Решение по дело №215/2019 на Районен съд - Разград

                                                                                                                                                                                                                                                                                           Р Е Ш Е Н И Е

Номер 181                                           22.04.2019 г.                                                 гр.Разград

 

Разградският районен съд в публично заседание

на   десети април                                                       две хиляди и деветнадесета година

в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА   

 

при секретаря  Пенка Тоцева

и в присъствието на прокурора.......................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №215/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ.

            Постъпила е жалба от  Р.С.Н. срещу решение №5/14.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград, с което  е прекратено производството по писмено искане от 31.12.2018 г. за възстановяване на 3 дка зем. земи в землището на гр.Разград на наследниците на М. С. Н. В жалбата си сочи, че това искане е за възстановяване на зем. земи в с.Побит камък, както и че същите са на наследниците на С. Н. М. и са 32,25 дка, които са заявени, но е имало постановен отказ.

            Въззиваемият настоява за отхвърляне на жалбата. В писменото становище, депозирано по делото твърди, че с решение №5-112.02.2019 г.  ОСЗ е поправила  допусната в диспозитива на решение №5/14.01.2019 г. на ОСЗ Разград, техническа грешка. Сочи, че жалбоподателката е пропуснала сроковете по чл.11, ал.1  и ал.2 от ЗСПЗЗ, като крайният такъв е изтекъл на 14.05.2007 г.  По отношение на искането за процедура по чл.45ж от ППЗСПЗЗ сочи, че не са налице хипотезите на пар.27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.62/2010 г./, при които общинските съвети следва да предоставят земя от общинския поземлен фонд. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

            Останалите наследници на общия наследодател, които са заинтересовани страни в административното производство – Н.С.Д. и М.Ц.С. не са депозирали становище по жалбата.

            Съдът, след като съобрази твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, констатира следното: С обжалваното по делото решение №5/14.01.2018 г. Общинска служба по земеделие гр.Разград е прекратила производството по писменото искане с вх.№РД-06-Рз-552/31.12.2018 г. за възстановяване на 3 дка в землището на гр.Разград на наследниците на М. С. Н. На 12.02.2019 г. е издадено решение №5-1, на основание чл.62, ал.2 от АПК ОСЗ е поправил очевидна фактическа грешка, допусната в административния акт решение №5/14.01.2018 г., като е посочил, че в текста на решението  вместо „за възстановяване 3 дка в землището на гр.Разград на наследниците на М. С. Н. да се чете „с искане на наследниците на баща й С. Н. М. да бъдат възстановени 81,5 дка зем. земи в землището на с.Побит камък, общ.Разград, за които предоставя новооткрити документи от Държавен архив Разград и 27 дка по емлячен регистър на с.Побит камък.

 Това решение е постановено по заявление №Р-Д 06 -Рз-552/31.12.2018 г. В него жалбоподателката сочи, че са били укрити документи, поради което им е било отказано възстановяване на зем. земи в с.Побит камък, както и че баща й С. Н. М. е притежавал 81,5 дка зем. земи по документи от Държавен архив и други 27 дка по регистри в Община Побит камък. Заявява, че иска тези зем. земи да й бъдат възстановени със земи от общинския поземлен фонд, а не с ПКБ.

            От представената по делото преписка вх.№5625/24.02.1992 г. е видно, че със заявление от тази дата /л.80/ жалбоподателката по настоящото дело Р.С.Н. е поискала като наследник на С. Н. М. на наследниците на същия да бъдат възстановени 32,25 дка зем. земи в землището на с.Побит камък. С решение по протокол № 19/12.10.1992 г. на ПК Разград  по тази преписка е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на С. Н. М. върху зем. земи в землището на с.Побит камък  съответно 21,845 дка трета категория, 1,768 дка четвърта категория, 5,082 дка пета категория и 3,555 дка десета категория.  По преписката няма доказателства за обжалване на това решение. Жалбоподателката няма твърдения и доказателства в тази насока.

            Процесната жалба е  допустима като депозирана в законовия срок от надлежна страна срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване.

            По отношение на обжалвания административен акт - решение №5/14.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград, поправено по реда на чл.62, ал.2 от АПК с решение №5-1/12.02.2019 г., съдът намира, че същият не е нищожен. Съдебната практика и доктрината приема, че нищожен е този административен акт, който е издаден от некомпетентен орган, в ненадлежна писмена форма или при допуснати особено тежки нарушения на материалния и процесуалния закон, поради които той е лишен от законово основание или последиците от неговото изпълнение са нетърпими за правовия ред.  В случая обжалваното решение е постановено от компетентния орган – Общинска служба по земеделие Разград като колективен орган, в писмена форма и е подписано от началника на службата и петте члена, които са участвали в съответното заседание.

            Така постановеното решение е съобразено  с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, както и с целта на закона. Към датата на подаване на заявлението – 31.12.2018 г. са изтекли всички срокове за реституция на зем. земи – срокът по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ за подаване на заявления пред административния орган е седемнадесет месеца от влизането в сила на ЗСПЗЗ през 1992 г., а срокът за претендиране на същите с установителен иск пред съответния районен съд по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е изтекъл на 14.05.2007 г. по силата на пар.22 от ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в бр.13 на ДВ от 2007 г.  Както сочи и въззиваемият, към настоящия момент не могат да се предявяват претенции за възстановяване на зем. земи, както по административен, така и по съдебен ред за зем. земи, независимо от причините, поради които тези зем. земи не са били търсени в законовите срокове.

            Ето защо така подадената жалба следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК оспорващият следва да заплати в полза на ответника по делото сторените от него разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение, които са своевременно предявени и определени по размер на основание  чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Р.С.Н.  с ЕГН ********** и адрес *** срещу РЕШЕНИЕ №5/14.01.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр.Разград, , поправено на основание чл.62, ал.2 от АПК   с решение №5-1/12.02.2019 г., с което е прекратено производството по писмено искане с вх.№РД-06-Рз-552/31.12.2018 г. с искане на наследниците на баща й – С. Н. М. да бъдат възстановени 81,5 дка зем. земи  в землището на с.Побит камък, общ.Разград, за които представя новооткрити писмени документи от Държавен архив Разград и 27 дка по емлячен регистър  на с.Побит камък, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.С.Н.  с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Общинска служба по земеделие гр.Разград сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на  касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд Разград.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: