М
О Т И В И към присъда № 23/21.04.2017 г. по НОХД № 279/2017г. на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
----------------------------------------------------------------------------------
Съдебното производство е
образувано по повод внесения от ОП -гр. Варна обвинителен акт против И.А.М., ЕГН:********* за това, че на 01.05.2016
год., в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел сумата от 224,27 лв, от владението на Й.Г.К.,продавач
–консултант в магазин“нептун“,собственост
на „Ан-груп 2009“ ООД Варна с управител Н.К.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож-
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл. 198, ал.1 от НК.
Производството е по реда на глава
ХХVІІ от НПК и по правилата на чл. 372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, с проведено съкратено
съдебно следствие пред първа инстанция.
По делото бе предявен гр.иск от Н.К.К.
в размер на 224,27 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура -Варна поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е било повдигнато и предявено с обвинителния акт.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства и моли подсъдимия да бъде признат за виновен по него и осъден.
Счита, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, подкрепя се от
събраните по делото доказателства и не се оспорва от подсъдимия. Прави кратко
изложение на установената по делото фактическа обстановка. Предлага наказанието да не бъде съобразено със размера на щетите,
а най-вече с многобройния размер на наказанията,като конккретен размер не
посочва . Поради предходните осъждания на подс.М., прокурорът счита, че
наказанието следва да бъде търпяно при първоначален строг режим. Счита, че
предявеният от постр. К. граждански иск е основателен, поради което и следва да
се уважи изцяло, така както е установен размера в обв.акт.
В
с.з. съдът конституира пострадалият от престъплението Н.К.К. като граждански
ищец и прие за съвместно разглеждане предявеният от него против подсъдимия
граждански иск за сумата от 224,27 лв, представляваща обезщетение за
престъпрените от престъплението имуществени вреди. В с.з. поддържа иска и моли
да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на
увреждането. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия предоставя на съда.
В
с.з. служебният защитник на подс.М. твърди, че не следва да се спира подробно на
фактическата обстановка по делото, която се признавала изцяло, тъй като
производството е по реда на съкратеното съдебно следствие. Акцентира единствено
на вида и размера на наказанието. Предлага наказанието да бъде определено към минемалния размер предвиден в закона,след
което да се редуцира с 1/3 като го счита за справедливо. По отношение на
гражданския иск счита, че е основателен, като предоставя на съда да определи
неговия размер.
В с.з. подс. М. се признава за
виновен в престъплението, в което е обвинение. Моли за наказание в минималния
размер, а за предявения граждански иск не взема становище.
От анализа на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
Подс.
И.М. е роден на *** г., в гр. Русе,постоянен
адрес няма, български гражданин, с начално образование, неженен, неработещ,
осъждан.
На 01.05.2016 г, около 19 ,00 часа,
свидетелката К. застъпила нощна смяна в магазин „Нептун“,находящ се в гр.Варна,бул.“Сливница“№76, където работила
заедно със своята колежка Стефанка
Славова,която не е очевидец на престъплението,т.к. в момента на грабежа била в тоалетната и нищо
не видяла.След 21,00 ч. когато на щанда била само свид.К. в магазина
влязъл подс.М. описан от продавачката
като облечен с връхна дреха –анорак с
качулка на главата, а от записите на охранителната камера е видно,че е сложил качулката си непосредствено
преди да влезе в магазина. Той отишъл до
витрина с бира,взел си бутилка „Шуменско“ и се отправил директно към
касата.Извадил банкнота от 5,00 лв. и
докато тя отваряла касата,за да върне ресто, той извадил скрит в дрехите си нож ,като и разпоредил да отвори касата. Тя се възпротивила,той опитал да я изблъска и замахнал с острието на ножа към нея. Успял да
преодолее съпротивата й и започнал да рови в касата,взел каквото можал, а
свидетелката не могла да му се противопостави от видимата опасност и заплаха от
ножа на подсъдимия. Той тръгнал да излиза от магазина,а свидетелката се опитала да го спъне но не
успяла и след това натиснала паник-бутона,но той се укрил.Управителя на
магазинасвид.Н.К. бил уведомен веднага по телефона от пострадалата,като на
следващия ден била направена инвентаризация и подписан акт за касова
наличност,като от тях била установена
липсата на 224,27 лв. След като били иззети записи от охранителната камера в обекта и след
разкриване на деянието били направени снимки,след което била назначена и лицево-идентификационна експертиза. Същата
установила сходство в изображенията от охранителните записи и сравнителните
снимки,като заключението на вещото лице
е ,че най-вероятно заснетото лице е едно и също. Отделно от това М. бил
предложен за разпознаване на свид. К.
,която категорично го идентифицирала като извършителя на престъплението.
Подсъдимият
е извършил деянието, предмет на настоящото обвинение след като е бил осъждан шесткратно
с влязли в сила присъди, за извършени
умишлени престъпления по смисъла чл.93,т.7 от НК,а именно:
С присъда № 417/29.09.2008г по
НОХД № 3000/2008г на РС -Варна, влязла в сила на 15.10.2008 г, е осъден за
деяние по чл. 195 ал.1, т.2 от ,вр.чл.194,вр.чл.26,ал.1 НК,
извършено в периода от 13.08.2007 г. до 17.08.2007 г., като наложеното му
наказание е 10 месеца лишаване от свобода, което да търпи при общ режим .
По споразумение №
63/28.04.2011 г. на Софийски градски съд
по НОХД № 4360/2010 г., в сила от 28.04.2011 г. за престъпление
извършено на 07.06.2010 г. по чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.20 ,ал.2 от НК,като му е
наложено накзание лишаване от свобода в
размер на една година при строг режим.
С присъда
по НОХД № 23521/2011 г. на
Софийски районен съд, в сила от 15.03.2012 г. за деяние по чл.150,ал.1,пр.2 от НК, извършено на
12.06.2011 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца при строг режим.
С присъда № 72/27.02.2013 г. по НОХД
№ 439/2013 г. на Районен съд-Варна в сила от 08.04.2013 г. за деяние по чл.196,ал.1,т.2 от НК извършено на
09.10.2012 г.,като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години при строг режим.
По споразумение по НОХД №9513/2015 г. на Софийски районен
съд,в сила от 10.08.2015 г. за деяние по
чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.18.ал.1,вр.чл.29,ал.1 от НК извършено на 09.04.2015 г. като
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,което да изтърпи при строг режим.
С присъда № 9/16.01.2017 г. по
НОХД № 5327/2016 г на РС-Варна влязла в сила на 01.02.2017 г, е осъден за
деяние по чл.196,ал.1,т.2,вр. 195, ал.1, т.4 вр. чл. 194, ал.1,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК,
извършено за периода от 04.09.2012 г. до 06.09.2012 г., като наложеното му
наказание е две години лишаване от свобода,което да търпи при строг режим.
Гореописаната
фактическа обстановка, установена от съда, напълно се покрива с изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не се оспорва от страните.
На основание чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установени
изложените фактически обстоятелствата, като се позова на направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 НПК и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена по безспорен и категоричен начин
в резултат на извършения анализ на всички събрани и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, ценени както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, а именно: обясненията на подсъдимия,
показанията на свид. Й.К., св. Н.К., заключението на вещото лице по лицево
идентификационната експертиза , както и множество писмени доказателствени
материали, като протоколи за доброволно предаване, акт за касова
наличност,равносметка и служебен бон
дневен отчет, справка за съдимост,декларация за имотно състояние на
подсъдимия, протокол за разпознаване на лица .
Съдът изцяло дава вяра на
показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като са
последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и
допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета
на доказване.
От съществено значение за
пълното и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, са показанията
на касиерката на магазина дадени на ДП
свид. К.. Тя пресъздава подробно и конкретно времето, мястото на
грабежа, сумата от налични пари отнети
от касата, които са й били отнети под заплахата
от нож, механизма на осъществяване на деянието, употребената от дееца
физическа сила, в резултат на което тя от страх не могла да стори друго освен
да го спъне,но той пак успял да избяга. Тя описва много подробно и външността
на извършителя, който видяла добре и категорично го е разпознала.
Освен това в първите си обяснения пред разследващия
полицай подс.М. макар ,че е отричал да се е намирал в гр.Варна на тази дата е
казал ,че е бил облечен с черен анорак с цифрата с номер № 13 на гърба. На снимките от видеокамерата се вижда точно ,че лицето
което влязло в магазина и е извадило нож на продавачката,която се намирала на
касата е било също така облечено. Поради което и относно това,че именно той е бил извършител на
деянието у съда няма съмнение.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Те са
изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства,
относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.
При
така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
С
деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната
дата и място, при условията на опасен рецидив, отнел сумата от 224,27 лв, от владението на св. Й. К., продавач консултант в магазин „Нептун4,
собственост на „Ан-груп 2009“ ООД Варна, с управител Н.К.К. ,с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож.
Безспорно
е установено по делото времето, мястото на извършване на деянието, механизма на
осъществяването му, както и неговия автор.
Изпълнителното
деяние на грабежа се характеризира като класическо съставно престъпление,
включващо два акта, взаимно свързани, насочени към една и съща цел и
осъществени въз основана на едно решение.
Единият
акт се изразява в употребата на сила или заплашване, т.е.на физическа или
психическа принуда по отношение на владелеца на движимата вещ, предмет на
престъплението, като в конкретния случай това е заплаха с нож.
Другият акт е отнемането на
вещта, т.е. деецът прекъсва фактическата власт върху вещта и установява своя
фактическа власт.
Престъплението грабеж започва
с принудата, целяща сломяване съпротивата на жертвата и упражнена с цел
отнемане на вещта, и завършва с факта на отнемането.
Грабежът е резултатно
престъпление и е довършен, когато движимата вещ, предмет на посегателството,
премине във фактическа власт на дееца.
В настоящия казус е безспорно
установено, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимия.
От обективна страна е налице
отнемане на сума от пари,находящи се в касата на магазина от страна на
подсъдимия от владението на собственика им -св. Н.К. К., т.е. налице е прекъсване на фактическата
власт на последната и установяване на такава от страна на подс.М..
Налице
е и принудата като елемент от фактическия състав на грабежа.
За
отнемането на чуждите движими вещи подс. М. е използвал физическа принуда с
една единствена цел - осъществяване на противозаконното им отнемане от
собственика.
Подсъдимият установил
фактическа власт върху вещите отнети от касата на магазина ,като свид.К. под непосредственото въздействие на заплаха с
нож за нейната личност, която заплаха
осуетила възможността й за съпротива.
Тази заплаха е била насочена
към сломяване съпротивата на жертвата преди и по време на осъществяване на
грабежа, като е целяла отнемането на парите
находящи се в касата.
Несъмнено е налице и
квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал.1, т.4 от НК, а именно грабежът е
извършен при условията на опасен рецидив.
Поради наличието на предходни
осъждания, упоменати по-горе, деянието, предмет на настоящото обвинение, се
квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1 б."А" и б."Б" от НК, тъй като подс.М. е
извършил настоящото престъпление след като вече е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК, а също така е
осъждан повече от два пъти за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, което не е отложено по чл. 66 НК. Освен това, подс.М. е извършил
престъпленията като пълнолетен и от изтърпяване на наказанията до извършване на
деянието, предмет на настоящото обвинение, не е изтекъл 5 г. срок по чл. 30, ал. 1 НК.
Престъплението грабеж е
възможно само при пряк умисъл.
Няма съмнение, че подс.М. е
имал пряк умисъл да извърши грабеж и този умисъл се извежда от неговите
действия. Очевидно след като е взел бирата
и е отишъл до касата към 19,00 часа е видял,че касиерката е само
една и е извадил нож от дрехите си за да може да
вземе всичко от касата.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да се наложи на подс.М. съдът отчете всички
индивидуализиращи отговорността обстоятелства.
Поначало грабежът, включително
квалифицираните случаи на грабеж, са деяния с изключително висока степен на
обществена опасност, за което е предвидена възможност за налагане на
най-тежките наказания, предвидени в НК.
За престъплението, в което е
обвинен подс.М., НК предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години,
като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на
виновния.
Съдът счита за отегчаващо
отговорността обстоятелство обстоятелството,че след като бил освободен от затвора Белене на 23.03.2016
год.,само след два месеца т.е. на 01.05.2016 г.
се озовал в гр.Варна и извършил настоящото престъпление. Освен това по
време на ДП след като не е бил
открит,на наличните адреси бил обявен на ОДИ още на 15.12.2016 год.Т.е. очевидно се е укривал дълго и по това ДП.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема единствено тежкото
материално положение на подсъдимия и то по негови данни –недоказани,но видно от
справка за липса на доходи и имоти.
Формалното
волеизявление по чл. 371, т.2 от НПК, с
което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не се интерпретира като
допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на санкцията. Това
е така, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е
определена от самия закон - чл. 373, ал.2 от НПК, която препраща към
приложението на чл. 58а ал.1 от НК и не
трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/2009г на
ВКС/.
Коментираните по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства нямат характера на многобройни, нито на
изключителни по смисъла на чл. 55 НК, поради което
съдът прецени, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54 НК, при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Като отчете превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
целта на наказанието с оглед индивидуалната и генералната превенции, тежестта
на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, съдът определи
наказание лишаване от свобода в размер, близък към средния размер предвиден в
закона, а именно дванадесет години.
Прилагайки
правилото на чл. 58а ал.1 НК с оглед
диференцираната процедура, по която протече производството по настоящото дело,
съдът редуцира наказанието 12 години лишаване от свобода с 1/3 и наложи крайно
наказание от осем години лишаване от
свобода, което намира за справедливо и адекватно на извършеното престъпление.
При определяне на това
наказание съдът изходи от принципите на целесъобразност, справедливост и
хуманност, които стоят в основата на наказанието и преследваните от него цели,
като прие, че е нужно да бъде упражнена по-тежка държавна принуда спрямо
подсъдимия, като наред с поправянето му, ефективно да въздейства и възпитателно
и предупредително върху останалите членове на обществото. Относно ниският
размер на отнетата сума от касата на магазина, съдът не счита, че следва да се
взема предвид като смекчаващо обстоятелство,т.к. очевидно такава е била касовата наличност в момента и затова е отнел
само толкова пари от нея.
Очевидно престоя на подс.М. в затвор по предходните осъждания,не е
оказало своето поправително въздействие
и скоро няма да окаже такова,след като сам твърди,че обикаля страната,като
оставал в гр.София, а през лятото идвал
да се къпе в морето в гр.Варна.
Съдът постанови така определеното
наказание да се търпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал.1 НК, съдът приспадна от така
определеното наказание времето, през което подс.М. е бил задържан, считано от 25.10.2017
г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът не наложи второто
предвидено за престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 НК наказание, а именно: конфискация
до 1/2 от имуществото на виновния,тъй като по делото не се установи същият да
притежава някакво имущество.
В настоящото производство
съдът конституира като граждански ищец и прие за съвместно разглеждане
предявения от постр. Н.К.К., граждански иск против подсъдимия за заплащане на
обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 224,27
лв.
Предявеният иск е с правна
квалификация чл. 45 от ЗЗД и е допустим, а разгледан по
същество- основателен и доказан в пълен размер.Касае се за отговорност за
непозволено увреждане, като са налице всички елементи от фактическия състав на
деликта /противоправно деяние, вина, вреда, причинна връзка/, необходими за
реализиране на тази отговорност.
С
оглед изхода от процеса, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските в
размер на сумата 55,60 лв, платени за съдебна експертиза, както и сумата 50 лв,
представляваща държ. такса върху уважения граждански иск.
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: