Решение по дело №67/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 538

Град Пловдив 21.03.2023 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ                                                     

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Борис Михов, като разгледа докладвано от съдия Вълчев к.а.н.д. № 67/2023 година по опис на съда, взе предвид следното :

Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. с чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт П. против  Решение № 2211 от 25.11.2022г., постановено по АНД № 20225330204031/2022год. по описа на Районен съд -Пловдив, 8 н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 635002-F637492 от 12.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив,  с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Излага подробни съображения. Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване на НП. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, в нарочен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Контролиращата страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура -Пловдив застъпва становището, че жалбата е неоснователна и необоснована и да се остави решението на Районния съд като правилно и законосъобразно.

Касационния състав, като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е възприел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F637492 от 08.12.2021г., съставен от свидетеля Л.Г., заемаща длъжността „инспектор по приходите“ В ТД на НАП-Пловдив, с който е вменено във връзка с извършена служебна проверка на дейността на „РОЗА БАУ“ ЕООД административно нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.3 ЗДДС. Обстоятелствата по това нарушение са се изразили в това, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка- декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП – гр. Пловдив за данъчен период 01.08.2021г. - 31.08.2021г. в законовоустановения срок до 14.09.2021г., включително. Актът е съставен в  отсъствие на нарушителя и в присъствие на свидетел, като е констатирано, че и към този момент не е подадена справка - декларация. Връчването му е станало на 13.04.2022г. на упълномощено лице. Не е подадено възражение от дружеството против съставения акт. Последвало е издаването на Наказателно постановление от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив,  с което на „РОЗА БАУ“ ЕООД на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

За да отмени атакуваното пред него НП районният съд е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с прилагане на разпоредбата на чл.18 ЗАНН. По отношение на вмененото нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС той е приел, че се касае за съставно нарушение, касаещо две форми на едно изпълнително деяние- справка- декларация и отчетни регистри, при което няма кумулативни деяния, наказуеми поотделно, а е налице състав на едно и също изпълнително деяние, изразено чрез две форми на едно и също противоправно бездействие. По тези съображение е приел, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, който не предвижда възможност за едно и също нарушение да се налагат две отделни административни наказания. В съдебното решение е посочено, че при извършена проверка е установил, че е образувано друго административно наказателно производство, касаещо само неподаване на точетни регистри, по което е бил съставен АУАН №№ F637493 от 08.12.2022г. по описа на РС – Пловдив, по което също има издадено НП и с което същият субект е наказан за неподаването им за същия данъчен период м.08.2021г.. В тази връзка е направен извод, че административно – наказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в две отделни производства. Налице е нарушение на материалния закон и по-конкретно императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която за едно нарушение се налага едно наказание.

Решението на първоинстанционният съд е правилно, но не и по мотивите, изложени в него.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, посочена като основание за издаване на процесното НП, лице, което, като е длъжно, не подаде СД по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, заедно със СД по ал. 1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Според разпоредбата на  чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А според разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на ДОПК, освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.

 Според настоящия състав на съда, формулирана по посочения начин, разпоредбата на чл.179, ал. 1 от ЗДДС очертава множество състави на административни нарушения, като за всяко съставомерно деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от посочените задължения на задължено лице, както и изпълнението на което и да е от тези задължения след изтичане на установения от закона срок (какъвто е настоящият случай, като справка - декларация за месец 08.2021г. не е била подадена и към момента на съставяне на АУАН), е предвидена санкция. Следователно, всяко самостоятелно нарушение е наказуемо със самостоятелно наказание.

На следващо място, обстоятелствата, че ответното търговско дружество е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да подаде отчетните регистри и СД за периода месец 08. 2021 г. най-късно до 14.09.2022 г., което обаче не е направено, спор между страните не същества. Съответно, налице е от обективна страна изпълнително деяние на административното нарушение, за чието извършване е наказано ответното дружество, а административнонаказателното производство, приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същевременно обаче, са налице основания, които квалифицират деянието като маловажен случай. Съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случаят процесните обстоятелства, че СД и отчетните регистри за периода месец 08.2021 г. не са подадени в следващия данъчен период и към момента на съставянето на процесния АУАН на 08.12.2021г., сами по себе си не касаят съществено нарушение на данъчното законодателства, което  да е с по- висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Установено е, че нарушението е извършено за първи път и от същото не са настъпили реални вреди, позволяват формирането на извод за наличието на "маловажен случай" на административно нарушение. Още повече, не са проведени активни действия от съответните органи, за да се установят причините, поради които не е подадена съответната СД, след като от приложените справки се установява, че такива са подавани редовно до м.04.2021г. включително. Съставянето на АУАН не е просто една формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, а той следва да е резултат, приключване на една активна проверовъчна процесуална дейност по установяване на факта на извършване на нарушението, неговия автор и вината му, респ. обективно отговорното му поведение, което следва да намери отражение в съставения акт. Последното като необходимост не е съобразено от административнонаказващия орган, който е приел АУАН като формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, поради което издаването на процесното НП е направено при неправилно прилагане на закона. От своя страна, като отменя неправилното НП, макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

 С оглед очерталия се изход на делото и своевременно направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на касационния ответник. Приложени са доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.С.-И.за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 600.00 лева съобразно Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022година. Срещу тези разноски със становище от 17.02.2023г  касаторът е направил възражение за прекомерност, което е основателно и следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения, при наложена санкция до 1000 лева се дължи възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева. В този размер следва да бъде уважено и искането за присъждане на разноски.

 Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2211 от 25.11.2022г., постановено по АНД № 20225330204031/2022год. по описа на Районен съд -Пловдив, 8 н.с..

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-София да заплати на „РОЗА БАУ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище в гр.Перущица обл.Пловдив сумата от 400.00/четиристотин/ лева разноски по делото за един адвокат.

 Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ................

ЧЛЕНОВЕ:      1. .................

                          2. .................