Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV- Д въззивен състав, в публичното заседание
на осемнадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Станчева гр. дело № 12876 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 175071 от 12.08.2020 г. по гр. д.
№ 8628/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 175 състав, съдът е отхвърлил предявените
от „Т.С.“ ЕАД против В.И.Ш. и Г.Б.Ш. искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца следните: 4 232,15 лв., представляваща
стойност на потребена без правно онование топлинна енергия за небитови нужди за
периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ул.
„Р.“ № ********, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 937,96 лв. за
периода 30.09.2014 г. до 06.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в заповедното производство по частно гражданско дело
№ 47107/2017 г. по описа на СРС, 175 състав.
Със същото решение „Т.С.“ ЕАД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.И.Ш. и Г.Б.Ш. сумата от общо 600
лв., представляваща сторените по делото разноски.
Недоволен от решението, с което претенциите
му са отхвърлени, е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК го обжалва при твърденията,
че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон. По-конкретно поддържа, че неправилно първият съд е приел, че исковете са
недоказани. Пледира, че ответниците са били собственици на имота през процесния
период, като развива подробни съображения за задълженията на собствениците по
общите условия, както и, че като собственици последните са спестили разходи за
заплащане на потребената в имота топлинна енергия. Искането му към въззивната
инстанция е да отмени решението на СРС и да уважи предявените искове изцяло.
Въззиваемите В.И.Ш. и Г.Б.Ш. не депозират
отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Третото лице помагач на ищеца "М.Е.
" ООД не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от
ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е
разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите
констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, а относно правилността на първоинстанционното
решение, той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките
на заявеното искане освен когато се касае до приложението на императивна
материалноправна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото.
В случая, обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно според настоящия въззивен състав по следните
съображения:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено, че ответниците В.И.Ш. и Г.Б.Ш. дължат при
условията на солидарност на ищеца "Т.С." ЕАД сумите, както следва: 4 232,15
лв., представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия
за небитови нужди за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ
се в гр. София, ул. „Р.“ № ********, ведно със законната лихва от 13.07.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на
937,96 лв. за периода 30.09.2014 г. до 06.07.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в заповедното производство по частно гражданско дело № 47107/2017 г. по описа
на СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребявали
през исковия период и за посочения имот топлинна енергия за стопански нужди,
без да е било налице договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Предвид това поддържа, че ответниците са се били обогатили неоснователно и
претендира процесните суми от тях.
Ответниците оспорват предявените искове,
заявявайки, че за посочените имот и период ищецът е предявил и други съдебни
претенции. Поддържат, че през исковия период не била консумирана топлинна
енергия в имота поради извършван ремонт. Релевират възражение за погасителна
давност.
Не е спорно между страните и по делото се
установява, че по силата на нотариален акт за продажба на имот № 97 от
25.03.1993 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 179 от
23.11.2016 г., се установява, че процесният недвижим имот – апартамент № 24,
находящ се в гр. София, ул. „********, е бил собствен на ответниците в режим на
съпружеска имуществена общност към релевантния процесен период /м.10.2014 г. до
м.04.2016 г./
Макар ищецът да е доказал качеството на
ответниците на собственици на процесния топлоснабден имот, същият е представил
пред първостепенния съд доказателства /протокол от ОС на ЕС от 28.08.2002 г. и
покана с изх. № 231/26.01.2010 г. за сключване на писмен договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди/, видно от които партидата по абонатен №
029810 е открита и заведена не на ответниците, а на трето за спора юридическо
лице – „И.К.“.
Същото е изводимо и от представените от
дружеството-разпределител /трето лице – помагач на страната на ищеца/ писмени
доказателства. От приложените от последния справки за използвана топлинна
енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., както и за периода от
м.05.2015 г. до м.06.2016 г. се установява, че през исковия период партидата по
абонатния номер е водена на името на горепосоченото юридическо лице.
Отделно, това се установява и от допуснатата в
хода на първоинстанционното производство СТЕ, в заключението по която са
коментирани констативни протоколи за извършен отчет на абонатен № 29810, с абонат – „И.К.“.
По делото липсват каквито и да било
доказателства, а няма и наведени твърдения в посока, че е налице връзка между
ответниците – физически лица и третото за спора юридическо лице „И.К.“. Поради
това и предвид недоказване факта на обогатяване на ответниците с процесната
сума, СРС е приел, че от доказателствената съвкупност по делото не се
установява пасивната материалноправна легитимация на ответниците като лица, в
чиято полза е настъпило неоснователно разместване на блага. Гореизведеният
извод от първоинстанционния съд се споделя и от настоящата инстанция.
В случая ищцовата претенция се основава на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на
неоснователно обогатяване. Не е спорно по делото, че между страните не е
сключван договор за доставка на ТЕ за небитови нужди до горепосочения имот по чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ. На тази основа съдът
приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. През процесния период е в
сила Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, приета на основание чл. 36, ал.
3 ЗЕ.
Съгласно чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ и в действалата през процесния период. ТЕ за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал. 2 ЗЕ/, като съгласно чл. 145,
ал. 1 ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл. 155,
ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в ОУ на
ищцовото дружество сумите за ТЕ се начисляват от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дялово разпределение, въз основа на отчета за реално
потребено копичество ТЕ.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото
на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г.
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото
неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в
някой последващ момент.
Предвид изложеното, правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил като основателни предявените от ищеца срещу
В.И.Ш. и Г.Б.Ш. искове за установяване съществуване на вземане спрямо двамата
солидарни длъжници в размер на 4 232,15 лв. – стойност на потребена без
правно основание топлинна енергия за периода м.01. 2014 г. до 30.04.2016 г. за
имот, находящ се в град София, ул. „Р.“ № ********, ведно със законната лихва,
считано от 13.07.2017 г. до изплащането на вземането, както и 937,96 лв. –
начислена върху главницата мораторна лихва за периода 30.09.2014 г. –
06.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47107/2017 г. по описа на СРС, 175
състав. Това е така, тъй като не се доказа от страна на ищеца да е осъществен
фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – не се установи ответниците, макар и
да притежават качеството на собственици на процесния топлоснабден имот и то към
релевантния процесен период, да са реализирали увеличение на своя патримониум
за сметка намаляване активите на ищцовото дружество. Доколкото партидата на
абонатния номер се води на името на трето за спора лице, което е юридическо
такова, то „Т.С.“ ЕАД е следвало да сключи нарочен договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди с „И.К.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.
1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата /без необходимост от покана/. Предвид
акцесорния характер на иска за мораторна лихва и обусловеността му от изхода на
спора по главното вземане, същият следва да бъде отхвърлен. Наред с това,
ищецът не е представил и доказателства за адресирана до ответниците покана за
плащане – арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, предвид което последните не са били
поставени в забава. Ето защо извода на СРС за отхвърляне на претенцията по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира за законосъобразен.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от
ГПК решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото право на разноски
имат въззиваемите, но последните не предявяват искания в този смисъл, поради
което и въззивната инстанция не дължи произнасяне.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175071 от 12.08.2020 г., постановено по гр. д. № 8628/2019 г. по описа на СРС, І
ГО, 175 състав.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца "М.Е. " ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.