Р Е Ш Е Н И Е

№260305/3.2.2021г.

гр. Варна,03.02.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8271 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба, заведена във ВРС на 17.07.2020 г. от ищеца И.В.И.,ЕГН ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат от АК Варна - Й.А. против ответното дружество З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. М. - Г.и Л. Г. Г.с посочено правно основание на иска чл. 405 КЗ и цена 1000 лв. Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: Ищецът твърди, че на дата 21.01.2019 г. сключил застраховка ,.Каско“ на МПС, „Клауза 1 - всички рискове“ с ответника З. „Л.И.“ АД, на личния си лек автомобил марка „*“ с ДК № *. Застраховката била със срок на действие от 23.01.2019 год. до 22.01.2020г. Автомобилът бил застрахован за 19 000 лева, като застрахователната премия, която трябвало да запрати ищеца, съгласно застрахователната полица № 93001910006068/ 22.1.2019 год. възлизала на 1 011,64 лева. Застрахователната премия била разсрочена на четири вноски, като към момента на сезиране на съда, всички вноски били платени.Автомобилът бил паркиран пред дома на ищеца в гр. Варна, кв. „*“, *. Ищецът твръди, че на 11.12.2019 г., около 5,30 ч. сутринта бил събуден от полицията и пожарната, че автомобилът му гори. Веднага ищецът отишъл до мястото, където бил паркирал автомобила, но автомобилът бил изгорял. По повод гореизложеното ищецът на 11.12.2019 г.уведомил писмено ответника – застраховател за настъпилото застрахователно събитие, като ответникът извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение № 0003-1001-19-452368. В описа, като увредени детайли били описани: облицовка предна броня, врата дясна предна, фар ляв, фар десен, калник преден ляв,калник преден десен, основа табло арматурно, волан, седалка предна дясна, седалка предна лява, седалка задна, стъкло предно, стъкло предна врата лява. стъкло предна врата дясна, стъкло задна врата лява, стъкло задна врата дясна, двигател к-т, рамка радиатори, основа на броня предна, основа на калник преден ляв, основа на калник преден десен,торпедо (вертикален пояс), ел.инсталация к-т (предна част, купе, задна част), джанта АI предна лява, джанта AI предна дясна, навигация к-т, таван купе, врата предна лява. Необорудвана, огледало ляво ел. прибиращо се, огледало дясно ел. прибиращо се, врата задна лява, врата задна дясна, лайсни (4 бр.) Cr-Ni на врати (леви и десни), уплътнение (4 бр.) на врати (леви и десни). лайсни декоративни вертикални (4 бр.) на врати (леви и десни), стъкло в панел заден ляв, стъкло в панел заден десен, компресор климатик. врата багажна, облицовка вътрешна (тапет) 5 бр. на врати (леви, десни и багажна), колонка предна лява горна к-т, колонка предна дясна горна к-т, табло арматурно -облицовка, облицовка вътрешна на таван купе и рог преден ляв.

За настъпилото събитие ищецът представил на ответника и Служебна бележка издадена от Трета районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна.Тъй като автомобила бил напълно унищожен, ответника уведомил ищеца, че за да му изплати обезщетение, следвало да прекрати регистрацията на автомобила като „тотална щета“ и да представи необходимите документи. На 30.01.2020г. ищецът твърди, че прекратил регистрацията на автомобила и представил на ответника необходимите доказателства.

На 12.02.2020г. ищецът получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на 8 986.65 лв. На 12.03.2020г. продал автомобила за скрап и получил сумата в размер на 136.08 лв. Твърдението на ищеца е, че след като МПС –то било увредено до степен на неизползваемост и негодно за употреба по предназначение изцяло, тоест налице била „тотална щета“, следвало, че на собственика се дължало обезщетение за действителната му цена, но не повече от застрахователната стойност. От застрахователната сума в размер на 19 000 лв., следвало да се приспаднат сумите: 8 986.65 лв. и 136.08 лв., или сумата, която следвало да  заплати ответникът на ищеца, според ищеца е в размер на 9 877.27 лв.Във връзка е гореизложеното, за ищеца бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.Предявеният иск пред Варненския районен съд е заявен на основание чл. 115, ал.2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца.В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК, поради което и ищецът е предявил иска си пред РС Варна .

В изпълнение на нормата на чл.127 ГПК ищецът е посочил, че желае плащането да стане чрез пощенски запис.

При така изложените фактически твърдения ищецът е отправил и искането си по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:

Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца: сумата в размер на 1 000 лева, представляваща частичен иск от общо 9 877,27 лв. представляваща действителната стойност л.а. марка „*“ с ДК № *, вследствие настъпило на 11.12.2019г., в гр. Варна, застрахователно събитие по договор № 93001910006068 от 22.01.2019г. за застраховка „Каско“ на МПС, „Клауза 1 всички рискове“, като от настъпилото застрахователно събитие са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, врата дясна предна, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, калник преден десен, основа табло арматурно, волан, седалка предна дясна, седалка предна лява, седалка задна, стъкло предно, стъкло предна врата лява, стъкло предна врата дясна, стъкло задна врата лява, стъкло задна врата дясна, двигател к-т, рамка радиатори, основа на броня предна, основа на калник преден ляв, основа на калник преден десен, торпедо (вертикален пояс), ел.инсталация к-т (предна част,купе, задна част), джанта АI предна лява, джанта AI предна дясна, навигация к-т, таван купе, врата предна лява, необорудвана, огледало ляво ел. прибиращо се, огледало дясно ел. прибиращо се, врата задна лява, врата задна дясна, лайсни (4 бр. Cr-Ni на врати (леви и десни), уплътнение (4 бр.) на врати (леви и десни), лайсни декоративни вертикални (4 бр.) на врати (леви и лесни ), стъкло в панел заден ляв. стъкло в панел заден десен, компресор климатик, врата багажна, облицовка вътрешна (тапет) 5 бр. на врати (леви. десни и багажна), колонка предна лява горна к-т, колонка предна дясна горна к-т, табло арматурно - облицовка, облицовка вътрешна на таван купе и рог преден ляв на л.а. марка „*“ с ДК № *, ведно със законната лихва от датата на Исковата молба -17.07.2020г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.405 КЗ вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. Обективирано е искане и за присъждане на разноските по делото.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат С. Р.от САК е изразил следното становище по иска:Исковата молба,ответникът оспорва изцяло по размер.Оспорват се твърдените от ищеца материални щети по л.а, като ответникът чрез адв. Р.счита, че искът е предявен в завишен размер и че не отговоря на претърпените вреди.

Според ответната страна с изплащането на сумата от 8 986,65 лв. било изплатено полагаемото се застрахователно обезщетение за действителните щети на автомобила. Претендираните размери, твърди ответника, че не кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на щетите, като най – малкото не било съобразено овехтяването на л.а. В конкретния случай, относно претърпените от ищеца имуществени вреди не отрича ответника, че била образувана преписка по щета при З. „Л.И.“ АД, като била изплатена застрахователна сума определена от посочената от застрахователя Методика.Правата на пострадалия, възразява ответника – застраховател, че са изцяло охранени, както и че нямало нито законова нито процедурна пречка при предоставяне на допълнителни документи, удостоверяващи действително допълнителна щета за финализиране на преписката и изплащане на окончателен размер на обезщетение. Вместо това, обаче, заявява ответникът чрез адв.Р.– ищецът завел настоящия иск.Поради изложеното по-горе ответникът моли ВРС да отхвърли иска като неоснователен а в условията на алтернативност – да бъде намален размера на обезщетението.Обективирано е искане за присъждане на сторените от ответната страна разноски като е заявено още с отговора на искова молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от 15.01.2021 г. ВРС е допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения от И.В.И.,ЕГН ********** с адрес: ***, срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. М. - Г.и Л. Г. Г., частичен иск в размер на 1000,00 лева (хиляда лева) от общо 9877,27 лв., като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2020 г., за сумата от 9877,27 лв. (девет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – окончателен иск - действителната стойност л.а. марка „*“ с ДК № *, вследствие настъпило на 11.12.2019 г., в гр. Варна, застрахователно събитие по договор № 93001910006068 от 22.01.2019 г. за застраховка „Каско“ на МПС, „Клауза 1 всички рискове“, като от настъпилото застрахователно събитие са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, врата дясна предна, фар ляв, фар десен, калник преден ляв, калник преден десен, основа табло арматурно, волан, седалка предна дясна, седалка предна лява, седалка задна, стъкло предно, стъкло предна врата лява, стъкло предна врата дясна, стъкло задна врата лява, стъкло задна врата дясна, двигател к-т, рамка радиатори, основа на броня предна, основа на калник преден ляв, основа на калник преден десен, торпедо (вертикален пояс), ел.инсталация к-т (предна част,купе, задна част), джанта АI предна лява, джанта AI предна дясна, навигация к-т, таван купе, врата предна лява, необорудвана, огледало ляво ел. прибиращо се, огледало дясно ел. прибиращо се, врата задна лява, врата задна дясна, лайсни (4 бр. Cr-Ni на врати (леви и десни), уплътнение (4 бр.) на врати (леви и десни), лайсни декоративни вертикални (4 бр.) на врати (леви и лесни ), стъкло в панел заден ляв. стъкло в панел заден десен, компресор климатик, врата багажна, облицовка вътрешна (тапет) 5 бр. на врати (леви. десни и багажна), колонка предна лява горна к-т, колонка предна дясна горна к-т, табло арматурно - облицовка, облицовка вътрешна на таван купе и рог преден ляв на л.а. марка „*“ с ДК № *, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

            В проведеното открито съдебно заседание от 15.01.2021 г. ищецът, представляван от адв.Й.А. от ВАК,моли ВРС да уважи така предявения иск и да осъди ответника да заплати претендирана сума, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата ведно с присъждане  на сторените по делото разноски.

            В същото съдебно заседание,ответната страна –редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Приобщени по делото са писмени доказателства по надлежния ред а именно: представените с исковата молба заверени копия на: свидетелство за регистрация част І № *(прекратена регистрация – тотална щета 30.01.2020 г.); застрахователна полица по застраховка „Каско” на МПС № 93001910006068/22.01.2019 г.; сметка № Р006795771/22.01.2019 г.; опис-заключение № L0000048981; опис- заключение № L0000049765; удостоверение рег. № 717001-105/12.12.2019 г.; удостоверение № 3000425/12.03.2020 г.; покупко - изплащателна сметка № *********/12.03.2020 г.

Приобщено към материалите по делото е и относимото към цялостното изясняване на фактическата обстановка заверено за вярност с оригинала копие на досъдебно производство №  1593/ 2019 г. по описа на Трето РУ –ОД МВР Варна /  л. 62 – 160/.

Отделно от представените писмени доказателства, с оглед изясняване на фактическата страна на спора в пълнота по делото е допусната необходимата съдебна авто – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К. ( л. 161 – 164  от делото).

Допусната и проведена е по делото и съдебна пожаротехническа експертиза, изготвена от в.л. В.Т. (л. 166 – 167 ) .

При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага извода, че по делото е изяснена и установена следната фактическа обстановка :

На първо място следва да бъде съобразено, че с проекта за доклад по делото,обявен за окончателен, съдът е приел за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване наличието на застрахователно правоотношение между страните по спора и изплащане на застрахователно обезщетение в размер на  8 986,65 лв.С доклада по делото съдът е обявил на страните, че страните признават следните права и обстоятелства: Договорна обвързаност между ИЩЕЦА и ОТВЕТНИКА по силата на застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № 93001910006068 от 22.01.2019г., по застраховка КАСКО на МПС, „Клауза 1 - всички рискове“ с ответника на лек автомобил марка „*“ с ДК № *, със срок на действие на застрахователната полица от 23.01.2019 год. до 22.01.2020г ; изплащане на сумата от 8 986,65 лв. от застрахователя на ищеца по повод застрахователно събитие от 11.12.2019 г.- покрит риск по застраховка КАСКО клауза 1 – всички рискове-

Т.е. от гореизложеното се налага от фактическа страна извод, че се спори относно размера на иска, при релевирани възражения от ответника още в отговора на искова молба,че с изплащане на сумата от 8 986,65 лв.застрахователят – ответник е изпълнил изцяло и в пълен размер задълженията си към ищеца за изпращане на застрахователно обезщетение.

Ищецът от своя страна първоначално е предявил частичен иск за сумата от 1000 лв. от общо 9 877,27 лв., изменен в окончателен,пълен размер на осн. чл.214 ГПК в последното о.с.з . за сумата от общо 9 877,27 лв.,като твърди че именно исковата сума следва да бъде заплатена от ответника-застраховател за пълно покритие на щетите по л.а. Спорът по делото между страните се свежда до това дължи ответникът – застраховател допълнително обезщетение на ищеца по повод покрития риск при отчитане на извършено заплащане, прекомерно завишен ли е търсения размер на застрахователно обезщетение ? Отговора на спорните по делото въпроси следва да бъде даден на база събрания по делото доказателствен материал.

Анализа на цитираните писмени доказателства и на заключението на вещото лице инж.Хр.К. по допуснатата и приобщена по делото САТЕ, мотивира съда да приеме за установено от фактическа страна следното :

От обстоятелствената част на САТЕ се установява, че на дата 10.12.2018г., около 20.00 часа, И.В.И., паркирал лек автомобил марка „*“ с ДК № * на адрес: гр.Варна, ж.к.“ * „пред бл. 409. На 11.12.2019г., около 05.10 часа, в оперативен център при РДПБЗН - Варна било получено съобщение за възникнал пожар в лек автомобил на адрес: гр.Варна, ж.к. „* „пред бл. 409. В ликвидиране на пожара  участвали два екипа едва пожарни автомобила от Трета РСПБЗН - Варна. Вследствие на пожара бил унищожен лек автомобил марка „*“ с ДК № *. За настъпилото застрахователно събитие бил уведомен застрахователя, като служител на застрахователя извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение на увредените детайли. По случая било образувано ДП № 1593/2019г. по описа на 3 РПУ - Варна. След обстойно запознаване с материалите по делото и изготвения снимков материал, в.л. –авто експерта инж.К., счита, че вследствие възникналия пожар в лек автомобил марка „*“ с ДК № *, същият е унищожен безвъзвратно и възстановяването му е невъзможно.Вещото лице дава отговор и на въпроса : Каква е пазарната стойност на автомобила към датата на събитието 11.12.2019 г., като сочи и техническите характеристики на л.а. марка „*“ с ДК № *-марка – *,модел – *,тип на купето – Миниван,мощност - 150 к.с.,тип гориво - Бензин / метан,дата на първа регистрация - 10.11.2014г.,скоростна кутия – механична.В САТЕ вещото лице К. се спира върху анализ на термините „действителна стойност“, „цена“ , „пазарен подход „ и „справедлива пазарна стойност“, като сочи, че след направено проучване на предлаганите на пазара за употребявани МПС в сайтовете за продажба на автомобили , съобразно добрата практика при закупуване на автомобил втора употреба, констатира,че на пазара за продажба на автомобили, автомобил от същата марка и същите технически параметри (мощност, купе, оборудване, пробег), добро техническо състояние и добър външен вид се продава на цена от 14 400 до 23 000 лева. Обичайно при сключване на сделка,сочи в.л., че се достига при  договорка за отстъпка в цената, която е обичайно в размер на 3 %. Поради факта, че застрахователното събитие е настъпило на 11.12.2019г., то определената към днешна дата средна пазарна цена за автомобила в размер на 19 200 лв., вещото лице завишава с 11 % и получава средна пазарна цена за автомобила към датата на произшествието в размер на 21 300 лв.Средната пазарната стойност на лек автомобил марка „*“ с ДК № *, към датата на събитието,вещото лице определя в размер на 21 300 лв.На последно място вещото лице отговоря и на въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди?В конкретния случай, при съпоставяне механизма на процесното събитие и установените увреждания, в.л. инж.К. дава отговор на поставения въпрос, че  е налице причинно-следствена връзка между настъпилото събитие и получените увреждания по автомобила.

По делото освен посочената САТЕ е допусната и изготвена от в.л. Т. и съдебна пожаро –техническа експертиза.От заключението на в.л.Т. ( л.166,167 )се установява и изяснява, че непосредствената причина за пожара е умишлен палеж, осъществен от неизвестен извършител .От направения от в.л.Т. анализ на събраните по делото доказателства, в.л. стига до извода,че възможната причина за пожара се дължи на предварително излята ЛЗТ в предна дясна част на л.а. * , с ДКН  *и след това възпламенена с открит огън от неизвестен извършител. В.л.Т. отхвърля вероятността пожарът да е възникнал вследствие на техническа неизправност , високо преходно съпротивление и късо съединение .Според в.л.Т., механизма и начина  на разпространение на пожара са се осъществили по следния начин : Огнището на пожара възникнало в предна дясна част  на л.а. * с ДКН *, излята била ЛЗТ /лесно запалима течност/  върху предно панорамно стъкло  и предния капак на л.а. , която течност след това била възпламенена с открит огън от неизвестен извършител . Веднага започнало бурно горене на стичащата се горяща ЛЗТ  надолу – под капака на двигателния отсек, предната броня ,предния десен калник и предна дясна гума.Пожарът се разпространил много бързо и започнали да горят :пластмасови части , гумени съединения , тръбопроводи с гориво и масла , детайли и агрегати в предната част от купето  на л.а. При горенето се отделяло голямо количество гъст и задушлив дим с висока температура , който започнал да се движи отвътре навън и от долу нагоре , така пожарът се разрастнал и разпространил към арматурното табло и вътре в купето, както и напред към паркирания на 80 см. лек автомобил *с ДКН *, на който започнала да гори  предната част – предна броня,       фарове, горната част на двигателния отсек, преден капак и предна лява гума.

При така изложеното и по – горе, в.л.Т. прави заключението, че причината  за пожара е  умишлен палеж от неизвестен извършител върху купето на л.а. * с рег.№ *, в последствие нанесени щети върху съседно паркирал л.а. *с рег. № *.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Застрахователното обезщетение следва е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но обезщетението е до размера на уговорената в полицата застрахователна сума (чл. 386 от КЗ), но не по-висока от действителната /при пълна увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи други със същото качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/. Когато не е уговорено противното, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото – чл. 400, ал. 3 от КЗ.

Основателността на осъдителния иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ се предпоставя от доказване на следните юридически факти: валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответното дружество; настъпване на застрахователно събитие, което съгласно договора е риск, който застрахователят покрива; вида и характера на вредите; причинно-следствена връзка между събитието и вредите и размера на дължимото обезщетение. Тежестта за установяване на тези елементи, е за ищеца, а ответникът следва да докаже своите правоизключващи възражения.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – дата 11.12.2019 г.страните са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. Договорът е действителен, тъй като е сключен в изискуемата от закона писмена форма и носи подписите на двете страни по сделката. Механизма на процесното застрахователно събитие не е оспорен от ответника в срока по чл.131 ГПК а и е установен по делото на база допуснатата и кредитирана от ВРС съдебна пожаро техническа експертиза .Вида на настъпилите вреди по автомобила е установен още с  изготвения от застрахователя опис на щета / л. 7-8/.

От анализа на всички писмени доказателства по делото се налага единствения извод, че в резултат на умишлен палеж на 11.12.20219 г.,осъществен от неизвестен извършител, л.а. * * ДКН *, застрахован при ответника със застраховка „ Каско „ ,валидна към датата на палежа, е бил до такава степен увреден, че е станал негоден за употреба.

Доказано по делото е на база писмените доказателства и твърденията и на двете страни, че по повод застрахователното събитие от дата 11.12.2019 г. ответникът –застраховател е изпатил на ищеца обезщетение в размер на 8 986, 65 лв., по образуваната при същия преписка по щета .

Горните обстоятелства, както и наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото застрахователното събитие, не са оспорени в срока по чл.131 ГПК. Ответникът е навел възражението че е изплатил застрахователното обезщетение с превода на сумата от 8 986,65 лв., както и възраженията ,че ищецът е могъл да представи допълнителни доказателства  за нанесени имуществени щети по л.а. а не да води исково производство .

С оглед изложеното по-горе, ВРС приема за установено и доказано по делото наличието на всички елементи включени във фактическия състав на чл. 405 КЗ,цитирани и по – горе.По делото ищецът е представил с исковата молба и по делото на л. 4 е приложено писмено доказателство за прекратена регистрация на МПС с отбелязване тотална щета от дата 30.1.2020 г. Отделно от горното сам ищецът е представил доказателства затова,че на 12.3.2020 г.е предал застрахованото МПС на скрап, като е получил сумата от 136, 08 лв.

Кредитирайки напълно заключението на в.л.К. по допусната САТЕ, съдът приема, че действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка „* „, модел „* „ към датата на застрахователното събитие възлиза на 21 000 лв. Видно от застрахователната полица / л.5 и л. 25 / на 21.1.2019 г. л.а. * е бил застрахован при ответника, като е посочена действителна стойност и застрахователна сума от 19 000 лв. Както и ищецът е твърдял, така по делото е установено и доказано, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ.Това е така, т.к. в резултат на умишления палеж л.а. до такава степен е обгорял, че възстановяването му не само би надвишило 70 на сто от действителната стойност на автомобила, но би било и практически невъзможно.В подкрепа на този извод е и протокола от оглед на местопроизшествие и снимковия материал – част от досъдебното производство,както и кредитираното от ВРС заключение на в.л.К. по допуснатата и приобщена по делото САТЕ.

При тези обективни данни по делото съдът отчита факта, че застрахователят отговаря пред ищеца до размера на уговореното в полицата застрахователното обезщетение в размер на 19 000 лева ( чл. 386, ал. 1 от КЗ).При изясненото и установено по делото,че се касае за тотална щета, макар и в изписването на квалификацията на иска ВРС да е пропуснал да включи и нормата на чл.390, ал.2 КЗ, с акта си по същество съдът коригира този пропуск.

При тотална щета не е имало спор в практиката, че следва да се извърши и приспадане на запазените части на увреденото,застраховано имущество.

В настоящия казус, уврежданията по л.а. * са довели до тотална щета на процесния автомобил на основание чл. 390, ал. 2 от КЗ, поради което същият представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б. „а“ от ДР на Наредбата за излезлите от употреба МПС (НИУМПС). Собственикът на лекия автомобил и ищец по делото И.И. е бил длъжен и в изпълнение на това си задължение е предал в съответствие с нормата на чл. 18, ал. 1 от НИУМПС автомобила на специализиран център за разкомплектоване „*“ ЕООД, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НИУМПС предаването на ИУМПС или на отпадъци от МПС да се извършва по начини, различни от предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение. Видно от л. 12 и 13 - Операторът от центъра за разкомплектоване е издал в полза на И.В.И. удостоверение №3000425 от 12.03.2020г. на основание чл. 19, ал. 1 от НИУМПС, в което изрично е посочено, че същото служи за прекратяване на регистрацията на МПС-то на основание чл. 18а, ал. 2, т. 3 от Наредба № I-45 от 2000г. Съдът стига до заключението, че ищецът не би могъл да се възползва от запазените части на автомобила и да ги реализира на вторичния пазар, от чиято цена би могъл да се обогати, тъй като с предаването йм за разкомплектоване, се е лишил от владение върху тях. Единствената полза, която ищецът И. Илев е извлякъл от автомобила е сумата от общо 136,08 лева /л.13/, която следва да се вземе предвид при определяне на размера на обезщетението.

По горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че от дължимото застрахователно обезщетение при тотална щета, съобразно уговорения лимит на застрахователна отговорност (19 000.00 лева), следва да бъде приспадната сумата от 8 986,65 лева – заплатеното обезщетение от застрахователя и 136,08 лева, която ищецът получил при предаването на процесния автомобил за разкомплектоване. В този смисъл застрахователното обезщетение, което дължи ответникът е в размер на 9 877,27 лева, точно толкова, колкото е посочил и ищецът още при завеждане на иска /предявен като частичен 1000 лв. от 9 877,27 лв./, и точно толкова колкото е цената на целия изменен в пълен размер осъдителен иск. В обобщение, настоящият съдебен състав намира предявеният изменен в окончателен иск с цена 9 877,27 лева с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов/, вр. чл. 390, ал.2 КЗ - за основателен изцяло и напълно доказан по размер, поради което следва да бъде уважен,така,както е изменен.Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и законната лихва върху сумата от 9 877,27 лева считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -17.07.2020 г. и до окончателното изплащане на вземането.

Предвид основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца . сторените разноски по делото, така, както са претендирани и за които са представени доказателства за реалното им извършване.

Видно от списъка по чл. 80 ГПК / л. 169 / ищецът претендира съдебно - деловодни разноски в общ размер на 1 705,09 лв. ( хиляда седемстотин и пет лева и девет стотинки ) от които 50,00 лв. за внесена държавна такса,160,00 лв. за депозит за вещо лице, 150,00 лв.за депозит за вещо лице, 349,09 лв. държавна такса за увеличение на иска и 1 000,00 лв. адвокатски хонорар с ДДС .

Тези разноски като доказани и по основание и размер съдът присъжда изцяло в полза на ищеца, като отчита, че възнаграждението за процесуално представителство съответства на Наредба №1/ 2004 г. и е в минимума поради което и възражението на ответника, залегнало в отговора на искова молба  по чл. 78, ал.5 ГПК се явява неоснователно .

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА ответното дружество З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. М. - Г. и Л. Г. Г.ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.В.И.,ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 9877,27 лв. (девет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – представляваща горница до дължим пълен остатък, след приспадане на полезна стойност на подлежащи на разкомплектоване останки, над изплатена от застрахователя част от обезщетение за понесени имуществени вреди от тоталната щета на собствената му вещ - л.а. марка „*“ с ДК № *, вследствие настъпило на 11.12.2019 г., в гр. Варна, застрахователно събитие по договор № 93001910006068 от 22.01.2019 г. за застраховка „Каско“ на МПС, „Клауза 1 всички рискове“, ведно със законната лихва върху сумата от 9877,27 лв.,считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.07.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405 КЗ, вр. чл. 390 , ал.2 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД .

 

ОСЪЖДА ответното дружество З. „Л.И.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. С. М. - Г. и Л. Г. Г.ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И.В.И.,ЕГН ********** с адрес: *** СУМАТА от общо 1 705,09 лв. ( хиляда седемстотин и пет лева и девет стотинки ) сторените от ищеца пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски,вкл. и за защита от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

 

ПЛАЩАНЕТО на присъдените суми може да бъде извършено чрез посочения от ищеца начин –чрез пощенски запис.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: