Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260077,
03.09.2020 година,гр.Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище , седми състав, публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти август, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:Михаил
Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2238 по
описа за 2019 г. на РС -Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен установителен иск за съществуване на вземане
с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.286 от ТЗ.Предявен е и осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл.342 от ТЗ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответника са имали облигационна
връзка по силата на сключен договор за мобилни услуги от дата 06.02.2017г., сключен за
мобилен номер 0894/374351 с избрана абонаментна програма Нонстоп 30,99 лв.,
като при възползване от
преференциални условия на оператора ответникът е взел мобилно устройство HUAWEI
модел Y3 II Gold на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.09 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. Твърди,
че ответникът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги за периода 06.02.2017г. -14.06.2017г., на обща стойност 105,26 лв., за
което са издадени съответните фактури. Неизпълнението на това задължение, е
довело до прекратяването на договора от страна на оператора-ищеца. Поради неизпълнението
на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни
плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от Общите условия към договора за лизинг за предсрочно изискуеми са обявени лизинговите
вноски, дължими след месец юни 2017г. Поради това за закупеното устройство дължи
сумата от 41.80 лв., след месец 06/2017г. до м.01/2019г. Ответникът не е погасил задълженията си по цитираните договори,
представляващи абонаментни такси, използвани услуги, както и лизингови вноски
на закупеното от него устройство, поради което ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника в хипотезата на чл.
47,ал.5 от ГПК, поради това и съгласно дадени указания е предявил настоящия
иск. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуване на вземането му от ответника, в размер на 105.26 лв.,
представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *********
за периода от 06.02.2017г. до 14.06.2017г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на задължението. Моли
съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от на 41.80 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 06.02.2017г., за
устройство HUAWEI модел Y3 II Gold, взето във връзка с
мобилен номер 0894/374351 за периода след м.06/2017г. до м.01/2019г., с
абонатен номер №*********. Претендира да му бъдат заплатени и направените в
настоящото производство разноски и тези сторени в заповедното такова.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът,
оспорва исковете по основание и размер. Навежда твърдение за нищожност на
клаузите на приложените договори към исковата молба. Твърди, че приложимите към
договорите Общи условия не отговарят на изискванията за шрифт и яснота. Оспорва
и приложените фактури, с твърдение, че не са годно доказателствено
средство за съществуване на задължението.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е съществувало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор за мобилни
услуги. Освен тези договори между страните поражда и облигационна връзка и
сключения договор за лизинг, по силата на който ответникът е закупил и мобилно устройство,
марка HUAWEI модел Y3 II Gold. По тези договори на
ответника са предоставяни мобилни услуги, за което са издавани съответните
фактури, приложени по делото. Приложени са и фактури, които остойностяват
услуги на ищеца.
Видно от изготвената по делото
икономическа експертиза, неоспорена от страните, за периода 06.02.2017г.до 14.06.2017г. има неизплатени от ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 105.26 лв., а за периода м.юни
2017- м.януари 2019г. незаплатените
лизингови вноски от ответника
по договор за лизинг са в размер 41.80 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи: Настоящото производство е за установяване
съществуването на вземане в размер на 32.45 лв., представляващи стойността на
доставени и ползвани от ответника мобилни услуги, по сключен между страните
договор. За това задължение в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 857/19г.
по описа на РСТ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи
съществуването на договорите за мобилни услуги, сключени между ищеца и ответника.
Безспорно е, че последният не е изпълнил задълженията си за плащане на
абонаментните такси и мобилни услуги.
Ищецът безспорно е доставчик на електронни услуги, поради
което отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона
за електронните съобщения. В чл. 228, ал. 1 ЗЕС
са регламентирани по императивен начин минималните изисквания към
съдържанието на индивидуалните договори: "Индивидуалният договор при общи
условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни услуги, и
крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на крайния
потребител; 2. телефон /факс, електронен адрес/ и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите; 4. срок на ползване на услугите; 5. цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове на плащане; и 6. условия за продължаване и
прекратяване на индивидуалния договор. Видно от приложените към делото
договори, те са съобразени с тези императивни изисквания. По императивен ред са регламентирани и
минималните изисквания към приложимите общи условия- чл.227 от ЗЕС. Настоящият
съдебен състав приема, че ищецът не е допуснал нарушение на правилото,
установено в чл. 225 от ЗЕС, съгласно
което предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги на крайни потребители, са длъжни да спазват принципите за прозрачност и равнопоставеност съобразно вида на използваната технология,
категориите абонати, обема на трафика и начина на плащане и да не допускат
предимства за отделни крайни потребители или група потребители при едни и същи
услуги. В този смисъл, неоснователно се явява твърдението на ответната страна
за недобросъвестност на ответника –
доставчик и нарушение от негова страна на принципа на прозрачност,
пропорционалност и равнопоставеност. Приложените по
делото ОУ напълно съответстват на разпоредбата чл. 227, ал.1 от ЗЕС, съгласно
която Общите условия на договора с крайните потребители следва да съдържат
посочените в цитираната разпоредба клаузи, в т.ч. видове, описание и качество
на услугите, включително услуги за поддръжка и услуги по обслужването на
клиенти, както и начини за достъп до тези услуги (чл. 227, ал.1, т.3,
б."д" от ЗЕС), начини за получаване на актуална информация за цени на
предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите
начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните
начини на плащане (чл. 227, ал.1, т.8 от ЗЕС). Ищецът в качеството си на
предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги, е посочил
изрично в индивидуалния договор, при общи условия с потребителя, цени, ценови
пакети или тарифи, условия и срокове за плащане. Процесният
индивидуален договор, както и приложените общи условия съдържат изискуемите
данни относно видовете, описанието, количеството и качеството на твърдените
услуги, относно начините за достъп до тези услуги, относно начините на
предоставяне и ползването им, за лицата, които ги предоставят съдържат актуална
информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за
поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите,
произтичащи от различните начини на плащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че
размера на шрифта на клаузите относно срок, ред за подновяване и прекратяване
на договора, не отговарят на изискванията на закона са неоснователни. Видно от
приложения договор тези клаузи са с по-тъмен от останалия шрифт и са с много
по-голям размер.
С оглед на горното и съгласно
доказателствата, съдът намира, че вземането на ищеца от ответницата за сумата
от 105.26 лв., представляваща стойността на използвани далекосъобщителни услуги
за периода 06.02.2017г.до 14.06.2017г. по Договор да мобилни услуги от 06.02.2017
г., ведно със законната лихва от 16.05.2019г., съществува.
Освен договорът за мобилни услуги, ответникът
е сключил с ищеца и договор, по силата на които е закупи мобилно устройство,
които е следвало да изплаща на равни месечни вноски. По този договор също е
налице неизпълнение от страна на ответника, като съгласно изготвената
експертиза, последният дължи лизингови вноски за периода м.юни 2017- м.януари 2019г. В размер
41.80 лв.
Ответникът следва да понесе
отговорността за сторените от ищеца разноски в настоящото и заповедното
производство.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че вземането на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен
адрес ***2, адв. В.П.Г. САК от К.Д.Г. ЕГН ********** ***,
представляван от назначения му особен представител адв.
Н.С. ***, за сумата от 105.20 лв., представляваща стойността на мобилни услуги,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 500/17.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 861/19г. по описа на РСТ, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК-16.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, СЪЩЕСТВУВА на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1
от ГПК..
ОСЪЖДА К.Д.Г.
ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. Н.С. *** да
заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г. САК, сумата от 481.80 лв., представляваща
лизингови вноски за мобилно устройство HUAWEI модел Y3 II Gold.
ОСЪЖДА
К.Д.Г. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. Н.С. *** да заплати на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г. САК
разноските по ч.гр.д.№ 861/19 по описа на РСТ,
в размер на 205 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.Д.Г. ЕГН ********** ***, представляван от назначения му особен представител адв. Н.С. *** да заплати на „Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, съдебен адрес ***2, адв. В.П.Г. САК, разноските в настоящото произовдство, в размер на 555 лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд- Търговище.
Съдия: