РЕШЕНИЕ
№ 23
21.01.2020 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и
пети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 707 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод исковата молба на Е.В.П., родена на *** г., и Е.А.П., роден
на *** г., двамата граждани на Руска Федерация, против Етажната собственост на
блок С, КК „О.Б.Р.”, гр. Обзор, представлявана от Ф.Л.. Твърди се, че на 03.06.2019 г., в
конферентната зала, находяща се на приземен етаж в курортно- жилищна сграда С,
КК „О.Б.Р.”- гр. Обзор, се провело общо събрание на
етажната собственост, в която ищците били собственици на апартамент 117 в блок
С. Заявява се, че проведеното събрание било незаконосъобразно, тъй като не бил
спазен предвиденият в закона ред за провеждането му. Съгласно поканата
събранието било свикано със следния дневен ред:
1. Избор на председател и протоколчик на
събранието;
2. Представяне и приемане на отчет за извършените
разходи на етажната собственост за 2017 г;
3. Представяне и приемане на отчет за извършените
разходи на етажната собственост за 2018 г;
4. Определяне на размера на месечните вноски за
Управление и поддръжка и Фонд „Ремонт и обновяване" за 2019 г. Разискване
и приемане на бюджет на етажната собственост за 2019 г.;
5. Определяне на размера на месечните вноски за
Управление и поддръжка и Фонд „Ремонт и обновяване" за 2020 г. Разискване
и приемане на бюджет на етажната собственост за 2020 г.;
6. Избор на нов управителен съвет и излъчване на
председател;
7. Дискусия относно необходимостта от технически
паспорт на сградата;
8. Други /разглеждане на въпроси, постъпили от
собственици/.
Поради липса на кворум, събранието било
отложено с един час и било проведено от 16.00 часа с кворум на
присъстващите от 40,77 % от всички етажни собственици, като всички решения били
взети със 100 % от присъстващите.
Заявява се, че протоколът от проведеното събрание не бил
съставен по надлежния ред, поради което и ищците били оспорили съдържанието му.
Наред с това ОС на ЕС било проведено при
липса на предвидения в закона кворум съгласно чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС, тъй като
в 16,00 ч. били присъствали собственици, които представлявали по-
малко от 33 % идеални части от общите части на етажната собственост. В присъственият
лист към протокола на общото събрание, в частта за отразените в табличен вид
проценти идеални части от общите части на всеки от недвижимите имоти в етажната
собственост, не били взети предвид съответните идеални части на присъствалите
или упълномощили собственици и/ или на съсобствениците; в частта за отразените
представители по пълномощия се твърди, че няма редовни упълномощителни сделки,
упълномощителните сделки не били сключени в надлежна форма при спазване на
изискванията на чл. 14 ЗУЕС; в противоречие с императивната разпоредба на чл.
14, ал. 4 от ЗУЕС един пълномощник представлявал повече от трима собственици;
твърди се, че лицата, които са подписали присъствения лист, не били
пълномощници на собствениците, както и че лицата подписали присъствения лист не
били именно собствениците на апартаментите, посочени в присъствения лист, като
в тази връзка се оспорват подписите на присъствения лист; в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, участието на
пълномощниците в ОС на ЕС не било отразено изрично в протокола на ОС, а копия
от пълномощните не са приложени към самия протокол.
По отношение на решенията на ОС
на ЕС по т. 2 и т. 3 от поканата и дневния ред на ОС на ЕС, се заявява, че при изготвянето на отчетите за 2017 г. и 2018
г. било нарушено изискването за достатъчна информираност на етажните собственици.
Отчетите били гласувани без собствениците от етажната собственост да бъдат
информирани с представени надлежни отчетни документи и доказване на извършените
разходи.
При
определяне размера на месечните вноски за управление и поддръжка и Фонд „Ремонт
и обновяване” за 2019 г., била нарушена нормата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, както и
ал.2 на същия член, тъй като разходите не се определяли поравно, а и не се изключвали част от собствениците- децата, ненавършили 6- годишна
възраст.
На
следващо място в бюджет
2019 г. и 2020 г. присъствали разходи, извън тези по смисъла на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, като охрана на комплекса, което било в противоречие с чл. 11, т.5, във вр. с пар.І,
т. 11 ЗУЕС. Наред с това, с този бюджет не ставало ясно какви
били паричните задължения на етажните собственици във връзка с постъпленията от
вноските на етажните собственици по чл.51 от ЗУЕС, както и липсвала конкретизация на заложените в бюджета приходи и разходи. Стойностите по бюджет за 2019 г. и
2020 г. били калкулирани въз основа на квадратни метри от общите части, а не по
равно, при това не на етажната собственост на блок С, а на всички етажни
собствености в КК"О.Б.Р.”, въпреки че събранието не било съвместно по смисъла на
чл. 18 от ЗУЕС.
Предвид на така изложеното се моли да бъдат отменени като
незаконосъобразни решенията приети по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 от
проведеното общо събрание.
В срокът по чл.131 от ГПК
постъпи писмен отговор, с който се оспорва предявената претенция. Заявява се, че събранието било
проведено съобразно всички императивни изисквания на ЗУЕС. Не е имало лица, представляващи
повече от трима етажни собственици, което е видно и от присъствения лист.
Нотариална заверка на пълномощните не се изисквала съгласно чл.14,ал.З ЗУЕС,
когато упълномощеното лице е адвокат или собственик в същата сграда, а всички
останали пълномощни били нотариално заверени, като в протокола било отразено
коректно в какво качество присъстват лицата- собственици или пълномощници.
Заявява се, че приемането на годишен отчет било в правомощията на ОС на ЕС, като в случая
то било гласувано с необходимия кворум. Отчетът за разходите на
ЕС създавал ясно разграничение за различните разходи в табличен вид и били
онагледени разходите за управление и поддръжка, неотложен ремонт, необходим ремонт
и др. Бюджетът ясно показвал разпределението на разходите и наличието на
подробно разграничение по пера, вкл. разходи за осигуровки и други подобни на
наетите по поддръжката на комплекса лица. Счита се, че всички разходи в бюджета
на ЕС били законосъобразно определени, включително разходите за охрана.
Заложените суми за фонд „Ремонт и обновление” в бюджета за 2019 г. били
разпределени между собствениците съобразно идеалните части.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е с правно
основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
По делото не се спори, че
ищците са етажни собственици в процесната етажна собственост и в този смисъл
имат правото да оспорват законосъобразността на взетите решения. Съдът
констатира, че неправилно в определението, в което е обективиран доклада по
чл.140 ГПК, е посочил, че ответната страна навежда възражение за недопустимост
на иска като предявен извън срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Такова твърдение не е
залегнало в писмения отговор, но независимо от това съдът следва да извърши
преценка относно допустимостта. Съгласно нормата на чл.40, ал.2 от ЗУЕС,
молбата се подава до районният съд по местонахождение на етажната собственост,
в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
Последният въвежда изискване Председателят
на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 да поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се
съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един
собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото
на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото
събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към
него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл.13,
ал.2 се изпраща на посочената
електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или
адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за
уведомено с поставяне на съобщението. В настоящият случай ищците твърдят, че са изпратили
уведомление до управителя на ЕС по чл.13, ал.2 от ЗУЕС, с което са посочили
електронен адрес, на който да им бъде изпратена поканата за свикване на
събранието. Видно от приложената в тази връзка електронна кореспонденция между
страните, такова уведомление е било изпратено на 14.05.2019 г. в 11,24 ч.
/л.134 от делото/. Очевидно електронното писмо е било получено, тъй като на
17.05.2019 г. е била изпратена до ищците на посочения от тях електронен адрес,
покана за свикване на общо събрание- процесното. На същият електронен адрес, на
10.07.2019 г., е бил изпратен и протокола от проведеното събрание. Фактът на
изпращанията не се оспорва от ответника. От страна на последният не се
представя протокол, в който да е обективирано поставяне на съобщение за
изготвен протокол, поради което се налага извода, че за ищците сроковете за
обжалване решенията на общото събрание, респективно за оспорване съдържанието
на протокола, започват да текат, считано от 10.07.2019 г., от която дата следва
да се приеме, че протоколът е станал известен на ищците. Молбата, предмет на
настоящото производство, е входирана в съда на 15.07.2019 г., поради което и
същата се явява допустима. Съдът не споделя твърдението на ответната страна, че
уведомлението по чл.13, ал.2 от ЗУЕС касае единствено поканата за свикване на
общото събрание. Действително цитираната норма говори за посочване на
електронен адрес, на който да се изпраща поканата за общото събрание, но
разпоредбата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС препраща към чл.13, ал.2, което налага
извода, че законодателят е имал предвид, че и протоколът следва да бъде
изпращан на посочения по реда на чл.13, ал.2 от ЗУЕС електронен адрес.
С оглед вида на
настоящата претенция /конститутивен иск/, съдът дължи произнасяне само досежно
наведените в исковата молба твърдени нарушения.
На първо място, по отношение
оспорване съдържанието на изложените в протокола от общото събрание
обстоятелства, съдът намира, че от страна на ищците не са наведени конкретни
твърдения и въпреки възраженията на ответната страна в тази насока, направени в
съдебно заседание, оспорването на съдържанието на протокола остана бланкетно.
Видно от исковата молба, соченото оспорване е залегнало в т.І, в която се
развиват съображения относно начина на изпращане на протокола на електронната
поща на ищците. Следващите точки касаят законосъобразността на взетите решения,
по които съдът ще вземе отношение по съществото на спора, включително относно
приложените към протокола пълномощни, както и кворума, при който се е провело
събранието. Въпросът за кворума при провеждането на събранието и при вземане на
решенията не рефлектира върху направено или не оспорване съдържанието на
протокола, поради което при наведен довод за незаконосъобразност на взетите
решение на основание липса на кворум, този въпрос следва да бъде предмет на
изследване по иск по чл.40 от ЗУЕС при решаване на съществото на спора. В този
смисъл настоящата инстанция счита, че в случая не е направено валидно оспорване
съдържанието на протокола, като същото макар и сторено в срок, не следва да
бъде разглеждане предвид липсата на конкретика. Това налага извода за
стабилизираност на съдържанието на протокола.
На следващо място се навеждат доводи за провеждане на
събранието при липса на предвидения в закона
кворум съгласно чл. 14 и чл. 15 от ЗУЕС, тъй като в 16,00 ч. били присъствали собственици, които представлявали по- малко от
33 % идеални части от общите части на етажната собственост. Съдът споделя
наведеното възражение. Видно от протокола, в същият е посочено, че общото събрание било
открито в 15,00 ч., когато присъстващите представлявали 40,77% идеални части от
общите части. Това наложило отлагане на събранието с един час, когато отново бил
констатиран кворум от 40,77% и събранието било проведено. Видно от приложеният
по делото присъствен лист на сграда С, в петата му графа е посочено, че са
заложени идеални части към всеки един апартамент, посочен с неговия собственик.
При елементарно математическо събиране на сочените срещу всеки апартамент
идеални части, се установява, че общият им сбор не се равнява на 100%, както и
общия сбор на идеалните части на апартаментите, срещу които е положен подпис в
присъствения лист, не се равнява на 40,77%. В този смисъл не става ясно по
какъв начин е изчислен кворума, който е посочен в протокола- 40,77%, което
прави възражението за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗУЕС
основателно.
По отношение наведените от ищците възражения относно
представените от ответната страна пълномощни за лицата, които са били
представлявани на събранието, нарушения не се констатираха. Видно от
приложеният присъствен лист участието на пълномощник е отразено, като в графата
„Пълномощник” е посочено име на лице, което се различава от посоченото име на
собственик на съответния апартамент, описани в графа „Имена на собствениците”. Не
се констатира и един пълномощник да представлява повече лица в разрез с нормата
на чл.14, ал.4 от ЗУЕС, като следва да се отчете, че разпоредбата говори за
собственици, а не за апартаменти /един собственик може да притежава повече от
един обект в ЕС/. Видно от приложените пълномощни в оригинал не се установява
липса на форма на упълномощителната сделка като за всеки собственик, който е
представляван от несобственик, пълномощното носи нотариална заверка. Следва да
се посочи, че в тази връзка от страна на ищците се наведе единствено принципно
твърдение, като не се посочи конкретно за кое пълномощно се отнася оспорването.
По отношение на положените в пълномощните подписи, в съдебно заседание от
21.10.2019 г. представителят на ищците заяви, че не оспорва, че парафите са
поставени от лицата, посочени като техни издатели.
По отношение конкретните
твърдения за решението на ОС на ЕС по т. 2:
Видно от протокола, с
решението по т.2 се одобрява „отчета за 2017 г.”. Посочено, че „поради пропуски
в процедурата, отчетът за 2017 г. е оспорен със заведено съдебно дело, по което
още няма окончателно решение.”, и поради тази причина същия следвало да се
прегласува. Изрично е посочено, че „няма да разглеждаме отделни пера”, след
което е взето решение за одобряването му. В този му вид решението е
незаконосъобразно. По никакъв начин не става ясно какво е заложено в този отчет,
още повече, че изрично е визирано, че един от собствениците не бил успял да се
запознае с всички документи в тази връзка. Всеки собственик следва да има
информация относно всички параметри и части на отчета за постъпилите и
изразходените средства през съответната година, като същия не следва да бъде
посочен в декларативен вид, а да е достатъчно изчерпателен за да даде
информираност на собственика за направените разходи, за начина, по който се е сформирала
приходната част. В случая не само,
че не са били представени на етажните собственици първични счетоводни документи
относно сторените разходи, но не е бил представен и самия отчет в писмен вид.
Що се касае до решението по т.3- одобряване на отчет
за 2018 г., такъв е бил представен в табличен вид. Липсват обаче съответните
счетоводни документи, установяващи извършените разходи, като по този начин
отново собствениците са били поставени в невъзможност да извършат пълна
преценка по какъв начин да гласуват.
По решението по т.4 и т.5- приемане на бюджет за 2019
г. и 2020 г.:
На първо място по делото не се представиха съответните
бюджети за сочените години в писмен вид. Обсъждане на бюджет по пера с приходи
и предвидени разходи не е отразено да е сторено и на самото общо събрание. Взетите
решения са свързани единствено с определяне на съответната такса, която всеки
собственик следва да заплаща. Прието е таксата за управление и поддържане на
общите части да бъде в размер на 61 лв., респективно 62 лв., на човек. В този
смисъл съдът намира, че изискването на нормата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС е
спазено, като препратката на ищците към протокола от общото събрание на ЕС от
05.06.2018 г. е некоректна. По делото са налице твърдения, че решенията по
протокола от 2018 г. са отменени с влязъл в сила съдебен акт, поради което и
същите не могат да бъдат преразглеждани отново в настоящото производство, нито пък
са налице основания да се приеме, че са станали основа, на която следва е била
изчислена таксата за 2019 г. и 2020 г., независимо, че като размер същата
съвпада. Посочени обаче по този начин- „на човек”, в решението не дава яснота
по отношение на въпроса дали са изключени от заплащане лицата, за които закона
изрично предвижда това по аргумент на чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Ето защо така взето
решението противоречи на цитираната норма.
По
отношение решенията по т.6 и т.7, предвид приетото за допуснато нарушение
относно кворума за провеждане на общото събрание, същите се явяват
незаконосъобразни.
С
оглед на така изложеното по- горе, макар и част от твърденията на ищците съдът
да намери за неоснователни, атакуваните решения следва да бъдат отменени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
следва да бъде уважено искането на ищците да им бъдат присъдени сторените по
делото разноски. От страна на представителят на ответната ЕС бе направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което се
споделя от съда. Настоящото производство не се характеризира с фактическа и
правна сложност, още повече, че защитата и на двамата ищци е еднаква с оглед
еднаквостта на твърденията им. В този смисъл и съобразно правилата на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатения
хонорар от ищците следва да бъде намален до на по 300 лв. за всеки един. Ето
защо на ищците следва да бъдат присъдени сумата от общо 600 лв.- адвокатски
възнаграждения и сумата от 80 лв.- държавна такса.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решения по т.2, т.3, т.4, т.5,
т.6 и т.7, взети на проведеното Общо събрание на Етажната собственост на блок С, КК „О.Б.Р.”, гр.
Обзор, представлявана от Ф.Л., обективирани в нарочен протокол от 03.06.2019 г.
ОСЪЖДА Етажната
собственост на блок С, КК „О.Б.Р.”, гр. Обзор, представлявана от Ф.Л., да
заплати по равно на Е.В.П., родена на *** г., и Е.А.П., роден на *** г.,
двамата граждани на Руска Федерация, сумата от общо 680 лв., представляващи
съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бурга в двуседмичен срок от уведомяването на страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: