Решение по дело №1274/2022 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава Десета, раздел Първи АПК вр. чл. 118 ал. 1 и 3 КСО вр. чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО.

Образувано е по жалба на В.А.В. срещу решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В., на основание чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО, жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. срещу отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ – Варна за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на жалбоподателя.

По съображения, свързани с допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на решението с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствието му с целта на закона, жалбоподателят иска отново да се провери и след като се установи, че притежава качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. и от 04.01.2012 г. до 01.03.2012 г., да се отмени решението на директора на ТП на НОИ – Варна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за изпълнение.

В жалбата се твърди, че данните за местните и чуждестранните физически лица се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция на НАП въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. В тази връзка жалбоподателят се позовава на подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г., в която са налични данни за месеците януари, февруари и март с декларирана трудова дейност свободна професия. Същевременно не оспорва, че декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ не е подадена според изискванията на законодателя, но счита, че с подаването на първата данъчна декларация е изпълнено първото условие за регистрация, с което е осъществено и нормативното изискване за регистрацията на лице, упражняващо свободна професия. Сочи, че декларацията по чл. 1 ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ не е свързана с данъчно облагане и не инициира задължение за внасяне на осигурителни вноски като противоречи на чл. 80 ал. 2 ДОПК. Твърди, че при преценката си както контролният орган, така и директорът на ТП на НОИ – Варна са елиминирали упражняваната от жалбоподателя дейност като свободна професия поради факта, че е бил регистриран и като земеделски производител, но обръща внимание, че данните за земеделски производител обхващат периода от м. април до м. декември 2011 г. Сочи още, че от справката в НАП се установява невъзможността на електронната система да съхранява едновременно за едно и също лице, за един и същи период данни за две различни, но едновременно упражнявани трудови дейности.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат Р.Д., която в пледоарията по съществото на спора претендира при отмяна на решението да й се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната при условията на чл. 38 ЗАдв правна помощ.

Директорът на ТП на НОИ – Варна, ответник по делото, съгласно чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, се представлява в процеса от гл. юрисконсулт Е. Л., която оспорва жалбата и в пледоарията по съществото на спора моли съда да я отхвърли като неоснователна и да присъди на ТП на НОИ - Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт. В подадено по делото становище с. д. № 15068/10.10.2022 г. сочи, че за да бъде заверен осигурителният стаж на жалбоподателя, трябва да са налице в кумулативност и двете предвидени в закона предпоставки – упражняване на дейност и внасяне на осигурителни вноски, като за процесния период 01.01.2010 г. – 31.03.2011 г. и 04.01.2012 г. – 01.03.2012 г., за който е отказано заверяване на осигурителната книжка, едната от тях – упражняване на дейност, липсва. Поради това поддържа, че за този период жалбоподателят няма качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по чл. 4 ал. 3 т.1 КСО. В същия смисъл са и изявленията на юрисконсулт Л. в открито съдебно заседание на 02.11.2022 г., в което на поставени от съда въпроси отговаря, че ответникът не оспорва факта, че за процесните по делото периоди осигурителните вноски са платени, за което по преписката се съдържа и справка от ТП на НОИ – Варна. Отново сочи, че оспорването от страна на ТП на НОИ – Варна е свързано с обстоятелството, че в периода, за който е постановен отказът, жалбоподателят не е подал декларация за започването на дейност и не е развивал дейност.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран със заявено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 118 ал. 1 КСО оспорване на подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, намира жалбата за процесуално допустима и поради това за подлежаща на разглеждане и произнасяне по нейната основателност. При преценката за спазването на срока за подаване на жалбата по чл. 118 ал. 1 КСО съдът съобрази, че според приложените на л. 6 и 7 от преписката документи решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е получено от адресата В.А.В. на датата 13.05.2022 г., а жалбата срещу него според поставения върху нея печат на ТП на НОИ – Варна е подадена по реда на чл. 118 ал. 1 КСО на датата 26.05.2022 г.

По основателността на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите:

С подадено в ТП на НОИ – Варна заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г./л. 19 от преписка/ жалбоподателят В.А.В. е поискал като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, заверка в осигурителната книжка на осигурителен стаж и осигурителен доход за периода от 2010 г. до 2015 г.

Във връзка с писмо изх. № 4004-03-60#1/07.02.2022 г., с което директорът на ТП на НОИ – Варна е изискал по служебен път събирането на доказателства за установяване основателността на направеното искане за заверка на осигурителната книжка /л. 20 от преписката/, заместник-директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Варна е представил с писмо изх. № ЕП 537-1/14.02.2022 г. /л. 22 от преписката/ следните документи:

1/ справка от ПП СУП за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице за В.А.В.;

2/ всички подадени от В.А.В. декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице с декларирани обстоятелства по чл. 1 ал. 2 - 4 НООСЛБГРЧМЛ;

3/ подадените от В.А.В. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за календарните 2010 г. - 2015 г. включително;

4/ справки от ПП СУП за В.А.В. относно:

·         данни по ЕГН за осигуряването му за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2015 г.;

·         справка по ЕГН за съответствие между декларирани данни с декларации обр. 1 и обр. 5, декларирани задължения по декларация обр. 6 и направени вноски по месец, година и вид на задължението /ДОО/ за периода м. януари 2010 г. – м. декември 2015 г.;

·         справка по ЕГН на самоосигуряващо се лице за съответствие между декларирани данни и направени вноски за периода м. януари 2010 г. – м. декември 2015 г.;

·         справка по ЕГН за декларираните данни чрез справка 1 и 2 за окончателния размер на осигурителния доход и направените вноски /л. 22 - 128 от преписката/.

От така представените документи се установяват следните релевантни за изхода на спора факти и обстоятелства:

С подадена на 01.04.2011 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП, че считано от 01.04.2011 г. упражнява дейност като земеделски производител и считано от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /л. 25 от адм. преписка/.

С подадена на 10.01.2012 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП прекъсване на дейността си като земеделски производител, считано от 04.01.2012 г. Като начална дата на упражняване на тази дейност и тук, както в декларацията от 01.04.2011 г., е посочил датата 01.04.2011 г. /л. 26 от адм. преписка/.

С подадена на 08.03.2012 г. Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице В.А.В. е декларирал пред НАП, че считано от 02.03.2012 г. възобновява дейността си като лице, упражняващо свободна професия и считано от същата дата 02.03.2012 г. ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт /л. 27 от адм. преписка/.

На 28.04.2011 г. В.А.В. е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. /л. 34 – 47 от преписката/, в която цялата таблица № 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ на Приложение № 3 е оставил изцяло непопълнена и в която декларация в Част І – „Данни за данъчно задълженото лице“ не е оградил т. 9, с която да декларира, че е самоосигуряващо се лице.

На 25.04.2012 г. В.А.В. е подал подписана с електронен подпис Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. /л. 53 - 61 от адм. преписка/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ е оградил т. 9, че е самоосигуряващо се лице като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2011 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4664.55 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“, е декларирал получени от ЗАД „В.“ и ЗАД „Алианц България“ доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в общ размер на 8 077.00 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2 019.25 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6 057.75 лв. При попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 4 „Избран осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице“ В. е декларирал по 420 лв. за първите три месеца на 2011 г. и по 240 лв. за останалите девет месеца на 2011 г., а в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ е декларирал месечен осигурителен доход от 504.81 лв. за първите 11 месеца на 2011 г. и 504.84 лв. за м. декември 2011 г., като точно същите суми за всеки от 12-те месеца на 2011 г. е пренесъл и в графа 7 на таблицата. Същата декларация е представена и в производството пред съда на л. 76 – 84 от делото като видно от приложеното на л. 75 от делото писмо изх. № 54466-3/31.01.2023 г. на заместник-директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, декларацията е била подадена по електронен път от В.А.В. и е получила в ТД на НАП - Варна вх. № 0300И0080707/25.04.2012 г. В нея освен декларираните доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения със ЗАД „В.“ и ЗАД „Алианц България“ в общ размер на 8077.00 лв., е декларирана и регистрационна карта на земеделски производител с дата на издаването 24.03.2011 г. /виж таблица 1.1 на Приложение № 3 от декларацията/.

На 12.11.2020 г. В.А.В. е подал Коригираща декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. /л. 65 – л. 71 от адм. преписка/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ отново е декларирал, че е самоосигуряващо се лице като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2012 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4461.47 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 7 „Доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения“, е декларирал получени от ЗАД „Алианц България“ и ЗАД „В.“ доходи от възнаграждения по извънтрудови правоотношения в общ размер на 8 415.50 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2 103.88 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6 311.62 лв. Пак в тази връзка в Приложение № 3 на декларацията в таблица 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ е декларирал получени доходи от ЗАД „Алианц България и от ЗАД „В.“ от дейност като вещо лице в същия общ размер на 8 415.50 лв. При попълването на стр. 12 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 4 „Осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица“ В. е декларирал за м. януари 2012 г. сума в размер на 10.91 лв. /единствено тази сума в таблицата е нанесена ръкописно/, за м. февруари е оставил графата непопълнена, за месец март 2012 г. е декларирал 400.91 лв., а за всички останали месеци на 2012 г. е декларирал по 420 лв.; в графа 5.2 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като собственик или съдружник в търговско и неперсонифицирано дружество“ е декларирал за месеците от март до ноември 2012 г. вкл. сума в размер на 631, 16 лв. и за м. декември 2012 г. е декларирал месечен осигурителен доход в размер на 631, 18 лв., като за месеците януари и февруари 2012 г. е оставил графата непопълнена. Изцяло непопълнена е оставил и следващата графа 5.3 на таблицата относно месечния осигурителен доход през 2012 г. от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност. Същевременно декларираните данни в графа 5.2 на таблицата е пренесъл и в графа 7.

Освен подадените от В. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г, 2011 г. и 2012 г., на л. 74 – 100 от адм. преписка са приложени и подадените от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2013 г. /подадена на 09.07.2014 г./, за 2014 г. /подадена на 29.04.2015 г./ и за 2015 г. /подадена на 23.06.2016 г./.

Според приложената на л. 112 от адм. преписка Справка от ТД на НАП - Варна за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, относно В.А.В., той е започнал дейност като лице, упражняващо свободна професия, считано от 01.04.2011 г. като пак от тази дата е и началото на осигуряването му за инвалидност.

Според приложената на л. 116-120 от адм. преписка Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г. при пенсиониране на В., през периода м. април 2011 г. - м. януари 2012 г. В. е бил осигурен като земеделски производител, а за периода м. март 2012 г. – м. декември 2015 г. като основание за осигуряването е посочено единствено „самоосигуряващ се“.

Съгласно издаденото от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна Удостоверение изх. № РЗС-02-151-1/03.08.2020 г., В.А.В. е регистриран на 24.03.2011 г. в Регистъра на земеделските стопани, на основание Наредба № 3/29.01.1999 г. на МЗ, като на 26.01.2012 г. е отписан от този регистър, след което до датата на издаване на удостоверението 03.08.2020 г. няма извършени последващи регистрации и пререгистрации /л. 109 от адм. преписка/.

Преценяйки така събраните по административната преписка писмени доказателства, главният инспектор по осигуряване в ТП на НОИ – Варна е постановил Отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на В.А.В. по подаденото от него Заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г., като отказът обхваща периодите 01.01.2010 г. – 31.03.2011 г. и 04.01.2012 г. – 01.03.2012 г. /л. 16 – 18 от адм. преписка/.

Според мотивите на отказа за В.А.В. като самоосигуряващо се лице по реда на НООСЛБГРЧМЛ е декларирано упражняване на трудова дейност за периода от 01.04.2011 г. до 03.01.2012 г. включително и от 02.03.2012 г. без прекъсване към 01.01.2016 г.

Отказът е мотивиран с факта, че за периода от 01.01.2010 г. до 31.03.2011 г. и от 04.01.2012 г. до 01.03.2012 г. включително В. не е декларирал упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице по НООСЛБГРЧМЛ, поради което в този период няма качеството на лице, подлежащо на задължително осигуряване по смисъла на чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО.

Съгласно направеното под Отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. писмено удостоверяване, той е получен от адресата В.А.В. на датата 01.04.2022 г.

Недоволен от постановения по заявлението резултат, на 11.04.2022 г. В. е подал на основание чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО жалба до директора на ТП на НОИ – Варна /л. 8 – 11 от адм. преписка/. В нея е посочил, че за 2010 г. в системата са налични данни за осигурители, различни от него като подател на заявлението, поради което за 2010 г. поначало е невъзможно да се намерят данни за самоосигуряване. В тази връзка е уточнил, че периодът 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. не е предмет на заверката и следва да се игнорира. Относно периода 01.01.2011 г. – 31.03.2011 г., за който също е отказана заверка на осигурителната му книжка, е приложил към жалбата си 3 бр. протоколи, удостоверяващи факта на подадените от него и приети декларации обр. 1 за месеците януари, февруари и март 2011 г. като съгласно протоколите декларация образец 1 за месец януари 2011 г. е подадена на 17.03.2012 г., а декларации образец 1 за месеците февруари и март 2011 г. са подадени на 18.03.2012 г. /л. 13 – 15 от адм. преписка/. Относно месеците януари и февруари 2012 г. е посочил, че в системата е констатирано наличието на декларации за упражняване на трудова дейност и осигуряване за пълни месеци. Позовал се е на писмо изх. № 1042-40-34#6/31.08.2021 г. на директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“, в което е дадено указание за периодите, през които В. е упражнявал трудова дейност и е внасял дължимите осигурителни вноски, положеният от него осигурителен стаж да бъде заверен. Относно изискуемите по НООСЛБГРЧМЛ декларации за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудова дейност е изложил съображения, че регистрирането и дерегистрирането на дейност е единствено с уведомителен характер, поради което за разлика от останалите видове декларации, за тези не е предвидено извършване на корекции. Изложил е довод, че при доказана липса на дейност регистрацията за нейното започване не поражда задължения като такива възникват единствено в резултат на реалното извършване на дейността, а вероятността да са внесени осигурителни вноски без действително да има трудова дейност е сведена до нула. Оттук е направил заключение, че основен фактор за осигурителните права са вноските, които обаче са вследствие на осъществена трудова дейност, а след като в случая осигурителните вноски са направени и са усвоени от институцията, то и осигурителният му стаж трябва да бъде зачетен. Изложил е и оплакване, че за заверката на осигурителната книжка му е било поставено условие от издателя на отказа, че трябва да внесе допълнителни средства за 2011 г., въпреки че това вземане на НОИ отдавна е погасено с изтичането на 5-годишния давностен срок по чл. 115 ал. 1 КСО.

С обжалваното по делото Решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Варна се е произнесъл по подадената от В. жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. като по съображения, еднакви с изложените в оспорения пред него Отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г., я е отхвърлил като неоснователна /л. 3 – 5 от адм. преписка/.

При извършеното в съответствие с чл. 118 ал. 1 КСО съдебно обжалване на решение № 2153-03-67/11.05.2022 г., освен приложените към административната преписка писмени доказателства, към доказателствения материал по делото са приобщени още и следните документи, обсъдени в тяхната хронологична последователност:

1/ Адресирано до директора на ТП на НОИ – Варна Заявление вх. № Ц1019-03-379/31.07.2020 г. от В.А.В. /л. 32 от делото/, с което е поискал да му се издаде предписание за извършването на корекция на данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО за периода от 01.04.2011 г. до 03.01.2012 г. за промяна вида на осигуряване от самоосигуряващо се лице на земеделски производител, както и корекция за м. януари и м. март 2012 г. и заличаване на м. февруари 2012 г.

2/ Заповед № ЗР-5-03-00792158/03.08.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Варна, с която на Н.Б.Н. – старши инспектор по осигуряването, е възложено да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на В.А.В. с определен срок за проверката 20 дни от датата на връчване на заповедта /л. 32, гръб от делото/;

3/ Констативен протокол № КП-5-03-00797484/14.08.2020 г. /л. 40 от делото/, с който е приключила проверката и съгласно който след извършена справка в информационната система на НОИ е установено, че В.А.В. упражнява дейност като земеделски производител от 01.04.2011 г. и с начало на осигуряването за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт от същата дата. Установено е прекъсване на дейността от 04.01.2012 г. Констатирано е, че от 02.03.2012 г. упражнява дейност като свободна професия с начало на осигуряването за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт също от 02.03.2012 г. Констатирана е дата на прекъсване на дейността 01.03.2020 г. Посочено е, че при проверката е установено наличието на подадени за В. данни по чл. 5 ал. 4 КСО с код 12 /самоосигуряващо се лице/ за периода 01.01.2011 г. - 29.02.2012 г., като съгласно данните от информационната система на НОИ през месеците януари, февруари и март 2011 г. и от 04.01.2012 г. до 29.02.2012 г. лицето не е упражнявало дейност. Посочено е, че за периода 01.04.2011 г. - 03.01.2012 г. вкл. има упражнявана дейност като земеделски производител, съгласно Удостоверение № РЗС-02-151-1/13.08.2020 г. Констатирано е, че за месец март 2012 г. са подадени некоректни данни по чл. 5 ал. 4 КСО като е посочен пълен месец в осигуряване, а с подадена декларация ОКД-5 е декларирано начало на осигуряване 02.03.2012 г. Посочено е също, че за 2014 г. липсват подадени данни по чл. 5 ал. 4 КСО за месеците юли и декември 2014 г. Въз основа на така направените с протокола констатации проверяващият орган е посочил, че на основание чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО дава задължителни предписания за подаването на данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО.

4/ Задължителни предписания № ЗД-1-03-00797971/14.08.2020 г. /л. 33 от делото/, с които на В.А.В. е предписано:

·         да се заличат данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО като осигурен с код 12 за периода от 01.01.2011 г. до 29.02.2012 г. вкл.;

·         да се подадат основни данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО като осигурен с код 13 за посочените в акта периоди;

·         да се подадат данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО с код „Корекция“ като осигурен с код 12 за м.03.2012 г. в посочения в акта смисъл;

·         да се подадат основни данни по чл. 5 ал. 4 т.1 КСО като осигурен с код 12 за м.07.2014 г. и за м. 12.2014 г. в посочения в акта смисъл. Като мотив за даване на предписанията е посочено некоректен РОЛ. Съгласно ръкописното отбелязване под текста на документа, той е връчен на адресата В.А.В. на 14.08.2020 г., скрепено с подписа му.

5/ Адресиран до управителя на НОИ Сигнал вх. № 1042-40-34#28/07.01.2022 г. от В.А.В. /л. 43 от делото/, от съдържанието на който се установява, че за пореден път В. е повдигнал пред управителя на НОИ въпроса за заличаването на осигурителния му стаж за месеците януари, февруари и март 2011 г., като позовавайки се на писмо изх. № 1042-40-34#6/31.08.2021 г. на директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при НОИ е посочил, че наличието на направени осигурителни вноски е факторът, доказващ трудов стаж, който се обективира със заверката на осигурителната книжка.

6/ Писмо изх. №1042-40-34#29/21.01.2022 г. /л. 41 и 42 от делото/, с което директорът на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при НОИ е препратил на директора на ТП на НОИ – Варна сигнала на В.А.В. с вх. № 1042-40-34#28/07.01.2022 г. с указание за извършването на проверка по изложените факти и обстоятелства и предприемането на необходимите действия за удостоверяване или за отказ от удостоверяване на осигурителния стаж на лицето по реда на КСО. В писмото е посочено, че според множеството подадени до момента сигнали от В.А.В. той извършва трудова дейност едновременно като регистриран земеделски производител и като лице, упражняващо свободна професия, като за последното трябва да се считат лицата по чл. 1 ал. 5 НООСЛБГРЧМЛ. С писмото е дадено указание, че упражняването на която и да било от двете дейности поражда задължение за лицата да се осигуряват за своя сметка. Посочено е, че контролните органи на НОИ заверяват осигурителния стаж и осигурителния доход на самоосигуряващите се лица след подаването на заявление и когато са налице следните условия:

а/ регистрирани са по съответния ред и упражняват трудова дейност;

б/ подали са необходимите декларации по чл. 1 ал. 2 и 3 НООСЛБГРЧМЛ, което означава, че са заявили начална дата и обхват на осигуряване в компетентната ТД на НАП;

в/ внесли са задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 6 ал. 8 КСО;

г/ подадени са данни за осигурителен стаж, осигурителен доход и дните в осигуряване по реда на чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО, редът за което е регламентиран в Наредба № Н-8/19.12.2005 г. на МФ /отм. от 03.01.2020 г./ и в Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

7/ Адресирано до директора на ТП на НОИ – Варна писмо изх. № 1042-40-34#6/31.08.2022 г. от директора на Дирекция „Осигуряване и краткосрочни плащания“ при НОИ /л. 35, гръб от делото/, с което е изискано извършване на повторна проверка на фактите и обстоятелствата във връзка със сигналите на В. като е указано, че за периодите, през които той е упражнявал трудова дейност и е внасял дължимите осигурителни вноски положеният му осигурителен стаж трябва да бъде заверен по съответния ред, а за периодите, за които осигурителният стаж и осигурителният доход не следва да се заверят, е необходимо да се издаде отказ.

Във връзка с издадено на пълномощника на жалбоподателя съдебно удостоверение изх. № 4486/04.11.2022 г. /л. 49 от съдебното досие/ по делото са представени и приобщени към доказателствения материал в с. з. на 31.05.2023 г. следните писмени доказателства:

1/ Писмо изх. № 54466-1/01.12.2022 г. на заместник-директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна до процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Р.Д. /л. 65 от делото/, с което е уведомена, че на 12.11.2020 г. доверителят й В.А.В. е подал за отчетната 2012 г. коригираща декларация по чл. 50 ЗДДФЛ като преди това на 04.04.2013 г. е подал по електронен път за същия отчетен период ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, приета с вх. № 0300И0120051/04.04.2013 г. Като приложение към писмото е представена заверена разпечатка от информационната система на НАП на първоначално подадената от В. ГДД с вх. № 0300И0120051/04.04.2013 г.

2/ ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г. с вх. № 0300И0120051/04.04.2013 г. /л. 66 – 74 от делото/, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ В. е оградил т. 9, че е самоосигуряващо се лице, като в част ІV, т. 2 „Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2012 г.“ е попълнил т. 2 „Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност“, в която е декларирал сума в размер на 4683.22 лв. Същевременно в Приложение № 3 на декларацията, таблица 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ е декларирал получени от ЗАД „Алианц“ и ЗАД „В.“ доходи като вещо лице в общ размер на 8415.50 лв., върху която сума е начислил 25% признати разходи за дейността в размер на 2103.88 лв., в резултат на което е получил за деклариране облагаем доход от 6311.62 лв. При попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, В. е декларирал в графа 4 „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице“ месечен осигурителен доход за всеки от 12-те месеца на 2012 г. в размер на 420 лв.; в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ е декларирал месечен осигурителен доход от 525.97 лв. за първите 11 месеца на 2012 г. и 525.95 лв. за м. декември 2012 г., като точно същите суми за всеки от 12-те месеца на 2012 г. е пренесъл и в графа 7 на таблицата.

Така установените по делото факти въз основа на направената преценка на събрания доказателствен материал обуславят следните правни изводи:

Съгласно чл. 5 ал. 2 КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентирал в приетата на основание чл. 4 ал. 11 КСО Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /приета с ПМС № 30/10.03.2000 г., обн. ДВ бр. 21/17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г./, наричана по-нататък за краткост наредбата.

Съгласно действалата в периода 2010/2011 г. редакция на чл. 1 ал. 1 от наредбата (тази от ДВ бр. 2/ 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.), задължението за осигуряване за лицата по чл. 4 ал. 3 т. 1 - 4 КСО: еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица-членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В същия смисъл е и действалата през 2012 г. редакция на чл. 1 ал. 1 от наредбата (обн. ДВ бр. 16/2012 г., в сила от 1.01.2012 г.).

Съгласно чл. 4 ал. 3 КСО задължителното осигуряване на изброените в нормата категории лица, между които по т. 1 са регистрираните като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, а по т. 4 - регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Съгласно редакциите на чл. 6 ал. 7 КСО, действали в периода 2010/2012 г. (съответно от ДВ бр. 99/2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; от ДВ бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. и от ДВ бр. 100/2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), осигурителните вноски за лицата по чл. 4 ал. 3 т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово. В същия смисъл е и чл. 2 ал. 1 от наредбата в относимите му през периода 2010/2012 г. три редакции (съответно от ДВ бр. 2/2010 г; ДВ бр. 13/2011 г. и ДВ бр. 16/2012 г.), според които едноличните търговци, земеделските производители, тютюнопроизводителите и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигурителните вноски по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец. Същевременно, съгласно чл. 2 ал. 3 също в относимите му три редакции през периода 2010/2012 г. (от ДВ бр. 2/2010 г; ДВ бр. 13/2011 г. и ДВ бр. 16/2012 г.), самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. С изменението от ДВ бр. 16/2012 г., в сила от 01.01.2012 г., вече е предвидено, че регистрираните като земеделски производители или тютюнопроизводители лица, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейност по чл. 4 ал. 3 т. 1 КСО /свободна професия и/или занаятчийска дейност/ следва да се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за дейността по чл. 4 ал. 3 т. 1 КСО. От проследената нормативна уредба следва, че в процесния по делото период 2010/2012 г. за самоосигуряващите се лица, извършващи едновременно дейности на различни основания, не е съществувало задължение да внасят поотделно осигурителни вноски за всяко от тях.

Съгласно действалата в периода 2010/2011 г. редакция на чл. 1 ал. 2 от наредбата (от ДВ бр. 2/2010 г.), започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице до компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство.

С изменената от ДВ бр. 16/2012 г. редакция на чл. 1 ал. 2 от наредбата, в сила от 01.01.2012 г., е предвидено, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството то следва да подаде декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП.

С така създадената по силата на чл. 4 ал. 11 КСО подзаконова нормативна уредба е въведен регистрационен режим във връзка със статута на самоосигуряващите се лица, целта на който е да се гарантира правна сигурност в създаденото между тях и осигурителния орган административното правоотношение, вследствие на което се постига лесна отчетност и проследяемост във времето на основанията и вида на плащанията към осигурителния фонд.

Тъй като обаче с чл. 4 ал. 3 КСО законодателят обвързва задължението за внасяне на осигурителните вноски за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт с факта на съществуването на някоя от изброените в разпоредбата дейности, то водещото в случая е самата дейност, което ще рече, че дори когато е пропуснало да подаде декларацията по чл. 1 ал. 2 от наредбата, лицето, извършващо дейност от вида на изброените в чл. 4 ал. 3 КСО, пак ще има задължението да се осигурява за този осигурителен риск и обратното – ако се е осигурявало за него, въпреки неподадената декларация по чл. 1 ал. 2, правата му като осигурен следва да бъдат зачетени, стига действително в периода на осигуряването да е осъществявало дейността. Този извод недвусмислено се налага от чл. 1 ал. 3 изр. последно от наредбата /редакции от ДВ бр. 2/2010 г., в сила от 01.01.2010 г. и от ДВ бр. 16/2012 г., в сила от 01.01.2012 г./, според който при започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, тоест независимо от неподадената декларация по чл. 1 ал. 2 от наредбата, то пак е носител на задължението да се осигури за този осигурителен риск. Същевременно § 1 т. 3 изр. последно ДР КСО в относимите му редакции в периода 2010/2012 г. (тези от ДВ бр. 19/2010 г.; от ДВ бр. 60/2011 г. и от ДВ бр. 100/2011 г.) изрично урежда по нормативен път, че самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Фактът на внасянето на дължимите осигурителни вноски в процесния по жалбата период не се оспорва от ответника по делото. Спорът е концентриран до това, че жалбоподателят не е подал изискуемата по чл. 1 ал. 2 от наредбата декларация за започване на дейност като упражняващ свободна професия и оттук ответникът застъпва тезата, че следователно жалбоподателят не е развивал такава дейност.

Данните, че едно лице осъществява дейност от порядъка на изброената в чл. 4 ал. 3 КСО, поради което следва да има регистрация в НОИ като самоосигуряващо се, могат да се почерпят директно от базите данни на НАП по чл. 80 ал. 1 ДОПК. Този извод се извежда от нормата на чл. 5 ал. 3 КСО, според която самата регистрация на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80 ал. 1 ДОПК. Същевременно чл. 82 ал. 2 ДОПК регламентира, че данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80 ал. 2, на лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ, се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски. Следователно, от значение за регистрацията на едно лице като самоосигуряващо се поради дейност, попадаща в обхвата на чл. 4 ал. 3 КСО, са и подадените от него декларации относно данъчното облагане или задължителни осигурителни вноски.

Според доказателствата по делото през 2010 г. жалбоподателят няма подадена декларация по чл. 2 ал. 1 от наредбата. Данни за упражняването на свободна професия през този период не могат да се извлекат и от подадената от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г. /л. 34 – 47 от преписката/, в която цялата таблица № 6 „Доходи от упражняване на свободна професия“ на Приложение № 3 е оставена изцяло непопълнена и в която декларация в Част І – „Данни за данъчно задълженото лице“ жалбоподателят поначало не е оградил и т. 9, с която да декларира, че е самоосигуряващо се лице. В самата изготвена от ТД на НАП – Варна за В.А.В. Справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице /л. 24 от адм. преписка/ също не фигурира информация, че през 2010 г. В. е бил самоосигуряващ се като според справката началният период на самоосигуряването му датира от 01.04.2011 г. Следва да се посочи, че дори и в подадената съгласно чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО жалба до директора на ТП на НОИ – Варна /л. 8 – 11 от адм. преписка/ В. лично е посочил, че за 2010 г. в системата са налични данни за осигурители, различни от него като подател на заявлението, поради което за 2010 г. поначало е невъзможно да се намерят данни за самоосигуряване. В тази връзка изрично е уточнил, че периодът 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. не е предмет на заверката и следва да се игнорира.

Преценено съвкупно, това сочи на неоснователност на жалбата срещу частта от решението на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена подадената от В. по реда на чл. 117 ал. 1 т. 4 КСО жалба срещу издадения от контролния орган при ТП на НОИ – Варна отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. за заверка на осигурителната книжка на жалбоподателя за 2010 г. като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия. Що се отнася до изложеното пред директора на ТП на НОИ – Варна твърдение, че 2010 г. поначало не е била предмет на заверката, поради което неправилно е включена в издадения отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г., то се опровергава от съдържанието на подаденото заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г., от което е видно, че 2010 г. също е предмет на поисканата заверка /л. 19 от адм. преписка/.

Според данните по делото през 2011 г. жалбоподателят е подал, на основание чл. 1 ал. 2 от наредбата, единствено декларацията от 01.04.2011 г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, в която е декларирал, че считано от 01.04.2011 г. започва дейност като земеделски производител и считано от същата дата ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /л. 25 от адм. преписка/.

Същевременно обаче в подадената за 2011 г. ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, в която в Част І „Данни за данъчно задълженото лице“ В. вече е оградил т. 9, че е самоосигуряващ се, при попълването на стр. 14 от декларацията - Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2011 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, в графа 5.3 „Месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия и занаятчийска дейност“ В. е декларирал месечен осигурителен доход и за първите три месеца на 2011 г. / по 504.81 лв. за всеки от тях/. Оттук с основание може да се заключи, че в периода м. януари – м. март 2011 г. жалбоподателят е извършвал трудова дейност като свободна професия, за да му даде това основание да декларира в посочения размер месечен осигурителен доход от свободна професия. Същият извод се обосновава и от приложените към жалбата му до директора на ТП на НОИ – Варна 3 бр. протоколи на НАП от м. март 2012 г. за подадени от В. и приети декларации за осигурителни вноски за месеците януари, февруари и март 2011 г. /л. 13 – 15 от адм. преписка/. При това положение като се съобразят чл. 5 ал. 3 КСО и чл. 82 ал. 2 ДОПК се налага извод, че още в периода м. януари – м. март 2011 г., предвид декларираните за него данни в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, е било налице основание за регистрирането на жалбоподателя в НОИ като самоосигуряващо се лице на основание упражняването на трудова дейност като свободна професия. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, според която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Между данните по чл. 5 ал. 4 т. 1 КСО са и тези за осигурителния доход на лицата. Поради това в тази част жалбата е основателна и следва да се уважи като на основание чл. 173 ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне в тази част на заявлението при спазване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

През 2012 г. жалбоподателят има подадени две декларации по чл. 1 ал. 2 от наредбата: 1/ Декларация от 10.01.2012 г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирал прекъсване на дейността си като земеделски производител, считано от 04.01.2012 г. /л. 26 от адм. преписка/ и 2/ Декларация от 08.03.2012 г. за регистрация на самоосигуряващо се лице, с която е декларирал пред НАП, че считано от 02.03.2012 г. възобновява дейността си като лице, упражняващо свободна професия /л. 27 от адм. преписка/.

Според данните по делото първоначалното несъответствие между подадената декларация по чл. 1 ал. 2 от наредбата, в която като начало на възобновяване на дейността като свободна професия жалбоподателят е посочил 02.03.2012 г., и подадената от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г., в Таблица 1 на стр. 14 на която е декларирал в графа 5.3 и за първите два месеца на 2012 г. месечен осигурителен доход от трудова дейност като свободна професия, е отстранено от него с подадената през 2020 г. Коригираща ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. В нея в Таблица 1 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2012 г., върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, срещу месеците януари и февруари 2012 г. вече няма нищо декларирано. Корекцията е извършена въз основа на задължително дадено предписание на контролния орган в ТП на НОИ – Варна, съответно на правомощието му по чл. 108 ал. 1 т. 3 КСО. Жалбоподателят не само че не се е възползвал от правото си по чл. 117 ал. 1 т. 3 КСО да обжалва предписанието, но дори от данните по делото се установява, че то е направено в резултат на инициирано от него самия производство въз основа на подадено заявление от 31.07.2020 г. Недоказани останаха твърденията му, че това извършил в резултат на заблуда, доверявайки се неоправдано на контролния орган от ТП на НОИ.

Съгласно чл. 104 ал. 4 ДОПК коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване, поради което подадената през 2020 г. коригираща декларация за 2012 г. е породила своите правни последици. Това сочи на неоснователност на оспорването и в частта му за 2012 г., поради което то следва да се отхвърли.

Воден от изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 АПК и чл. 173 ал. 2 АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлена подадената от В.А.В. жалба вх. № 4004-03-60#6/11.04.2022 г. срещу постановения по негово заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 отказ изх. № 4004-03-60#5/31.03.2022 г. на контролния орган в ТП на НОИ – Варна за заверка в осигурителната книжка на осигурителния му стаж и доход за периода м. януари – м. март 2011 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2153-03-67/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна в останалата му част.

ВРЪЩА на контролния орган в ТП на НОИ – Варна административната преписка по подаденото от В.А.В. заявление вх. № 4004-03-60/03.02.2022 г. ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ САМО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ на решението при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Председател: