гр. К., 20.05.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и втори април, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при секретаря.....................Х.К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2626 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в изпълнение на разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№ ***г. по описа на Районен съд-К., представя иск за
установяване на вземанията си в размер на *** лв. като неизплатено задължение по Договор за потребителски
К.№*** от 26.07.2017 г. сключен с Р.М.И. като клиент. Договорът бил сключен при
следните параметри: сума на К.а: *** лв.; срок на К.а: 24 месеца; размер на
вноската: *** лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен
процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по К.а: *** лв.
и по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: *** лв.; размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: *** лв., с общо
задължение по К.а и по пакета от допълнителни услуги: *** лв.; общ размер на вноска: *** лв. и дата на
погасяване: 20 ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски К.(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които били
предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се
запознал, приел, нямал забележки към тях и се задължил да ги спазва. Съгласно
Декларации т. Г на клиента се предоставяли безвъзмездно, на хартиен носител, в
ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на
Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на К.ен
експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания договор за
потребителски К.съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало
дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като на 26.07.2017г. превел парична сума в
размер на *** лв. по посочена от длъжника Р.М.И. банкова сметка. ***отребителски
К.№***, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на *** лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца. Предвид
факта, че не изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил
нито една погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в т.12.3. от Общите условия към договора за потребителски К.на
21.11.2017г. договорът бил прекратен автоматично от страна на „П.К.Б. ЕООД и
еобявена неговата предсрочна изискуемост. На 27.11.2017г. на длъжника било
изпратено уведомително писмо, с което той бил информиран, че процесният договор
е едностранно прекратен от К.ора и е обявена неговата предсрочна изискуемост,
но длъжникът не погасил задълженията си като размер на задължението му бил ***
лв. Пояснява, че чрез упълномощен от него К.ен експерт /КЕ/, представял на
клиента образец на искане за получаване на потребителски К.. С помощта на КЕ КЛ
и СД били длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК.
След това КЛ/СД били длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на К.ора. Ако били изпълнение всички изброени условия К.орът
се задължавал да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т.VI
Параметри на договора за потребителски К.. Потребителят можел да се откаже от К.а
в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение
съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не сторил това, а усвоил предоставената в заем
сума, направил плащания по заема, което счита като показател относно наличието
на съгласие за получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът се
съгласил с цената на К.а и със сключването на договора, към който момент бил
наясно с общата сума, която трябвало да върне, така и с правото си да се откаже
от сключения договор, така и с погасяването на К.а. Поради неизпълнението на
договорното задължение от ответника, подал заявление по чл.410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№***г. по описа на РС-К. и издадена
заповед за изпълнение и тъй като длъжникът не бил намерен за връчването й,
заповедният съд му указал да предяви на иска за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което
да установи съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу
ответника Р.М.И. за сумата *** лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски К. №***, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба, редовно призован не се явява в първото открито
заседание, не взема становище по предявения иск.
От събраните по доказателства съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№*** г. по описа
на РС-К. е видно, че по подадено от
ищеца заявление е издадена заповед №*** г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р.М.И. за
сумите: *** лв. главница, *** лв. лихва за забава от 21.09.2017 г. до
21.11.2017 г. по договор за потребителски К. №*** от 26.07.2017г. и законната лихва върху главницата от
09.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и ***лв. разноски, от които: 49.02
лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от ГПК К.орът
предявява иска за установяване съществуването на вземането за сумата *** лв., поради което предявеният иск е
допустим. С влязло в сила определение №*** г. по ч.гр.д.№*** г. на РС-К.
заповедта за изпълнение №*** г. е обезсилена в частта за сумата *** лв. лихва за забава от 21.09.2017 г. до 21.11.2017 г.
Ответникът не оспорва, а и от приетите по делото заверени копия на декларация от 26.07.2017 г. и договор за потребителски К. „П.К.С.“ №***/26.07.2017г., сключен между ищеца, чрез К.ен експерт-физическо лице и ответника се установи, че ищецът е предоставил на ответника К. в размер на *** лв., със срок на К.а 24 месеца и размер на месечната вноска по К.а в размер на *** лв., с годишен лихвен процент 41.17 %; ГПР- 49.90 % и лихвен процент на ден от 0.11 %, при обща дължима сума по К.а в размер на *** лв., а по избран и закупен от ответника пакет допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет в размер на *** лв., с размер на вноската по закупения пакет от допълнителни услуги-*** лв. и общо задължение по К.а и по пакета допълнителни услуги – *** лв., при общ размер на месечната вноската *** лв. и дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
От заверено копие на Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги от 26.07.2017 г., сключено между страните се установява, че със същото е установено задължение на К.ора да предостави на длъжника по искане на последния и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския К.; 2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Посочено е, че К.ора предоставя правото на длъжника да се възползва от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати на К.ора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за предоставяне на тези услуги в размер, посочен в т.6 на договора за потребителски К..
От съдържанието на приетите по делото Общи условия към договора, в частта, касаеща допълнителните услуги, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от К.ора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на К.ора, страните подписват споразумение. В т.12.3 и т.12.4 от ОУ е уговорено, че при прекратяване на договора в хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост при просрочие на една месечна вноска повече от 30 календарни дни и обявяване на предсрочна изискуемост на К.а, без да е необходимо К.ора да изпраща уведомление, покана, предизвестие или др. на клиента, К.ополучателя дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси, дължими по реда на чл.17.4 от ОУ.
От заверено копие на преводно ***реждане от 26.07.2017 г. / л. 25 от делото / се установява, че ищецът е превел на ответника сумата от *** лв. по банкова сметка на Р.М.И.. По делото са приети и неоспорени, заверени копия на искане за отпускане на потребителски К. от 25.07.2017 г., декларация във връзка с обработка на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските К.и от 26.07.2017 г., подписани от ответника Р.М.И., от които е видно, че ответникът е посочил пакет от допълнителни услуги Екстра, а не този посочен в договора „Бонус“.
По делото е приложен погасителен план /л.23/, от който е видно месечната вноска дължима от ответника – *** лв., формирана от главница и договорна лихва по договора за К. в общ размер *** лв. и вноска по закупения пакет допълнителни услуги-*** лв., като първата вноска е дължима на 20.09.2017 г., а последната 24-та вноска- на 20.08.2019 г.
Видно от заверено копие на уведомително писмо от 27.11.2017 г., К.орът „П.К. Б.“ ЕООД уведомява длъжника Р.М.И. за едностранното прекратяване на договора, считано от 21.11.2017 г. и обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора, но няма наведени доводи и представени доказателства това писмо да е изпратено, респ. да е достигнало до ответника. Представено е извлечение от 12.10.2018 г. по сметка към договора за потребителски К. №***, неоспорено от което е видно, че ответникът не е погасил нито една месечна вноска по договора за К. по начина и в сроковете, които са договорени.
От
така установеното съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на
вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-К.ор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№*** г.
по описа на РС-К. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
между ищеца „П.К. Б.“ ЕООД и ответника Р.М.И.
е било създадено облигационно правоотношение, основано на договор за
потребителски К. „П.К.С.“ №***/26.07.2017г.
Ответникът не е оспорил иска, не навел възражения, а и не е представил
доказателства, че е изплатил К.а или е погасил част от него поради което съдът
приема, че е неизправна страна.
От представеното удостоверение от 11.06.2018
г. /л.43 от делото/ е видно, че „П.К. Б.“ ЕООД е търговско дружество с предмет
на дейност: отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно ищецът е
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва дейност в областта на потребителското К.иране
не я прави К.на институция /банка/ по смисъла на чл.1 от ЗКИ, поради което
сключеният между страните договор за К., няма характера на договор за банков К.
съгласно чл.430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Исковата претенция е обоснована на
неизпълнение от страна на ответника на поетите с процесния договор задължения,
на не плащане на нито една погасителна вноска и на настъпилото по силата на
т.12.3 от Общите условия автоматично прекратяване на договора и обявена неговата
предсрочна изискуем.
В чл.12.3 от ОУ към договора за потребителски К. е предвидено автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 дни, без да е необходимо да се изплаща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Съгласно т.18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, К.орът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на К.а, като уведомлението следва да предшества подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Това разрешение се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е ищецът /в т.см. решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№2561/2014 г. на ВКС, II т.о./. От събраните по делото доказателствата се установи, че писменото изявлението на К.ора за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението на 09.05.2018 г. Това е така, тъй като въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не е ангажирал доказателства уведомителното писмо да е изпратено и да е получено от длъжника. Вземането, предмет на заявлението по чл.410 от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, тъй като за К.ора не съществува задължение да прилага доказателства към него /заявлението по чл.410 от ГПК/ за твърдяната предсрочна изискуемост на К.а. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на К.а, тъй като същото не се връчва на длъжника до от съда по заповедното производство. Връчването на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на длъжника няма характер и на уведомяване за обявяване на предсрочна изискуемост на К.а, защото заповедта за изпълнение не изхожда от К.ора и в нея не се съдържа волеизявление в този смисъл, но с връчването на преписа от исковата молба по чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК на ответника на 16.01.2019 г., заедно с уведомителното писмо от 27.11.2017 г., съдът приема предсрочната изискуемост за обявена. Падежът на договора настъпва на 20.08.2019 г., а предсрочната изискуемост, обявена на ответника-длъжник е на 16.01.2019 г. и към този момент следва да се преценят задълженията по процесния договор за потребителки К.. От доказателствата се установи, че претендираното вземане в размер на *** лв. включва: *** лв. като дължима сума по К.а и *** лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Ответникът не е заплащал суми по процесния договор, поради което съобразно правилата на чл.235, ал.3 от ГПК и по арг. на дадените в т.1 на Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ВКС, ОСГТК постановки, съдът приема, че вноските по К.а с настъпил падеж до момента на приключване на делото са изискуеми и дължими. От погасителния план /л.23 и л.24 от делото/ се установява, че до приключване на съдебното дирене на 22.04.2019 г., неплатените падежиралите погасителни вноски по К.а са 20 бр. в общ размер 1112.80 лв. в т.ч. главница по К.а- 695.33 лв. и лихви-417.47 лв.
Сключеният между страните договор за потребителски К. намира своята правна регламентация в ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК К.орът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски К., а в ал.4 на чл.10а от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н точно определени в договора за потребителски К.. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите нрави. В т.VI на процесния договор за потребителски К. страните са уговорили заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на *** лв., но в него не са посочени конкретно вида и цената на всяка услуга, които са закупени и които формират стойността на пакета допълнителни услуги, а и в подписаното между страните споразумение не е посочена цената на всяка услуга поотделно, каквото е изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК, която норма е приложима както към договора за потребителски К. в частта му за избрания и закупен пакет от допълнителни услуги, така и за споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. В споразумението е посочено, че 15 % от възнаграждението по закупения пакет, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставена услуга приоритетно разглеждане на искане за отпускане на К. като посочената стойност на разходите е дължимо изцяло при сключване на споразумението, но заплащането е разсрочено за срока на К.а и е част от вноските по закупения пакет от допълнителни услуги, но нито в договора, нито в споразумението са посочи колко- една, повече от една или всичките пет услуги от споразумението ответникът е закупил срещу заплащане на възнаграждението от *** лв., не са посочени и времеви или други критерии, които да очертаят избрана поредност на предоставяне на услугата и цената й. Размерът на всяка такса и комисионна, които формират стойността на разходите за допълнителни услуги трябва да бъде определена предварително с оглед забраната на чл.10а, ал.3 от ЗПК К.орът да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Няма пречка да бъде посочен в договора общият им размер но ще се дължи конкретната такса и/или комисионна от потребителя само при реалното ползване на допълнителната услуга, която е договорена и то еднократно по време на действие на договора. Доказателства за това дали ответникът е ползвал допълнителна услуга и нейният вид или услугите изброени в споразумението не са налице по делото, поради което и заплащане на възнаграждение по споразумението не следва да се дължи. Освен това уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни в размер на *** лв. съдът намира, че противоречи на добрите нрави, тъй като е прекомерно. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. "Накърняване на добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими с тях. В случая е налице нееквивалентността на двете престации по договора досежно пакета от допълнителни услуги, защото водят до очевидно неравновесие- при предоставен К.а от *** лв., възнаграждението за допълнителни услуги е *** лв., което според съда нарушава изискването за справедливост и респективно накърнява добрите нрави. От друга страна предвид гореизложеното уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава и разпоредбите на чл.10а, ал.2- ал.4 от ЗПК поради което тази уговорка е нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби и не може да породи желаните от страните правни последици. Тъй като в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, установен в обществен интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. С оглед нищожността на сключеното между страните споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, то това възнаграждение в размер на *** лв., е недължимо от ответника.
Предвид изложеното съдът намира
предявеният иск за основателен за сумата 1112.80 лв., явяваща се общата
стойност на 20 падежирали вноски по договора за потребителски К. /без вноските
по пакета от допълнителни услуги/ и следва да бъде уважен, а останалите вноски
с ненастъпил падеж към приключване на съдебното дирене са недължими към този
момент / Тълкувателно №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г. на ВКС, ОСГТК/,
поради което искът в частта за разликата над 1112.80 лв. до претендираните ***
лв., която разлика включва 4 непадежирали вноски, както и възнаграждение за
допълнителни услуги / *** лв./ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно
разноските:
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода
на спора, ищецът има право на разноски в настоящото производство за платена
държавна такса в размер на *** лв. и *** лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от НПП предвид материалния интерес и обстоятелството, че
делото е приключило в едно съдебно заседание, като съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на *** лв. на основание чл.78, ал.1 от ГПК и 68.49
лв. разноски
в заповедното производство съразмерно на уважената част на иска.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Р.М.И.,
ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „П.К. Б.” ЕООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, за сумата 1112.80 лв.,
явяваща се стойността на 20 падежирали вноски по договор за потребителски К. „П.К.С.“
№***/26.07.2017г. и законната лихва от 09.05.2018 г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата над 1112.80
лв. до *** лв., явяваща се 4 непадежирали вноски по договор за потребителски К.
„П.К.С.“ №***/26.07.2017г. и възнаграждение и възнаграждение за
пакет допълнителни услуги като неоснователен, за което е издадена заповед №***
г. за изпълнение парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*** г. по описа
на РС-К..
ОСЪЖДА Р.М.И., ЕГН-********** *** да заплати на „П.К. Б.” ЕООД,
с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1
вр. с ал.8 от ГПК, направените по настоящото дело разноски в размер на 91.35 лв. и 68.49 лв. разноските по ч.гр.д.№*** г. по описа на РС-К.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№***
г. по описа на РС-К..
Районен съдия: