Присъда по дело №239/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 29
Дата: 15 август 2024 г. (в сила от 30 август 2024 г.)
Съдия: Гергана Николаева Божилова
Дело: 20244230200239
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 29
гр. Севлиево, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
и прокурора М. В. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Наказателно дело от общ
характер № 20244230200239 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. Ю. С. за ВИНОВЕН в това, че в периода от месец
декември на 2018г. до месец март на 2024г. включително, в с. Градница, общ.
Севлиево, след като бил осъден с Решение № 303/16.11.2018г. по гр.д. № 634/2018г. на
Районен съд гр. Севлиево, влязло в законна сила на 30.11.2018г., да издържа свои
низходящи – сина си Ю. С. С., роден на ***г., с ежемесечна издръжка в размер на
180лв. и дъщеря си – П. С. Ю., родена на ***г., с ежемесечна издръжка в размер на
160лв., чрез тяхната майка и законен представител Е. З. К., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – по 64
/шестдесет и четири/ месечни вноски за всяко едно от децата /за месец декември на
2018г., за цялата 2019г., за цялата 2020г., за цялата 2021г., за цялата 2022г., за цялата
2023г. и за месеците януари, февруари и март на 2024г./, като така дължимата и за
двете деца издръжка е в общ размер на 21 760лв., с което е извършил престъпление, за
което на основание чл. 183, ал. 1 и чл. 54 от НК съдът го ОСЪЖДА на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на С. Ю. С. наказание лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛЯ ТРИ
1
ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране пред
Габровски окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.Ю.С. от гр. Севлиево е предявено обвинение
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че в периода от месец декември на 2018г. до месец
март на 2024г. включително, в с. Градница, общ. Севлиево, след като бил осъден с
Решение № 303/16.11.2018г. по гр.д. № 634/2018г. на Районен съд гр. Севлиево, влязло
в законна сила на 30.11.2018г., да издържа свои низходящи – сина си Ю.С.С., роден на
***г., с ежемесечна издръжка в размер на 180лв. и дъщеря си – П.С.Ю., родена на
***г., с ежемесечна издръжка в размер на 160лв., чрез тяхната майка и законен
представител Е.З.К., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно – по 64 /шестдесет и четири/ месечни вноски за всяко
едно от децата /за месец декември на 2018г., за цялата 2019г., за цялата 2020г., за
цялата 2021г., за цялата 2022г., за цялата 2023г. и за месеците януари, февруари и март
на 2024г./, като така дължимата и за двете деца издръжка е в общ размер на 21 760лв.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От показанията на разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани
в хода на ДП и по време на съдебното следствие се установи следната фактическа
обстановка:
Пострадалата Е.З.К. и подъсдимият С.Ю.С. имали общи деца – Ю.С.С. - роден
на ***г. и П.С.Ю. – родена на ***г.
През 2016г. подсъдимият и пострадалата се разделили, като последната
заживяла с децата в с. Градница, общ. Севлиево.
С Решение № 303/16.11.2018г., постановено по гр.д.№ 634/2018г. по описа на
Районен съд - Севлиево, подсъдимият С. бил осъден да заплаща на своите низходящи –
сина си Ю.С. и дъщеря си П.Ю., чрез тяхната майка и законен представител –
пострадалата К., ежемесечна издръжка в размер на 180лв. за Ю.С. и в размер на 160лв.
за П.Ю.. Посоченото Решение влязло в законна сила на 30.11.2018г. Подсъдимият бил
запознат с посоченото решение, но въпреки това не изпълнил задължението си за
заплащане на дължимата за двете деца издръжка, като не платил на пострадалата нито
една месечна вноска. При разпита, проведен на пострадалата в хода на образуваното
досъдебно производство, същата заявила, че действително подсъдимият не изпълнява
задължението за заплащане на дължимата за двете деца издръжка и до момента не
плаща такава.
На основание влязлото в сила Решение № 303/16.11.2018г., постановено по гр.д.
№ 634/2018г. по описа на РС гр. Севлиево, бил издаден изпълнителен лист №
811/03.12.2018г. и било образувано изпълнително дело № 20194230400052 по описа на
ДСИ при РС гр. Севлиево. От справката на държавния съдебен изпълнител, приложена
по делото /на стр.40 ДП/, се установява, че към месец октомври на 2020г. по
изпълнителното дело не са постъпвали никакви плащания. Видно от писмо с изх.№
ДД-2-А-15.10- (3)/16.11.2020г. издадено от Община Севлиево /на л.38/, на пострадалата
започнало изплащане на издръжка по Наредба за изплащане от държавата на
присъдена издръжка.
С постановление от 23.03.2021г. досъдебното производство било спряно, а с
постановление от 20.03.2024г. същото било възобновено. В хода на възобновеното
наказателно производство бил проведен повторен разпит на пострадалата, която
посочила, че и до момента на провеждане на разпита подсъдимият продължавал да не
изпълнява задължението за изплащане на издръжка и не й е изплатил нищо от
дължимата за двете деца издръжка, като потвърдила, че получава такава само от
1
страна на Община Севлиево.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства съдът
намира, че с гореописаното деяние подсъдимият е осъществил от правна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК. От обективна страна: Подсъдимият
С. бил осъден с Решение № 303/16.11.2018г. по гр.д.№ 634 по описа за 2018г. на РС гр.
Севлиево, влязло в сила от 30.11.2018г., да заплаща на своите низходящи – сина си
Ю.С. и дъщеря си П.Ю., чрез тяхната майка и законен представител – пострадалата К.,
ежемесечна издръжка в размер на 180лв. за Ю.С. и в размер на 160лв. за П.Ю.. В
периода от месец декември на 2018г. до месец март на 2024г. включително,
подсъдимият не заплатил нито една месечна вноска по така дължимата издръжка, с
което не е изпълнил задължението си за ежемесечно изплащане на дължимата от него
издръжка, в размер на повече от две месечни вноски, а именно – по 64 /шестдесет и
четири/ месечни вноски за всяко едно от децата /за месец декември на 2018г., за цялата
2019г., за цялата 2020г., за цялата 2021г., за цялата 2022г., за цялата 2023г. и за
месеците януари, февруари и март на 2024г./, като така дължимата и за двете деца
издръжка е в общ размер на 21 760лв. От субективна страна: Подсъдиимят С. е
съзнавал, че има задължение за изплащане на издръжка по отношение на своите
низходящи - сина си Ю.С. и дъщеря си П.Ю. чрез тяхната майка и законен
представител – пострадалата К., по силата на решение № 303/16.11.2018г. по гр.д.№
634 по описа за 2018г. на РС гр. Севлиево, в сила от 30.11.2018г., и въпреки това не
изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в общ размер на 21 760лв.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
НК – деецът е предвиждал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. В хода на
разследването подсъдимият С. признава, че не е заплатил нищо от дължимата
издръжка, за която е бил привлечен към наказателна отговорност на майката на децата
си, но че е изпращал от Кралство Белгия, където живее, различни суми на децата. През
горепосочения период от време обаче подсъдимият е бил работоспособен и не е имал
обективни пречки да не се издължава.
След преценка на гореизложеното, съдът счита за установено и доказано по
един безспорен и положителен начин, че подс. Сунай С., след като в периода от месец
декември на 2018г. до месец март на 2024г. включително, в с. Градница, общ.
Севлиево, след като бил осъден с Решение № 303/16.11.2018г. по гр.д. № 634/2018г. на
Районен съд гр. Севлиево, влязло в законна сила на 30.11.2018г., да издържа свои
низходящи – сина си Ю.С.С., роден на ***г., с ежемесечна издръжка в размер на
180лв. и дъщеря си – П.С.Ю., родена на ***г., с ежемесечна издръжка в размер на
160лв., чрез тяхната майка и законен представител Е.З.К., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – по 64
/шестдесет и четири/ месечни вноски за всяко едно от децата /за месец декември на
2018г., за цялата 2019г., за цялата 2020г., за цялата 2021г., за цялата 2022г., за цялата
2023г. и за месеците януари, февруари и март на 2024г./, като така дължимата и за
двете деца издръжка е в общ размер на 21 760лв., както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. Сунай С. за
извършеното от него престъпление, съдът има предвид обществената опасност на
деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Извършеното от подс. С. деяние не е тежко престъпление по смисъла на НК, но
2
е с висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът взима предвид липсата на предишни осъждания на подсъдимия, а като
отегчаващи такива изключително дългия период на неплащане на дължимата
издръжка, което е създало изключителни неудобства на майката на децата, която е
била принудена сама да се грижи за тях, като осигурява сама необходимите средства за
живеенето и обучението им. При съвкупната преценка на тези обстоятелства, съдът
намира, че е обществено оправдано и целесъобразно на подс. С. да се определи
наказание по текста на обвинението, поради което и съобразявайки разпоредбата на
чл. 54 от НК, съдът му наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК поради което съдът отложи
изпълнението на така наложеното на С. наказание, като определи, ТРИ ГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл. 36
от НК.
Разноски по делото не са правени.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
3