Р Е Ш Е Н И Е № 1142
17.07.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина
Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2382/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.И.М., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-1030-002054/10.03.2020 г., издадено от М. В. М. – *** група
към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:
1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а
от ЗДвП;
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
3) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО), като
поддържа да не е извършил вменените му във вина административни нарушения. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание жалбоподателят
се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 21763
от 22.04.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.И.М., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 26.03.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
31.03.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 29.02.2020 г. в 13:09 ч. в Община Родопи, на път
втори клас № 86 км 20 в посока гр. Асеновград жалбоподателят М.И.М. управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ***, като по време на
движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат в ръката си.
Жалбоподателят не ползвал устройство, позволяващо му използването на телефона
без участие на ръцете. По същото време и на посочения пътен участък свидетелят С.Г.Т.
– *** към сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по
контрол за спазването на правилата за движение. Свидетелят Т. забелязал, че
жалбоподателят си служил с мобилен телефон по време на движение, но без устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете, и му подал сигнал
за спиране. Жалбоподателят М. спрял при подадения сигнал и свид. Т. пристъпил
към извършване на проверка, при която поискал да му бъдат представени
документите на водача и на автомобила. Жалбоподателят не носил контролния си
талон към свидетелството си за управление на МПС, поради което не го представил
при поискване на контролните органи. В хода на проверката свид. Т. направил
справка, при която установил, че М. имал незаплатени глоби, наложени му с наказателни
постановления. На място свид. Т. съставил против жалбоподателя М. и в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
195372, препис от който бил връчен на жалбоподателя. Актът бил съставен и в
присъствието на свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля С.Г.Т.. От
показанията му се установяват мястото на извършване на нарушението, както и че
процесният АУАН е бил съставен при извършена проверка на водач на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“. Изяснява се на следващо място, че водачът на автомобила е бил
спрян за проверка, тъй като бил забелязан от свидетеля да използва мобилен
телефон по време на движение, като го държал в ръката си, но без устройство,
позволяващо му да си служи с телефона без участието на ръцете. Установява се
още от свидетелските показания, че при поискване от страна на контролните
органи водачът не е представил контролния си талон към СУМПС. Свидетелят сочи,
че на място извършил проверка, при която установил, че водачът имал и
незаплатени глоби. Категоричен е, че е видял водача на автомобила да държи
мобилен телефон в ръката си по време на движение. Показанията на свид. Т.
изцяло се кредитират от съда. Същите са вътрешно непротиворечиви,
хронологически и логически последователни. В показанията си свидетелят
възпроизвежда свои непосредствени възприятия като очевидец. Част от твърденията
на свидетеля се признават и от жалбоподателя – неносенето на контролен талон
към СУМПС в момента на проверката, поради което не се установяват основания да
се отрече доказателствената стойност на показанията в останалата им част. Не се
констатираха и никакви обстоятелства, по които свидетелят да се счита за
предубеден или заинтересован.
От Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и
двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са
издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята
материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери, че е налице и съответствие
между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.
По т. 1 от НП жалбоподателят М. е наказан за
административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се установява жалбоподателят да е
извършил така вмененото му във вина нарушение по т. 1 от наказателно
постановление. Установява се, че от обективна
страна на описаните в НП време и място – на 29.02.2020 г. в 13:09 ч. в
Община Родопи, на път втори клас № 86 км 20 в посока гр. Асеновград,
жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
като е използвал
мобилен телефон по време на управление на превозното средство без устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. От показанията на
свидетеля очевидец Т. се установи, че жалбоподателят е извършил деянието по
време на движение - докато е управлявал моторно превозно средство. Установява
се и че именно наказаният М. е управлявал процесния лек автомобил към момента
на извършване на деянието. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.
Следователно той е имал правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на административното
нарушение, за което е наказан. Така в обективната действителност са се
осъществили всички факти от хипотезата на правната норма по чл. 104а от ЗДвП и
за жалбоподателя е възникнало задължението да съобразява поведението си с
разписаното правило за поведение. Въпреки това доказа се по делото, че по време
на управлението на МПС жалбоподателят е държал мобилен телефон в ръката си,
като си е служил с него, но не е използвал устройство, позволяващо използването
на телефона без участието на ръцете, установено от показанията на свидетеля Т..
С това си поведение М. е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл.
104а от ЗДвП. Това нарушение е формално и с осъществяването на изпълнителното
му деяние то е било довършено, без необходимост от настъпването на конкретен
вредоносен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на осъществяването му жалбоподателят М. е формирал в съзнанието си
представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи
от състава на нарушението. Съзнавал е, че управлява моторно превозно средство,
като боравейки с уредите му за управление, е привел същото в движение и се е
придвижвал по платното за движение. Съзнавал е и че по време на движение
използва мобилен телефон, но без устройство, позволяващо използването на
телефона без участието на ръцете. Въпреки това той е пристъпил към
осъществяване на деянието.
По направеното възражение, че със справка от мобилния
оператор, чиито услуги жалбоподателят ползвал, би могъл да докаже, че не е
използвал мобилен телефон по време на движение, то следва да се посочи, че
такова доказателство не е представено и събрано по делото, поради което не би
могло да бъде коментирано неустановеното съдържание от такава справка. Това
обаче не е довело до неизясняване на делото от фактическа страна. На първо
място, за да бъде деянието съставомерно не е необходимо използваният от водача
по време на движение телефон да е негов собствен. Достатъчно е телефонът да е бил
използван по описания в хипотезата на нормата по чл. 104а от ЗДвП начин.
Следователно дори и в справка от мобилен оператор да е отразено, че за датата и
часа по НП не е провеждан разговор от мобилния телефон на М., то това не би
изключило съставомерността на деянието. Релевантното тук обстоятелство е, че по
време на движение жалбоподателят е използвал мобилен телефон, като го е държал
в ръката си и без значение е дали той е бил негова собственост или на трето
лице. Все в тази връзката представянето на посочената справка е неотносимо, тъй
като нарушението може да бъде извършено и чрез други действия освен
осъществяването на телефонно повикване или разговор. Деянието би било
съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други приложения на
мобилния телефон. Всяко едно от тези действия, щом бъде осъществено от водач на
МПС и по време на движение, се квалифицира от правна страна като „използване на
мобилен телефон“ и съставлява изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Това е така, тъй като всяка от тези форми на поведение създава опасност
от разсейване на водача, а оттам и от увреждане на обществените отношения по
безопасното осъществяване на транспортната дейност. От показанията на свид. Т.,
който беше категоричен във възприятията си, се установи, че по време на
движението си жалбоподателят е държал в ръката си мобилен телефон и си е служил
с него, без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на
ръцете му. Този факт е достатъчен, за да бъде нарушението доказано от обективна
страна.
Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП
наказващият орган е наложил на нарушителя административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. Видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер. Съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и
индивидуализацията на наказанието. По тези съображения наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано по т. 1 и трябва да бъде
потвърдено в тази си част.
По т. 2 от НП отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който „водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него“. И в тази част съдът намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и обосновано, като извършеното нарушение е категорично доказано
от обективна и субективна страна, а материалният закон е приложен правилно от
наказващия орган. От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че от обективна страна
на посочените в НП време и място – на 29.02.2020 г. в 13:09 ч. в Община Родопи,
на път втори клас № 86 км 20 в посока гр. Асеновград, жалбоподателят М. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Следователно той е
бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
и годен субект на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Това обстоятелство е категорично доказано по делото, като същевременно то не е
и спорно между страните. Изпълнителното деяние на нарушението се осъществява
чрез бездействие и се изразява в неносене на контролния талон към СУМПС от
водача на превозното средство. От показанията на свид. Т., който е извършил
проверката на документите на водача, се установи по категоричен начин, че
жалбоподателят не е представил при поискване контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС. Именно с това си поведение М. е
осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Същото е формално и от обективна страна е било довършено с факта на
осъществяване на изпълнителното деяние, без необходимост от настъпване на
някакъв допълнителен резултат.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че управлява моторно превозно средство и е имал
качеството на водач по смисъла на ЗДвП, съзнавал е и че не носи в себе си
контролния си талон към СУМПС, но въпреки това е пристъпил към управление на
моторно превозно средство. Следователно в съзнанието си той е формирал
представа относно проявлението в обективната действителност на всички елементи
от състава на нарушението. По тези съображения съдът намира деянието на
жалбоподателя М. по т. 2 от НП за съставомерно по нарушението, за което е наказан.
И тук правилно е приложена относимата санкционна
разпоредба, като на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП наказващият
орган е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на
10 лева. Видът и размерът на следващото се за нарушителя наказание са
определени от законодателя във фиксиран размер, като съдът не констатира
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанието.
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно и в частта си по т. 2.
Досежно т. 3 от НП съдът намира, че при издаването му
в тази част е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващо се в липса на надлежно описание на нарушението, за което е
наказан жалбоподателят М.. Така допуснатото нарушение съществено ограничава
правото на защита на наказаното лице и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на НП в тази му част. От фактическа страна жалбоподателят е наказан за
това, че не заплатил в срок глоба, наложена му с НП № 19-1030-005635/28.06.2019
г. На първо място всяко парично задължение се индивидуализира чрез основанието,
страните и размера си. В случая неясен е размерът на дължимата глоба, т.е.
какво е необходимото поведение, за да се приеме, че жалбоподателят е изпълнил
задължението си, тъй като от справката за нарушител/водач се установява, че с
посоченото НП на М. са били наложени няколко отделни наказания глоба.
Неясно остава и защо административнонаказващият орган
е приел, че към датата на деянието – 29.02.2020 г., нарушението е било
извършено. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание „глоба“ се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В
случая обаче при описанието на нарушението не е посочен нито срокът на влизане
в сила на НП, нито на коя дата е изтекъл едномесечният срок за доброволно
изпълнение. По този начин посочените обстоятелства изначално са останали извън
предмета на доказване по делото. Установяването на същите едва във въззивното
съдебно следствие би означавало с въззивното решение за пръв път на наказания
да бъдат предявени нови съставомерни обстоятелства, по които той не се е
защитавал досега в хода на процеса, започнал още със съставянето на АУАН.
Съдебната практика на касационната инстанция е трайна в разбирането си, че при
административно обвинение за бездействие на административнонаказателно
отговорно лице да изпълни свое правно задължение в срок, то за да е налице
годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да
се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде
изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без
да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт,
който да е индивидуализиран по време и място, а директен правен извод. Така
наказаният е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи
на АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Все
в тази връзка в случая липсва дори твърдение посоченото наказателно
постановление, с което е наложена „глоба“, въобще да е влязло в сила.
Последното обаче се явява предпоставка, за да бъде глобата дължима и
обстоятелство, което е част от състава на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Следва да се подчертае, че констатираните пропуски са довели до изначален
и съществен порок при описанието на нарушението, а не се касае за хипотеза на
непълнота на доказателствата. Във въззивното производство съдът проверява
законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление в приетите
фактически рамки. Както се посочи, не би могло с въззивното решение да бъдат
отстранени пороците при описанието на нарушението, тъй като това би нарушило
правото на защита на наказания и би обезсмислило предходните фази на процеса по
съставяне на АУАН и издаване на НП.
По тези съображения съдът приема, че наказателното
постановление трябва да бъде отменено в частта си по т. 3 поради допуснато
съществено и неотстранимо процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
ограничаващо правото на защита на жалбоподателя.
Не са налице основания за квалифициране на никое от
деянията на жалбоподателя за маловажен случай на административно нарушение.
Всяко от тези нарушения е формално, поради което липсата на настъпили вредни
последици е типично състояние и за обикновените случаи на нарушения от този вид
и не обосновава маловажност на случая. По делото не се установяват и никакви
важни или извънредни причини за жалбоподателя да извърши процесните деяния,
поради което интензитетът на засягане на защитаваните обществени отношения е
обичайният за този вид деяния. Изхождайки от тези съображения и преди всичко от
факта на извършени няколко отделни нарушения от жалбоподателя, съдът приема, че
не е налице хипотеза на маловажен случай, а налагането на наказание за всяко от
установените нарушения е необходимо за постигането на превъзпитателните и
предупредителни цели на чл. 12 от ЗАНН.
Страните не са направили искания за присъждането на
разноски.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо и предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-002054/10.03.2020
г., издадено от М. В. М. – *** група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на М.И.М., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание:
1) чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 104а от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-1030-002054/10.03.2020
г., издадено от М. В. М. – *** група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА, с която на М.И.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.