РЕШЕНИЕ
№256/13.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На двадесет и седми
януари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3434 по
описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Г.“ ЕООД, представлявано от Т. Д.Д. , против Наказателно постановление №
03-010326 / 29.08.2018г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Г.”
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
С
жалбата се навеждат доводи за това, че постановлението не е връчено на
нарушителя по предвидения в ЗАНН ред, че в хода на производството са допуснати
нарушения на процесуалните правила, че неправилно е било прието, че е извършено
нарушение и др. Оспорва се компетентността на издателите на акта и
постановлението, като се твърди и че неправилно е приложен материалния закон.
Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно
заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв. Р. отново пледира постановлението да бъде отменено, като излага
съображения, че няма доказателства за това, че дружеството действително е
работодател на работника.В условията на евентуалност се иска намаляване на
наложената санкция до минималния
предвиден в закона размер.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание
се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди атакуваното наказателно постановление.Твърди се, че нарушението
описано в постановлението безспорно е доказано с оглед на събраните
доказателства.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2018г. , след 14,00ч. св.П.М. и св.Е.Н. *** , в
изпълнение на служебните си задължения
извършили проверка на строителен
обект- жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, ул.“Цар Иван Шишман“ № 5.Те
видели, че в партерната част има петима работници, които поставяли вътрешна
изолация.След като се легитимирали, св.М. и св.Н. установили, че възложител на
строежа е „Металекс инвест“.Св.М.
разговаряла с работниците , които поставяли изолация, една от които била А.И.,
които посочили, че работят за „Г.“ ЕООД.Заявеното от работниците било описано в
констативен протокол.А.И. посочила, че работи като майстор-шпакловчик
от 25.06.2018г. с работно време от 08.00ч. до 17.00ч., с почивни дни събота и
неделя и уговорено трудово възнаграждение от 250лв. седмично.И., както и всички
работници посочили, че нямат сключени трудови договори.Св.М. се свързала по
телефона със св.Д.Д., който бил упълномощен да
представлява „Г.“ ЕООД , и насрочила документална проверка. При нея се
установило, че между „ Г.“ ЕООД и И.
няма сключен трудов договор. За резултатите от проверката бил изготвен Протокол
№ ПР 1822074/24.07.2018г.
Поради
това на 20.08.2018г. против „Г.”
ЕООД бил съставен акт за установяване на
нарушение, в който било посочено че дружеството в качеството на работодател на
25.06.2018г. е допуснало А.И. да
престира труд като „ майстор
шпакловка“ с определено работно
място -
строителен обект „жилищна сграда“ на ул.“Иван Шишман“ № 5 ,с
определено работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и уговорено
възнаграждение, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните
по трудовото правоотношение. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл.62 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ.При
предявяването на акта възражения не били направени. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било
посочено, че дружеството не е в трудово-правни отношения с А.И. и че не е
извършило описаното в акта нарушение.Възраженията били разгледани и с мотивирано
становище приети за неоснователни.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, административно – наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 010326 / 29.08.2018г. , с което изцяло
възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2
и чл.61 ал.1 и наложил на „ Г.”
ЕООД наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5
вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода
на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани П.М. - актосъставител и Е.Н.- свидетел при
установяване на нарушението и съставяне на акта, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Те бяха
категорични, че лично са възприели как работниците са поставяли вътрешна
изолация в партерната част на обекта, както и че са били с работно, но не
фирмено облекло. Съдът допусна до разпит
св.Д.Д., чиито показания кредитира отчасти, доколкото
противоречат на останалите доказателства по делото. Съдът допусна до разпит и А.И.,
но тъй като същата не бе намерена на установените по делото адреси, я заличи от
списъка за призоваване.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по
селото писмени и гласни доказателства, както и от писмените доказателства по
административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни
изводи.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. .
Наказателното постановление № 03-010326 /
23.05.2018г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна на
основание чл.416 ал.5 от КТ и съгласно
Заповед № 3-0071/12.01.2010г. на Изпълнителния Директор на ИА „ГИТ“, приложена
по делото.От нейното съдържание се установява, че Директорите на дирекции „ИТ“
имат право на основание чл.6 ал.5 от Устройствения
правилник на ИА „ГИТ“ , да издават наказателни постановления по актове,
съставени от инспектори от Д „ИТ“.Св.М. ***. С оглед на това съдът приема, че актът и постановлението са
издадени от компетентни органи, поради което и възраженията в жалбата в тази
насока са неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок , като в
него са посочени и доказателствата по преписката.Същото съдържа всички
минимално изискуеми от закона реквизити.Нарушението е описано с необходимата
конкретика, като наказанието е индивидуализирано. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН са били депозирани възражения,
които са били разгледани и приети за неоснователни.С това наказващият орган е
изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН. Поради това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на
наказаното лице.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото доказателства-
показанията на св. М., св.Н. и от части
от показанията на св. Д. , както и от
съдържанието на приложения по
преписката констативен протокол, по
безспорен начин се установява, че на 25.06.2018г. свидетелката е изпълнявала
трудови функции като „ майстор шпакловки“ в полза на „Г.“
ЕООД без да е имало сключен трудов
договор между страните.В хода на съдебното следствие св. М. и св. Н. са
категорични, че жената се е намирала в предверието на
строителния обект, където заедно с останалите работници е поставяла вътрешна
изолация. Св.Д. на свой ред потвърждава, че работниците действително са се
намирали в обекта, като заявява, че именно той ги е повикал.Този свидетел
обяснява още, че представляваното от него дружество е било подизпълнител на
възложителя на обекта, че е следвало да се сложи вътрешна изолация във фоайето
на сградата, както и че е повикал А.И. и Д.А., тъй като и преди е работел с
тях, да видят обекта и да се договорят за евентуалното му изпълнение.Според св.Д.
на мястото не е имало материали, с които да се слага изолация .Той заявява още,
че към момента на проверката не е бил в обекта, а е пътувал към гр.Варна, както
и че работниците не са се намирали в сградата, а пред нея.Съдът не кредитира
показанията на св.Д. по отношение на относимите към
нарушението факти, доколкото същите са нелогични и вътрешно противоречиви.На
първо място житейски нелогично е да се уговаря среща с работници, които да
огледат обекта и с които да се уточнят съответните условия- срок на изпълнение,
възнаграждение и др., и предлагащият работа да е извън града именно по това
време.На следващо място, след като св.Д. заявява, че се е обадил на А. и Д. за предварителен оглед, то остава
неясно защо на обекта са се намирали още трима работници, за които св.М. и св.Н.
твърдят, че са извършвали трудови функции , свързани с поставяне на изолация .
С оглед на това и като съобрази, че от една страна св.Д. е заинтересован от
изхода на делото, а от друга, че не е присъствал по време на проверката, съдът
намира, че показанията му за това, че А.И. не е престирала
труд в полза на дружеството, не следва да бъдат кредитирани. Поради това и съдът намира , че правилно наказващият орган
е приел, че е налице нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.Тези норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и
работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа.В случая безспорно
е, че от страна на „ Г.” ЕООД тези
задължения не са били изпълнени.
Правилно наказващият
орган е приел, че в случая отношенията
между И. и „Г.” ЕООД са между „ работник” и „работодател” , като
дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се
явява лице което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ Г.” ЕООД в
качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в
случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото
нарушенията на чл.62 ал.1 и чл.61 ал.1
от КТ независимо от тяхното отстраняване
, не са маловажни съгласно чл.415
„в” ал.2 от КТ, а и в случая няма доказателства конкретното нарушение да е било
отстранено. С оглед обективните характеристики на самото
нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от
този вид.
Правилно е била
определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е
предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. чл.62
ал.1 и чл.61 ал.1 от КТ , каквото имаме в настоящият
случай.Наказващият орган е наложил на „
Г.” ЕООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът
обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват
доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на КТ, за които да са му били налагани
санкции.Безспорно е, че в хода на извършената проверка са констатирани
нарушения на различни законови разпоредби, но по делото няма данни работодателя
да е бил санкциониран с влезли в сила постановления за тях и то към датата на
извършване на настоящото нарушение.Поради това
съдът намира, че следва да
намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв. , в минималния предвиден в закона размер, като счита че това
наказание е съответно на извършеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-010326 / 29.08.2018г. на
Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с
което на „ Г.”
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер
на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” от 5 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/ .
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: