Определение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Пламен Неделчев Неделчев
Дело: 20203400500017
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

93

гр. Силистра, 13.03.2020 год.

            Силистренски окръжен съд, търговски състав, в закрито съдебно заседание проведено на тринадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:          Кремена Краева

                                                                                  мл. с-я       Огнян Маладжиков

като разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 17/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Илка Георгиева Димова-Мазгалева подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 3827 от 19.11.2019г. постановено по гр.д. № 975/2013 г. на Районен съд Силистра, с което съдът е осъдил „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД, да заплати на Е.У.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева- разноски по ч.гр.д. № 975 по описа за 2013г. на СсРС.

Жалбоподателят приема, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка моли въззивния съд да го отмени.

Ответникът по жалбата Е.У.М. с ЕГН ********** ***, редовно уведомен чрез процесуалния си представител депозира становище за нейната неоснователност, като моли въззивния съд да потвърди атакуваното първоинстанционно определение.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

Ответникът по делото бил страна по Договор за кредит за текущо потребление от 26.11.2007г., сключен с кредитодателя „Банка ДСК" ЕАД. След наличие на договорно неизпълнение кредиторът е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, подавайки Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя Ш А А ЕГН ********** и поръчителя Е.У.М., ЕГН **********. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 975/2013 година по описа на PC - Силистра, по което съдът се е разпоредил да се издадат в полза на „Банка ДСК" ЕАД процесиите Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист.

По силата на Договора за цесия и във вр. с чл. 429 от ГПК, цесионерът "ОТП Факторинг България" ЕАД е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист.

На 18.05.2016г. по молба на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД за събиране на процесиите вземания е образувано ИД № 87/2016г. по описа на ЧСИ, На 11.05.2017г., Заповедта за изпълнение, ведно с Поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело е била връчена на Е.У.М. по реда на чл. 47 от ГПК, от съдебния изпълнител и влязла в законна сила с изтичане на законовоустановения срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК. При връчването е спазена процедурата по чл. 47 от ГПК, в частност регистрираният адрес на длъжника е посетен и е разлепено уведомление на 11.05.2017г. В дадения двуседмичен срок длъжникът не се е явил в кантората на ЧСИ за получаване на книжата.

На 20.05.2019 изпълнителното дело е преобразувано от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД под № 500/2019г. по описа на ЧСИ, само срещу поръчителя Е.У.М..

На 10.07.2019г. на Е.У.М. лично е била връчена ПДИ ведно с издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На 12.07.2019г. длъжникът подал по заповедното дело Възражение вх. № 5558 по чл. 414 от ГПК. Възражението е подадено чрез упълномощен процесуален представител адв. И. Р., а към него е приложено и заверено копие от фактура за изплатен адвокатски хонорар в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС /лист № 32 от ч.гр.д. № 975/2013г. на СРС/.

С Разпореждане от 17.07.2019г. на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.

След, като установителен иск не бил предявен в срок съдът се произнесъл с Определение № 3311 от 07.10.2019г. с което обезсилил издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист прекратил заповедното производство. Сезиран с молба за допълване по отношение на разноските подадена от процесуалния представител на длъжника съда се произнесъл допълнително с атакуваното по настоящем Определение и присъдил на Е.У.М. сторените деловодни разноски в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева с ДДС платен адвокатски хонорар.

За да мотивира жалбата си представителя на дружеството жалбоподател сочи, че "ОТП Факторинг България" ЕАД, не е заявител в заповедното производство по ч. гр. д. 975/2013г. по описа на PC Силистра и по силата на Договор за цесия от 07.11.2013г. дружеството е частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК" ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, които след като са обезсилени липсва основание за присъждане на разноски в полза на Е.У.М. в производството по ч.гр.д. № 975/2013 г.

ОС не споделя този въззивен аргумент, напротив след, като "ОТП Факторинг България" ЕАДq е придобило по силата на цесия вземането на кредитора инициирал заповедното производство дружеството е станало и носител на процесуалните права за принудителното събиране на вземането предвид, на което следва да търпи и последиците от своето пасивно процесуално поведение.

ОС не споделя и другият изложен в жалбата аргумент, а именно, че за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, държавна такса не се дължи, поради което е неоснователно претендирането на такава от страна на длъжника. Видно от подадената молба по чл. 248 от ГПК, /лист № 91 от ч.гр.д. № 975/2013г. на СРС/, ответникът не претендира заплатена държавна такса.

Не може да се приеме и изтъкнатия в жалбата довод, че липсвало доказателство за реално сторени разноски. Това е така предвид обстоятелството, че писмено доказателство за платен адвокатски хонорар именно в присъдения размер се съдържа в кориците на заповедното дело ДДС /листи № 30 и 32 от ч.гр.д. № 975/2013г. на СРС/.

С оглед изложеното въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Воден от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3827 от 19.11.2019г. постановено по гр.д. № 975/2013 г. на Районен съд Силистра.

Определението е окончателно.

Председател:

 

 

Членове:1.                                                                                      2.