Р
Е Ш Е Н И Е
№ 515
06.08.2020
г., гр.Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Плевен,първи състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурор Иво
Радев при Окръжна прокуратура - гр.Плевен, като разгледа докладваното от
съдията Дилова административно дело № 159 по описа за 2020г. на Административен съд - гр.
Плевен и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Производството
по делото е образувано е по искова молба подадена от М.Б.Н. против Областна дирекция на
МВР Плевен,представлявана от Директора, в която се твърди че на ищеца е
съставен АУАН № 0724465/30.07.2018 от ОД на МВР сектор ПП Плевен, затова че е управлявал лек автомобил
след употреба на алкохол , с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Твърди се,
че от същата датата е издадена и заповед за ПАМ № 18-0038-001613 по чл.171 т.1
б.“в“ от ЗДвП, като му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване
на въпроса за отговорността . Твърди се, че с издадено НП № 180938-003997/06.08.2018г.
на ОД нна МВР, сектор ПП Плевен, на ищеца е наложено наказание глоба в размер
на 500 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 м. Твърди се, че наказателното
постановление е обжалвано и с решение от 23.01.2019г. ПлРС е отменил
наказателното постановление, в частта за нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗдВП,
с което на осн. чл. 175 ал.1 1 на жалбодателя е наложено наказание глоба в
размер на 500 лв и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 м. Решението е влязло в сила на 19.0292019г.
Твърди се, че в срока от 30.07.2018г.- 19.02.2019г. ищецът е бил лишен от
възможността да управлява МПС.Твърди се, че Н. е управител на фирма „Електра
94“ ООД, и се е наложило за периода , през който е бил лишен от правото да
управлява МПС да ангажира персонален шофьор, с оглед възможността да изпълнява
управленски функции. За периода м. август 2018г.- м. януари 2019г.- на
назначения от него шофьор е заплатено възнаграждение в размер общо на 4849,59
лв.Твърди се, че лишаването от право да управлява МПС е станало достояние на
работниците във фирмата, което е довело до срам, увреждане на авторитета,
неприятни ситуации свързани с обяснения, както по отношение персонала на
фирмата, така и в приятелския кръг, относно невъзможността да управлява МПС в
периода от 30.07.2018г. до 19.02.2019г. , които вреди оценява на сумата от 5000
лв. Твърди се, че в производството по НАХД 2522/2018г. на ПлРС ищецът е
ангажирал адвокатска защита, за което е заплатил сумата 500 лв, видно от
договора за правна помощ и пълномощно находящо се по делото. Моли съда да осъди ответника да заплати
сумата 10349,59 лв, от която сумата 5349,59 лв- представляваща имуществени
вреди и сумата 5000 лв представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично.Представлява се от адв. Н.,
която изразява становище, че поддържа предявения иск.
Ответникът
ОДМВР –Плевен, редовно призован се представлява от юрк. Ф. и изразява становище предявения иск да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен счита исковата молба за основателна и моли съда
да се произнесе по справедливост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
Видно
от приложения АУАН е, че на 30.07.2019г. е била извършена проверка при която е
установено, че М.Н. като водач на МПС „Ситроен Ксантия“ ******, собственост на фирма „Електра 94“
е управлявал МПС след употреба на алкохол, установена с техническо средство
Алкотест 7510 № 0258, с показание 0,78 %. От представения / на стр. 47/
протокол за химическо изследване е видно, че е отчетено 0,66 % алкохол в
кръвта. Видно от приложената по делото заповед за ПАМ е, че на М.Н. на осн. чл.
171 т.2 е наложена принудителна административна мярка временно спиране от
движение на МПС за срок от един месец и
му е отнето свидетелството за регистрация на МПС.
Въз
основа на АУАН е издадено НП №
18-0938-003997, издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР Плевен,с което
на М.Н. затова, че на 30.07.2018г. е
управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,3% е наложено наказание глоба в размер на 500 лв
и е лишен да управлява МСП за срок от 6 м.
Видно
от приложеното НАХД № 2522/2018г- по описа на ПлРС е, че М.Н. е подал жалба
срещу НП №0938-003997/06.08.2018г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР Плевен.
Видно от постановеното по делото решение е, че обжалваното наказателно
постановление в частта, в която на М.Б.Н. *** на осн. чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 500 лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 м. за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП е отменено като незаконосъобразно. Решението
на РС Плевен е влязло в сила на 19.02.2019г. Видно от приложения по делото
договор за правна помощ е, че във връзка с обжалване на наказателното
постановление ищецът е ангажирал адвокат, договорено е адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв, което е платено в брой.
Ищецът
твърди, че в резултат на издаденото наказателно постановление е бил лишен от
възможност да управлява МПС, поради което се е наложило да назначи друго лице
на длъжност шофьор за периода на отнемане на свидетелството за управление на
МПС, на което е заплатило трудово възнаграждение в размер на 4849,59 лв.
Видно
от представената по делото служебна бележка е, че В.П.В. е получил за периода
м. август 2018г.- м. януари 2019г. брутно трудово възнаграждение в размер
на 4549,59 лв.
По
делото е представен трудов договор № 124/27.04.2016г., от който се установява,
че В. П. В. работи в „Електра 94“ ООД на
длъжност склададжия, при основно трудово възнаграждение в размер на 420 лв. и
0,6 % клас прослужено време.Представена
е и справка от НАП, от която е видно че трудовия договор на св.В.Василев е
променен, считано от 01.04.2017г.,/ преди датата на която е издадено НП/, но въпреки дадената възможност ищецът не го е
представил по делото. Представена е и длъжностна характеристика на длъжността
шофьор, както и пътна книжка на лек
автомобил ЕН 71-41 ВА , която не се
спори, че е попълвана от ищеца, а не от водача на лекия автомобил. В съдебно
заседание ищецът е дал обяснение, че Василев няма втори трудов договор, че всички
служители на фирмата карат служебните автомобили и с тях разкарват стоката,
поради това всички имат допълнителни задължения и няма специално назначени
служители на длъжност шофьор, а назначените на длъжност шофьор управляват
тежкотоварни автомобили.
От
показанията на разпитания по делото свидетел В. В. се установява, че той работи
в „Електра 94“ ООД от 1995г. на длъжност началник склад, включително и за
периода м. август 2018г-м. януари 2019г. През този период е возил ищеца със
служебния автомобил, но не е имал трудов договор като шофьор. Свидетеля в
показанията си пред съда твърди, че е взимал М. Н. сутрин, возил го е до работа и след това вечер отново
го е карал към къщи. Понякога през деня
го е возил до обектите, а през останалото време е работил в склада. От
показанията на свидетеля се установява, че във фирмата е станало известно,
че на М.Н. е взета книжката и затова е
изпитвал неудобство, но хората не са си променили отношението към него.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, искът за вреди от незаконосъобразен акт
на администрацията може да се предяви след отмяната акта по съответния ред.
Предвидената в цитираната разпоредба предпоставка за допустимост на иска в
разглеждания случай е налице – наказателното постановление, от което се
претендират за причинени сочените вреди, е отменено с влязло в сила съдебно
решение постановено по НАХД 2522/2018г. по описа на ПлРС.
Съгласно
чл. 7 ЗОДОВ по препр. от чл. 1, ал. 2 /изм., ДВ, бр. 98 от 2012г./ от ЗОДОВ
искът по чл. 1, ал. 1 се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения. Като се изхожда от критерия –
място на увреждането, следва че искът е
предявен пред местно компетентния Административен съд Плевен.
Съгласно чл. 205 от АПК искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
разглежданата хипотеза се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразно
наказателно постановление, издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР
Плевен. Следователно, на основание чл. 205 АПК и в качеството й на юридическо
лице съобразно разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР ОД на МВР Плевен притежава
пасивната процесуална легитимация по иска.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Чл. 4 от ЗОДОВ
очертава пределите на отговорността - дължи се обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Следователно, за основателността на иска е необходимо да са налице следните
предпоставки - незаконен административен акт, действие или бездействие на
административен орган, актът да е отменен по съответния ред, причиняване на вреди, пряка причинна връзка между незаконната
дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите
Видно
от обсъдените по-горе писмени доказателства е, че НП №18-0938-003997/08.08.2018г. е отменено
по съответния ред с влязло в сила съдебно решение постановено по НАХД
2522/2018г. по описа на РС Плевен.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увредата.
Тежестта
за доказване на претърпените вреди и пряката причинна връзка между тях и
отмененото наказателно постановление е за ищеца. Той следва да докаже чрез
пълно главно доказване, т.е. по несъмнен и категоричен начин, тези елементи от
състава на търсената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. о
отношение предявения иск за претърпени неимуществени вреди, същият следва да се
отхвърли като недоказан. Неимуществените вреди представляват засягане на
честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и
страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в
резултат на увреждането. Специалният закон не уточнява как се определя размерът
на неимуществените вреди, поради което субсидиарно следва да се прилага
гражданското законодателство - чл.52 от ЗЗД, който дава възможност за
определянето им по справедливост. Неимуществените вреди не се предполагат, а
подлежат на доказване, поради което ищецът не е освободен от задължението да
докаже по безспорен начин, че е претърпял такива вреди. Те трябва да бъдат
установени с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, тъй като
за всеки човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага
тяхната наличност. Въпреки дадените от съда указания, ищецът не е ангажирал
доказателства за установяване на претърпените от него неимуществени вреди,
описани като срам, увреждане на авторитета, неприятни ситуации свързани с
обяснения, както по отношение персонала във фирмата, така и в приятелския кръг
относно невъзможността да управлява МПС в периода 30.07.2018г.- 19.02.2019г. От
показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ищецът е
изпитвал неудобство от това, че някой
друг е трябвало да го вози, но служителите във фирмата не са променили
отношението си към ищеца. По делото не се доказа, ищецът да е претърпял
твърдените от него имуществени вреди. В случая описаните като претърпени
неимуществени вреди, не следват задължително и безусловно от факта на самото
издаване на едно незаконосъобразно наказателно постановление. т.е. тези вреди,
в случай, че са претърпени, подлежат на доказване и то по несъмнен и
категоричен начин. На доказване подлежи и пряката причинната връзка между
твърдените вреди и отмененото незаконосъобразно наказателно постановление.
Поради непровеждане на това доказване от страната, носеща тежестта за същото,
следва да се приеме, че недоказаните вреди не са се осъществили, поради което предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В
исковата молба се твърди, че на ищеца са причинени имуществени вреди в размер
на 4849,59 лв произтичащи от това, че през периода м. август 2018г.- м. януари 2019г. когато е
бил лишен от право да управлява МПС ищецът
е бил принуден да ангажира персонален шофьор, на който е заплатено
възнаграждение в размер на 4849,59 лв. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че за посочения период св.
В. В. освен трудовите си задължения като склададжия е изпълнявал и длъжност
шофьор, като е превозвал ищецът М.Н. където е било необходимо. По делото е
представен трудов договор на св. В. на длъжност склададжия. Видно от
представените по делото справки от НАП, както и от дадените от ищеца обяснения
в открито съдебно заседание, всички служители във фирмата управляват МПС, тъй
като се налага да разкарват наличната от
склада стока до обектите и друг трудов
договор, освен представения по делото не е сключван със свидетеля В.. По делото
е представена служебна бележка, от която е видно, че за периода м. 08.2018г.-
м. 01.2019г. св. В. е получил трудово възнаграждение в размер на 4 849,59
лв. Съгласно разпоредбата на чл.110 от КТ работникът или служителят може да
сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на
работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното
за него работно време. Предпоставките, при които това може да
се осъществи са две: допълнителният трудов договор да има за предмет
извършването на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника
по основния трудов договор и допълнителната работа да се извършва извън установеното
работно време по основния трудов договор. Изискванията са кумулативни. Съгласно
чл.62 ал.1 от КТ формата на трудовия договор е писмена форма при спазване на
задължителните законови реквизити. Такъв трудово договор по делото не е
представен, а и от дадените от ищеца обяснения е видно, че не е сключван. Ето
защо съдът приема, че представеното по
делото трудовото възнаграждение е заплатено на В. В. съгласно действащия му
трудов договор и то щеше да бъде получено от него и без да е изпълнявал вменените
му от работодателя задължения на персонален шофьор. С оглед на изложеното съдът намира, че по
делото не се доказа на ищеца да са причинени имуществени вреди в размер на
4849,59 лв,които представляват заплатено възнаграждение на св. В. като личен
шофьор на ищеца, както и не се доказа пряка причинна връзка между незаконната
дейност на държавния орган или длъжностно лице и вредите, поради което
предявения иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 500 лв представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в платен адвокатски хонорар по
договор за правна помощ във връзка с обжалване на наказателното постановление.
Отмяната
на наказателното постановление, с което е наложена глоба в размер на 500 лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6м., представлява материално
правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на
причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
Съгласно
диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ.Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.
За
да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице
следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно
постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В
производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от
заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане
на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за
процесуално представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор за правна
защита и съдействие. В производството по НАХД 2522/2018г.по описа на ПлРС/
стр.38 от делото/ е представен договор
за правна помощ, съгласно който ищецът М.Н. е заплатил сумата от 500 лв
представляваща договорено възнаграждение за адвокат, която е платена в брой. Съобразно
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г.,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно
от представения по делото договор за правна помощ е, че уговорената сума за
адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лв., като изрично е записано, че
възнаграждението е изплатено в брой.В тази част договора за правна помощ има
характер на разписка за платената сума. От приложеното по настоящото
производство НАХД № 2522/2018 г. по описа на Районен съд Плевен се установява,
че наказателното постановление е отменено като незаконосъбразно. Предвид
изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил
уговореното с договора адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че отмененото
наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по
смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него
могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.
С влязло в сила съдебно решение е отменено издаденото срещу ищеца наказателно постановление. От този
незаконосъобразен акт – отменено наказателно постановление, ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалването му, в размер на 500 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не беше издадено наказателното постановление
отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска
защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по
обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за
отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено
е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между
издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по
съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско
възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по
т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че
неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.
С
оглед изложеното съдът приема, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв., представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно
постановление, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
05.02.2020 г. до окончателното и изплащане на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска. От представения договор за правна помощ е
видно, че ищецът е направил разноски за адвокат в размер на 860 лв.и разноски
за държавна такса в размер на 10 лв.Ответникът е претендирал разноски в размер
на 300 лв за юрисконсултско
възнаграждение.Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
възнаграждението по административни дела
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е в размер 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.,
т.е в случая е 840 лв. С оглед броя на проведените заседания съдът намира, че
платеното адвокатско възнаграждение е към минимума на предвиденото в наредбата и не следва да бъде намалявано. С
оглед изхода на делото съобразно уважената и отхвърлена част от иска и
направените разноски, ищецът има право на разноски в размер на 39,13 лв, а
ответникът има право на разноски в размер на 285,50 лв, следователно ищецът
следва да заплати на ответника сумата 246,37 лв представляваща направени
разноски по компенсация.
Водим от горното, Административен съд - Плевен, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.Н. ЕГН ********** ***
против Областна дирекция на МВР Плевен, представлявана от Директора искове с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата 5349,50 лв представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на отменено наказателно
постановление № НП №18-0938-003997/08.08.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛНЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Б.Н. ЕГН ********** ***
против Областна дирекция на МВР Плевен, представлявана от Директора искове с
правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата 5000 лв представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № НП
№18-0938-003997/08.08.2018г. като НЕОСНОВАТЕЛНЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Плевен,
представлявана от Директора, ул.Сан Стефано, да заплати на М.Б.Н. ЕГН **********
*** сумата 500 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на отменено наказателно постановление № НП №18-0938-003997/08.08.2018г
с решение по НАХД № 2522/2018г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.Б.Н. ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи гр.Плевен, представлявана от Директора, ул.Сан Стефано, сумата
246,37 лв представляваща направени по делото разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/