№ 8430
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110146020 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Л.
Н. и В. Л. С. кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят разделно следните
суми: сумата от 116,44 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. № 148665 за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, считано от датата на депозиране на исковата
молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните задължения;
сумата от 21,63 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.; сумата от 13,80 лв. – главница,
представляваща стойността за извършване на услугата дялово разпределение
за периода от месец 07.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата за услугата дялово разпределение, считано от датата на
депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на
паричните задължения; сумата от 3,44 лв. – мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до
21.07.2021 г., които суми се претендират в режим на разделност от двамата
ответници, дължими при квоти ½ от всеки от тях, както следва:
1
- за Р. Л. Н. – сумата от 58,22 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. №
148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на депозиране
на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните
задължения; сумата от 10,82 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.;
сумата от 6,90 лв. – главница, представляваща стойността за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от месец 07.2018 г. до месец
04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021
г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 1,72 лв. –
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г.;
- за В. Л. С. – сумата от 58,22 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: адрес, аб. №
148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от датата на депозиране
на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните
задължения; сумата от 10,82 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.;
сумата от 6,90 лв. – главница, представляваща стойността за извършване на
услугата дялово разпределение за периода от месец 07.2018 г. до месец
04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение, считано от датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021
г.) до окончателното изплащане на паричните задължения; сумата от 1,72 лв. –
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, в качеството им на собственици процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са
2
престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на
топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. Л. С., подаден чрез назначения му особен представител. В него е
направено възражение за погасяване по давност на процесните задължения,
както и се оспорва публикуването на ежемесечните фактури в сайта на
ищцовото дружество. Оспорва размера на твърдените вземания на ищеца.
Моли за отхвърлянето на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Р. Л. Н..
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От представеното писмо от 17.05.2021 г. от Столична община, район
„Люлин“ се установява, че процесния топлоснабден имот е продаден на
ответниците с Договор за покупко-продажба от 24.06.1997 г., издаден на
основание Заповед № 163/96 г.
Представен е Акт за изключване на отопление от 03.02.1997 г., от който
се установява, че на посочената дата е изключено безсрочно отоплението в
дневната и антрето на процесния топлоснабден имот.
По делото е представен протокол от проведено на 12.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: адрес, на което те са взели
решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ООД за индивидуално
разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на
етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.
3
Представен е договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение.
По делото е представен договор от № 97/02.11.2007 г., сключен между
„Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ООД
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са съобщения към фактури от 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и
извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.
Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и тези, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно молба вх. № 369519/15.11.2024 г. „Техем Сървисис“ ООД не е
извършвало дялово разпределение по отношение на процесния топлоснабден
имот за процесния период.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че за периода от 28.05.2018 г. до
30.04.2019 г. по отношение на процесния топлоснабден имот са дължими
следните суми: 109,92 лв. – главница за ТЕ, 19,81 лв. – мораторна лихва, 13,80
лв. – главница за ФДР, 3,44 лв. – мораторна лихва.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
4
ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите са процесуално допустими.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е
престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата
дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да
получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява
на претендирания размер.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците
следва да докажат плащането на дълга.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че
през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
5
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
„Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на
договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК
доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.
д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване
в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
6
битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето
решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване
към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител
на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за
доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и
презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по
който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго
лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по
време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
се установи, че ответниците са придобили собствеността върху процесния
имот с договор за продажба от 24.06.1997 г. и в това си качество – собственици
на топлоснабдения имот, са били клиенти на доставената до същия топлинна
енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно
правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот. По
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в
исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на
ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор
за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
7
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
(клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са
били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото
към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването. В
случая третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Страните по делото не спорят относно доставката на топлинна енергия
до имота през исковия период, нейното количество, качество и стойност, както
и че топлинната енергия е изчислена в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката. По тази причина и съдът е
оставил без уважение исканията за допускане на СТЕ и ССЕ, като на
8
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, за установяването на които ищецът е поискал
допускането на СТЕ и ССЕ, като проектът за доклад е обявен за окончателен
без възражения от страните.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск е предявен на
05.08.2021 г. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 31.05.2017 г. (с
прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност.
В случая приложение намират Общи условия (ОУ), одобрени с Решение
№ ОУ 1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да
9
заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 и 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 28.05.2018 г.
(с прибавяне на 69 дни, през които давност не е текла), са погасени по давност,
а именно това са вземанията дължими за период от м.04.2018 г. до м.04.2019 г.
вкл. Изискуемостта на вземанията за м.04.2018 г. е настъпила в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е. след 28.05.2018 г.
Като взе предвид заключението на назначената по делото ССЕ, съдът
намира, че непогасени по давност са вземанията за ТЕ на стойност 109,92 лв.
за периода от 01.04.2018 г. до 30.04.2019 г.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от
чл. 119 ЗЗД.
По отношение на цената на услугата за дялово разпределение съдът
намира, че същата е дължима в цялост, тъй като представлява годишна такса и
нейната изискуемост е настъпила след края на отоплителни сезон. Общият
размер на дължимата цена за услугата дялово разпределение за исковия
период възлиза на сумата 13,80 лв.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал. 2 на същите клаузи
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение (извършвана от избран от
клиентите търговец), като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
10
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение, съобразно което предявеният иск за установяване на
дължимостта на тази сума, се явява установен по основание.
В тежест на ответника е било да установи, че е платил дълга. Същият
обаче не представи доказателства, от които този факт може да се установи по
категоричен начин.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми
по главния иск; 3. периода на забавата; 4. размерът на обезщетението за
забавено изпълнение. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг се установи по делото.
Мораторната лихва върху непогасената по давност главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г. възлиза на общо 19,81 лв.
Съдът намира, че мораторна лихва върху главницата за цената на
дяловото разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се
установява при условията на пълно и главно доказване изпадането на
длъжника в забава по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за
заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след
покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, на
11
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в общ размер на 646,91 лв., от които 508,28 лв.
следва да се понесат от В. Л. С., заради назначения му особен представител и
138,63 лв. от Р. Л. Н..
Ответниците имат право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендират такива,
нито ангажират доказателства за извършването им, разноски не следва да им
се присъждат.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Л. Н., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от 54,96 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот на адрес: адрес, аб. № 148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от
датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на паричните задължения; сумата от 9,91 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.; сумата от 6,90 лв. – главница, представляваща
стойността за извършване на услугата дялово разпределение за периода от
месец 07.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране
на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните
задължения, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за ТЕ за разликата над
сумата от 54,96 лв. до пълния предявен размер от 58,22 лв., иска за
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над сумата от 9,91
лв. до пълния предявен размер от 10,82 лв.; иска за сумата от 1,72 лв. –
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г.
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми, а именно: сумата от 54,96 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
12
имот на адрес: адрес, аб. № 148665 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата за топлинна енергия, считано от
датата на депозиране на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното
изплащане на паричните задължения; сумата от 9,91 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 21.07.2021 г.; сумата от 6,90 лв. – главница, представляваща
стойността за извършване на услугата дялово разпределение за периода от
месец 07.2018 г. до месец 04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение, считано от датата на депозиране
на исковата молба (05.08.2021 г.) до окончателното изплащане на паричните
задължения, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за ТЕ за разликата над
сумата от 54,96 лв. до пълния предявен размер от 58,22 лв., иска за
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за разликата над сумата от 9,91
лв. до пълния предявен размер от 10,82 лв.; иска за сумата от 1,72 лв. –
мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода от 31.08.2018 г. до 21.07.2021 г.
ОСЪЖДА Р. Л. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 138,63
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 508,28
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ООД,
ЕИК ********* – трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13