Р
Е Ш Е Н И Е № 188
гр.Пловдив, 10.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N2910/2019
г., констатира следното:
Производство по чл.463 от ГПК във вр. с чл.495 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх.№38014/18.12.2019г. по описа на ПОС на „Ийст исттейтс“ООД,ЕИК **** -длъжник в изпълнителното производство, против разпределение от 21.10.2019г по изпълнително дело № 20199110400777 по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911 на сумата 1526967 лв., представляваща продажната цена на поземлен имот с идентификатор №56784.383.113 по КККР на гр.****, находящ се в гр. ****-Мандра Тарла, предложена на публичната продан от взискателя Вендор Сълюшън ООД .
В жалбата са изложени съображения за неправилност на разпределението. Иска се отмяната му и връщане на делото на ЧСИ с указания.
Постъпил отговор на жалбата от ответната страна „Вендор Сълюшън“ ООД – със седалище и АУ-гр.****, ул.“**** -взискател в изпълнителното производство, представлявано от управителя В.И.Ц., с който счита жалбата за неоснователна.
Присъединените взискатели – Община **** и Държавата чрез ТД на НАП, не изразяват становище.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за
да се произнесе, намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 462, ал. 2 и чл. 463 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна:
В жалбата срещу разпределението от 21.10.2019 г. са изложени оплаквания, че 1.неправилно е определен реда, по който следва да бъде извършено разпределението по ИД – по чл.495 ГПК, вместо по 460 ГПК; разпределение на събраните суми по 460 ГПК не може да бъде извършено, т.к. дължимата сума не е реално платена и не е налична, а е извършено „предварително разпределение“, с който акт се определя каква сума следва да бъде довнесена от взискателя и едва след нейното внасяне може да се извърши разпределение по чл.460 ГПК; 2. Неправилно е определена сумата ,която следва да бъде внесена от определениея за купувач взискател; извършеното от ЧСИ прихващане на предложената от взискателя продажна цена от 1526967 лв. с вземанията на взискателя в размер на 1076820,50 лв. е незаконосъобразно, тъй като обявеният за купувач взискател не е направил изявление за прихващане; 3. неправилно са индивидуализирани вземанията, които следва да бъдат удоволетворени по ИД, в т.ч. вземането на взискателя и на ЧСИ за такси по ИД;вземанията, които следва да бъдат удоволетворени по ИД не били индивидуализирани с посочване кои са взискателите, какъв е размера на претендираното вземане на всеки от взискателите, какъв е видът и размерът на дължимите разноски по ИД, реда за удоволетворяване на съответния взискател и основанието за това; отделените суми за изплащане на вземанията с право на предпочитателно удовлетворение; конкретно – вземането за мораторни лихви в размер на 1075706,50 лв. на взискателя не е посочено за какъв период е и как е формирано след като ИД не е обазувано за принудително събиране на вземане на взискателя за мораторна лихва; не са били индивидуализирани вземанията за такси, а именно по т.31 – за заличаване на възбрана, тъй като липсвало заличаване на възбраната, наложена в полза на взискателя; разноските за таксата на ЧСИ по т.26 от ТТР ЗЧСИ неправилно били включени в разпределението, тъй като тя не била реално/ефективно заплатена.
Взискателят – въззиваема страна, счита, че в обжалваното разпореждане правлилно ЧСИ е посочил каква сума се разпределя, кои са притезанията, които полежат на удоволетворяване, какъв е редът за удоволетворяване /посочени са привилегиите по чл.136 ЗЗД/, както и каква сума взискателят, обявен за купувач, следва да внесе.
ЧСИ счита, че изготвеното разпределение е във вр. с разпоредбата на чл.495 ГПК, която е приложима в хипотезата, при която взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в 2-седмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. А съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК – ако събраната по ИД сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, ЧСИ извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползуват с право на предпочитателно удоволетворение.
По отношение на първия довод ПОС намира, че тъй като присъединените взискатели НАП-ТД-**** и Община –**** – намят предявени задължения на длъжника за плащане, то правилно ЧСИ е извършил разределение като е приложил разпоредбата на чл.495 ГПК във вр. с чл.460 ГПК - оплакването е неоснователно.
По второто оплакване:Съгласно чл.461 ГПК взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност. ПОС счита, че не е необходимо предварително изявление на взискателя за прихващане, тъй като ЧСИ с разпределението извършва такова по целесъобразност- оплакването е неоснователно.
По третото оплакване – неоснователно жалбоподателят счита, че не е посочено конкретно кои са взискателите по ИД, какъв е размера на вземането, което претендира всеки взискател, какъв е размера на разноските по изпълнението – първоначалният взискател е „Вендор Сълюшън“ООД, а присъединени взискатели са НАП-ТД **** и Община –**** , които нямат предявени задължения. Неправилно, обаче, в разпределението /л.203 от ИД/ ЧСИ е посочил, че вземането на единственият взискател е сумата 1075706,5 лв. – мораторни лихви и 0 лв.-главница, т.к. видно от приложения ИЛ –вземането не е за мораторни лихви, а е за неустойка в размер на 550000 евро. По отношение на начислените такси: разноските по т.31 за заличаване на възбрана правилно са начислени, тъй като възбраната върху имота е вписана на 26.08.2019 г./л.81/ и след влизане в сила на постановлението за възлагане следва да бъде заличена, поради което тези разноски следва да бъдат включени в разпределението с оглед правилото на чл.79 ГПК, че разноските по принудителното изпълнение винаги са за сметка на длъжника, в т.ч. авансовите такси и окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, ЧСИ е начислил сумата 29620,96 лв. с ДДС след приспадане на платена от взискателя такса по т.20 ТТР, която пропорционална такса е начислена на осн.чл.136,ал.1,т.1 ЗЗД – „вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение“, а на основание дължими такси и разноски по ИД 777/2019 г. ЧСИ е начислил още една пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ „върху материалния интерес“ в размер на 24684,13 лв. – л.204/гръб/ от ИД. ПОС намира, че начислените пропорционални такси по т.26 ТТРЗЧСИ не отговарят на изискванията на чл.79,ал.2 ЗЧСИ, където е казано, че при събиране на таксите по изпълнението ЧСИ следва да изготви сметка, в която освен посочване на разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, следва да е посочен материалният интерес при пропорционалната такса, и тъй като последният не е посочен от ЧСИ за двете пропорционални такси, то ПОС не може да извърши проверка дали същите са правилно начислени.Не е ясно и колко е приспадната платена от взискателя такса по т.20 ТТР.
Поради това разпределението от 21.0102019 г. следва да се отмени и да се върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение, съгласно изложените по-горе мотиви.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение от 21.10.2019г по изпълнително дело № 20199110400777 по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911 на сумата 1526967 лв., представляваща продажната цена на поземлен имот с идентификатор №56784.383.113 по КККР на гр.***, находящ се в гр. ****-Мандра Тарла, предложена на публичната продан от взискателя Вендор Сълюшън ООД .
Връща ИД на ЧСИ№ 20199110400777 по описа на ЧСИ П. Н., рег. № 911 за изготвяне на ново разпределение съгласно изложените по-горе мотиви.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 1- седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.