Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.09.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 31 август 2020 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 209, по описа за 2020 година.
Производството
е образувано по искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Ищецът А.М.М., чрез пълномощника
си, твърди в исковата си молба, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
полагал труд в гр.Стара Загора на длъжност „Младши инспектор” в Областна
дирекция на МВР – Стара Загора ( ОД - МВР - Стара Загора ). Съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ имал статут на държавен служител.
Орган по назначаването се явявал директорът на ОД - МВР - Стара Загора по
силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на министъра на
вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния
период ищецът полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Счита, че съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на
чл.178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно
чл.67, ал.1 от ЗДС брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни
възнаграждения.Извънредният труд при работещите на смени не се компенсира с
допълнителен платен отпуск, а се заплаща с допълнително възнаграждение според
размера на положения труд. Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
От октомври 2016г. съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно
време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период. Така например, изчислените допълнителни възнаграждения
за първото тримесечие следвало да бъдат изплатени на служителите до края на
месец април, за второто - до края на месец юли, и т.н.
Сочи, че предметът на иска
произтича от размера на нощния труд, полаган в системата на МВР, както и
нормите за неговото полагане и съответните дължими изчисления. До началото на
април 2015г. имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на
работното време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно
работното време, тази методика останала неуредена със специална норма и
следователно трябвало да се прилага общата такава.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Понятието „нощен труд” намирало своето легално определение в
чл.140 от Кодекса на труда КТ/, като коефициентът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143. Заплащането на нощния труд като такъв и
заплащането след преобразуването му били уредени с две различни правни норми на
чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
което ги прави различни правни институти. Според ищеца, двете плащания се
дължат кумулативно и независимо едно от друго. Служителите на смени в МВР през
нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния 7-часов такъв.
ЗМВР изрично разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и
чл. 179. Разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен
отчетен период и умножаването им с коефициент 1,143 се явявала своеобразен
наднормен труд, за който следва да се прилага съответната часова ставка като за
извънреден труд. Тази извънредност произлизала именно от факта, че служителите
в МВР са принудени да полагат нощен труд над „нормалната” за организма им
продължителност от седем часа.
Изрично уточнява, че не
претендира допълнителното възнаграждение за полагане на нощен труд, което е в
размер на 0,25 лева на час. Не претендира допълнително възнаграждение за
полагане на извънреден труд като разлика между сбора на реално отработените
часове за един отчетен период и нормата часове за отчетния период.
Претендира допълнително
възнаграждение за своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на дължимите
нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв,
който се получавал по силата на посочените общи трудови норми, приложими при
липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Твърди, че основното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се определя с Наредба
8121з-919/13.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, която е обнародвана в
Държавен вестник. Претенцията за главницата била формирана като разликата между
часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с
коефициент 1,143 умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при
завишаване на нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187, ал.6
от ЗМВР, доколкото ищецът счита, че именно такава ставка следва да бъде
приложена по аналогия към посочените часове, или както следва: за месец октомври – декември 2016г. в размер на 68.64 лева,
за месец януари - март 2017г. в размер на 116.69 лева, за месец април - юни 2017г. в
размер на 96.10 лева, за месец юли - септември 2017г. в размер на 48.05 лева,
за месец октомври - декември 2017г. в размер на 137.28 лева, за месец януари- март 2018г. в
размер на 170.19 лева, за месец април - юни 2018г. в размер на 140.43 лева,
за месец юли – септември 2018г. в размер на 115.66 лева, за месец октомври - декември
2018г. в размер на 140.43 лева,
за месец януари - март 2019г. в размер на 163.69 лева, за месец април - юни 2019г. в
размер 172.83 лева, за месец юли - септември 2019г. в размер на 118.22 лева.
За периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът
положил общо 1504 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143
възлизат на 1719,07 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водел до
наднормочасове, които според ищеца представляват по аналогия своеобразен
извънреден труд от 215,07 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника.
При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника към ищеца за целия период възлизало на 1488,21 лв.
главница.
Ищецът моли, след установяване на
изложените в молбата обстоятелства, съдът да постанови решение, с което да
уважи изцяло претенцията му и осъди Областна дирекция на МВР - Стара Загора да
му заплати сумата от 1488,21 лв, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за своеобразен извънреден труд от наднормочасове в размер на
215,07 часа за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законовата
лихва върху главницата от 1488,21 лв. от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира за всички направени по делото
разноски, включително разходи за адвокатска защита.
Изрично уточнява, че не претендира лихва за
забава.
Посочва банкова сметка ***:
BG18ТТВВ94001527688758.
Ответникът
Областна дирекция на МВР – Стара Загора в срока по чл.131 ГПК, чрез
представителя си, е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва фактите, че за процесния период 01.10.2016 год. до 30.09.2019.2019
год. ищецът е заемал длъжност ст. полицай в група ОРР на сектор ОП при Първо РУ
- Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, и е имал статут на държавен служител
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график,
които включвали и нощен труд от 22.00 до 06.00 часа. Този положен от ищеца
нощен труд бил заплатен напълно.
Твърди още, че положените
часове нощен труд от ищеца не са
превръщани в дневен труд, с умножение по коефициент 1.143, тъй като
приложимата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) не предвиждала
такъв ред. А Наредбата за структурата и организацията на работната заплата била
неприложима, по следните съображения:
Държавните служители -
полицейски органи, какъвто бил и ищецът, по отношение на тях приложение
намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключват приложението на общите разпоредби по
отношение на посочената категория служители, не само относно работното време,
но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и
подзаконовата нормативна база уреждат в цялост статута на служителите по чл.
142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично
било регламентирано.Уреждането на статута на държавните служители по чл.142,
ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогирало приложението на общия закон,
в случая КТ /Решение №55 от 07.04.2015 год. по гр.д. №5169/2014 г., Г.К. III
Г.О. на ВКС/.
Приложимата в случая Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в чл.3, ал.1
предвижда, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на
работния процес, работното време се
организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попада и
организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст е предвидена
възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Съгласно първото изречение на ал.3 допустимо било
полагането на труд през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на
нощен труд и на второ място между 22.00 ч. — 06.00 ч. - продължителността на
нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч. Във второто изречение на
ал.3 било предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да
надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова
регламентация напълно съвпада с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Тоест в
случая и законът и наредбата регламентират по един и същ начин полагането на
нощен труд от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на
възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал,
а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата продължителност - 8
часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по
ЗМВР, като чрез специалния закон се въвежда различна правна уредба спрямо
общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35
часа. Оттук заради различната продължителност на нощния труд следвало и
неприложимостта на правилото на чл.9,
ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
При положение, че ЗМВР и Наредба №812la- 776 от 29.07.2016 г. регламентирали изцяло работното време на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на
описаната в НСОРЗ, не означавало непълнота, а неприложимост.
За държавните служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд е в
рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а
се заплаща съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-
1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този
смисъл, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, е и
виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка, рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015
г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Действително за
период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е в
несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
Същият подход бил възприет и при
създаването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега
действащата наредба.
В отговора също така се
твърди, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния
служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е
необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време (график) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е било трансформиране на часовете нощен труд към дневен,
последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни
часове за заплащане.
Изразява се становището, че
дори при общата нормативна уредба (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете
в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд, не се
явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда,
определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези
часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. В този
смисъл били разясненията в писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП. В
посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано, че получените
часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно
разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил
налице само ако работниците и служителите действително работили извън
установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай.
Отново според тълкуването на МТСП, превръщането на нощните часове в дневни било
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на
извънреден труд.
Относно неоснователността на
исковите претенции, ответникът сочи съдебна практика и се позова и на становище
на проф.В. Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМВР и
Наредба №8121з- 776/29.07.2016г.
С оглед на горното, ответникът
счита предявените искове за изцяло неоснователни, като моли същите да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание
ищецът не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът му е депозирал
молба, с която поддържа предявените искове.Ответникът изпраща представител,
който моли съдът да отхвърли, като неоснователни, исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Не е
спорно по делото, че ищецът през периода 01.10.2016г. – 30.09. 2019 г е бил държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и е полагал труд на 12-часови смени по график, изпълнявайки служебните си
задължения както от 08.00ч до 20.00ч, така и от 20.00ч до 08.00ч, като в
работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00ч до 06.00ч. при сумирано изчисляване на работното време. Нощен труд
е бил заплатен на ищеца, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с
коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при
преизчисляването извънреден труд.
Със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
вътрешните работи и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР, е
определено за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00ч и 06,00ч
на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0,25 лв.
По делото да представени 36 бр. платежни бележки за
периода месец октомври 2016 г. до месец септември 2019 г. за изплатени на ищеца
възнаграждения, вкл. и за нощен труд, както и справка за въведени болнични
листове .
По делото са
представени Протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници за исковия период.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че през процесния период
ищецът е положил общо 1704 часа нощен труд, който, след преизчисляването му с
коефициент 1.143, възлиза общо на 1948 часа. При преизчисляване на положения от
ищеца нощен труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен е налице
положен от ищеца извънреден труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., общо 244
часа. За тези часове дължимото
възнаграждение възлиза на 1693.44 лева –
нетен размер.
Ищецът претендира заплащане на "извънреден
труд", който се получава чрез превръщане на положените от него часове
нощен труд в дневен такъв чрез коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Легално
определение на понятието "извънреден труд" се съдържа в разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 КТ, съгласно която
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в
съответствие с чл. 187, ал. 9 ЗМВР
наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с полагането, отчитането и
заплащането на държавните служители в системата на МВР както на нощния, така и извънредния труд.
Основният спорен въпрос се състои в това дали
положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така
получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд. Т.е., следва да
се отговори на въпроса дали намира приложение на правилото на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата на структурата и организацията на работната заплата /НСОРС/, съгласно
което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, по отношение служебното правоотношение на
ищеца. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от КТ, съгласно които продължителността
на работното време е в зависимост от това дали трудът се полага през деня, или
през нощта. Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна
работна седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа,
т.е. нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От
изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е
8:7, което налага при подневно отчитане на работното време преизчисляване на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
Ищецът
е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и статутът му се урежда със ЗМВР
/чл.142 ал.2 ЗМВР/, който е специален спрямо КТ. Работното време на държавните
служители е регламентирано в чл.187 от ЗМВР и приетата на основание чл.187 ал.9 ЗМВР. Чл.187 ал.1 ЗМВР предвижда, че нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период; при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/чл.187 ал.3 ЗМВР/. В чл.187 ал.5 ЗМВР предвидена компенсация за работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно.
За
периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. по отношение редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. (отм, бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015г.
/отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №5450/2016г., обн. в
ДВ бр.59 от 29.07.2016г./ От 02.08.2016г. действа Наредба №8121з-776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ бр.60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г/. И в трите
Наредби, в чл.3 ал.3 е предвидено, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00ч и 06,00ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
В
Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. /неприложима към настоящия случай, тъй като е
отменена преди процесния период/, в чл.31 е било предвидено, че отработеното
време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол; при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и в
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. тази регламентация липсва. Предвидено е, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове. Наредбите са издадени на основание чл.187 ал.9 ЗМВР,
който е специален спрямо общата уредба в КТ. В последващите Наредби липсва изрична
норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен,
което представлява нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на
държавните служители, а не празнина и не съставлява липса на регламент за
служителите на МВР /каквото е твърдението на ищеца/. Напротив в ЗМВР и
приложимите Наредби ясно са уредени продължителността, отчитането, заплащането
на труда, полаган от държавните служители. Не е налице празнота в правото,
която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА да бъде запълнена от общата трудова норма
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Освен
това кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ
са: подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. В настоящия случай две от тези
кумулативно изискуеми предпоставки не са налице. Не е налице продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното – в КТ
продължителността на работното време през нощта е 7 часа /чл.140 КТ/, а в ЗМВР
– 8 часа /чл.187 ал.3 ЗМВР/. Разлика в общата и в специалната нормативната
уредба относно продължителността на нощния труд спрямо дневния обуславя и
различната уредба в изчисляването и заплащането му, и обяснява правило в чл.9
ал.2 от НСОРЗ и получаващия се коефициент от 1.143, с който се умножава броя
часове нощен труд на работниците по трудово правоотношение, който алгоритъм на
преизчисляване е неприложим към служебното правоотношение на ищеца по ЗМВР. Не
е налице и работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение.
Разликата
в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между служителите в
МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена изцяло с характера
на дейността, извършвана от държавните служители в МВР. Именно спецификата на тяхната
дейност е причина правата и задълженията им да се регламентират от специален
нормативен акт. С него са предвидени редица отклонения от правата и
задълженията на престиращите работна сила по трудово правоотношение, уредени в
КТ.
Горните мотиви са
съобразени с Решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК
Върховният касационен съд, в което е посочено, че отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно
овъзмездяване на положения извънреден труд са неприложими. Това разбиране е
застъпено и в Решение № 197/07.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о., ГК
на ВКС, според което при работа на смени /дежурства/ работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските
ведомства, включително конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в
дневни часове.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявените обективно съединени искове за
главница се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат
отхвърлени.
На
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.М.М.,
ЕГН **********,***, офис 318, против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК
*********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от старши комисар
Стоян Стоянов, обективно съединени искове с правно основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, за сумата от общо 1488.21 лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за положен извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен
труд с коефициент 1.143, за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., както следва: за месец
октомври – декември 2016г. в размер на 68.64 лева, за месец януари - март 2017г. в
размер на 116.69 лева, за месец април - юни 2017г. в размер на 96.10 лева,
за месец юли - септември 2017г. в размер на 48.05 лева, за месец октомври - декември
2017г. в размер на 137.28 лева, за месец януари- март 2018г. в размер на 170.19 лева,
за месец април - юни 2018г. в размер на 140.43 лева, за месец юли – септември 2018г. в
размер на 115.66 лева, за месец октомври - декември 2018г. в размер на 140.43 лева, за месец януари - март 2019г. в
размер на 163.69 лева, за месец април - юни 2019г. в размер 172.83 лева,
за месец юли - септември 2019г. в размер на 118.22 лева, ведно с искането за
присъждане на законната лихва считано от 16.01.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********,***,
офис 318, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК *********,
гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16, представлявана от старши комисар Стоян
Стоянов, разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.09.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :