РЕШЕНИЕ
№ 12787
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110167159 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
„Т.С.“ ЕАД предявява против ответника В. С. С. установителни искове с
правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 1079,08 лева - главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ***********, за периода м.05.2020-м.04.2022 г., и сумата
153,67 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2021-10.08.2023 г.; сумата 22,56
лева - главница за цена на услуга дялово разпределение за периода м.07.2020-
м.04.2022 г., и сумата 4,93 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2020-
10.08.2023 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от 28.08.2023 г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ведно с Разпореждане
№141011/10.11.2023 г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр. дело №47869/2023 г. по описа
на СРС.
Ответникът, получил препис от искова молба с приложенията на
18.01.2024 г., в законоустановения едномесечен срок не е подал отговор на
искова молба. С молба от 07.03.2024 г. заявява, че признава претендираните
парични вземания, за което с молба от 12.03.2024 г. представя платежен
документ.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД на страна на ищеца не взима
становище.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От ч. гр. дело №47869/2023 г. по описа на СРС се установява, че по
заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на настоящото исково
производство, срещу чиято дължимост в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът и
ответник В. С. е възразил, че не дължи изпълнение. Поради това са предявени и
се разглеждат в настоящото производство за паричните вземания установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Възражение по чл. 414а от ГПК за
доброволно плащане в едномесечения срок не е подадено.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съобразно становищата на
страните по спора са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане на ищеца,
както и че в хода на процеса на 07.03.2024 г. ответникът е заплатил сумата
1402,73 лв.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на Съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти,
които са от значение за спорното право. Предвид правопогасяващият ефект на
плащането, предявените искове подлежат на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Според чл. 76, ал.2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие
лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Разноските по смисъла на тази норма са
извънсъдебни, като в съдебния процес се установи тяхната изискуемост и
ликвидност. „Съдебните разноски (в исковото и в заповедното производство,
образувано по реда на чл. 410 ГПК) са част от спорния предмет на настоящото
съдебно производство, поради което те ще станат изискуеми и ликвидни едва
след влизане в сила на решението по делото. В този смисъл е недопустимо по
отношение на тях да се прилага правилото, уредено в чл. 76, ал. 2 ГПК“ – така
Решение № 4092/04.06.2014 г. по в. гр. д. № 11197/2012 Г. на СГС и др. Ищецът
претендира съдебни разноски за възнаграждение на юрисконсулт за исково
производство. Видно от платежния документ от 07.03.2024 г. са погасени и
съдебни разноски – сумата 50,41 лв. и 25 лв. за юрисконсулстко възнаграждение.
Следва да се съобрази, че заповедта за изпълнение е издадена срещу двама
2
длъжници – ответникът и Я.И., поради което сумите са разпределени, съобразно
заявената от ищеца квота- ½, респ. поравно; както и че по отношение на Я.И.
заповедта е влязла в сила, поради неподадено възражение, и получен от ищеца
изпълнителен лист за дължимите суми, в т.ч. за съдебните разноски пред
заповедния съд. В тази връзка съдът отчита, че отв. С. отговаря за сумата 25,21
лв. – за платена държавна такса и за 25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а
за останалото другият длъжник. Ето защо съдът приема, че ответникът със
сумата общо 75,41 лв. е погасил неговите дължими разноски пред заповедния
съд за сумата общо 50,21 лв. При това, претенцията за пресъждане на
юрисконсултско възнаграждение на ищеца е частично основателна, като съдът
го определя в минималния размер по чл. 25 от НЗПП, във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК
- 100 лв., от която следва да приспадне надплатеното от 25,20 лв., с оглед на
принципа за недопускане на неоснователно обогатявяне в гражданския оборот;
или следва да се пресъди сумата 74,80 лв. По арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ответникът е дал повод за водене на делото- не оспорва изпадането си в забава
спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми задължения на техния падеж е
повод за завеждане на дело; но не само – в срока по чл. 414а от ГПК ответникът
не е платил сумите по заповедта, а е заявил възражение по чл. 414 от ГПК за
тяхната недължимост, което се оказва неоснователно. Ответникът е
предупреден за евентуалните неблагоприятни правните последици, съгласно
указанията на съда, обективирани в заповедта за изпълнение, че при
неоснователно възражение може да понесе разноски в по-висок размер от
посочения в заповедта.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, срещу В. С.
С., с ЕГН:**********, обективно кумулативно установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че В. С. С.,
с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, сумата 1079,08 лева -
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ***********, за
периода м.05.2020-м.04.2022 г., и сумата 153,67 лева - мораторна лихва за
периода 15.09.2021-10.08.2023 г.; сумата 22,56 лева - главница за цена на услуга
дялово разпределение за периода м.07.2020- м.04.2022 г., и сумата 4,93 лева -
мораторна лихва за периода 15.09.2020- 10.08.2023 г.; ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 28.08.2023 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, ведно с Разпореждане №141011/10.11.2023 г. по чл. 247 от ГПК, по ч.гр.
дело №47869/2023 г. по описа на СРС, поради извършено от В. С. С. в хода на
3
процеса плащане.
ОСЪЖДА В. С. С., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 74,80 лева – съдебни
разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от В. С. С., с по банкова сметка
на „Т.С.“ ЕАД № IBAN:***********, BIC:********* – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4