждане рег. № 002Р11090312 на „Първа инвестиционна банка“ АД с
основание по договор за заем; на 20.05.2011 година - сума в размер на 12050 лева,
преведена с платежно нареждане рег. № 002Р11400178 на „Първа инвестиционна
банка“ АД, с основание „по договор за заем“; на 01.11.2011 година - сума в
размер на 11300 лева, преведена с платежно нареждане на „Първа инвестиционна
банка“ АД, с основание „по договор за заем“; на 29.11.2011 година била
предоставена сума в размер на 14668.73 лева; на 29.12.2011 година - сума в
размер на 25000 лева; на 03.04.2012 година - сума в размер на 39000 лева,
преведена с платежно нареждане рег. № 002Р20940433 на „Първа инвестиционна
банка“ АД, с основание „за заем“. По този начин общият размер на предоставените
в заем суми до 03.04.2012 година включително, като се извадели върнатите през
2008 година суми възлизал на 1009091.08 лева.
На проведеното на 20.11.2013 година Общо
събрание на съдружниците в “Бул травел турс“ ООД, решенията на което били
инкорпорирани в протокол от същата дата съдружниците Красимир Ганчев Лазаров,
Светлозар Ненков Николов, Даниел Иванов Шопов и Даниел Вергилов Йорданов
изрично признали задълженията на същото към съдружника Красимир Лазаров в
размер на процесната сума. На същото събрание било взето решение да бъдат учредени
четири нови търговски дружества с наименования „Лозенец Хоум 1“ ЕООД, „Лозенец
Хоум 2“ ЕООД, „Лозенец Хоум 3“ ЕООД и „Лозенец Хоум 4“ ЕООД с едноличен
собственик на капитала на същите „Бул травел турс“ ООД. За управител на „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД бил избран Красимир Ганчев Лазаров. Взето било решение да бъде
извършена апортна вноска и в капитала на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД включени
недвижимите имоти, описани в протокола. Едноличният собственик на капитала на
новоучредените дружества „Бул травел турс“ ООД взел решение за извършване на разпореждания
с недвижими имоти, внесени в капитала, в това число за ипотекирането им за
задължения на „Бул травел турс“ ООД или за закупуване на дяловете.
На 06.02.2014 година Общото събрание на
съдружниците в „Бул травел турс“ ООД приело решения с идентично съдържание с
тези от събранието, проведено на 20.11.2013 година, като били отстранени
единствено допуснати технически грешки в описанието на обектите. Същите били
обективирани в съставения за целта протокол /поправка/. Взето било решение за
валидни да се считат решенията, приети с протокола от 06.02.2014 година. Там
отново било признато задължението от 1009090 лева. Това вземане не било
прихванато с уговорената сума в размер на 1464880 лева, представляваща продажна
цена на дяловете в „Лозенец Хоум 3“ ЕООД. Такова прихващане не било извършено,
тъй като Красимир Ганчев Лазаров не бил сключвал договор за покупко-продажба на
дялове в „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, съответно не бил придобивал дялове в
дружеството.
Именно съгласно така взетите решения
„Бул травел турс“ ООД учредило дъщерното си дружество „Лозенец Хоум 3“ ЕООД
чрез апорт на съответните имоти и назначило за негов управител Красимир Лазаров.
„Лозенец Хоум 3“ ЕООД учредило ипотека за обезпечение на признатите натрупани
задължения към Красимир Лазаров. С нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху самостоятелни обекти акт № 63, том IV , рег. № 3919, дело
№565/29.08.2014 година на нотариус рег. №370 с район на действие Царевския
районен съд, „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, в качеството си на ипотекарен длъжник
учредило ипотека върху самостоятелни обекти, подробно описани в нотариалния акт
за обезпечаване на вземането на Красимир Лазаров в размер на 1009090 лева,
включително лихви, разноски, неустойки и обезщетения. С описания по-горе нотариален
акт изрично се установило действителното задължение на „Бул травел турс“ ООД
към Красимир Лазаров.
С договор за цесия от 01.02.2017 година
с нотариална заверка на подписите Красимир Лазаров прехвърлил на „Сор“ ООД вземанията
си към „Бул травел турс“ ЕООД в размер на 1009090 лева. Прехвърленото вземане
било цедирано заедно с привилегиите, обезпеченията и принадлежностите му -
разноски, лихви за забава и други. За извършеното прехвърляне на вземането
длъжникът „Бул травел турс“ ООД бил уведомен с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, връчено му на 02.05.2017 година срещу разписка в нотариалната кантора на нотариус
Мария Василева. Към деня на прехвърляне на вземанията в полза на „Сор“ ООД, а и
към момента на подаване на исковата молба ответното дружество „Бул травел турс“
ООД не било изпълнило задълженията си за връщане на предоставената финансова
помощ в размер на 1009090 лева. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът по делото „Бул травел турс“
ООД, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към
нея в указания от закона срок е депозирал по делото писмен отговор, с който е
изразил становище по така предявения против него иск. На първо място със същия
е направено от негова страна възражение за местна неподсъдност на настоящия
спор по съображения, че седалището му, както и това на другия ответник се
намират в град Дупница. В тази връзка е отправил искане производството по
делото да бъде прекратено и същото изпратено за разглеждане по подсъдност на
Окръжен съд-Кюстендил.
Наведени са също така доводи за
недопустимост на настоящото исково производство поради наличие на противоречие
между заявеното в заповедното производство основание, послужило за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и документа, в който същото е обективирано и
съответно произтича вземането с основанието на исковата претенция, заявено в
обстоятелствената част на исковата молба, включително документите, които
материализират самото вземане. Предвид същата е отправено искане производството
по делото да бъде изцяло прекратено.
Изложени са и съображения по съществото
на спора. На първо място в тази насока се изтъква, че ипотечният акт бил
подписан от кредитора и третото лице дало свои имоти за обезпечение на чужд
дълг. В случая „Бул травел турс“ ООД не се явявало страна по този договор и не
било материалнолегитимирано да отговаря по иск основан на ипотечния договор
лице.
Направени са на следващо място
възражения за недействителност на договорната ипотека поради противоречие със
закона. Ипотеката била учредена за обезпечаване на вземания на кредитора към
трето лице „Бул травел турс“ ООД. В ипотечния договор било посочено, че
Красимир Лазаров предоставил на това дружество финансова помощ в размер на
сумата от 1009090 лева, която сума била изискуема и ликвидна. Видно от
нотариалния акт, при учредяване на ипотеката Красимир Лазаров действал от една
страна като управител на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД, а от друга като кредитор по
обезпеченото вземане, в чиято полза била учредена ипотеката, т. е. договарял
сам със себе си. Доколкото, обаче нямало дадено съгласие от страна на
представлявания, сключената договорна ипотека противоречала на закона, а именно
на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, поради което и се явявала нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. Красимир Лазаров в качеството си на ипотекарен
кредитор по нищожен договор за ипотека прехвърлил с договор за цесия вземането
си, обезпечено с тази ипотека на ищеца „Сор“ ООД. Изхождайки от принципа, че
никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава и с оглед
нищожността на договора за ипотека, цесионерът не бил придобил правата, които
цедентът не бил имал, а именно не бил придобил правото да се удовлетвори от
цената на ипотекирания имот.
Наведени са на следващо място твърдения
за нищожност на договора за ипотека на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.
170 от ЗЗД. Съгласно чл. 166, ал. 2 от ЗЗД, ипотека можела да се учреди само
върху поединично определени имоти и за определена парична сума. Когато се
касаело за договорна ипотека, какъвто бил настоящия случай, договорът за
ипотека се сключвал във формата на нотариален акт. В чл. 167, ал. 2 от ЗЗД било
посочено задължителното му съдържание, като в него следвало включително да се
посочи имота, върху който се учредявала ипотеката, обезпеченото вземане, падежа
му и размера на лихвите, ако такива били уговорени, както и сумата, за която се
учредявала ипотеката, ако вземането не било парично. Липсата на който и да е
елемент от задължителното му съдържание водело до нищожност на ипотеката.
Съгласно чл. 170 от ЗЗД, учредяването на ипотеката било недействително, ако
съществувала неизвестност за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или
за размера на сумата, за която се учредявала ипотека. Главното вземане следвало
да бъде индивидуализирано, тъй като привилегията на кредитора била само до този
размер на вземането, за което била учредена ипотеката. Последната обезпечавала
вземането до размера на сумата, за която било извършено вписването.
Описанието на вземането, необходимо за
валидност на договора, по аргумент от чл. 167, ал. 2 от ЗЗД включвало посочване
на източника, размера, падежа, както и размера на уговорените лихви. В случая
това не било сторено, като от текста на договора не ставал ясен източника на
облигационната обвързаност между страните. В самия ипотечен акт било записано,
че Красимир Лазаров бил предоставил на „Бул травел турс“ ООД записната там сума
като финансова помощ, която била ликвидна и изискуема, но от същия този текст
не ставало ясно основанието, на което търговското дружество му дължало същата.
Тази неяснота относно източника на вземането прозирала и в договора за цесия.
Заключава се по така изложените доводи, че клаузата на ипотечния акт създавала
неяснота относно обезпеченото вземане като конкретен факт, който го поражда.
Изискванията на чл. 167, ал. 2 и чл. 170 от ЗЗД били ясни - главното притезание
следвало да е индивидуализирано в самия ипотечен договор по нотариален акт.
Тълкуването на разпоредбите не допускало договора за учредяване на ипотеката да
препрати към друг договор или към протокол от Общо събрание на съдружниците на
задълженото лице. Изискването на закона било вземането да е така
индивидуализирано, че да е възможно свързването му с действително такова, което
се индивидуализира с основанието си. В случая процесното вземане било описано
общо като такова за предоставена финансова помощ, без да има препращане към
сключен между страните конкретен договор или към решение/решения на
съдружниците за извършване на допълнителна парична вноска. Наред с това не се
установявало кога било извършено предаването и получаването на процесната сума,
поради което се наблюдавала неизвестност относно обезпеченото вземане. Всичко
това сочело, че не бил налице един от необходимите реквизити на договора, а
именно този касаещ източника на вземането, която в случая следвало да се
приравни на пълна неяснота, поради което именно същият бил нищожен.
На трето място ответникът е въвел
възражение за недействителност на договора за цесия. Видно било от същия, че
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си от „Бул травел турс“ ООД в
размер на 1009090 лева, но без да сочи източника на това вземане. В цесионния
договор липсвало цитиране на твърдените в исковата молба договори за заем, така
и на сочения за основание на вземането в заповедното производство ипотечен акт.
Несъмнено било, че в конкретния случай цедираните вземания не били определени с
индивидуализиращите ги белези. Неопределяемостта на прехвърлените вземания
водела до недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на
основание на която тя била извършена, т. е. поради липса на предмет. В
процесния договор липсвало каквото и да било описание на прехвърлените вземания
по основание и размер и спрямо конкретния длъжник, поради което и именно той бил
недействителен, респективно не бил годен да установи вземане в полза на
длъжника.
Оспорено е и наличието на твърдените в
исковата молба договори за заем. Липсвала разписка, а и не можело косвено само
от наличието на преводно нареждане за извършен кредитен превод от трето лице, и
то при оспорване на каузалните отношения, по повод на които била предоставена
сума, да се докажело наличието на договор за заем. Не можело да се презюмира,
че предаването на суми и/или вещи от едно лице на друго ставало на основание
договор за заем, сключен между тях. В конкретния случай ответното дружество не
било дало съгласие за сключване на такива договори, като тяхното съществуване е
изцяло оспорено. В исковата молба липсвали фактически твърдения, че „Бул травел
турс“ ООД се било задължило да върне посочените суми, както и че между страните
било уговорено това да стане в определен от тях срок. Нито отразеното в
платежните документи, нито обстоятелството на предаване, съответно на получаване
на която и да е от сумите не установявала наличието на заемно правоотношение
между страните. Това било така, защото не можело да се презюмира, че
основанието за предаване на сумата от едно на друго лице е по договор за заем,
а същото подлежало на доказване от страната, която се позовавала на него.
Оспорено и обстоятелството, че процесните суми били предоставени на ответника.
Въведено е с отговора на исковата молба
и възражение за нищожност на всички твърдени договори за заем, сключени за
периода до 06.08.2010 година по съображения, че същите са нищожни. Това е така,
тъй като те били сключени от Красимир Лазаров от една страна като заемодател и
от Бул травел турс“ ООД като заемополучател чрез него в качеството му на
управител на същото, което именно обуславяло нищожността им на основание чл.
38, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Направено е на следващо място, при
условията на евентуалност спрямо останалите посочени по-горе възражения, такова
за изтекла погасителна давност по отношение на всички процесни вземания. В
конкретния случай за всички тях приложение намирала нормата на чл. 114, ал.
2 от ЗЗД, като 5-годишния срок започвал
да тече от възникване на всяко едно от задълженията. Липсвали наведени
твърдения след възникване на задължението за връщане на сумите ищецът да бил
предприел действия, които да били от естество да спрат или да прекъснат
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.
Този ответник е оспорил обстоятелството,
че в протокола от проведеното на 06.02.2014 година Общо събрание на
съдружниците било отразено признание от страна на дружеството на вземанията на
Красимир Лазаров. Към датата на провеждане на събранието управител на „Бул
травел турс“ ООД било лицето Даниел Вергилов Йорданов, поради което и легитимиран
да изрази волята му валидно външно за признаване на процесните вземания бил
единствено и само управителят, а и не Общото събрание на съдружниците, които по
правило нямали представителна власт по отношение на самото дружество.
На следващо място се сочи в отговора на
исковата молба, че всички претендирани суми били изплатени преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Прави се и възражение и за извършена
компенсация на претендираното вземане с договорената продажна цена на
дружествените дялове от капитала на “Лозенец Хоум 3“ ЕООД. Процесното вземане
било вече предмет на съдебни спорове. Праводателят на „Сор“ ООД /цедента
Красимир Лазаров/ завел иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, който имал за
предмет апортните вноски извършени в капитала на новоучредените дружества въз
основа на процесното решение на Общото събрание на „Бул травел турс“ ООД. В
това производство ответникът се легитимирал като кредитор именно с въпросното
вземане в размер на 1009090 лева. Съдружникът Красимир Лазаров неколкократно
бил канен да закупи дружествените дялове. Въпреки това, той избрал да придобие
контрол върху имотите - собственост на „Лозенец хоум 3“ ЕООД не като придобие
дяловете на дружеството и заплати договорената продажна цена, а като се възползва
от обстоятелството, че бил избран за управител на това дружество и учредил в
своя полза договорна ипотека върху тях, договаряйки сам със себе си. По този
начин последният избегнал доплащането на цената на дружествените дялове. Всичко
това сочело, че вземането предмет на издадената заповед за изпълнение било
погасено чрез прихващане.
На следващо място се отправя искане за
извършване на съдебна компенсация. В случай, че се приемело, че не бил настъпил
материално-компенсаторния ефект на прихващането на негови вземания към цедента
спрямо цесионера на прехвърленото вземане, то моли да се допусне съдебна
компенсация на вземанията на „Бул травел турс“ ООД в размер на 1464880 лева,
представляващи договорена цена за притежаваните от последното дружествени дялове
в капитала на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД от Красимир Лазаров срещу процесното
вземане в размер на 1009 90 лева до размера на по-малкото от тях.
Ответникът „Лозенец Хоум 3“ ЕООД е
депозирал по делото в срок отговор на исковата молба, с който на първо място по
идентични доводи и съображения е отправено искане производството по делото да
бъде прекратено и същото изпратено за разглеждане по подсъдност на Окръжен
съд-Кюстендил. В него отново са изтъкнати освен вече посочените от съда по-горе
в текста на настоящия съдебен акт и допълнителни доводи за недопустимост на
предявения против това дружество иск. Сочи в тази насока на първо място, че не
е налице изискуемата от закона идентичност между разпореденото със заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №427/2017 година по описа на Царевския
районен съд и искането, отправено до настоящия съд с депозираната исковата
молба. По-точно със заповедта било разпоредено като ипотекарен длъжник да
заплати на ищеца сумата от 1009090 лева, а с петитума да исковата молба било
поискано приемането за установено по отношение на него, че дължи на ищеца
дължимите от „Бул травел турс“ ООД суми до размер на цената на ипотекираните с
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека недвижими имоти. С оглед
това и при липса на идентичност в произнасянето на съда по заповедното и
исковото производство щяло да се стигне до недопустимо разминаване в
претенциите, освен че правото на защита на длъжника щяло да бъде сериозно
накърнено. Искът по чл. 422 от ГПК се считал предявен от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като целта на
исковото производство била установяването на вземането на ищеца по издадената
заповед за изпълнение. Ищецът не мотивирал правен интерес от установителен иск
по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК за дължимост на процесните вземания, за
които била издадена заповедта за изпълнение, поради което и именно на основание
чл. 130 от ГПК производството по делото следвало да бъде прекратено. Поддържат
се от тази ответник с еднакви доводи и останалите изложени в отговора на „Бул
травел турс“ ООД твърдения и оспорвания, като в него във връзка с пасивната
материалноправна легитимация на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД са изложени и
допълнителни възражения. Сочи се, че систематичното тълкуване на чл. 417, т. 6
от ГПК и чл. 173, ал. 3 от ГПК налагало извода, че издаването на заповед за
изпълнение срещу трето лице, учредило ипотека върху недвижим имот за
обезпечаване на чужд дълг не се допускало от действащото законодателство.
Вземането по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД следвало да почива на облигационното
правоотношение между кредитора и длъжника по договора за кредит, от който
именно произтичало задължението за плащане. Предвиденият в чл. 417, т. 6 от ГПК
като изпълнително основание акт за договорна ипотека не можел да обоснове
законосъобразното конституиране на ипотекарния длъжник като ответник в
заповедното производство. Това било така, тъй като той не бил лично задължен за
дълга, за обезпечаване изпълнението на който гарантирал със собствения си имот,
тъй като не бил поемал задължение за плащане по конкретната облигационна
връзка, от която произтичало обезпеченото вземане на кредитора. Поради това
именно не можело да се иска за вземанията, произтичащи от кредита осъждане на
третото лице, върху чийто имот била учредена ипотека, тъй като той отговарял за
този дълг само с обременения с ипотека имот, а не с цялото си имущество до
каквато отговорност щяло да се стигне в случай на издаване на заповед за
изпълнение срещу тях, респективно осъдително решение. В противен случай щяло да
се стигне до разширяване отговорността на ипотекарния длъжник над стойността на
недвижимия имот. Именно поради това разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от ГПК
придавала на издадения срещу длъжника изпълнителен лист обвързваща третото
лице, дало за обезпечаване на дълга своя вещ в залог или ипотека сила само
тогава, когато изпълнението било насочено върху същата.
Изтъква се на следващо място, че тъй
като при чл. 417, т. 6 от ГПК документът, въз основа на който се издава
заповедта и изпълнителния лист бил самия ипотечен акт, то наличието на
заявените вземания следвало да се установи именно от него, а не от други
документи. Нотариалния акт за учредяване на ипотека, представен за издаване на
заповедта касаел учредяването на ипотека за обезпечаване вземанията на Красимир
Лазаров към „Бул травел турс“ ООД. В него, обаче претендираните вземания не
били удостоверени. Той носел подписите на ипотекарния длъжник и ипотекарния
кредитор, не и на длъжника по обезпеченото вземане, който да бил направил
изявление за съществуването или признаването на вземането в полза на
ипотекарния кредитор. Процесуално недопустимо било преценката за изискуемостта
и размера на вземането да се правела въз основа на документи извън
изпълнителното основание. Заявителят основавал вземанията си на договори за
заем, които обаче не били част от разглежданото изпълнително основание.
Ищецът в съответствие с предоставената
му за това възможност е депозирал допълнителна искова молба, с която е взел
становище по направените от ответниците оспорвания, възражения и искания. В нея
е изразено становище за неоснователност на направения отвод за местна
неподсъдност на спора пред настоящия съд, което е обосновано с нормата на чл.
120 от ГПК. Излага се в тази насока, че производството по чл. 422 от ГПК се
счита инициирано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. След като към този момент длъжниците имали своето седалище и адрес
на управление в с. Лозенец, то и последващата промяна на същите на основание
сочената разпоредба не била основание за препращане на делото, тъй като
подсъдността била стабилизирана от момента на предявяването на иска, станало в
хипотеза като настоящата, в посочения по-горе момент.
Посочено е, че възраженията за
недопустимост и нередовност на исковата молба са неоснователни. Изтъква, че
противоречие между заявените в заповедното и в исковото производство основания
липсва. Според ищеца, чл. 173 от ЗЗД не изисквал вземането на кредитора да
произтича от нотариалния акт за ипотека. Същата изисквала вземането да е
парично и да е обезпечено с ипотека. Основанието за вземането, обаче можело да
стои извън ипотечния акт. Достатъчно било в последния да е посочено само
основанието на вземането по аргумент от чл. 170 от ГПК. В процесния случай
наличието на заявеното вземане се установявало от нотариалния акт за учредяване
на договорна ипотека. Тъй като самото обезпечено с ипотека вземане било
парично, ищецът подал редовно заявление за издаване на заповед и изпълнителен
лист на основание чл. 417, т. 6 от ГПК. Самото вземане произтичало от договор
за заем /предоставена финансова помощ/ в посочения размер. В т. 9в от
заявлението било посочено, че вземането е за финансова помощ, предоставена на
„Бул травел турс“ ООД, а в исковата молба подробно била изложена облигационната
връзка, от която произтичало същото, както и обезпечеността му с договорна
ипотека. Поради това не била налице промяна в обстоятелствата, на които ищецът
основавал правата си. Това опровергавало и твърденията за неяснота относно
източника на облигационна обвързаност. За неоснователно е счетено и
възражението за недопустимост поради противоречие между издадената заповед за
изпълнение и петитума на исковата молба. Сочи, че в заповедта имало допусната
фактическа грешка. В депозираното заявление ищецът бил поискал срещу „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите от „Бул травел турс“ ООД суми, но до размера на цената на
ипотекираните с разглеждания по-горе нотариален акт имоти. Същото искане било
направено и с исковата молба.
На следващо място се изтъква, че
ипотечния акт по чл. 173, ал. 3 от ЗЗД можел да служи като документ по чл. 417
от ГПК за издаване на заповед както срещу длъжника, чийто дълг бил обезпечен с
ипотека, така и срещу третото лице, учредило ипотеката без задължителна
поредност. Актът, предвиден в чл. 417, т. 6 от ГПК като изпълнително основание
можел да обоснове законосъобразно конституиране като ответник както на
ипотекарния длъжник, така и на лично задължения за паричното вземане длъжник,
изпълнението на което били обезпечено с личен на ипотекарния длъжник имот.
Счита процесния договор за ипотека за
действителен, като това твърдение е обосновано с неприложимост на разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД към органното представителство. Позовава се в тази
насока на задължителните тълкувания, дадени с ТР №3 от 15.11.2013 година по
тълк. дело №3/2013 година на ОСГТК на
ВКС. Според него, правната уредба в Търговския закон по отношение представителната
власт на управителя била изградена на принципа, че той можел да извършва
всякакви действия, с изключение на изрично забранените му. След като тя не
съдържала норма, аналогична на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, то следвало да се приеме,
че управителят можел да договаря сам със себе си. Анализът на същата сочел, че
законовото /органно/ представителство на търговските дружества включвало
имплицитно в обема на представителната власт на органа, който представлява
юридическото лице съгласие за договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38,
ал. 1 от ЗЗД, освен в случаите на изрично ограничение за това в решението на
общото събрание на съдружниците или акционерите за избиране на управителния
орган или в устройствения акт на съответния търговец. За изключването на
сочената от ответниците разпоредба от ЗЗД се позовава и на приложението в
случая по аналогия за дружеството с ограничена отговорност на специалната норма
на чл. 240б от Търговския закон. От тълкуването на това специално правило
следвало да се изведе общо такова за органното представителство, а именно, че
при договаряне сам със себе си сключените сделки оставали действителни. Дори и
да бъдели предвидели изрични забрани, съобразно вече посоченото по-горе,
тяхното нарушване можело да обуслови само отговорност на органния представител
на капиталовото търговско дружество, но не и доведе до недействителност на
сключената сделка. Намира, че процесната е действителна и поради това, че
търговецът не се бил противопоставил незабавно след узнаването и, с оглед
приложението на специалното правило на чл. 301 от Търговския закон, приложимо и
при органното представителство на търговеца. Нотариалният акт за учредяване на
ипотеката бил вписан в Службата по вписванията с акт от 29.08.2014 година. „Бул
травел турс“ ООД като едноличен собственик на капитала на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД
разбрало за нея още с вписването и през 2014 година, с оглед оповестителното
действие на същото и не и се било противопоставило. Решило, че е недопустима
едва след години, но такова действие било абсолютно недопустимо в търговското
право. Дори да се приемело, че нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД била приложима в
случая, то било налице визираното в нея изключение, тъй като било дадено
съгласие за извършването и. Съгласието е изведено от решенията на Общото
събрание на съдружниците на „Бул травел турс“ ООД от 06.02.2014 година,
отразени в съставения за целта протокол /поправка/. От съдържанието на същия ясно
личало, че това дружество било дало съгласие на управителя на „Лозенец Хоум 3“
ЕООД Красимир Лазаров за учредяване на ипотека. Този извод следвал от
систематичното тълкуване на клаузите в протокола от това събрание, включително
във връзка една с друга и всяка схващана в смисъла, от който произтича от целия
протокол, както и от анализа на общата воля на страните.
Според ищеца, договора за ипотека не бил
нищожен поради противоречие със закона на соченото от ответниците основание чл.
170 от ЗЗД. В договора за ипотека вземането следвало да бъде определено по
начин, позволяващ отъждествяването му. В настоящия случай това било направено -
в ипотечния договор вземането било индивидуализирано по начин, позволяващ
отъждествяването му. В него изрично било посочено обезпеченото вземане -
финансова помощ, предоставена от Красимир Лазаров на „Бул травел турс“ ООД в
посочен изрично размер. В платежните документи като основание за превеждане на
сумите било записано „за финансов заем“. Следователно, можел да се направи
обоснован извод, че фигуриращия в нотариалния акт израз „финансова помощ“ бил
тъждествен с правния термин паричен заем. Красимир Лазаров не бил предоставял
други суми на друго основание на това дружество. Обезпеченото с ипотека вземане
можело до бъде отъждествено със съществуващото задължение на „Бул травел турс“
ООД към Красимир Лазаров. То било изрично признато от него в съставените за
проведените на посочените по-горе две дати Общи събрания протоколи, като наред
с това липсвало признание на друго по основание задължение към физическото
лице, което напълно изключвало съмнението относно тъждеството на обезпеченото
вземане.
За
неоснователни са счетени доводите на ответниците за недействителност на
договора за цесия. В настоящия случай процесното вземане било определено към
деня на сключването му. Посочено било кой е длъжника и изрично документа, в
който „Бул травел турс“ ООД било признало съществуването на това вземане към
Красимир Лазаров в посочения размер. Цедентът предал на цесионера намиращите се
в него документи, удостоверяващи дължимостта на вземането, поради което и не
можело да се говори за неопределеност или неопределяемост на цедираното
вземане.
По отношение на договорите за заем е
изтъкнато, че реалното предаване на сумите чрез банкови преводи от Красимир
Лазаров в полза на „Бул травел турс“ с основание по договор за финансов заем
било доказано. Следователно, налице било вземане на кредитора за връщане на
заемните суми. Липсата на уговорка за връщане на заема не водела до нищожност,
защото същата се замествала от установеното в закона правило за начина на
връщане на заемната сума. Освен това, договора за заем сключен със съдружник не
бил от категорията на формалните договори, чиято действителност се определяла
от спазването на предвидена в закон форма. Заемните суми били осчетоводени като
постъпили в касата на дружеството, отразени били и в годишните му баланси,
което недвусмислено означало, че самото дружество било дало съгласие да получи
в заем суми и съответно да ги върне. Като доказателство в тази насока следвало
да се разглежда и обстоятелството, че част от тях били върнати на Красимир
Лазаров през 2008 година. Допълнителен аргумент за това, че дружеството
изразило съгласие за получаване на заемните средства било обстоятелството, че
на проведеното на 20.11.2013 година Общо събрание, приетите на което решения
били отразени в нарочно съставен за целта протокол съдружниците и управителя
признали съществуването на задълженията му към Красимир Лазаров в посочения
размер. Средствата от заемите били разходвани за осъществяване дейността му,
като същото не се било противопоставило на сключването им чрез нито един от
своите органи - Общо събрание и управител.
За неоснователно е счетено и възражението
за нищожност на договорите за заем, сключени за периода до 06.08.2010 година на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД по вече изложените съображения за
неприложимостта и към органното представителство. Недопустимо било 8 години
след заличаването на Красимир Лазаров като управител и смяната на няколко такива
дружеството да решало, че сделките са нищожни. След като съдружниците били
узнали за сключените договори най-късно до 06.08.2010 година и не се били
противопоставили на същите, то съобразно правилата в Търговския закон следвало
да се приеме, че те били потвърдени и валидно обвързвали страните по тях.
Валидността им се потвърждавала с връщането на част от заемните средства още
през 2008 година и по-късно през 2013 година с приетото решение на проведеното
на 20 ноември Общо събрание за потвърждаване задълженията на „Бул травел турс“
ООД.
Твърди се също така, че вземанията не
били погасени по давност, тъй като давността била прекъсвана с признанията за
съществуването им от страна на длъжника, като първото било от 2008 година, а
второто през 2013 година чрез действията, извършени в този период и посочени
по-горе. Волята в тази насока на дружеството била валидна и формирана от
органа, който вземал решения по въпросите за управление, а именно Общото
събрание. Още повече, че на процесното присъствал и управителя на дружество в
качеството си и на съдружник, като той не му се бил противопоставил.
Ищецът поддържа, че ответниците не били
погасили задълженията си към неговия праводател преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Същите не били погасени и чрез твърдяното
от тях прихващане и продължавали да съществуват и към момента. Красимир Лазаров
не бил придобивал дружествени дялове в „Лозенец Хоум 3“ ЕООД. Съобразно
решенията на Общото събрание от коментираните по-горе две дати от 2013 година и
2014 година, прихващането настъпвало към момента на прехвърляне на правото на
собственост по отношение на дружествените дялове. Следователно, прихващане не
било настъпило, тъй като за Красимир Лазаров не било възникнало задължение да
заплати уговорената като дължима сума по договора за покупко-продажба. Тъй като
било недопустимо да се извършва прихващане с несъществуващо или неизискуемо
вземане, изпратената от ответниците и връчена на Красимир Лазаров нотариална
покана, съобразно нейното съдържание, следвало да се разглежда само като още
едно признание за съществуването на вземането.
За неоснователни са счетени и
възраженията на ответниците, че процесното вземане вече било предмет на съдебни
спорове по съображения, че между възникналия спор с правно основание чл. 135 от ЗЗД и сегашния липсвал субективен и обективен идентитет. Предмета на спора по
настоящото бил различен, а мотивите на съдебното решение нямали обвързваща
доказателствена сила. За такива са намерени и исканията на ответниците за
извършване на съдебна компенсация поради липса на материалноправните
предпоставки за същата. По отношение на „Бул травел турс“ ООД това било така,
тъй като не се били осъществили правопораждащите вземането му факти, а „Лозенец
Хоум 3“ ЕООД нямал вземане към Красимир Лазаров, поради което и не била налице
идентичност на субектите.
Двамата ответника, на които съдът е
изпратил препис от допълнителната искова молба в указания им от закона и съда
срок са депозирали общ допълнителен отговор. С него отново се поддържа на първо
място отвода за местна неподсъдност на спора пред настоящия съд по подробно и
изчерпателно изложени съображения. Отново се застъпва становище за разминаване
във фактическите твърдения на ищеца, като на едно място в исковата молба те
били за предоставени от Красимир Лазаров заеми, а в друга нейна част като
източник на облигационната връзка между страните се сочел нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека. По този начин не ставало ясно на какво точно
основава ищеца вземането си. Самото описание на заемите не позволявало да се
направи извод за това какви са обстоятелствата, от които произтичало вземането
на цедента, от което следвал извода, че същото не било индивидуализирано по
основание. Налице било противоречие и между твърдяното в заповедното и в
исковото производство основание, от които произтича вземането. Дори и да била
допусната очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение, то до
нейното поправяне с предвидените в закона средства за това същата щяла да служи
като годно изпълнително основание при влизането и в сила в случай на уважаване
на исковата претенция по предявения установителен иск.
Изтъква се отново, че след като „Бул
травел турс“ ООД не е страна по ипотечния договор и същият не съдържа негово
изявление, че има задължение към праводателя на ищеца в посочения в там размер,
то следвало да се приеме, че този ипотечен акт не удостоверявал вземане на
кредитора спрямо същото това дружество, сочено като длъжник. След като то не било
страна по него, то не било материалноправно легитимирано да отговаря по иск,
основан на ипотечния договор, което от своя страна съставлявало самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция. Поддържат се също така и
твърденията за недействителност на договорната ипотека поради противоречие със
закона на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, като се сочи отново, че тази норма била
приложима не само за пълномощника, но и за законния представител, когато страна
било търговско дружество. Оспорено е твърдението, че съгласие за ипотеката се
съдържало в протокола от Общото събрание от 06.02.2014 година поради наличието
в него само на едно общо изявление на управителите на дружествата, включително
и Красимир Лазаров да бъдат извършени разпореждания с недвижимите имоти при
ред, условия и цени, каквито преценят управителите, т. е. липсвало нарочно
изявление за сключване на процесния договор за ипотека с ипотекарен кредитор
Красимир Лазаров като обезпечение на процесното вземане, а същевременно
принципа за специалност на ипотеката изисквал за валидността на подобно
съгласие изявленията на длъжника да са конкретни относно съществените условия
на договора за ипотека - имот, върху който се учредява ипотеката, обезпечено
вземане - основание, размер, падеж и други. Наред с това се поддържа, че
правилото на чл. 301 от Търговския закон не намирало приложение, тъй като тя регламентирала
потвърждаване на действия извършени от лице, различно от търговеца, т. е. от
лице без представителна власт, а не от органния представител, какъвто бил
настоящия случай. След като търговецът - юридическо лице бил изразил волята си
чрез вписания в търговския регистър представител, не съществувал друг орган или
лице, което да ги потвърди.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД
изисквала съгласие на представлявания за извършване на действията по договаряне
сам със себе си или необходимо било последващо волеизявление, насочено към
преодоляване на забраната на закона, което винаги трябвало да бъде изрично. В
конкретния случай от съставения за проведеното Общо събрание протокол не можела
да бъде извлечена каквато и да е индиция
за изявена воля за даване съгласие на управителя на „Лозенец Хоум 3“
ЕООД да договаря лично със себе си при учредяването на ипотеката. Липсата на
съгласие можела да се извлече и от тълкуването на приетото решение за
учредяване на ипотеки. Неговото систематично място и връзката му с другите
точки от дневния ред и приетите по тях решения сочели, че решението за ипотекиране
на имотите от страна на новоназначените управители за обезпечаване на
задължения на „Бул травел турс“ ООД касаело задължения на същото единствено и
само към „Общинска банка“ АД по сключен между тях договор за банков кредит или
за негово вземане по бъдещите договори за продажба на дружествени дялове от
новоучредените дружества. Освен това, горният извод за липса на съгласие се
подкрепял и от обстоятелството, че липсвало съгласието на управителя на „Бул
травел турс“ ООД, който към датите на решенията за учредяване на „Лозенец Хоум
3“ ЕООД и към тази на сключване на договорната ипотека бил единствения
оправомощен да даде такова, доколкото към тези два момента „Бул травел турс“
ООД бил едноличен собственик на капитала на „Лозенец Хоум 3“ ЕООД.
Поддържа се на последно място и
възражението за недействителност на договора за ипотека поради липса на един от
необходимите реквизити на същия, а именно този, касаещ посочването на
основанието /източника/ на вземането. В случая по отношение на него на практика
била налице пълна неяснота; той не бил индивидуализиран с необходимата по закон
конкретизация. В него бил посочен само размера на вземането с разяснения, че
Красимир Лазаров предоставил на „Бул травел турс“ ООД финансова помощ, но не и основанието,
от което произтичало задължението на дружеството да върне тази сума и то в срок
до 01.02.2013 година. Вземането не било индивидуализирано и в протокола от
Общото събрание; същият съдържал само признание на задължение за сумата от
1009090 лева. Наред с това твърденията били, че е предоставена финансова помощ,
която била тъждествена на паричния заем, от което следвало, че ипотеката
обезпечава повече от едно вземания, възникнали в различни периоди от време, въз
основа на различни правопораждащи юридически факти.
При съобразяване на изложеното от
страните в постъпилите по делото техни писмени изявления, като съобрази и
разпоредбите на закона, съдът намира следното:
На първо място възражението за
неподсъдност на спора пред настоящия съд е неоснователно и като такова трябва да
бъде оставено без уважение. В тази насока следва да бъдат споделени изцяло
доводите на ищеца, изложени от него в допълнителната му искова молба. Съгласно
разпоредбата на чл.
422, ал. 1 от ГПК, искът за установяване на вземането се смята за предявен
от датата на подаване на заявлението. Съгласно мотивите към т. 9 на ТР № 4/2013 година
на ОСГТК на ВКС, с тази разпоредба е създадено изключение от общото правило, че
искът се счита предявен от постъпване на исковата молба в съда, съгласно чл. 125 от ГПК, което законодателно решение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването на последиците от предявяването на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба. Материалноправните
последици се изразяват в прекъсване течението на погасителната и придобивната
давност, спиране течение на давността. Процесуално правните последици от
предявяването на иска по чл. 422,
респективно чл.
415, ал. 1 от ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от което
следва и че възражението по чл.
414, ал. 1 от ГПК се явява депозирано по време на висящността на процеса -
т. 11 а от мотивите на същото тълкувателно решение.
По отношение на иска по чл. 422 от ГПК са приложими процесуалните правила за общия исков процес /определение № 292 по частно търг. дело
№ 828/2017 година, ІІт. о., на което се позовават и двете страни/, т. е. на
общо основание следва да бъдат приложени както разпоредбата на чл.
119, ал. 3 ГПК, така и разпоредбата на чл. 120 ГПК. Безспорно е в съдебната практика, че промяната на адреса на ответника
след подаване на исковата молба е промяна на фактическо обстоятелство,
обуславящо местната подсъдност и не е основание за препращане на делото, тъй
като подсъдността е стабилизирана от момента на предявяването на иска.
От така казаното следва еднозначният
извод, че ако е налице промяна в адреса на длъжника след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред местно компетентния
районен съд и преди датата на депозирането на исковата молба срещу него по чл. 422 от ГПК, промяната е настъпила по време на висящността на процеса и по смисъла
на чл.
120 ГПК съставлява изменение единствено във фактическите обстоятелства,
обуславящи местната подсъдност, поради което не е налице основание за
препращане на делото, с предмет установителния иск, по възражение по чл. 119,
ал. 3 от ГПК /така и в определение № 71 от
8.02.2018 година на ВКС по частно търг. дело № 224/2018 година, I т. о./. В
случая не е спорно, че промяната е настъпила след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Към този момент седалищата
и на двамата ответника са били в с. Лозенец, което именно обстоятелство
обуславя подсъдност на Царевския районен съд по отношение на заповедното
производство. Промяната на седалището и адреса на управление е вписана след
издаването на заповедта за незабавно изпълнение, а именно на 05.10.2017 година по отношение на „Бул травел турс“ ООД,
съответно на 28.11.2017 година по
отношение на „Лозенец хоум 3“ ЕООД. Поради това в съответствие с приложимата
норма на чл. 120 от ГПК, тази промяна не следва да се съобразява като
обстоятелство, което има значение и се отразява на вече стабилизираната
подсъдност на спора. Всичко това обуславя родова и местна компетентност на
Бургаския окръжен съд за разглеждане на възникналия между страните спор, по
повод на който е образувано настоящото производство.
На следващо място е необходимо да се
посочи, че поддържаното с исковата молба от ищеца твърдение, че искът му против
„Лозенец хоум 3“ ЕООД не следва да се разглежда
предвид обстоятелството, че това дружество е депозирало възражението си против
издадената заповед след указания от закона срок за това и на това основание
същата е стабилизирана по отношение на него е неоснователно. Независимо, че не
е изрично посочено, корелативно свързаното с него искане за прекратяване на
делото спрямо този ответник на основание се явява неоснователно. Измежду
кориците на постъпилото по делото като копие частно гражданско дело №427/2017
година по описа на Царевския районен съд няма нито едно доказателство, от което
да е видно, че този ответник е получил съобщение за издадената срещу него
заповед за изпълнение. Налична е само негова молба, съдържаща искане да се
запознае с находящите се измежду неговите корици материали, като в резултат на
положителното произнасяне на съда по него чрез пълномощник той ги е получил
фактически на 10.11.2017 година. На 23.11.2017 година той е депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК, възражение по чл. 414а от ГПК и искане за спиране
по чл. 420, ал. 2 от ГПК. При тези данни съдът намира, че възражението на този
ответник е постъпило в срок, което обстоятелство е попречило заповедта по
отношение на него да се стабилизира и съответно наличието на което на последно
място се явява положителна предпоставка за разглеждане на иска против него,
както и направените от него възражения и оспорвания.
Съдът намира за основателно
направеното от двамата ответника възражение за нередовност на исковата молба,
поради което последната с настоящия съдебен акт следва да бъде оставена без
движение. Съобразно константната съдебна практика, искът по чл. 422 от ГПК се явява средство за защита на
признато в заповедното производство вземане на кредитора. Предпоставка за
допустимостта му наред с нормативно установените специфични условия е
съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и
предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата
молба. При предявяването му по реда на чл. 422 от ГПК ищецът следва да се
съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение,
за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено
със заповедта по чл. 417 от ГПК. Обстоятелствената му част трябва да
съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното
производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Рамките и
предметът на исковото производство са предопределени от заповедното
производство /в тоя смисъл е решение №123/30.11.2017 година по търг. дело №1627/2015 година на ВКС, II
т.о., постановено както то, така и останалите
цитирани в него решение № 18/16.02.2016 година на ВКС, І т.о. по търг. дело № 1880/2014 година и решение
№ 34/11.08.2016 година на ВКС, ІІ т.о. по търг. дело № 3107/2014 година по реда
на чл. 290 от ГПК/. В конкретния случай в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени и нови правопораждащи
процесното вземане факти, различни от посочените в заявлението, поради което и
именно се наблюдава недопустимо несъответствие между предмета на заповедното
производство, в което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, и
специфичния предмет на исковото производство - своеобразно продължение на
заповедното - установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането - предмет на издадената заповед за изпълнение, което следва да бъде
отстранено от ищеца в указан от съда срок.
Това се отнася и до отправеното по
отношение на втория ответник с петитума на исковата молба искане - налице е несъответствие
между разпореденото с издадената заповед и заявеното пред исковия иск, което се
цели да бъде прието за установено между страните. В тази насока следва да бъде
споделено също изцяло поддържаното от двамата ответника, че заповедта следва да
се приема такава, каквато тя е към настоящия момент, съобразно вида и и нейното
съдържание към същия. В тази и част исковата молба е също нередовна, като тази
нейна нередовност следва да бъде съобщена на ищеца с указание към него да
предприеме действия по отстраняването и.
Ето защо и по изложените съображения и
на основание чл. 120 от ГПК и чл. 129 ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
без уважение искането на „Бул травел турс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
град Дупница и адрес на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3 и „Лозенец хоум 3“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Дупница и адрес на управление ул.
„Страхил Войвода“ № 3 чрез процесуалния им пълномощник да бъде прекратено
производството по настоящото търговско дело и същото изпратено за разглеждане
по подсъдност на Окръжен съд-Кюстендил.
ОСТАВЯ
без уважение искането на „Сор“ ООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Христо Ботев“
№93, ет. 4, представлявано от Камелия Валентинова Захариева да бъде прекратено
производството по делото спрямо „Лозенец хоум 3“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Дупница и адрес на управление ул. „Страхил Войвода“ № 3 поради
недопустимост на подаденото от него възражение против издадената заповед за
изпълнение №255 от 20.09.2017 година по частно гражданско дело №427/2017 година
по описа на Царевския районен съд.
ОСТАВЯ
без движение производството по настоящото търговско дело.
УКАЗВА на ищцовата страна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за това в писмен вид с препис за другата
страна да отстрани допуснатите от нея нередовности на исковата и молба и по-точно
допуснатото от нея несъответствие между предмета на заповедното производство, в
което е издадена процесната заповед за незабавно изпълнение, и специфичния
предмет на настоящото исково производство, съобразно описанието на същото в
мотивната част на настоящия съдебен акт, както и да стори това по отношение на
отправеното от нея с петитума на исковата молба към съда искане спрямо втория
ответник по делото, а именно „Лозенец хоум 3“ ЕООД.
УКАЗВА на ищцовата страна,
че при неотстраняване в срок на указаните и нередовности производството по
делото ще бъде прекратено, а исковата и молба ще бъде върната обратно.
Настоящото определението, в частта, в
която е оставено без уважение искането на ответниците производството по делото
да бъде прекратено и същото изпратено за разглеждане по подсъдност на Окръжен
съд-Кюстендил подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
В останалата част настоящия съдебен акт
е окончателен и не подлежи на обжалване.
Препис от същия да се връчи на страните,
както и препис от допълнителния отговор на допълнителната искова молба на
ответниците да се връчи на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: