№ 1977
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИЛ. СЛ. АВР., срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-017637/26.08.2021 г., издадено от Д.Л., на длъжност Началник сектор към СДВР -
ОПП, с което на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата ЗДвП) и чл. 175,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени следните административни наказания:
Пункт 1. „глоба“ в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП;
Пункт 2. „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че оспореното наказателно постановление е издадено в
нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че АНО се е уповавал
само на неверни данни, предоставени от заинтересовано лице. Сочи, че на установената в
постановлението дата и час, не се е намирала на адреса, на който е настъпило
местопроизшествието. Прави искания за събиране на доказателства, с които да се потвърдят
твърденията й.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от упълномощен
по делото представител - адв. Д.. Поддържа изложените в жалбата твърдения и моли НП да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като прецени изложените от страните доводи, както и събраните
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподател е ИЛ. СЛ. АВР., с постоянен адрес ХХХХ ЕГН **********, притежаваща
СУМПС № *********, валидно до 02.02.2022 г. Жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Ауди А4“, с рег. № ХХХХХ, собственост на /фирма/ със сключена застраховка
„Каско Стандарт“ № 4704211440000024, със срок от 28.02.2021 г. до 27.02.2022 г.
На 29.06.2021 г., около 17:15 часа, в град София, на ул. „Кричим“ № 78, жалбоподателят,
управлявал лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ХХХХХ. При излизане от подземния
гараж на жилищната кооперация, жалбоподателят, опитвайки се да направи маневра завой
„надясно“, ударил в предната лява част, паркирания непосредствено пред гаража, лек
автомобил модел „Пежо“, марка „Партнер“, с рег. № ХХХХХ, собственост на Р.Ш..
По това време, свидетелят Ш. се намирал на ул. „Кричим“ № 74 с видимост към лекия му
автомобил и възприел случилото се. Непосредствено до мястото на удара се намирал и
свидетелят Н.Р., работещ в гр. София, ул. „Кричим“ № 76. Свидетелят видял ПТП и успял да
запише номера на автомобил с марка „Ауди А4“, управляван от жена. Свидетелят Ш.
веднага отишъл до своя автомобил, за да провери дали има нанесени щети, а на място
установил, че водачът на другия автомобил е напуснал местопроизшествието. В 17:26 часа,
свидетелят Ш., подал сигнал до спешен телефон „112“ за настъпило ПТП.
На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състав Л. и А, които съставили скица на ПТП №
1779629, както и Протокол за ПТП № 1779629. При огледа на автомобила били установени
щети на предния ляв калник и предната лява врата на автомобил модел „Пежо“, марка
„Партнер“, с рег. № ХХХХХ.
След събрани сведения от свидетеля Ш. и саморъчно попълнена декларация от А., на
11.08.2021 г., А.С., младши автоконтрольор към ОПП-СДВР, съставил АУАН с бл. №
043567, за осъществени от И.А. административни нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Актът бил непосредствено връчен на жалбоподателя, който го
приел без възражения. При идентична фактическа обстановка и правна квалификация като в
АУАН, било съставено и оспореното наказателно постановление № 21-4332-017637, с което
на жалбоподателя били наложени посочените административни наказания.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК.
В основата на своя доказателствен анализ, съдът постави свидетелските показания на Н.Р.,
които са логични, последователни и достоверни. Следва да бъде посочено, че лицето е
станало очевидец на процесните събития и същият е абсолютно безпристрастен към
случилото се. Видно от показанията му се извеждат обстоятелства относно място,
разположение на двата леки автомобила, механизъм на осъществяване на ПТП, както и
нанесените щети по лекия автомобил на свидетеля Ш.. Така посочените обстоятелства се
потвърждават и от приобщените по делото скица на ПТП, протокол от ПТП, както и не на
2
последното място от показанията на свидетеля Ш..
Съдът разгледа показанията на свидетеля Ш., отчитайки обстоятелството, че същият е пряко
заинтересован от изхода на настоящото производство, но въпреки това намира, че следва да
им се даде вяра, тъй като той е станал очевидец на ПТП. Видно от приобщената по делото
справка за подадени сигнали на спешен телефон „112“, изготвена от МВР, дирекция
„Национална система 112“, се потвърждава обстоятелството, че свидетелят Ш. е
сигнализирал за настъпило ПТП, както и се доказва датата, часът и местонахождението на
настъпилите събития.
Относно показанията на свидетеля С., актосъставител, то съдът намира, че същите следва да
се кредитират, досежно обстоятелствата по съставяне на АУАН по документи. Показанията
на свидетеля Кацарска, дъщеря на жалбоподателя, съдът намира за слабо информативни,
като от тях единствено се извежда, че на посочената дата, нейната майка е управлява
процесния автомобил.
Най – сетне относно събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че същите
не потвърждават твърденията на жалбоподателя, че по нейния автомобил не са установени
щети, тъй като липсата на заявени щети от нейна страна е обстоятелство, което зависи
единствено от волята и активността й, но не удостоверява, че същата не е реализирала ПТП.
От друга страна, видно от предоставената справка от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“, при последната сключена застраховка „Каско Стандарт“ от 28.02.2021 г., не е правен
оглед на автомобила, поради което и не може да се установи, в какво състояние се е
намирал той.
Съдът приема и заключението на изготвената по делото Съдено-техническа експертиза.
Видно от същото се установява наличие на ремонт на предната дясна част на лек автомобил
марка „Ауди А4“, с рег. № ХХХХХ, който обаче не може да бъде датиран.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН има презумтивна доказателствена
стойност, но само доколкото същият не е оспорен. В настоящия случай, жалбоподателят е
попълнил декларация, в която оспорва установеното в АУАН, а също така и е подал жалба в
законоустановения срок, но при пълното и точно провеждане на съдебното следствие в
настоящата съдебна инстанция бе потвърдена достоверността на изложените в АУАН
обстоятелства.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимно лице, в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но същата се явява неоснователна.
В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН, районният съд е винаги инстанция по
същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
3
В този смисъл, съдът намира, че АУАН и НП са изготвени от материално и териториално
компетентни органи, видно от приложените по делото Заповед № 8121к-13312/23.10.2019 г.
и Заповед № 81213-515/14.05.2018 г.
При съставянето им са спазени законоустановените давностни срокове, АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие в съдържанието им. Макар и лаконично
описани, същите не възпрепятстват жалбоподателя да разбере относно какви нарушения е
ангажирана отговорността му.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него
НП, са изготвени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.
Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“. Неспазването на посоченото правило, влече след
себе си санкционни последици, изчерпателно посочени в чл. 185 ЗДвП.
По делото безспорно бе установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в АУАН и
НП нарушение, тъй като И.А., управлявайки своя лек автомобил, при напускане на
подземния гараж към обитаваната от нея жилищна кооперация, не се е убедила, че при
осъществяване на маневрата, няма да причини материални щети на паркирания в
непосредствена близост лек автомобил.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината непредпазливост – тъй като съдът намира, че И.А. не е
целяла да нанесе материални щети на процесния автомобил, но същата при упражняване на
повече контрол и бдителност, бидейки правоспособен водач на МПС, е била длъжна, а и с
оглед разположението на двата автомобила, е могла да предвиди настъпването на
общественоопасните последици.
Наложеното наказание в размер на 20 лв. е абсолютно определено от законодателя и
правилно наложено от АНО, като същото съответства на общественатаопасност на
деянието и дееца.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелства, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерство на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, изпълняват дадените им указния.” Така
посоченото законово задължение на участниците в ПТП е скрепено със санкционната
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда наказание „лишаване от право да
4
управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.
Съдът обаче намира, че за да се достигне до несъгласие относно обстоятелствата свързани с
настъпилите имуществени вреди, то на първо място жалбоподателят е имал задължение на
основание чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре управлявания от нея автомобил, за да установи,
какви са последиците от произшествието. Доколкото в процесния случай водачът на лекия
автомобил модел „Пежо“, марка „Партнер“, с рег. № ХХХХХ не е присъствал, автомобилът
е бил паркиран, то жалбоподателят е имал задължение да прояви активност и да установи
дали са налице материални щети, а след което да премине към последващите действия
описани в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Поради което съдът намира, че в тази си част, на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, тъй като не се изменят съществено обстоятелствата на
нарушението, то следва настоящият съдебен състав да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя наказателното постановление. Поради което и съдът преквалифицира нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - А. е предвиждала общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието й, пряко е целяла настъпването на същите и
активно е действала за осъществяването им.
Относно размера на така наложеното администратвино наказание съдът намира, че същото
се явява несъответно на нарушението, АНО не е изложил съображения, въз основа на които
е определил наказанието над установения минимум. Поради липсата на отегчаващи
обстоятелства, то съдът намира, че наказанието „глоба“ следва да се редуцира до законовия
минимум от 50 лева и потвърждава второто наложено наказание „лишаване от право да се
управлява МПС“ за срок от 1 месец.
В заключение, съдът намира, че по отношение на процесните нарушения не може да се
приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като и двете деяния не разкриват по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
С оглед изхода на делото, то следва и да се отхвърли като неоснователно, искането на
жалбоподателя за присъждането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от всичко гореизложено, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като следва да бъде изменено досежно
правната квалификация и размера на наложеното наказание, така мотивиран и на основание
чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 ЗАНН :
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017637/26.08.2021 г., издадено от
Д.Л., на длъжност Началник сектор към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП е наложено администратвино наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП (пункт 2), като на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН преквалифицира същото в
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП и НАМАЛЯВА така наложеното административно
наказание „глоба“ от 100 лв. на 50 лв., потвърждава така наложено административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 21-4332-017637/26.08.2021 г.,
издадено от Д.Л., на длъжност Началник сектор към СДВР – ОПП, в останалата му част по
пункт 1 като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6