Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 144
27.12.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1077 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №11607/19.07.2019г.,
подадена от адв. Антон Николаев Фотев, процесуален представител
на „Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и
поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, с която се обжалва Решение №593
от 15.03.2019г. постановено по гр.д. №5360/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд осъдил
Свежест
42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и поотделно от
управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, да заплати на М.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Възраждане“ №28, ет.2, чрез адв.Вирджиния Хайк, сума в размер на 1338,32 лева
(хиляда триста тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени при почистването на находящата се в
собствения на ищцата недвижим имот с административен адрес гр. Б., ж.к. ‚М.
р.“, ул. „С. х. – **“, *, бл.*, ет.*, ап.*, PVC дограма от девет броя модули и
изразяващи се в нанасяне на дълбоки драскотини, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
като за разликата до предявения размер от 3558,00 лева – частичен иск от 15 000
лева, е отхвърлил иска.
Осъдено е Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и
поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, да
заплати на М.Н.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Възраждане“ №28, ет.2, чрез адв.Вирджиния Хайк, сумата от 335,64 лева (триста тридесет и пет лева и
шестдесет и четири стотинки) – разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Осъдена е М.Н.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ №28, ет.2, чрез адв.Вирджиния
Хайк, да заплати на „Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано
заедно и поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева
Стоева, сумата от 686,24 лева (шестстотин осемдесет и шест лева и двадесет и
четири стотинки) – разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано. Посочва се, че районният съд не е
разгледал възражението на ответника, за липсата на рекламация относно
действията, извършени от ответното дружество във връзка с първоначалната
рекламация. На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е
кредитирал показанията на свидетеля Д., приемайки го за непредубеден, като в
тази връзка се посочва, че същият е в икономически отношения с ищцовата страна
и не може да се приеме, че е безпристрастен.
Твърди се, че първоинстанционният съд не
се е съобразил и с евентуалното възражение на ответника, че служителите на
ответното дружество са почистили само отделни участъци от дограмата, а не
цялата, поради това се дължи обезщетение не за цялата стойност на обезценяване,
а за част от нея.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски в първата и въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв.
Вирджиния Хайк – БАК, пълномощник на М.Н.Б., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Оспорват се като неоснователни
оплакванията на въззивника, че районният съд не е разгледал възражението му, за
липса на рекламация относно действията, извършени от ответника във връзка с
първоначалната рекламация.
Оспорват се като неоснователни и оплакванията
на въззивника, че районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Д., както
и твърдението, че свидетелят се намира в икономически отношения с ищцовата
страна.
Оспорват се като неоснователни всички
въведени във въззивната жалба твърдения.
Иска се от съда да остави депозираната
въззивна жалба без уважение. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
Срещу първоинстанционното решение е
постъпила насрещна въззивна жалба от адв. Вирджиния Хайк – БАК, пълномощник
на М.Н.Б..
Твърди се в насрещната жалба, че с
Определение от 19.10.2018г. районният съд е квалифицирал предявения иск като
такъв с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, а в постановеното решение е
посочил правна квалификация – чл. 258 и сл. вр. чл. 82 от ЗЗД. Въвежда се
оплакване, че по този начин страната е била лишена от възможността да проведе
пълно и главно доказване на фактите по иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД.
На следващо място се твърди, че
районният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на доведените от
ответника свидетели, като не е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК и не е
взел предвид възможната им заинтересованост.
Твърди се, че от доказателствата по
делото се установява размерът на нанесените вреди, както и това че ответното
дружество е извършило почистване на цялата дограма, монтирана в апартамента на
ищеца.
Претендира се от съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск, или да отмени обжалваното решение и да върне делото на районния
съд при даване указания за определяне правната квалификация на иска и
разпределяне тежест на доказване.
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът „Свежест
42“ ООД, се представлява от адв. Фотев.
В съдебно заседание въззиваемата страна М.Н.Б.,
не се явява и не се представлява.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал иска като
такъв с правно основание чл. 258 и следващите, във вр. с чл. 82 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
образувано по повод искова молба, подадена
от М.Б., срещу „Свежест 42“ ООД, с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3558,00 лева – частичен иск от 15 000 лева,
представляваща разходите, необходими за подмяната на повредената дограма и
принадлежностите ѝ, на подробно описаните в исковата молба елементи,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е
собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Б., ж.к. „М. р.“, ул. С. х. „**“,
като апартаментът бил нов и все още необитаем. За почистването му ищцата
ангажирала ответното дружество, като уговорили дата на почистването - 26.03.2018г. Дограмата в апартамента била все още с
фабричен найлон, а служителите на ответното дружество следвало
да го свалят и да почистят дограмата. Ищцата предупредила служителите, че
дограмата е много скъпа, да внимават при почистването, след това излязла от
апартамента. Върнала се след няколко часа и при оглед на свършената работа
констатирала, че дограмата на всички врати и прозорци в апартамента е с дълбоки
драскотини. Позвънила на управителя на ответното дружество. В отговор на това,
на следващия ден ответното дружество изпратило автобояджия, който да пастира
дограмата, но опитът му бил неуспешен.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва. Твърди
се, че на 26.02.2018г. служители на ответното дружество отишли по заявка в
апартамента на ищцата, за почистване. На 30.03.2018г. ищцата подала рекламация
като твърдяла наличие на драскотини по части от дограмата. На 31.03.2018г.
ответното дружество изпратило свой служител, който да извърши пастиране на
увредената част от дограмата. Посочва се, че ако ищцата не е била доволна от
пастирането е следвало да отправи втора рекламация, каквато в случая липсва.
Твърди се, че единственият начин да се свали дограмата е бил чрез механично
въздействие, като служителите на ответното дружество са предупредили ищцата за
това. На следващо място се твърди, че служителите на ответното дружество не са
почиствали цялата дограма в апартамента, а само части от нея. Оспорва се като
неоснователно твърдението на ищцата, че се налага пълна подмяна на дограмата,
като се твърди, че дори да са налице драскотини, останали и след пастирането,
то те нарушават само естетическия вид на дограмата и не се отразяват по никакъв
начин на експлоатационните ѝ свойства. Претендира се отхвърляне на
предявения иск, а в условията на евентуалност – частичното му уважаване.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните са безспорни следните
обстоятелства, а и се установяват от представените по делото доказателства: ищцата
е собственик на процесния недвижим имот; на 21.03.2018г. между страните е
сключен договор за изработка, по силата на който ищцата е възложила на
ответника да извърши цялостно почистване на собствения ѝ апартамент, а
услугата е била извършена на 26.03.2018 г.; почистването на апартамента е включвало
като услуга и свалянето на фабричния найлон, с който е била облепена находящата
се в апартамента дограма; почистването на дограмата от фабричния найлон, с
който е била облепена, е станало с тел и шпатула, довело до надраскването
ѝ, за което ищцата изпратила рекламационно писмо до ответника, след
получаването на рекламационното писмо, за сметка на ответното дружество е било
извършено пастиране на дограмата.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите: Н. Д. Д., В. А. К., Й. И. М..
От показанията на свидетеля Д. се
установява, че цялата дограма в апаартамента е била надрана – „вратопрозорци,
каси всичко“. Свидетелят заявява още, че съществува препарат, с който би могъл
да се свали фабричният найлон, без да се поврежда дограмата. Свидетелят описва
подробно начина на сваляне чрез горепосоченият препарат, както и други методи,
чрез използването на които не би се стигнало до надраскване на дограмата.
От показанията на свидетелката К. – един
от служителите, извършили почистването, се установява, че служителите на
ответника са почистили част от дограмата в апартамента на ищцата. Твърди, че
преди да започнат почистването са я предупредили, че единственият начин за
свалянето на найлона е с помощта на тел и шпатула, тъй като дограмата е
монтирана отдавна и лепилото на найлона се е втвърдило, а ако се използва
пароструйка, би могло да се напука стъклото. Според свидетелката, ищцата е била
през цялото време в апартамента, дала е съгласието си за почистване по този
начин, видяла е следите, които остават по дограмата и не е възразила. Свидетелката
заявява още, че няма препарат, с който да се почисти, без да останат дори
минимални драскотини.
От показанията на свидетеля М. се
установява, че служителите на ответното дружество са предупредили ищцата за
възможните наранявания по дограмата, както и че това е единственият начин за
сваляне на найлона, предвид изтеклото време от монтирането ѝ. Свидетелят
заявява, че 2/3 от работата в апартамента била завършена, останали 2-3
прозореца, които не успели да завършат, тъй като ищцата им казала да
преустановят действията си. Според свидетеля след неговото пастиране е ходил друг
човек.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява, че в
апартамента на ищцата има монтирана дограма по външните стени на четири
помещения – спалня, която граничи с тераса на изток, баня, детска стая и
обединени всекидневна с кухня, които граничат с тераса на запад. Има и две
плъзгащи врати към двете тераси, като общо в апартамента има монтирани 22,53
кв.м. дограма. Вещото лице посочва, че по дограмата са констатирани драскотини
с различна дълбочина, които не оказват влияние на експлоатационните качества за
дограмата и тя не е загубила основното си предназначение, а е нарушен
единствено естетическият ѝ вид. Според заключението, сумата, необходима
за подмяна на увредената част от дограмата и принадлежностите е 3511,92 лева.
Изрично вещото лице посочва, че дограмата не е загубила основното си
предназначение и не е необходима подмяна, но стои проблемът с естетическия
ѝ вид. Нанесените щети не нарушават функционалната цялост и действието на
дограмата и няма загуба на полезност, а единствено физическо захабяване. Вещото
лице е изчислило обезценяването на цялата дограма в размер на 1338,32 лв., а
ако се приеме, че служителите на ответника са почистили част от дограмата в
помещенията /по свидетелските показания/, то за тази част обезценяването е в
размер на 753,22 лв. В съдебно заседание, проведено пред първоинстанционния съд
вещото лице е дало подробни уточнения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
В настоящия случай се установи от
доказателствата по делото, че страните са сключили договор за изработка, по
силата, на който, служители на ответното дружество са извършили услуга по
почистване на апартамента на ищцата, включително и на дограмата, а в резултат
на приложения от тях метод по сваляне на фабричния найлон, с който дограмата е
била облепена – с помощта на тел и шпатула, дограмата и принадлежностите ѝ
били увредени.
Причинените увреждания на дограмата, не
се оспорват от ответника, който твърди, че ищцата е била своевременно
предупредена за последиците, които ще настъпят вследствие на този метод на
почистване. В тази връзка са ангажирани двама свидетели, от чиито показания се
установява твърдението на ответника за своевременно отправено предупреждение. Свидетелите
настояват, че приложеният от тях метод е бил единственият възможен за сваляне
на найлона и почистването на дограмата, като и двамата са категорични, че няма
препарат или пък друг метод, чрез който не биха се нанесли щети върху дограмата.
От показанията на свидетеля Д. обаче, се установи, че съществува препарат, с
помощта, на който дограмата е можело да бъде почистена без да бъде увредена.
Поради гореизложеното, настоящият състав
намира, че ответникът не е упражнил надлежно правото си на уведомяване на ищеца
за възможните неблагоприятни последици, поради което следва да отговаря пред
другата страна за причинените ѝ вреди, т.е. неоснователно е позоваването
му на чл. 260, ал.1 от ЗЗД.
Страните спорят и относно обема на
извършената работа, т.е. дали служителите на ответника са извършили почистване
на цялата дограма или на части от нея, като в зависимост от това стойността на
обезценяването би била различна. От показанията на свидетеля Д., се установи,
че цялата дограма в апартамента е била увредена – „вратопрозорци, каси,
всичко“. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за заинтересованост
на свидетеля Д., поради икономически отношения с ищцовата страна. По делото се
установи, че свидетелят е бил повикан от управителя на ответното дружество и от
нея е получил възнаграждение за извършената работа, а не от ищцата, поради
което следва да се приеме, че свидетелят Д. е незаинтересован и показанията му
следва да бъдат кредитирани, тъй като не се намира в никаква връзка с ищцовата
страна. Следва да се отбележи, че според показанията на свидетеля М. – един от
служителите, извършили почистването, 2/3 от работата в апартамента е била
свършена, останали само 2-3 прозореца. Останалите 2-3 прозореца са незначителна
част от цялата дограма в апартамента, поради което, съдът намира, че
служителите на ответното дружество са извършили почистване на цялата дограма в
апартамента на ищеца.
От заключението на вещото лице се
установи, че не е необходима смяна на дограмата, тъй като не са нарушени
функционалните ѝ
качества, а единствено естетическият ѝ вид, като обезценяването на цялата
дограма е в размер на 1338,32 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че са
неоснователни възраженията в насрещната въззивна жалба, за присъждане на
пълната стойност на дограмата, тъй като по този начин би се стигнало до
неоснователно обогатяване за ищцата. Още повече, че вещото лице е категорично,
че дограмата може да се използва по предназначение и не е налице „загуба за
полезност“.
Поради гореизложеното, предявеният иск е
основателен за сумата от 1338,32 лв. и като такъв следва да се уважи до този
размер, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба -
16.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до
предявения размер от 3558,00 лева – частичен иск от 15 000 лева, искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото, предвид
неоснователността, както на въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба,
разноски не следва да се присъждат, а следва да останат в тежест на страните, така
както са направени.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 593 от 15.03.2019г., постановено по гр. дело №5360/2019г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: