РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Смолян, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20245440200441 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от И. Н. М. ЕГН **********, адрес *,
против наказателно постановление № 24-1058-*/16.08.2024 г. на *, с което за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са му
наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Жалбоподателят
моли наказателното постановление да бъде отменено, поради това, че като
водач е лице с ниска обществена опасност и допуснатото нарушение е
изолиран случай.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява в
съдебно заседание. От негово име процесуалният му представител адв.*,
поддържа жалбата излага съображения за отмяна на санкционния акт.
От името на ответника по жалбата, редовно и своевременно призован, в
съдебно заседание жалбата оспорва процесуалният му представител
юрисконсулт Кр.*, представя писмено становище.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
1
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок,
разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На 01.08.2024 г. назначените в наряд по контрол на пътното движение
мл.*в * А. Ч. и В. Ф., се установили за проверка в гр.*, кв.*, на пазара. В 15,20
ч. спрели за проверка лек автомобил „*“ с рег.№ *, движещ се по ул.*, поради
това, че навлезнал след знак забраняващ движение на МПС по улицата.
Установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя И. М., който лъхал
на алкохол. Свидетелите Ф. и Ч. извършили проба на водача за употреба на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №АRВВ-0055 в
15:34 часа. Уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта 1,00 промила чрез
издишания въздух. Резултатът бил показан на И. М., който заявил, че е изпил
около 300 мл. водка и 1000 мл бира около 15 часа преди проверката.
Въз основа на така установеното, свидетелят А. Ч. съставил на място
срещу И. М. акт за установяване на административно нарушение №
*/01.08.2024 г, за това, че на 01.08.2024 г. в 15:20 часа, в гр.Смолян на
ул.*управлява лек автомобил „*“ рег.№ *, по ул.*, до магазин - хранителни
стоки „**“, с посока на движение към офис на * с концентрация на алкохол,
установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. номер АКВВ-0055 в 15:34 часа- 1.00 промила в кръвта чрез издишвания
от водача въздух - нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
В АУАН било посочено заявеното от водача, че е употребил алкохол
около 300 мл. водка и 1000 мл. бира около 15 часа преди проверката; че му е
издаден талон за изследване номер *и са му връчени 7 бр. холограмни стикери
с номер А071341 от 01.08.2024г. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и свидетеля Ф., бил предявен на И. М. и той го подписал, като
получил копие от него.
На водача била разяснена възможността да даде кръвна проба за
изследване на концентрацията на алкохол и му бил издаден талон за
изследване №132330 за явяване в спешно отделение при МБАЛ Смолян до 35
мин. М. подписал талона и получил копие от него заедно с издадените му
холограмни стикери.
2
По-късно свидетелят Ч. се осведомил, че жалбоподателят не се явил в
*Смолян за даване на кръвна проба.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на И. М. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца. АНО е посочил в съдържанието на процесното НП,
допълнителни факти и обстоятелства, а именно, че водачът не е дал кръвна
проба за определяне концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско или
химическо изследване.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства- АУАН, НП, докладна записка,
талон за изследване, както и на база свидетелските показания на свидетелите
Ф. и Ч., които като непротИ.речиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, съдът кредитира.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установявана на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
си.
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП е въведена императивна
забрана за водачите на пътни превозни средства да управляват пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Санкционната
разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП предвижда, че който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол
в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Съдът приема, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, като на 01.08.2024 г., в гр.Смолян, по улица
3
"*“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „*“ рег.№ *, с
концентрация на алкохол 1.00 промила в кръвта установено чрез издишвания
от водача въздух по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. номер АКВВ-0055 в 15:34 часа.
Концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя към момента на
управление на МПС в настоящия случай е установено при стриктно спазване
на правилата на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.
Съгласно чл. 3 от Наредбата при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство. По делото се установява, че след като свидетелите Ч. и
Ф. установили управлението на МПС от жалбоподателя и с оглед възникнало
в тях съмнение за употреба на алкохол от него, извършили проверка на
последния за наличие на концентрация на алкохол в кръвта му с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“.
Жалбоподателят е получил екземпляр от издадения талон, в който
изрично са посочени часът на връчването му и срокът (35 мин.), в който
следва да се яви за взимане на кръвна проба в *. Жалбоподателят нито твърди,
нито от доказателствата по делото се установява да е дал кръвна проба,
поради което е зачетен резултата от проверката с техническо средство.
Следва да се има предвид, че жалбоподателят не оспорва фактическата
обстановка. Моли за отмяна на санкционния акт, поради това че деянието е
изолиран случай на нарушение на правилата по ЗДвП от негова страна.
Представя служебни бележки, от които се установява, че е гл.асистент в * в *,
че от 33 г. работи в клиниката по *към * * и е с добри характеристични данни.
Тези доводи и доказателства не обосновават приложение на чл.28 ЗАНН.
Деянието не разкрива белези на маловажен случай, тъй като общесктвената му
опасност не се отличава от типичните за този вид нарушения. Напротив,
извършено е на оживено място в следобедните часове, наред с друго
нарушение – навлизане след знак забраняващ движение на МПС.
Санкционната разпоредба е приложена правилно. Наказанията са
предвидени във фиксиран размер и не е възможно да бъдат намалени.
Наказателното постановление като законосъобразно следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на делото и осъщественото процесуално
4
представителство на въззиваемата страна, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ОДМВР Смолян юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лв.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 т.5 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1058-*/16.08.2024
г. на *, с което на И. Н. М. ЕГН **********, адрес *, за нарушение на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА И. Н. М. да заплати на *Смолян сумата 100лв. разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5