Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2016 г.
Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори август през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при секретар Н.И.,
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1281 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на член 294 от
ГПК след отменително решение № 158 от 28.06.2016 г.
на Върховен касационен съд, постановено по к.гр.д. № 3316 по описа за 2015 г.
на трето гражданско отделение.
Образувано е по въззивна
жалба на И.С.И. срещу постановеното
решение № 4770 от 20.10.2014 г., постановено по гр.д. № 174 по описа за 2014 г.
на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, в частите, с които се предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето
Р. И.С. на майката З.Х.А.; определя
се местоживеене на детето
при майката на адрес в град Варна - ж.к. Трошево ул. **** бл.34 вх.В ап.8; определен е режим на лични
отношения на бащата И.С.И. с детето,
както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9 часа в събота
до 18 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата, всяка
втора седмица от месеца от 17 часа в петък до 10 часа в събота, на новогодишните празници през четните години
от 17 часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари, а през нечетните години от 13 часа на 1 януари до 17 часа на 2 януари, на
рожденния ден на детето от 15 часа до 18 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск; И.С.И. е осъден
да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 08.01.2014 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на процесуалните норми
и необосновано. Излага се,
че макар да е установил правилно
фактическата обстановка по делото,
изводите на първоинстанционния съд
са неправилни. При преценката на обстоятелствата, които са от значение при определянето на кого от родителите
да бъде предоставено упражняването на родителските
права, съдът се е позовал
на едни данни по делото и изцяло е игнорирал други. От събраните по длото доказателства безспорно се установява, че детето живее с
баба си по майчина линия, като
майката живе и работи в Белгия. Пребиваването на майката в
чужбина прави обективно невъзможно ефективното упражняване на родителските права
в пълен обем лично от нея. Бащата притежава
необходимия родителски капацитет, изявява желание и има възможност да се грижи пряко и непосредствено
за детето, като разполага и с подкрепата на родителите си. Моли съдът да
отмени решението в обжалваните
части, като се уважи предявения от въззивника насрещен иск за предоставяне на упражняването на родителските
права; да се определи подходящ режим на лични контакти на детето с майката, като последната бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
100 лева, считано от предявяване на иска.
Въззиваемата страна с писмен отговор в срока по член 263 от
ГПК оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Претендира съда да отхвърли жалбата и потвърди решението, както и да й присъди направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена от
лице, легитимирано да обжалва
първоинстанционното решение, като
неизгодно за него. Правото
си на жалба, то е упражнило
в срок. Жалбата отговаря на
изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата излага, че от
съвместното й съжителство с ответника е родено детето Р.. Родителите живеят
разделени от около три години, като грижите за детето се полагат от ищцата.
Бащата не осигурява средства за развитието и отглеждането на детето, с
изключение на еднократни плащания на таксата за детска градина. За да издържа и
се грижи за детето, ищцата работи в Белгия.
Ответникът с писмен отговор в срока по член 131 от ГПК и в съдебно заседание оспорва
основателността на исковете, както и фактическите твърдения в исковата молба.
Твърди, че ищцата живее и работи постоянно в Белгия, като между страните е било
постигнато споразумение половината от времето в месеца детето да живее с баба
си по майчина линия, а другата половина с баща си. Излага, че майката осигурява
средства единствено за заплащане на наема на жилището, в което живее майка й, а
всички останали разходи се заплащат от ответника. Предявява насрещен иск с
правно основание член 127, алинея 2 във връзка с член 143, алинея 1 от СК за
предоставяне на упражняване на родителските права по отношение на детето, като
на майката бъде определен режим на лични контакти, като последната заплаща и
издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от 08.01.2014.
С отговор по насрещния иск З.Х.А.
изразява становище за неоснователността му, като твърди, че има постоянна и
хубава работа в Белгия и има желание детето да живее при нея. Сочи, че
осигурява изцяло средствата за отглеждането и възпитанието на детето, както и
за наема на жилището, което детето обитава с баба си. Твърди също, че е упълномощила
своите майка, сестра и брат да водят и вземат детето от детска градина.
Контролиращата страна Дирекция
„Социално подпомагане” - Варна чрез постъпилия по делото социален доклад излага
становище, че и двамата родители имат социално-битовите условия и възможност да
отглеждат детето, както и необходимия родителски капацитет. Детето е
емоционално привързано и към двамата родители.
Няма спор по следните факти:
1/ Че ищцата и ответника са
родители на детето Р., родено на *** г.;
2/ Че З.Х.А. от 2013 г. живее и
работи в Кралство Белгия;
3/ Че детето Р. към настоящия
момент е завършило първи клас в ОУ „Йордан Йовков“ и през учебната 2106/2107 г.
ще бъде ученичка във втори клас;
4/ Че, когато детето Р. не е
при баща си, същото се отглежда от бабата по майчина линия;
5/ Че З.А. получава месечен
доход около 1 500 евро, от които й остават чисто около 750 евро /1 500
лева/, след като заплати данъци, осигуровки и наем за жилище;
6/ Че И.И.
работи на постоянен трудов договор и има месечен доход средно от 1 500
лева.
Семейният кодекс не разписва
правила по отношение интензитета на личните отношения, като дава свобода на
съда да преценява конкретните обстоятелства. При определянето на режима следва
да бъдат съобразени всички обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея
4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката не само при кого от
родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв да
бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени
родителските права. Под "интереси на децата", както е разяснено в
ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК,
следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за
адаптирането му в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59,
алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът,
който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на
детето по смисъла на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт.
Двамата родители имат
сравнително еднакви месечни доходи /съдът отчита, че А. живее в Белгия, а И. в
България/, и двамата изявяват желание да отглеждат детето и към настоящия
момент се редуват по отглеждането на детето, че Р. е привързана и към двамата
си родители.
От събраните по делото
доказателства, оценени в тяхната съвкупност, включително и от изслушването на
двамата родители от съдебния състав, проведено в съдебно заседание на
02.08.2016 г., настоящият състав на съда намира, че и двамата родители
притежават необходимия родителски капацитет, за да отглеждат и възпитават
детето – интересуват се трайно от детето, полагат адекватни грижи за Р.
съобразно необходимото за възрастта й, както в материално отношение, така и с
оглед създаване у детето на устойчиви морални ценности.
З.А. от няколко години и към
момента живее и работи постоянно в Белгия, като се връща в България на
определен период от време – по нейни твърдения на всеки месец - месец и
половина. От представените обаче от нея самолетни билети за доказване на
твърденията й обаче не се установява това. Видно е, че е закупила самолетни
билети за пътуване от Брюксел до София и обратно на 22.01.2013 г. и 29.01.2013
г., от Букурещ Отопени до Брюксел на 06.09.2013 г.,
от Брюксел до София на 29.01.2014 г. и обратно на 18.02.2014 г., от Брюксел до
София – на 25.02.2014 г. и на 24.12.2015 г., както и от Брюксел до Варна на
31.08.2015 г. Дори да се приеме, че А. е пътувала и с автобус, каквото
изявление направи в съдебно заседание, и за което не са представени
доказателства, то при всички случаи не се доказа твърдяното от нея
обстоятелство, че се прибира в България при детето си всеки месец, най-много
през месец и половина. Отделно от това следва да се отбележи, че представянето
на доказателства за закупен самолетен билет не означава извършено пътуване,
което може да бъде доказано с представяне на бордни карти. Като аргумент в
подкрепа на направения извод, че така твърдяното обстоятелство не се доказва, е
и честотата на сумите, които З.А. е превеждала на нейната майка или на сестра
си по банков път. При положение, че се е връщала всеки месец, е необяснимо
превеждането на суми всеки месец, понякога и по два-три пъти месечно. С оглед
изложеното и като се има предвид, че А. категорично заяви в съдебно заседание,
че се е устроила в Белгия и няма намерение да се завръща в България, както и,
че без съгласието на бащата детето не може да напусне пределите на страната, то
настоящият състав на съда смята, че към настоящият момент майката не може
непрекъснато да осъществява родителските функции по отношение на детето, а
същото се отглежда основно от бабата по майчина линия – спор по този факт не е
налице между страните. Вярно е, че майката проявява загриженост и следи
непрекъснато развитието и отглеждането на детето и при тази фактическа ситуация
– чрез телефонни разговори и чрез интернет телефония през социалните мрежи, но
за правилното развитие на детето е необходим ежедневен родителски контрол и то
не от разстояние.
При положение, че родителските
права бъдат предоставени на майката, то детето основно ще бъде отглеждано от
бабата по майчина линия, докато, ако бъдат предоставени на бащата, то същият ще
упражнява родителските права, а бабата и дядото по бащина линия ще му помагат,
тъй като същият работи на смени. Ирелевантни за
изхода на спора са твърденията на А., че Р. й се била оплаквала, че се налага
да спи с братовчедите си, доколкото това е временно положение, когато същите
идват на гости на баба си и дядо си.
Не без значение е и факта, че
бащата живее в жилище – собственост на неговите родители, както и че те
притежават още едно жилище в същия блок. Майката и нейното семейство не
притежават недвижим имот, а живеят под наем, а от представените пред настоящата
инстанция писмени доказателства се установява, че през април 2015 г. А. е наела
ново жилище.
Относимо към разглежданите обстоятелства за изхода на
спора е твърдението, че тъй като бащата работи на смени, когато се прибира
късно през нощта буди детето, тъй като спи с него в една стая. Това
обстоятелство обаче нито се явява доказано, нито се твърди такава системност,
че това да влияе негативно на детето. Следва да се има предвид, че Р. е на 8
години и е нормално типично по детски да преувеличава определени факти пред
майка си.
В случая не е от значение и
полът на детето, тъй като бащата наравно с майката е пригоден да възпитава и
отглежда момичета. Без да омаловажава качествата, които притежава майката, в
случая съдът намира, че тъй като майката трайно се е установила да живее и
работи в Белгия, и макар да осигурява средства за издръжката на детето, към
настоящия момент тя не е в състояние лично да полага грижи за детето и ефективно
да упражнява родителските права по отношение на него, като е предоставила
полагането на непосредствените грижи за детето на бабата. Връщането на ищцата в
България за кратко време през няколко месеца не предполага ежедневно, постоянно
и непрекъснато полагане на грижи за отглеждане и възпитание на детето, за
неговото образование, съвместно живеене с родителя и упражняването на неговите
представителни и попечителски функции. Бащата
притежава необходимия родителски капацитет, иразява
желание и има възможност да се грижи за детето. Между бащата и детето има
изградена емоционална връзка, като не са налице данни за възможна опасност от
причиняване на вреда за психическото и емоционално състояние на детето, ако то
бъде отглеждано от него.
Поради
това родителските права следва да бъдат предоставени на бащата, като се
определи местоживеенето на детето на адреса на жилището, обитавано от бащата.
Поддържането на лични
отношения между майката и детето е жизнено необходимо и за двете с оглед
създаване на възможност чрез общуване детето да развива чувства на обич,
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие,
спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен
контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото
тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният
живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между
детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището на Съда по
правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето
черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот.
Следователно Конвенцията и нейните органи признават “право на контакт” като
фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както
на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ
баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от
контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез
принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. В тази
връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно
поведение спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява
авторитета му.
Режимът на лични отношения се
определя въз основа на обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай,
като основен критерий, както бе отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на
детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането
в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до навършването
на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с
опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на детето. При
неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови.
С оглед изложеното
следва
да бъде определен подходящ режим на лични отношения между майката и детето, като
се има предвид местоживеенето на майката, по следния
начин: десет последователни
дни всеки месец, като майката следва
да уведомява бащата минимум
десет дни по-рано; на всяка
нечетна година десетте дни да съвпадат
с пролетната ученическа ваканция, а на всяка нечетна година – с коледната
ученическа ваканция;
десетте
дни могат да съвпадат със съответните религиозни празници, ако страните
изповядат друга религия, по предварителна договорка между родителите; един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; бащата да осигури телефонна и интернет връзка
на детето с майката, за да може те да комуникират и извън определените по-горе
дни.
При определяне размера на
дължимата издръжка следва да се вземат предвид възрастта, нуждите на детето и
възможностите на родителите. Детето е непълнолетно, понастоящем на осем години,
намира, че базова издръжка от 300 лева месечно би покрила нуждите му, която
следва да се разпредели между двамата родители, отчитайки, че на бащата
осъществява непосредствените грижи за детето, като майката заплаща 200 лева месечно. Така определения размер е във
възможностите на А., изхождайки от доказателствата за размера на месечните й
доходи.
Предвид несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, решението на първоинстанционния съд в
обжалваните части следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което се
уважат предявените от И.С.И. насрещни искове за предоставяне на упражняването
на родителските права по отношение на детето Р. и определяне на местоживеене на
детето при бащата и осъждане на ответницата З.А. за заплащане на издръжка в
полза на детето в размер на 200 лева месечно, считано от влизане в сила на
решението. Искът за издръжка за периода от 21.02.2014 г. до влизане в сила на
решението е неоснователен и следва да се отхвърли.
В останалата част решението не
е обжалвано и е влязло в сила.
На основание член 4, алинея 1, точка 1 от Закона за закрила
на детето следва да бъде оказано съдействие и подпомагане на детето и родителите, поради което на ДСП-Варна следва да се изпрати препис от решението.
По разноските
Решението следва да се отмени
и в частите, с които И.С.И. е осъден да заплати на З.А. съдебни разноски за
разликата от 300 лева до присъдените 500 лева и държавна такса по сметка на ВРС
за разликата от 58 лева до 230,40 лева.
Следва да бъде постановено А.
да заплати дължащата се държавна такса по иска за издръжка в полза на съда съгласно член 78, алинея 6 от СК, която е в размер на 432 лева.
По изложените съображения и на
основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4770 от 20.10.2014 г., постановено по гр.д. № 174 по описа за 2014 г. на Районен съд - Варна, тридесет и пети състав, в частите, с които се предоставя упражняването на родителските
права по отношение на детето Р. И.С. ЕГН **********
на майката З.Х.А.; определя
се местоживеене на детето
при майката на адрес в град Варна - ж.к. Трошево, ул. **** бл.34 вх.В ап.8; определен е режим на лични
отношения на бащата И.С.И. с детето,
както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9 часа в събота
до 18 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бащата; всяка
втора седмица от месеца от 17 часа в петък до 10 часа в събота, през новогодишните празници - през четните години от 17 часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари,
а през нечетните години от 13 часа на 1 януари до
17 часа на 2 януари, на рожденния
ден на детето от 15 часа до
18 часа, независимо от ежемесечния режим, 30 дни през лятото, когато
майката не ползва годишен отпуск; И.С.И. е осъден
да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 120 лева, считано от 08.01.2014 г., и
да заплати разноски на З. Х. А. за разликата над 300 лев.аи държавна такса по сметка
на ВРС за разликата от 58 лева до 230,40 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Р. И.С. ЕГН ********** на бащата И.С.И. ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Р. И.С. ЕГН ********** при неговия баща И.С.И. ЕГН **********
на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ следният режим на
лични отношения между майката
З.Х.А. ЕГН ********** и детето Р. И.С. ЕГН **********:
майката има право да взема детето десет последователни
дни всеки месец, като следва да уведомява бащата минимум десет дни по-рано, на всяка
нечетна година десетте дни да съвпадат
с пролетната ученическа ваканция, а на всяка четна година – с коледната
ученическа ваканция, десетте дни могат да съвпадат със съответните
религиозни празници, ако страните изповядат друга религия, по предварителна
договорка между родителите, както и един месец през лятото, когато бащата не е
в платен годишен отпуск; задължава бащата да осигури телефонна и интернет връзка
на детето с майката.
ОСЪЖДА
З.Х.А. ЕГН ********** с
настоящ адрес *** полза на детето Р.
И.С. ЕГН **********, чрез неговия баща
и законен представител И.С.И. ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200
/двеста/ лева, считано от влизане
на решението в сила, с падеж първо
число на месеца, за който
се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание член 143, алинея
1 от СК, като отхвърля иска
за заплащане на издръжка за
периода от 21.02.2014 г. до влизане на настоящото решение в сила.
ОСЪЖДА
З.Х.А. ЕГН ********** с
настоящ адрес *** полза на държавата по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от
432 /четиристотин тридесет и два/ лева, представляваща дължими държавни такси по
иска за издръжка за производството пред двете инстанции.
Решението не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 2 от ГПК.
Да се изпрати препис от решението на Дирекция «Социално подпомагане» - Варна за предприемане
на мерки по член 4, алинея 1, точка 1 от ЗЗДт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.