Решение по дело №622/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от “С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. “Сан Стефано” № 28, представлявано от управителя М. С. С., чрез адв. П. Ч.. Жалбата е насочена срещу решение № 329 от 18.06.2024 г. постановено по АНД № 2206/2023 год. по описа на Районен съд-Русе, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ към МРРБ. Със санкционния акт на дружеството, собственик на ППС – МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер], е наложено наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата - административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че към датата на нарушението законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП и след като не е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Излагат се доводи и за неспазване от страна на АПИ на изискване на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г., Същите изисквания са имплицирани в закона с измененията на разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., с които законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден. Отделно в жалбата се релевират доводи и за неизпълнение на задълженията, които има АНО по чл.179, ал.3г от ЗДвП. Според тази норма „Ако пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, което не функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата“. Още повече, самите БГ ТОЛ по повод събиране на допълнителни доказателства във въззивното производство са записали в тяхно становище, че за процесните ден, дата и час е имало технически проблем в системата.

Тези аргументи се поддържат и в съдебна зала от адвоката -пълномощник на касатора.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени и издадения електронен фиш. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство - АПИ чрез процесуален представител, в писмен отговор по жалбата и в съдебна зала излага становище за нейната неоснователност и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер по реда на чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата поради неправилност на въззивното решение.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решение № 329 от 18.06.2024 г. постановено по АНД № 2206/2023 год. Районен съд - Русе e потвърдил атакуваният пред него Електронен фиш № **********, издаден за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура гр. София. Със санкционния акт на “С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. “Сан Стефано” № 28, представлявано от управителя М. С. С., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Наказаното дружество, като собственик на товарен автомобил ППС – МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер] не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС. В случая за процесното ППС на посочените в ЕФ място, дата и час не е имало заплатена маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушава изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като 01.09.2021г., в 10.17 часа от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за ППС – МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер] не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС-то - “С.” ООД.

Сред преписката по а.н.д. № 2206/2023 г. по описа на РРС се намира и становище на ТОЛ БГ, от съдържанието на което (л.74 от а.н.д. № 2206/2023 г.) е видно, че за датата и часа на нарушението за преминаването през този участък е имало технически проблем.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав е счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован и правилно издаден за констатираното и безспорно установено и доказано нарушение, извършено от страна на дружеството-превозвач.

С такива мотиви е отхвърлил жалбата и потвърдил оспорения пред него санкционен акт - Електронен фиш № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно. Като такова то подлежи на отмяна. Незаконосъобразен се явява и санкционния акт - ЕФ № **********.

Правни съображения :

Издателят на ЕФ в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 01.09.2021г., в 10.17 часа. Записано е още, че с устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 е установено, че не е не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП за ППС – МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер]. Няма данни и информация как точно е установено това нарушение, при положение, че в две поредни становища ТОЛ БГ казват, че „…в периода на нарушението няма подадени данни поради технически проблем в системата на ТОЛ БГ “.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение през 2024г. на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението и към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към процесната дата - 01.09.2021г., за да се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно постановление, след издаването на АУАН.

Касационната инстанция, с оглед на служебно известната информация която има и след допълнително събрани доказателства, свързани с момента на издаване на Електронен фиш № ********** приема и следното:

Според записаното в ЕФ, нарушението, за което е наказано “С.” ООД, собственик на товарен автомобил ППС – МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер], е извършено на 01.09.2021г., в 10.17 часа, като нарушението е установено от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914. Как са били подадени данни, след изявлението на ТОЛ БГ, че за това ППС не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП не става ясно.

Електронен фиш № ********** е съставен за нарушение, извършено на 01.09.2021г., а е връчен на дружеството-нарушител на 01.11.2023г. Изводът на съда, подкрепен от историята на множество идентични такива случаи, разгледани в последната година като казуси е, че целта на този подход на АПИ, имаща качеството на АНО, като издател на ЕФ или на нейният председател на УС /като АНО, издател на НП/ е избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, с оглед възможността на адресата на санкционния акт за позоваване и за искане за приложението й. Според чл.34, ал.1, „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Предвид изложените по-горе данни, е безспорно, че при издаване на НП за нарушението, установено на 01.09.2021г., в 10.17 часа година по-късно, след съставен АУАН, АНО ще е в нарушение на цитираната норма. А това ще е основание за отмяна на НП.

Нееднократно настоящият съдебен състав прави справки и установи, че за идентични нарушения, констатирани от АПИ, извършени от различни други превозвачи и собственици на ППС, нарушителите са наказани за деянието чрез издаване на електронни фишове, много по-късно от самото установяване на деянието.

По всички тези дела, ЕФ са издадени за нарушения, извършени основно през 2021г, една част за нарушения през 2022г., а има такива и за нарушения от 2020г. Тези дела са цитирани в предходни съдебни решения и съдът не намира за необходимо да ги повтаря.

Всичко това е допълнителна индиция, че АПИ е подходила недобросъвестно в тези случаи, с цел избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и макар да липсват категорични доказателства, гореизложеният анализ води на този извод.

Съдебната практика е категорична, а и Русенски административен съд неведнъж е коментирал в своите съдебни актове правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.

Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

В част от съдебната практика на съдилищата е прието, че нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и определено не е справедлив.

Анализът обаче, който прави касационната инстанция на чл.34 от ЗАНН и съдебната практика са свързани именно с факта, че по отношение на всички тези нарушения на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, които са основно през 2020, 2021г. и 2022г., Агенция Пътна инфраструктура издава ЕФ. По този начин, АПИ както вече споменахме по-горе, на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН.

По всички тези разгледани или все още висящи пред АС-Русе дела, свързани с издадени ЕФ за нарушения по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, с наложено наказание на собствениците на ППС, ако бе образувано административно-наказателно производство с издаване на АУАН, то това производство би било порочно именно поради изтичане на една година от извършване на нарушението. С издаването обаче на ЕФ, АПИ на практика избягва/заобикаля прилагането на чл.34 от ЗАНН и закона. Независимо, че до края на 2023г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е позволявал издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от с.з., а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, АПИ е сторила точно това, като по този начин е избегнала възможността за позоваване на давностния срок по чл.34 от ЗАНН.

Предвид изложеното досежно приложението на чл.34 от ЗАНН касателно електронните фишове, остава неоснователно позоваването в касационната жалба на дружеството за приложение в настоящия казус на тази норма.

В случая е изключително вероятно или напълно доказано, както виждаме и от мотивите на въззивната инстанция, да е налице нарушението, за което е ангажирана отговорността на превозвача и собственик на товарен автомобил МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер].

Но тук става въпрос за опорочена процедура, подход на АПИ, който и е спестил отмяната на издадени НП при позоваване от страна на адресатите на санкционния акт на чл.34 от ЗАНН, ако беше спазен реда за наказване, разписан в ЗДвП към него момент. С издаване на ЕФ, освен, че избягват приложението на чл. 34 от ЗАНН, така успяват и да оправдаят собственото си поведение за ненавременно констатиране на нарушенията и своевременно издаване на АУАН, съответно НП, за да се спазят сроковете в чл. 34 от ЗАНН.

Нещо много по-важно и съществено. Агенция Пътна инфраструктура гр. София не е спазила и правото на ЕС, както и правилно се твърди от оспорващото дружество. Предвид късното връчване на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронни фишове, АПИ е била длъжна да спази, но не го е направила - изискването на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл. 2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението и са налице.

Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним като правило, във всички държави членки едновременно, за разлика от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство на съответната държава – членка на ЕС. Регламентът има пряко действие, пряко приложение в държавите-членки на ЕС и обжалваният ЕФ следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административно-наказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Неизпълнението на това изискване, заложено в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. е нарушение на правото на ЕС.

Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните“.

Вярно е, че тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от ППС – МАН ТГХ 18.480, с рег. № [рег. номер], собственост на “С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. “Сан Стефано” № 28, представлявано от управителя М. С. С..

Тук не става въпрос за обратно действие на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата, а за пряко приложение на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Всяко административно нарушение досежно незаплатена дължима пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закон за пътищата, извършено след влизане в сила на тази разпоредба от Регламента е задължавала АПИ да изпълни процедурата по нея – да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат възможност за отстраняване на нередността, преди предприемането на принудителни мерки. Неизпълнението води до незаконосъобразност на санкционния акт.

С оглед на момента на връчване на ЕФ № ********** - на 20.02.2024г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл. 2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента им пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание.

Като не е съобразил всичко гореизложено, РРС е издал порочно решение, което е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивите на касационната инстанция водят и до отмяна на Електронен фиш № **********.

С оглед изхода на спора, и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на ответника по спора - “С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. “Сан Стефано” № 28, представлявано от управителя М. С. С.. Такива са поискани и доказани пред РРС в размер на 600 лева и пред касационната инстанция в същия размер - 600 лева.

С оглед направеното възражение за прекомерност съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Според ал. 2 на същата норма „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения казва, че „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на “С.” ООД с Електронен фиш № ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Минималното възнаграждение по Наредбата при този материален интерес е в размер на 550 лева. Заплатеният хонорар за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и касационна инстанции е малко над минималния размер и настоящия касационен състав не намира за необходимо да го променя. Касае се за представителство пред съдебни инстанции, намиращи се в гр. Русе, а видно адвокатът-пълномощник е от гр. Велико Търново. Неговите явявания в съдебна зала са свързани с пътуване между двата града, затова 50 лева над минималния размер по Наредбата не се явяват прекомерни.

Ето защо възражението за прекомерност не следва да бъде уважено.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

Отменя решение № 329 от 18.06.2024 г. постановено по АНД № 2206/2023 год. по описа на Районен съд-Русе и вместо него

Постановява: Отменя Електронен фиш № ********** за наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на “С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. “Сан Стефано” № 28, представлявано от управителя Мария Стефанова Соколова.

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на “С.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. “Сан Стефано” № 28, представлявано от управителя Мария Стефанова Соколова, ЕИК ********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в общ размер на 1 200 (Хиляда и двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.