Решение по дело №293/2018 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

№... 17.10.2018г. Гр. Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав

На 19.09.2018г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

Секретар Таня Арнаудова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №293 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, чл.224, ал.1 КТ, чл.177, ал.1 от КТ и чл.162 КТ.

Исковете са предявени от И.С.М. *** срещу “Многопрофилна болница за активно лечение“ ЕАД гр.Гълъбово. С исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “Лекар Началник отделение” в отделение по физиотерапия и рехабилитация. Трудовото й възнаграждение се определяло от няколко елемента – основно месечно възнаграждение, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, възнаграждение за условия на труд и възнаграждение по договор с НЗОК, определено с вътрешни правила за работната заплата. Ищцата получавала трудово възнаграждение, което е нараствало от 750,00лв. до 900,00лв. до месец юли 2017г., като за месец август 2017г. получила възнаграждение за труд по клинични пътеки 100,00лв. вместо 900,00лв. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед №310/02.09.2017г. на изпълнителния директор на МБАЛ гр.Гълъбово. През периода на действие на трудовия договор вътрешните правила за определяне на работна заплата не са били променяни. През месец август 2017г. обемът от дейности по договори с НЗОК не е променян за цялото лечебно заведение, съответно и за извършваните дейности от ищцата. Напълно необосновано ответникът е изплатил за последния работен месец на ищцата възнаграждение за труд по клинични пътеки 100,00лв. вместо дължимите 900,00лв. След прекратяване на трудовото правоотношение ответникът неправилно е изчислил и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. По време на действие на трудовия договор ищцата е ползвала платен годишен отпуск за периода от месец 12.2015г. до месец 08.2017г. общо 29 работни дни, както и 4 дни за временна неработоспособност. Ответникът неправилно изчислил и изплатил дължимото възнаграждение за платения годишен отпуск и обезщетение за временна неработоспособност. Това породило за ищцата правен интерес да предяви настоящите искове.

Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 800,00лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното трудово възнаграждение по НЗОК за месец 08.2017г., както и лихва за забава в размер на 34,74лв. за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 2797,44лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 46 работни дни, както и лихва за забава в размер на 97,33лв. за периода от 01.11.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 105,72лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 3 работни дни платен годишен отпуск за месец 12.2015г., както и лихва за забава в размер на 22,48лв. за периода от 01.02.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 215,85лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 5 работни дни платен годишен отпуск за месец 01.2016г., както и лихва за забава в размер на 44,16лв. за периода от 01.03.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 190,47лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 4 работни дни платен годишен отпуск за месец 02.2016г., както и лихва за забава в размер на 37,32лв. за периода от 01.04.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 295,68лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 8 работни дни платен годишен отпуск за месец 08.2016г., както и лихва за забава в размер на 42,88лв. за периода от 01.10.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 169,98лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 4 работни дни платен годишен отпуск за месец 02.2017г., както и лихва за забава в размер на 16,04лв. за периода от 01.04.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 85,72лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 2 работни дни платен годишен отпуск за месец 07.2017г., както и лихва за забава в размер на 4,44лв. за периода от 01.09.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 171,44лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 4 работни дни платен годишен отпуск за месец 07.2017г., както и лихва за забава в размер на 8,88лв. за периода от 01.09.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 54,78лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 1 работни дни платен годишен отпуск за месец 08.2017г., както и лихва за забава в размер на 2,38лв. за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 94,47лв. представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение за първите три работни дни от периода на временната неработоспособност месец 08.2017г., както и лихва за забава в размер на 4,10лв. за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г., както и законната лихва върху всички главници за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В хода на съдебното дирене ищцата чрез процесуалния си представител направи изменение в размер на предявените искове, което изменение бе прието от съда. След изменението претенциите на ищцата са за следните суми: 1) Сумата от 105,72лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 191,70лв. за 3 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл.155, 156 от КТ за месец 12.2015г. и изплатеното в размер на 85,98лв., ведно с лихва за забава за периода 01.02.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 22,48лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 82,87лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.02.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 17,62лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 2) Сумата от 215,88лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 366,35лв. за 5 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл. 155,156 от КТ за месец 01.2016г. и изплатеното в размер на 150,47лв., ведно с лихва за забава за периода 01.03.2016г. - 05.03.2018г. в размер на 44,16лв. и законна лихва до изплащане на дължимото

или сумата от 169,24лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.03.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 34,62лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 3) Сумата от 189,72лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 304,38лв. за 4 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл.155,156 от КТ за месец 02.2016г. и изплатеното в размер на 114,66лв., ведно с лихва за забава за периода 01.04.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 37,18лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 148,62лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.04.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 29,12лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 4) Сумата от 293,92лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 504,72лв. за 8 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл.155,156 от КТ за месец 08.2016г. и изплатеното в размер на 210,80лв., ведно с лихва за забава за периода 01.10.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 42,62лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 230,42лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.10.2016г. - 05.03.2018г., в размер на 33,41лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 5) Сумата от 169,97лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 314,41лв. за 4 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл.155,156 от КТ за месец 02.2017г. и изплатеното в размер на 144,42лв., ведно с лихва за забава за периода 01.04.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 32,30лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 132,57лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.04.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 25,98лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 6) Сумата от 258,21лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 465,95лв. за 6 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл.155,156 от КТ за месец 07.2017г. и изплатеното в размер на 207,74лв., ведно с лихва за забава за периода 01.09.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 39,59лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 201,38лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.09.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 30,88лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 7) Сумата от 54,49лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 86,10лв. за 1 работен ден платен годишен отпуск, на основание чл.155,156 от КТ за месец 08.2017г. и изплатеното в размер на 31,61лв., ведно с лихва за забава за периода 01.10.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 7,89лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 42,50лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.10.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 6,16лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 8) Сумата от 172,20лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 172,20лв. за 2 работни дни платен годишен отпуск, на основание чл.157, ал.1, т.З от КТ за месец 07.2017г. и изплатеното в размер на 0,00 лева, ведно с лихва за забава за периода 01.09.2017 г. - 05.03.2018 г., в размер на 8,91лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 134,31лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.09.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 6,95лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 9) Сумата от 800,00лв. представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 900,00лв. за възнаграждение по НЗОК за месец 08.2017г. и изплатеното в размер на 100,00лв., ведно с лихва за забава за периода 01.10.2017г. - 05.03.2018г. в размер на 34,74лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 659,39лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.10.2017г. - 05.03.2018г. в размер на 28,63лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 10) Сумата от 3387,94лв., представляваща бруто разликата от дължимото възнаграждение в размер на 4344,56лв. за 44 работни дни по чл.224, ал. 1 от КТ за месец 09.2017г. и изплатеното в размер на 956,62лв., ведно с лихва за забава за периода 01.11.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 117,87лв. и законна лихва до изплащане или сумата от 3049,14лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.11.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 106,08лв. и законна лихва до изплащане на дължимото; 11) Сумата от 94,47лв., представляваща бруто разликата от дължимото обезщетение в размер на 171,91лв. за първите три работни дни от периода на временната неработоспособност през м.08.2017г., и изплатеното в размер на 77,44лв., които са за сметка на работодателя, ведно с лихва за забава за периода 01.10.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 4,10лв. и законна лихва до изплащане на дължимото или сумата от 94,47лв., представляваща нето разликата след удържане на лични осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица, ведно с лихва за забава за периода 01.10.2017г. - 05.03.2018г., в размер на 4,10лв. и законна лихва до изплащане на дължимото.

Ответникът е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че на ищцата са се полагали 900,00лв. месечно по договор с НЗОК. Твърди, че съгласно Вътрешните правила за организацията на работната заплата в ответното дружество, за постигнати резултати от труда като допълнително възнаграждение на медицинските служители може да се заплаща сума от заработените от съответните отделения средства от клинични пътеки изплащани от РЗОК. Не е определен точен процент, размер или задължение за заплащане на допълнително възнаграждение. Размерът на това допълнително възнаграждение се определял ежемесечно по преценка на работодателя. Поради тази причина неоснователен бил искът за присъждане на сумата от 800,00лв. за трудово възнаграждение за месец август 2017г. и лихва за забава към тази сума. Заплащането на това допълнително възнаграждение било възможност зависеща от волята на работодателя и не е такова с постоянен характер. Независимо от обема на извършената работа, работодателят не бил задължен да изплати такова възнаграждение. Размерът на обезщетенията след прекратяване на трудовото правоотношение се изчислявал чрез въвеждане на данни в софтуерен продукт, разработен съобразно счетоводните стандарти и законовите норми относими към материята. По този начин са изчислени обезщетенията на ищцата, което ответникът счита за законосъобразно и правилно.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Трудов договор №117/25.09.2015г., Допълнително споразумение №95/14.02.2017г., Заповед №310/02.09.2017г. на Изпълнителния директор на МБАЛ гр.Гълъбово, между страните е имало валидно трудово правоотношение, като ищецът е работел при ответника на длъжността “Лекар, Н-к отделение/Лаборатория”. Трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие считано от 02.09.2017г.

С трудовия договор е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520,00лв., както и основен платен годишен отпуск от 20 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск от 18 работни дни. С допълнителното споразумение, което е влязло в сила на 01.01.2017г. е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 620,00лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 16% и допълнително възнаграждение за условия на труд – 58,00лв. Основният платен годишен отпуск е увеличен на 22 работни дни, а допълнителния платен годишен отпуск е 18 работни дни.

По делото бяха представени Вътрешни правила за организация на работна заплата в „МБАЛ“ ЕАД гр.Гълъбово, влезли в сила от 01.01.2010г. Съгласно чл.15 от Вътрешните правила „На работниците и служителите в дружеството се заплащат допълнителни и други трудови възнаграждения в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, КТД и настоящите правила“. Регламентирани са различните видове допълнителни възнаграждения за нощен труд, извънреден труд, за операционна дейност. В чл.23 от Вътрешните правила е предвидено, че за постигнати резултати от труда като допълнително трудово възнаграждение на медицинските служители може да се заплаща сума от заработените от съответните отделения към лечебното заведение средства от клинични пътеки, изплащани от РЗОК, въз основа на сключен между нея и „МБАЛ“ ЕАД – гр.Гълъбово договор. Дължимостта и размерът на допълнителното трудово възнаграждение се определя ежемесечно по преценка на работодателя най-късно до обработката на фонд работна заплата за съответния месец.

Видно от представените и приети като писмени доказателства копия от фишове за работна заплата на ищцата, същата е получавала такова допълнително трудово възнаграждение, както следва: за месец октомври 2015г. – 636,00лв.; за месец ноември 2015г. – 740,00лв.; за месец декември 2015г. – 740,00лв.; за месец януари 2016г. – 750,00лв.; за месец февруари 2016г. – 800,00лв.; за месец март 2016г. – 850,00лв.; за месец май 2016г. – 850,00лв.; за месец август 2016г. – 850,00лв.; за месец септември 2016г. – 850,00лв.; за месец октомври 2016г. – 950,00лв.; за месец декември 2016г. – 950,00лв.; за месец януари 2017г. – 850,00лв.; за месец март 2017г. – 850,00лв.; за месец април 2017г. – 900,00лв.; за месец май 2017г. – 900,00лв.; за месец юни 2017г. – 900,00лв.; за месец август 2017г. – 100,00лв.

По делото бе разпитана в качеството на свидетел изпълняващия длъжността главен счетоводител при ответното дружество – Н.В.Б.. Свидетелката сочи, че заплащането на възнаграждение по клинични пътеки, изплащани от РЗОК имало характера на допълнително материално стимулиране и било с непостоянен характер. В самата счетоводна програма, с която се обработвали трудовите възнаграждения, тези суми не се включвали в базата за определяне на обезщетения за временна нетрудоспособност, за неизползван годишен платен отпуск, не се включвали и в заплащането на платен годишен отпуск. В ответното дружество нямало методика, по която да се определят сумите по клинични пътеки, които се изплащали като допълнително материално стимулиране. Размерът им се определял от изпълнителния директор и съвета на директорите, които уведомявали счетоводството всеки месец какви суми да бъдат начислени. Имало е месеци, в които такова възнаграждение не било изплащано, а е имало и месеци, в които не всички получавали такова възнаграждение.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, макар същата да работи в ответното дружество, тъй като изнесените от нея факти са в пряка връзка със служебните й задължения и тя има непосредствени впечатления именно поради изпълняваната от нея длъжност.

По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която бе прието от съда. Съгласно заключението на вещото лице, допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати за работа по договор с НЗОК се формира именно по реда на горе-цитирания чл.23 от Вътрешните правила за организация на работна заплата в „МБАЛ“ ЕАД гр.Гълъбово. Размерът на това допълнително възнаграждение се определя от управителя на ответното дружество, тъй като няма методика, която да поставя в зависимост възнаграждението от получените средства по клинични пътеки. Вещото лице е извършило справка за получените от ответника суми от НЗОК за извършени дейности по клинични пътеки и от доболнична помощ в отделението, което е ръководила ищцата и е установило, че за месец юли 2017г. сумата получена от НЗОК е в общ размер 3902,00лв., а за месец август е 5298,00лв. Същевременно разходите на ответника само за възнаграждения и осигуровки на персонала на отделението възлизат на: за месец юли 2017г. – 5749,23лв., а за месец август 4425,09лв. Заключението на вещото лице е, че и за двата месеца отделението, което е ръководено от ищцата, е било на загуба.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в правомощията на управителя на ответното дружество е да определя размера на допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати за работа по клинични пътеки ежемесечно, като съобразява не само приходите по клинични пътеки за всяко отделение, а и общите разходи на болничното заведение. Действително не е налице намаление на приходите от клинични пътеки за месец август 2017г. в сравнение с месец юли 2017г., но като цяло отделението по физикална и рехабилитационна медицина е било на загуба. Видно от представените от ищцата фишове за работна заплата, имало е месеци, в които тя е получавала допълнително възнаграждение по клинични пътеки в по-висок размер от 900,00лв., например за месец октомври и месец декември 2016г. то е било 950,00лв., а след това възнаграждението е било намалено на 850,00лв. за месеците януари и март 2017г. Въпреки това ищцата не претендира разликата до 950,00лв., нито до 900,00лв. за тези месеци. От показанията на разпитаната свидетелка стана ясно, че не всички служители и не за всички месеци са получавали такова допълнително възнаграждение, но това е било в съответствие с вътрешните правила. Именно заради предвиденото в чл.23 от тези вътрешни правила съдът намира, че ответното дружество не дължи на ищцата сумата от 800,00лв. допълнително трудово възнаграждение за работа по клинични пътеки. Сумата би била дължима, ако размерът на допълнителното трудово възнаграждение е била обвързана като процентно съотношение със заработеното, но това не е така. Дори в трудовия договор на ищцата не е предвидено изплащането на такова допълнително трудово възнаграждение като елемент от индивидуалното трудово възнаграждение на ищцата. Не е налице методика, по която да бъде определено дали за месец август 2017г. на ищцата е следвало да се изплати допълнително трудово възнаграждение в размер на 900,00лв. или 850,00лв. или 100,00лв. или изобщо да не изплаща такова възнаграждение. Предвид изложеното съдът намира искът за неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на този иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихва за забава върху допълнителното трудово възнаграждение за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г.

По отношение на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск за периода на действие на трудовия договор на ищцата, съдът намира следното: При извършване на експертизата вещото лице е установило, че работодателят при изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск и съответните обезщетения не е включвал в базата за изчисление допълнителното трудово възнаграждение за работа по клинични пътеки, което е било заплащано на ищцата. Мотивът на работодателя е бил, че това възнаграждение не е с постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ. Съгласно относимата съдебна практика, „Според чл.17 ал.1 т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда. Възнагражденията по клинични пътеки са именно такива по чл.17 ал.1 т.2 от НСОРЗ. Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл.22 от НСОРЗ) в правила за работната заплата в предприятията и се разпределят между неговите работници. Следователно не се касае за допълнителни трудови възнаграждения по чл.17 ал.1 т.3 от НСОРЗ, а за възнаграждения над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното.“ /Решение №493/18.06.2010г. по гр.д.№538/2010г. по описа на ВКС, ІV г.о.; Решение №368/03.12.2014г. по гр.д.№5132/2013г. по описа на ВКС, ІV г.о./ Съдът намира, че дали едно възнаграждение е с постоянен или непостоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1 НСОРЗ зависи не от това, как го е квалифицирал работодателят, а още по-малко от счетоводната програма за обработка на трудовите възнаграждения, а зависи от неговата същност. Възнаграждението за работа по клинични пътеки, макар и в настоящия случай с неопределяем размер, е такова с постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.2 от НСОРЗ и като такова следва да бъде включено в базата за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по реда на чл.177 КТ и в обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ.

При извършената проверка в счетоводството на ответника, вещото лице е констатирало, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск, както следва: 3 дни през месец 12.2015г.; 5 дни през месец 01.2016г.; 4 дни през месец 02.2016г.; 8 дни през месец 08.2016г.; 4 дни през месец 02.2017г.; 6 дни през месец 07.2017г.; 1 ден през месец 08.2017г. За тези дни платен годишен отпуск ответникът е заплатил съответно възнаграждение съобразно трудовото възнаграждение на ищцата без в него да е включено допълнителното трудово възнаграждение за работа по клинични пътеки. Вещото лице е изчислило размерът на възнаграждението за платен годишен отпуск, като е използвал за база цялото трудово възнаграждение на ищцата с включено в него допълнителното възнаграждение за работа по клинични пътеки. Разликата между платеното и дължимото възнаграждение възлиза на: за месец 12.2015г. – 105,72лв. брутно възнаграждение, съответно 82,87лв. нетно възнаграждение; за месец 01.2016г. – 215,88лв. брутно възнаграждение, съответно 169,24лв. нетно възнаграждение; за месец 02.2016г. – 189,72лв. брутно възнаграждение, съответно 148,62лв. нетно възнаграждение; за месец 08.2016г. – 293,92лв. брутно възнаграждение, съответно 230,42лв. нетно възнаграждение; за месец 02.2017г. – 169,97лв. брутно възнаграждение, съответно 132,57лв. нетно възнаграждение; за месец 07.2017г. – 258,21лв. брутно възнаграждение, съответно 201,38лв. нетно възнаграждение; за месец 08.2017г. – 54,49лв. брутно възнаграждение, съответно 42,50лв. нетно възнаграждение. Съдът намира, че следва да уважи предявените искове за заплащане на разликата между платеното и дължимото възнаграждение за платен годишен отпуск в нетния размер, изчислен от вещото лице, който размер съответства на изменената претенция на ищцата.

Вещото лице е изчислило размера на неизползвания платен годишен отпуск и на съответстващото му обезщетение, като отново е ползвало за база цялото трудово възнаграждение на ищцата с включеното допълнително възнаграждение за работа по клинични пътеки. За периода на трудовото правоотношение на ищцата са се полагали съответно 10 работни дни платен годишен отпуск за 2015г., 38 работни дни платен годишен отпуск за 2016г. и 27 работни дни платен годишен отпуск за 2017г., или общо 75 работни дни. От тях ищцата е ползвала 31 работни дни платен годишен отпуск и следва да получи обезщетение за 44 работни дни неизползван платен годишен отпуск. Ответникът е заплатил обезщетение само за 25 работни дни и то на база трудово възнаграждение без включено допълнително такова за работа по клинични пътеки. Общият размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 44 работни дни на база последния календарен месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни – месец 08.2017г., възлиза на 1978,24лв. брутна сума, съответно 1780,42лв. нетна сума. На ищцата е изплатено обезщетение в размер на 860,96лв., като дължимата разлика възлиза на 919,46лв. До този размер съдът следва да уважи предявения иск, като в останалата му част до претендираните 3049,14лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Вещото лице е изчислило лихва за забава върху всяко от възнагражденията за периода от датата на изпадане в забава до датата на завеждане на исковата молба, както следва: за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 12.2015г. в размер на 82,87лв. лихвата за забава за периода от 01.02.2016г. до 05.03.2018г. възлиза на 17,62лв.; за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 01.2016г. в размер на 169,24лв. лихвата за забава за периода от 01.03.2016г. до 05.03.2018г. възлиза на 34,62лв.; за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 02.2016г. в размер на 148,62лв. лихвата за забава за периода от 01.04.2016г. до 05.03.2018г. възлиза на 29,12лв.; за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 08.2016г. в размер на 230,42лв. лихвата за забава за периода от 01.10.2016г. до 05.03.2018г. възлиза на 33,41лв.; за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 02.2017г. в размер на 132,57лв. лихвата за забава за периода от 01.04.2017г. до 05.03.2018г. възлиза на 25,98лв.; за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 07.2017г. в размер на 201,38лв. лихвата за забава за периода от 01.09.2017г. до 05.03.2018г. възлиза на 30,88лв.; за дължимото възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за месец 08.2017г. в размер на 42,50лв. лихвата за забава за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г. възлиза на 6,16лв. Претенцията на ищцата за лихва за забава съответства на заключението на вещото лице, предвид което съдът следва да уважи предявените искове за лихва за забава върху възнаграждението за платен годишен отпуск в пълен размер. За дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 работни дни за периода от 01.11.2017г. до 05.03.2018г. лихвата за забава възлиза на 31,99лв. До този размер искът следва да бъде уважен, като в останалата му част до претендираните 106,08лв. искът следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск за заплащане на възнаграждение за ползван отпуск по чл.157, ал.1, т.3 КТ, по делото не бяха представени доказателства за ползването на този вид отпуск. При проверката си в счетоводството на ответника вещото лице е констатирало, че не е налице молба и съответно заповед за ползването на този отпуск. Разпитаната по делото свидетелка също потвърди, че молба за ползване на отпуск при смърт на близък не е постъпвала от ищцата. Задължително условие за ползването на отпуск по чл.157, ал.1, т.3 КТ е да има подадена молба или заявление за ползването му от страна на работника или служителя. Представянето само на документ за смъртта на близък на работника не е достатъчно за разрешаването на такъв отпуск, тъй като работникът не е длъжен да го ползва. Въпреки, че работодателят е длъжен да разреши този отпуск, това не става автоматично, а с издаването на заповед. Тъй като в настоящия случай не бе установено да има подадено заявление за ползване на отпуск по чл.157, ал.1, т.3 КТ от страна на ищцата и издадена заповед от страна на ответника, съдът намира, че следва да отхвърли този иск като недоказан, както и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава върху претендираното обезщетение. Следва да се отбележи, че ищцата е получила трудово възнаграждение за всички работни дни за месец август 2017г. В случай, че бе ползвала отпуск по чл.157, ал.1, т.3 КТ, то тя би получила възнаграждение, но съответно трудовото й възнаграждение за отработените дни през месеца би било по-малко, така че дори и тя да е ползвала фактически отпуска /т.е. да не се е явила на работа/, работодателят не е отчел неявяването й и е заплатил пълното трудово възнаграждение и за дните, в които ищцата евентуално не се е явила. Това по никакъв начин не е ощетило ищцата, тъй като като финансов резултат полученото за месец август 2017г. е еднакво възнаграждение и в случай, че бе ползвала отпуск и в случай, че не е ползвала. Ако й се плати възнаграждение за ползван отпуск, то следва да й се намали трудовото възнаграждение за отработени дни.

По делото бе установено, че ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност през месец август 2017г., който се обезщетява от работодателя за първите три дни, като се заплаща 70% от трудовото възнаграждение. Вещото лице е пропуснало да изчисли дължимото обезщетение, но предвид изложените в заключението изчисления на други обезщетения, съдът служебно изчисли размера на дължимото обезщетение за временна нетрудоспособност. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.5 от КСО: „Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.“ Поради тази причина база за изчисление на обезщетението следва да бъде възнаграждението за месец август 2017г., през който ищцата има отработени 18 работни дни. Полученото брутно трудово възнаграждение за месец август е в размер на 669,01лв., а среднодневното брутно трудово възнаграждение възлиза на 37,16лв., видно от заключението на вещото лице. 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение възлиза на 26,01лв. на ден брутно обезщетение за временна нетрудоспособност. За три дни брутното обезщетение възлиза на 78,04лв., а работодателят е начислил и изплатил сумата от 77,44лв. Разликата от 0,60лв. е дължима на ищцата и до този размер искът следва да бъде уважен, като в останалата му част до претендираните 94,47лв. искът следва да бъде отхвърлен. Лихвата за забава за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г. върху сумата от 0,60лв. възлиза на 0,03лв., като до този размер искът следва да бъде уважен, като в останалата му част до претендираните 4,10лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Ищцата не претендира разноски по делото.

На основание чл.78, ал.3 КТ ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, като ищцата следва да му заплати сумата от 357,00лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС-Гълъбово на основание чл.78, ал.6 от ГПК в размер на общо 85,50лв., както и частично заплатеното възнаграждение за вещо лице в размер на 120,00лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Г.Х.Г. иск за заплащане на сумата от 800,00лв. /осемстотин лева/ бруто или 659,39лв. /шестстотин петдесет и девет лева и 39 стотинки/ нето, представляваща разликата между дължимото и изплатеното допълнително трудово възнаграждение за работа по клинични пътеки по договор с НЗОК за месец 08.2017г., както и лихва за забава в размер на 28,63лв. за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Г.Х.Г., да заплати на И.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 82,87лв. /осемдесет и два лева и 87 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 3 работни дни платен годишен отпуск за месец декември 2015г. и 17,62лв./седемнадесет лева и 62 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.02.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 169,24лв. /сто шестдесет и девет лева и 24 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 5 работни дни платен годишен отпуск за месец януари 2016г. и 34,62лв./тридесет и четири лева и 62 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.03.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 148,62лв. /сто четиридесет и осем лева и 62 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 4 работни дни платен годишен отпуск за месец февруари 2016г. и 29,12лв./двадесет и девет лева и 12 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.04.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 230,42лв. /двеста и тридесет лева и 42 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 8 работни дни платен годишен отпуск за месец август 2016г. и 33,41лв./тридесет и три лева и 41 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.10.2016г. до 05.03.2018г.; сумата от 132,57лв. /сто тридесет и два лева и 57 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 4 работни дни платен годишен отпуск за месец февруари 2017г. и 25,98лв./двадесет и пет лева и 98 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.04.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 201,38лв. /двеста и един лева и 38 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 6 работни дни платен годишен отпуск за месец юли 2017г. и 30,88лв./тридесет лева и 88 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.09.2017г. до 05.03.2018г.; сумата от 42,50лв. /четиридесет и два лева и 50 стотинки/, представляващи разликата между дължимото и изплатеното възнаграждение за 1 работен ден платен годишен отпуск за месец август 2017г. и 6,16лв./шест лева и 16 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.10.2017г. до 05.03.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2018г. до окончателното изплащане на сумите.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Г.Х.Г. иск за заплащане на сумата от 134,31лв. /сто тридесет и четири лева и 31 стотинки/, представляваща възнаграждение за 2 работни дни платен годишен отпуск при смърт на близък по чл.157, ал.1, т.3 КТ и за 6,95лв./шест лева и 95 стотинки/ лихва за забава за периода от 01.09.2017г. до 05.03.2018г., като недоказани.

ОСЪЖДА И.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Г.Х.Г. направените разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 357,00лв. /триста петдесет и седем лева/ за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от Г.Х.Г., да заплати сумата от общо 205,50лв. /двеста и пет лева и 50 стотинки/ за държавна такса и разноски за възнаграждение за вещо лице по сметка на РС-Гълъбово.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	94
Дата:	17 октомври 2018 г. (в сила от 2 ноември 2018 г.)
Съдия:	Неделина Танчева Минчева

Дело:	20185550100293
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	29 май 2018 г.

Решение по дело №293/2018 на Районен съд - Гълъбово

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№... 17.10.2018г. Гр. Гълъбово