Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Ирина
Стоева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7156 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 20.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 64865/ 2018 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 120 състав, по предявен от М.С.И. /ЕГН **********/ срещу В.С.И.
/ЕГН **********/ и Н.Н.И. установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за
установено, че „Договор за прехвърляне на собственост върху идеална част от
недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се на втори етаж в блок
220, вх.Б в жк „Младост“- гр. София, съставляващ имот с идентификатор:
68134.4091.84.1.27, на едно ниво, намиращ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор: 68134.4091.84, срещу задължението за
предоставяне на издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив, инкорпориран
в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 15, том I, peг.№ 1435 от 01.06.2016
г. на Нотариус В. Маркова, е нищожен“- на основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците В.И. и Н.И. са осъдени да заплатят на ищеца
М.И. сумата 857 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от В.С.И. /ЕГН **********/
и Н.Н.И. /ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения по делото
установителен иск по чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна М.С.И. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответниците и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с
правно основание чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявения от М.И. иск за прогласяване нищожността на сключената с
Нотариален акт № 15/ 1.06.2016 г. алеаторна сделка /договор за прехвърляне на
идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане/, на
основание чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД /поради липса на основание/, като основателен-
чл.272 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва
основание.
Основанието /каузата/ на правната сделка по смисъла на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, чието наличие законът поставя като условие за действителност на договора,
се разбира като най- типичният мотив, който формира волята на страните по една
конкретна правна сделка- да сключат именно този тип правна сделка. Това е
основната и непосредствена цел /правна цел/ на сделката, поради която същата е
извършена, и към която са насочени правните последици от сключването й, а не
мотивите за сключването й. Наличието на основание подлежи на преценка, като се
отчита именно моментът на сключването на договора, доколкото основанието следва
да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите
от него задължения, респективно да настъпят нейните типични правни последици.
В
случая се касае за особен вид ненаименуван договор, сключен при условията на
регламентираната в чл.9 ЗЗД договорна автономия, чиято главна особеност е
неговата алеаторност, произтичаща от обстоятелството, че обемът на престацията
на приобретателя- грижите и издръжката, които той се е задължава да предостави,
са изначално неизвестни на страните при сключване на договора, както с оглед
тяхната продължителност, така и с оглед тяхната стойност. Договорът е
алеаторен- престацията на приобретателя не е установена по обем, тъй като
задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е относително
неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед на събитие /смъртта
на прехвърлителя/, което ще настъпи неминуемо, но не е известно кога.
Задължението за издръжка и гледане има за предмет продължителна престация-
изпълнява се до смъртта на прехвърлителя, като изпълнението трябва да е
постоянно и непрекъснато. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на прехвърлителя
и прекратява действието си с неговата смърт. Процесният договор е особен и с
това, че със сключването му настъпва неговият транслативен ефект- правото на
собственост върху имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя и
задължението на прехвърлителя към този момент е изпълнено, а приобретателят
дължи изпълнение на алеаторното задължение, неопределено като обем и продължителност,
за в бъдеще.
Предвид
посочените специфики на процесния договор, съществено значение за извършване на
дължимата в настоящия случай преценка за наличието или липсата на основание
/кауза/ при неговото сключване, имат обстоятелства като възрастта на
прехвърлителя, неговото общо здравословно състояние, както и връзката му с
приобретателя- от гледна точка на родство или близост, на полагането на
непосредствени грижи от последния, предпоставящи наличието на предположение или
знание у приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя.
Когато
имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на
приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя, договорът е
сключен, без у него да е налице намерение да изпълнява поетото задължение по
същество, поради което и в този случай договорът е нищожен поради липса на
основание. Според установената по приложението на цитираната законова
разпоредба константна практика на Върховния касационен съд /Решение № 569 от
8.03.2011 г. по гр.д.№ 76/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 384 от 10.05.2010
г. по гр.д.№ 1190/ 2009 г. на ВКС, III ГО, Решение № 420 от 11.01.2012 г. по
гр.д.№ 99/ 2011 г. на ВКС, III ГО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане поради липса на основание е налице при наличието на
заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след сключване на
договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката
за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя, като за такива
заболявания се приемат както онкологичните, така и мозъчно-съдовите- инсулти,
сърдечно- съдови- инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна
недостатъчност, и то в т.нар. терминален стадий /предшестващ смъртта в период
от няколко дни/, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност
дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и
т.н., като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е
съвсем кратък- дни, по- малко от месец. Само по себе си допускането, че
прехвърлителят може скоро да умре, не следва да се приравнява на знание за
близка, скорошна и неизбежна смърт, съответно не лишава договора от основание.
В
настоящия случай ищецът М.И. оспорва извършената с Нотариален акт № 15/ 1.06.2016
г. на софийски нотариус с рег.№ 361 на НК алеаторна сделка с предмет: 1/3
идеална част от апартамент № 27, находящ се на втори етаж в блок 220, вх.Б в жк
„Младост- 2“- гр. София, ведно с принадлежности, сключена между наследодателката
Й.Б.Г./починала на 1.07.2016 г./, действаща чрез пълномощник В.С.И. /ответник
по делото/- от една страна, и ответника В.С.И. /договарял сам със себе си/- от
друга страна, като твърди, че сделката била без основание, тъй като към датата
на сключването й прехвърлителката било в тежко здравословно състояние, имала
тежко нелечимо заболяване, не можела да се обслужва, трудно говорела, не винаги
разбирала какво й се казва, имала силни болки, което наложило да има винаги
човек при нея, предстояла й операция за ампутиране на крака, поради което и у
приобретателя било налице знание за предстоящата й/близка и неизбежна смърт.
Ответниците
В. и Н. Истилиянови не са подали свое-временно писмен отговор на исковата молба
по чл.131 ГПК /едномесечният срок за това е изтекъл на 28.04.2019 г., а
приложеният по делото отговор по чл.131 ГПК датира от 30.05.2019 г./ и не са
изложили възражения- правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи,
срещу основателността на предявения установителен иск, като независимо, че са
получили указания за съдържанието на писмения отговор и за последиците от
неподаването му- чл.133 ГПК, не са се възползвали от предоставената от ГПК
процесуална възможност при реализиране на защитата си по същество да изложат
конкретни възражения срещу основателността на иска.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства /писмени и гласни доказателства/
обосновава извод на въззивния съд за липсата на основание при сключване на
процесния алеаторен договор с Нотариален акт № 15/ 1.06.2016 г. по смисъла на
чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, както правилно е приел първоинстанционния съд с
обжалваното решение.
Установява
се въз основа на събраните в процеса доказателства, че оспорената сделка е
сключена на 1.06.2016 г., пълномощното за сключването й е нотариално заверено
на 20.05.2016 г. /с рег.№ 411/ 20.05.2016 г. на нотариус с район на действие-
РС- Самоков/, като е заверено с поставяне на отпечатък от палеца на дясната
ръка на упълномощителката, „поради недъгавост“- според направеното от нотариуса
отбелязване, а смъртта на прехвърлителката по сделката е настъпила на 1.07.2016
г., видно от приложените препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници, издадени от Община- гр. Самоков, т.е. един месец след изповядване
на сделката.
Въз
основа на представената по делото медицинска документация: Епикриза, издадена
от „МБАЛ- Самоков“ ЕООД на 14.04.2016 г.; Епикриза И.З.№ 3582/200/427 от
16.06.2016 г., издадена от „МБАЛ- Самоков“ ЕООД, Хирургично отделение;
Рецептурна книжка на хронично болната Й.Г.от 5.07.2011 г.; Медицински протокол
от ЛКК по нервни болести № НФ-090 от 20.04.2016 г., издаден от УМБАЛ „Св. Иван
Рилски“ ЕАД- София; медицинско направление/искане от 28.04.2016 г., се
установяват следните релевантни факти и обстоятелства, които не са и спорни
между страните: че наследодателката Й.Г./на 85- годишна възраст/ постъпила за
лечение в „МБАЛ- Самоков“ ЕООД на 30.03.2016 г. и била изписана на 14.04.2016
г. с водеща диагноза: „Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Синдром на тежка, до
плегия левостранна хемипареза, с участие на VII и XII ЧМН в ляво“; в последствие
отново била приета за лечение в „МБАЛ- Самоков“ ЕООД, Хирургично отделение, където
постъпила на 22.05.2016 г., на 2.06.2016 г. претърпяла операция: ампутация на дясното стъпало на крака,
поради обширна некроза и възпалителни изменения, и на 16.06.2016 г. била
изписана с водеща диагноза: „Ампутацио феморис декстра. Фасцитис Некротиканс
Крурис декстра“; приемала лекарства за Артериална хипертония- III степен, ХИБС- ритъмна форма, Сърдечна недостатъчност IV- та степен, хипотиреоидизъм /посочени в
епикризите придружаващи заболявания/; че при произнасянето на ЛКК на 20.04.2016
г. по искането й за отпускане на помощни средства /рингова инвалидна количка,
комбиниран стол за баня и тоалетна, антидекубитален дюшек и антидекубитална
възглавница/ са направени констатации, че Г.е в увредено общо състояние, има
тежък двигателен дефицит, не може да се придвижва и самообслужва, има усложнено
неврологично заболяване и принудително залежаване в една и съща поза; а също и
че при освидетелстването й от психиатър на 28.04.2016 г., видно от приложеното Медицинско направление/искане от същата
дата, Й.Г.била „в тежко общо здравословно състояние, при задоволително психично
състояние, контактна“.
Според
събраните в процеса гласни доказателства- свидетелски показания на св. М.И.-
съпруга на ищеца, снаха на наследодателката Й.Г., преценени от съда при
условията на чл.172 ГПК, страните са били в добри отношения приживе на
наследодателката Й.Г., както помежду си, така и с нея. След преместването й да
живее в с. Долни Окол, Самоковско, и след смъртта на съпруга й през 2002 г.
свидетелката и съпругът й М.И.- ищец по делото, също отишли да живеят там, за
да могат да се грижат за нея, тъй като имала много здравословни проблеми. До
началото на 2016 г. тя успявала някак да се обгрижва сама, но получила инсулт /в
началото на 2016 г./ и здравословното й състояние се влошило /имала парализа на
лицето и затруднения в говора/, като на 2.06.2016 г. й ампутирали крака. До
този момент свидетелката и съпругът й се грижели за нея, когато била в дома си-
Г.живеела на първия етаж в къщата, а синът й М. и снаха й /свидетелката/- на
втория, като след изписването й от болницата след ампутацията вече не били
допускани до нея от сина й- ответника В.И..
Следователно
към 1.06.2016 г., когато е сключен процесният договор за прехвърляне на идеална
част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, са били налице обективни
и видими признаци за тежкото здравословно състояние на прехвърлителката, чийто
характер и интензитет изключват възможността за подобряване, като предполагаема
е била неизбежността на скорошния летален изход, който в действителност е и настъпил
1 месец след това. Наред с това, предвид честият й престой в болница, преживеният
в края на м.03.2016 г. „Исхемичен мозъчен инсулт в БДСМА. Синдром на тежка, до
плегия левостранна хемипареза“, извършената в началото на м. юни 2016 г. ампутация на дясното стъпало на крака
й, поради обширна некроза и възпалителни изменения, тежкото й здравословно
състояние, констатирано още в края на м.04.2016 г. /в присъствието на ответника
В.И.- неин син, представил по делото горепосоченото медицинско направление от 28.04.2016
г./, както и предвид полаганите от ответниците /син и снаха/ лични грижи за
болната до този момент, съдът намира, че при сключване на процесния договор за
издръжка и гледане на 1.06.2016 г. приобретателят В.И., още повече и
пълномощник на прехвърлителката Й.Г., договарящ сам със себе си, както и
съпругата му Н.И., са били наясно с изключително тежкото й здравословно
състояние, както и с неизбежността на настъпилата скоро след това- на 1.07.2016
г., нейна смърт. Полаганите от ответника грижи за болната преди датата на сключване
на процесния договор действително са израз на синовна привързаност и грижа, но
доколкото договорът е сключен единствено с оглед предоставянето на бъдещи грижи
и издръжка, са неотносими към извършваната в настоящото съдебно производство преценка
за наличието или липсата на основание при сключване на оспорената правна
сделка.
С
оглед установената по делото фактическа обстановка настоящият въззивен съд
намира, че предвид тежкото здравословно състояние на прехвърлителката и липсата
на каквато и да е перспектива за нейното оздравяване, обуславящи в съвкупност
прогнозируемата й близка смърт, както и с оглед обстоятелството, че при
сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане приобретателите- съпрузи, са били наясно с това,
договорът е бил лишен от типизиращия го алеаторен елемент. Неизбежният летален
изход за прехвърлителката, който е бил известен на страните, налага приемането
на извод, че договорът е лишен от своето типично основание /кауза/, поради
което и се явява нищожен- съгласно по чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД.
Предявеният
от М.И. иск по чл.26, ал.2, изр.4 ЗЗД за прогласяване нищожността- поради липса
на основание, на договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен между Й.Г.- чрез пълномощник В.И., и В.И.
през времетраенето на брака му с Н.И., се явява основателен и правилно е уважен
с обжалваното първоинстанционно решение.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора и неоснователност на релевираните в жалбата на ответниците
доводи, обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците дължат
да заплатят на въззиваемия сумата 857 лв.- разноски за въззивното производство
/за платено адвокатско възнаграждение/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
20.02.2020 г., постановено по гр. дело № 64865/ 2018 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА В.С.И. /ЕГН **********/
и Н.Н.И.- с адрес: ***, да заплатят
на М.С.И. /ЕГН **********/ общо сумата
857 лева /осемстотин петдесет и седем лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.