Мотиви към Присъда №260005 от 17.11.2020г., постановена по НОХД №305/2020г. по описа на РС -
Левски.
В Районен съд – гр.Левски е внесен обвинителен акт, с който
на Ф. М.Я. ***, е повдигнато обвинение за това, че в периода от 24.09.2020 г.
до 27.09.2020 г., като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, при условията на
повторност, като случая е немаловажен и при условията на продължавано
престъпление, извършил следното:
На 24.09.2020 г. в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Никола
Вапцаров” №5, от лекарски кабинет на д-р Х.Х., чрез използване на техническо
средство – лост, отнел чужди движими вещи – сумата от 20 лв., от владението на Х.,
негова собственост, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
На 25.09.2020 г. в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Никола
Вапцаров” №5, от лекарски кабинет на д-р Х.А.Х., чрез използване на техническо
средство – лост, отнел чужди движими вещи – сумата от 10 лв., от владението на Х.,
негова собственост, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
На 27.09.2020 г. в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Васил
Априлов” №21, от хранителен магазин, собственост на ЕТ „Д.В.”, чрез използване
на техническо средство – отвертка и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот – телена мрежа и скоба на полиетиленова стена,
отнел чужди движими вещи – сумата от 1309,30 лв., от владението на Д.В., нейна
собственост, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1, във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск от Д.В.В. против подсъдимия Ф.М.Я. с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане на
подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 860 лв.,
представляваща част от причинените на пострадалата имуществени вреди, в
резултат на процесното престъпление.
Наказателното производство в съдебната му фаза се развива
по реда на глава XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие при условията на
чл.371, т.2 от НПК.
Прокурор при Районна прокуратура – Плевен поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Навежда довод, че обвинението е
доказано по безспорен и безсъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Посочва, че са налице квалифициращите обстоятелства
– разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и
използването на техническо средство. Пледира, че с оглед стойността на отнетото
имущество и предходната съдимост на Я., не е налице маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 от НК. Излага съображения, че от субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, както и че деянията на подсъдимия са
извършени в логическа последователност и представляват обективиран израз на
формираните в съзнанието му ясни представи, като същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
неблагоприятните правни последици. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение. Пледира да бъде наложено наказание лишаване от
свобода около средата за съответното престъпление с редукцията на чл.63, ал.1,
т.3 НК, като на основание чл.58а НК същото да бъде намалено с 1/3. Моли в
тежест на подсъдимия да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
веществените доказателства: 1 бр. компактдиск - да остане приложен по делото, 1
бр. отвертка да бъде отнета в полза на държавата, 1 бр. мобилен телефон, 1 бр.
зарядно за мобилен телефон и 1 бр. слушалки за мобилен телефон, да бъдат
върнати на правоимащото лице.
Повереникът на гражданския ищец – адв. А.Ангелов – ПлАК
изразява становище, че причинените от престъплението имуществени вреди са
изцяло доказани, предвид на което моли гражданският иск да бъде изцяло уважен.
Моли съдът да постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство
1 бр. мобилен телефон да бъде предаден на гражданския ищец Д.В.. Претендират се
направените разноски.
Гражданският ищец Д.В.В. поддържа заявеното от повереника
си.
Защитникът на подсъдимия – адв.В.П. – ПлАК, сочи, че
подзащитният му признава установените на досъдебното производство факти, като
видно от неговото процесуално поведение в хода на досъдебното производство,
както и в съдебната зала, същият съдейства за разследването и за разкриване на
обективната истина. Моли като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат
отчетени вида на извършените кражби, обстоятелството, че подсъдимият е
подрастващ младеж, предвид на което на същия да бъде наложено наказание във
възможно най-долната граница, предвидена в закона и по този начин му бъде даден
последен шанс за превъзпитание и преодоляване на престъпната насоченост. Сочи,
че същият е без родителска подкрепа, родителите му са в чужбина, като
подсъдимият има намерение да отиде при тях и да промени начина си на живот. Посочва,
че част от отнетата сума в размер на 460 лв. е иззета от подсъдимия и върната
на пострадалия, моли претендираната от гражданския ищец сума да бъде намалена
със стойността на телефонния апарат, който подсъдимият иска да върне на
пострадалата.
Подсъдимият Ф.М.Я. поддържа заявеното
от защитника му. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна
дума моли за минимално наказание.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата по делото, които го
подкрепят, на основание чл.373, ал.3 от НПК приема за установена изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Ф.М.Я. е роден на ***г***, турчин, с българско
гражданство, с начално образование, неженен, не учи, безработен, осъждан,
настоящ адрес:***, ЕГН:**********.
С
Присъда №14/03.06.2020г. по НОХД №53/2020г. на Районен съд Тутракан, в сила от
19.06.2020г., на Ф.М.Я. било наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 1 година, което на осн. чл.69, ал.1 НК било отложено с 2 години
изпитателен срок, за деяние извършено на
02/03.12.2019г. в с.Шуменци, обл.Силистра, на осн. чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3, чл.20,
ал.2 и чл.26 НК. На осн. чл.58А от НК съдът намалил размера на наложеното
наказание с една трета, като определил окончателно наказание 8 месеца „лишаване
от свобода", което на основание чл.69,
ал.1 НК било отложено с 2 годишен изпитателен срок.
С
Присъда № 16/22.06.2020г. по НОХД №99/2020г. на Районен съд Тутракан, в сила от
08.07.2020г., на Ф.М.Я. било наложено наказание
„Пробация" при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него
длъжностно лице три пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година и 6 месеца; ограничаване на свободното придвижване
за срок от 1 година и 6 месеца, със забрана да напуска населеното място - с.Варненци, обл.Силистра, за повече от 24
часа без разрешение на пробационния служил или прокурора и забрана за напускане на жилището, което обитава - СПИ „Х. ***
за времето от 19.00 часа до 07.00 часа, за деяние извършено на 22.08.2019г. - 08.11.2019г. в с.Шуменци,
обл.Силистра и в гр.Тутракан, обл.Силистра, на осн. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, чл.20, ал.2, чл.26 и
чл.55, ал.1, т.2
б."б" НК.
Свидетелят Х.А.Х. работел
като общопрактикуващ лекар. Кабинетът му бил в сградата на МБАЛ гр.Левски,
находяща се на ул."Никола Вапцаров" №5. Помещението било на
първия етаж и имало прозорец,
който бил на нивото на етажа с излаз извън сградата.
На 24.09.2020г. непълнолетният подсъдим
Ф.М.Я. отишъл до сградата на МБАЛ гр.Левски, като носил в себе
си лост. С помощта на лоста взломил дограмата на прозореца на кабинета на св.Х.,
като преди това развил болтовете на комарника и го отстранил. След като отворил
прозореца, прескочил и влязъл в стаята. Отворил
чекмеджето на бюрото и в пластмасова кутийка установил сумата от 20 лева, която
отнел. След това напуснал лекарския кабинет.
На 25.09.2020г. подсъдимият Я. отново отишъл до болницата в
град Левски и по същия механизъм на
действие чрез използване на техническо средство - лост, проникнал в същия
лекарски кабинет - този на свидетеля Х.Х., откъдето извършил кражбата на сумата
от 10 лева.
Сигнализирани били
органите на полицията и образувано Досъдебно производство №2309/2020г.,
преписка №В-6744/2020г. по описа на РП Плевен, ЗМ №216/2020г. на РУ Левски.
Извършен бил оглед на местопроизшествие и изготвен албум, при който били
намерени 5 бр. дактилоскопни следи, иззети от вътрешната страна на ПВЦ дограма
на лекарския кабинет на д-р Х.Х.. От
заключението на изготвената дактилоскопна експертиза е видно, че иззетите 5 бр. дактилоскопни следи са годни за идентификация
и са оставени от среден пръст на лява ръка, малък пръст на дясна ръка -
3 броя и среден пръст на дясна ръка на лицето Ф.М.Я. с ЕГН **********.
На 27.09.2020г. рано сутринта, около
02.00ч-03.00 часа подсъдимият Ф.М.Я.
за пореден път се намирал в град Левски. Решил да извърши кражба от хранителен
магазин, собственост на ЕT „Д.В.". Обектът, представляващ хранителен
магазин в предната част и питейно заведение в задната част се намирал на
ул."Васил Априлов" №21 в града. На 26.09.2020г. около 23.00 часа
свидетелката Д.В. затворила магазина и пуснала СОТ-а, след което се прибрала. В
магазина имало сумата от 1309,30 лв. - нейни лични пари. В изпълнение на
взетото решение, подсъдимият Я. отишъл до заведението зад магазина на св.В.,
което заведение било оградено с найлон от външната страна, на който имало телена мрежа. С помощта на отвертка и чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, подсъдимият отковал телената мрежа, след което със същата
счупил една скоба, която държала найлона и проникнал в заведението. Забелязал
врата, водеща към бара, натиснал я с отвертката и я отворил. Влязъл вътре и от
няколко чекмеджета откраднал съхраняваната там сума - общо 1309.30 лева,
собственост на свидетелката В., след което напуснал обекта. Част от
откраднатите пари подсъдимият Я. похарчил, като си закупил и мобилен телефон.
За констатираното
свидетелката В. ***. Бил извършен оглед на местопроизшествие с
приложен към него албум, при който били намерени и иззети 1 бр. отвертка -
права със синьо-черна дръжка, както и 2 бр. дактилоскопни следи, иззети от
алуминиева врата на кафе-аперитив, водеща към бара и хранителния магазин на
комплекс ЕТ „Д.В.". По случая било образувано Досъдебно производство
№2311/2020г., преписка №В-6749/2020г. по описа на РП Плевен, ЗМ № 218/2020г. на
РУ Левски. От
заключението на изготвената дактилоскопна експертиза е видно, че от иззетите 2
бр. дактилоскопни следи - 1 бр. е годна за идентификация, като същата е
оставена от показалец на дясна ръка на лицето Ф.М.Я. с ЕГН **********.
С постановление от 29.09.2020г. цитираните
по-горе две досъдебни производство са обединени в едно Досъдебно производство,
което да се води под №2311/2020г., преписка №В-6749/2020г. по описа на РП
Плевен, ЗМ №218/2020г. по описа на РУ Левски. По делото е изготвена техническа
експертиза на 1 бр. компактдиск, предоставен от Д.В.В. с видеозаписи от
охранителни камери, находящи се в хранителен магазин в гр.Левски,
ул."Васил Априлов" №21. С Протокол за доброволно предаване Ф.М.Я. предал на разследващ полицай при РУ Левски - 1
банкнота с номинал 100 лева, 4 бр. банкноти с номинал от 50 лева, 7 бр.
банкноти с номинал от 20 лева; 1 бр. мобилен телефон марка „Honor" с ИМЕИ
86967503960743, черен на цвят със светлосин калъф, със спукан дисплей, 1 бр.
зарядно за мобилен телефон и 1 бр. слушалки
за мобилен телефон. Срещу
Разписка на Д.В.В. били върнати - 1 банкнота с номинал 100 лева, 4 бр. банкноти
с номинал 50 лева, 7 бр. банкноти с номинал 20 лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
от направеното от подсъдимия самопризнание и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства.
В съответствие с разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК съдът указа
на подсъдимия правото му да признае изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и му разясни, че в този
случай направеното от него самопризнание ще бъде ползвано при постановяване на
присъдата без да се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Направеното самопризнание се подкрепя от гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното
производство, а именно: показанията на свидетелите Светлана Любенова Николова, Х.А.Х.,
Д.В.В., И. П. С., обясненията на подсъдимия, 2 броя протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбуми към тях, протокол за доброволно
предаване, експертна справка на иззети 2 бр. дактилоскопни отпечатъци,
характеристична справка, справка за съдимост, заключения на вещо лице по
изготвените 2 бр. дактилоскопни екскпертизи, заключение на вещо лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза,
Изброените по-горе кредитирани от съда доказателства са събрани по реда и начините, предвидени в НПК и съставляват
годни източници на доказателствена информация. Същите са
достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо
друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на деянията и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания
от подсъдимия.
От правна
страна:
С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага
изводът, че подсъдимият Ф.М.Я. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194, ал.1,
във вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна страна, през периода 24.09.2020г. –
27.09.2020г. отнел чужди движими вещи, както следва:
На 24.09.2020г., в гр.Левски, ул.“Н. Йонков Вапцаров“№5,
лекарски кабинет на д-р Х.А.Х., подсъдимият отнел чужди движими вещи – сумата
от 20 лв. от владението на Х.А.Х., негова собственост.
Фактическата власт върху посочената парична сума свидетелят
Х. упражнявал, като бил поставил същата в пластмасова кутийка, находяща се в
чекмедже в бюрото в лекарския му кабинет. Подсъдимият прекъснал фактическата
власт върху вещите, като посредством техническо средство – лост, разрушил
преграда, здраво направена за защита на имот - взломил дограмата на прозореца
на кабинета, отворил прозореца, прескочил и влязъл в стаята, след което взел
паричната сума от кутийка в чекмеджето на бюрото. Подсъдимият Я. установил
трайна фактическа власт върху парите напускайки лекарския кабинет заедно с тях.
За вземането на паричната сума подсъдимият не е имал съгласието на св.Х..
Подсъдимият Я. отнел парите с намерение противозаконно да ги присвои, видно от
дадените от него обяснения, съгласно които впоследствие отишъл да похарчи
парите.
На 25.09.2020г., в гр.Левски, ул.“Н. Йонков Вапцаров“№5,
лекарски кабинет на д-р Х.А.Х., подсъдимият отнел чужди движими вещи – сумата
от 10 лв. от владението на Х.А.Х., негова собственост.
Фактическата власт върху посочената парична сума свидетелят
Х. упражнявал, като бил поставил същата в пластмасова кутийка, находяща се в
чекмедже в бюрото в лекарския му кабинет. Подсъдимият прекъснал фактическата
власт върху вещите, като посредством техническо средство – лост, разрушил
преграда, здраво направена за защита на имот - взломил дограмата на прозореца
на кабинета, отворил прозореца, прескочил и влязъл в стаята, след което взел
паричната сума от кутийка в чекмеджето на бюрото. Подсъдимият Я. установил
трайна фактическа власт върху парите, напускайки лекарския кабинет, заедно с
тях. За вземането на паричната сума подсъдимият не е имал съгласието на св.Х.,
който сигнализирал органите на полицията. Подсъдимият Я. отнел парите с
намерение противозаконно да ги присвои, видно от дадените от него обяснения,
съгласно които впоследствие отишъл да похарчи парите.
На 27.09.2020г., в гр.Левски, ул.“В. Априлов“№21,
хранителен магазин, собственост на ЕТ „Д.В.“, подсъдимият отнел чужди движими
вещи – сумата от 1309,30 лв. от владението на Д.В.В., нейна собственост.
Фактическата власт върху посочената парична сума
свидетелката В. упражнявала, като била поставила същата в няколко чекмеджета в
стопанисвания от нея магазин. Подсъдимият прекъснал фактическата власт върху
вещите, като посредством техническо средство – отвертка, разрушил преграда,
здраво направена за защита на имот – отковал телена мрежа, след което счупил
скоба, която държала найлон, с който обекта бил обграден от външна страна,
проникнал в заведението, посредством отвертката, отворил врата, водеща към бара
и от намиращи се там няколко чекмеджета взел посочената парична сума в общ
размер на 1309,30 лв. Подсъдимият Я. установил трайна фактическа власт върху парите
напускайки обекта, заедно с тях. За вземането на паричната сума подсъдимият не
е имал съгласието на св.В., която сигнализирала органите на полицията.
Подсъдимият Я. отнел парите с намерение противозаконно да ги присвои, като
похарчил част от паричната сума.
Предметът на престъплението се установява от показанията на
свидетелите Х. и В. и дадените от подсъдимия обяснения, които съдът кредитира
изцяло, както и протокол за доброволно предаване.
От обективна страна, описаните деяния са били извършени от
подсъдимия при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй
като към датите на осъществяването им Я. е бил осъден с влезли в сила присъди
за други престъпления по чл.194, ал.1 НК - с Присъда по НОХД №53/2020 година по
описа на Районен съд - Тутракан, влязла в сила на 19.06.2020 година и с Присъда
по НОХД №99/2020г. по описа на Районен съд – Тутракан, в сила от 08.07.2020г.,
като не е изтекъл предвидения в чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Деянието не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.94, т.9 от НК, тъй като същото
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид, предвид общата стойност
на отнетите вещи и личността на подсъдимия, по отношение на който се установява
престъпна упоритост в осъществяването на кражби, за което престъпление са всичките
му осъждания, предхождащи последното. Предвид на това, налице е квалифициращия
признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Авторството на деянието се установява по безсъмнен начин от
обсъдените по-горе гласни доказателствени средства.
От субективна страна деянията са извършени при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че взима чужди вещи, които не му се
следват и прави това без съгласието на собствениците им. Разбирал е, че като ги
открадне, ще лиши собствениците им от възможността да ги използват за нуждите
си, но ги е отнел, искайки да установи собствена фактическа власт и да ги
присвои, като се разпореди с тях.
Процесните деяния са извършени от Ф.Я. при идентична
обстановка, в непродължителен период от време и при еднородност на вината.
Поотделно всяко от тях осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
т.4 и т.7 от НК поради наличието на квалифициращите обстоятелства – разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на техническо
средство и извършването им при условията на повторност. Поради изложените
съображения, съдът прие, че последващите деяния се явяват продължение на
предшестващите ги. С оглед на това цялостната престъпна дейност на подсъдимия
бе квалифицирана като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав прие за
доказано извършването на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК
от подсъдимия Ф.Я., поради което го призна за виновен по повдигнатото му
обвинение.
По
наказанието:
Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, поради което на основание чл.373, ал.2 от НПК
съдът определи наказание при условията на чл.58а от НК. Съгласно последната
разпоредба, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от
разпоредбите за индивидуализация на наказанието, визирани в Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета.
За престъплението по чл.195, ал.1 НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до десет години, което предвид непълнолетието на
подсъдимия на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК се заменя с наказание лишаване
от свобода до три години.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид предходните осъждания на подсъдимия, които сочат, че въпреки младата му
възраст, същият е личност с трайно установени престъпни навици. Я. е
многократно осъждан за престъплението кражба, като наложените му предходни
наказания не са изиграли необходимия поправителен и възпиращ ефект, предвид на
което спрямо личността му следва да бъде въздействано с по-тежки мерки на
наказателна репресия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе
предвид оказаното съдействие чрез даване на подробни обяснения и признаване на
вина в хода на досъдебното производство, при което цялостното му процесуално
поведение е допринесло за разкриване на обективната истина и механизма и
авторството на престъплението.
Съдът намери, че в процесния случай не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които
и най-лекото предвидено в закона за процесното престъпление наказание да се
явява несъразмерно тежко, като отчете и високата обществена опасност на дееца и
престъплението. Предвид на изложеното, наказанието бе определено при условията
на чл.54 от НК, като с оглед смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намери, че справедливо се явява наказание лишаване от
свобода в размер на една година, което да бъде търпяно при първоначален общ
режим на основание чл.191, ал.2 ЗИНЗС. На основание чл.58а от НК, съдът намали
така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият да търпи наказание лишаване
от свобода в размер на осем месеца при първоначален общ режим.
Съдът намери, че са налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК, доколкото процесното престъпление, представляващо умишлено такова от общ
характер, е извършено в изпитателния срок на наложени на подсъдимия наказания
лишаване от свобода, отложени на основание чл.66 от НК, а именно наложените на
подсъдимия такива по НОХД №66/2020г. и НОХД №53/2020г., двете по описа на
Районен съд - Тутракан.
Предвид на изложеното, съдът приведе в изпълнение на
основание чл.68, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия Ф.М.Я. със снета по делото
самоличност наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с присъда
№15/03.06.2020г. по н.о.х.д. №66/2020г. по описа на РС – Тутракан, което да се
търпи при първоначален общ режим.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца с
присъда №14/03.06.2020г. по н.о.х.д. №53/2020г. по описа на РС – Тутракан,
което да се търпи при първоначален общ режим.
Относно
гражданския иск:
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване
на престъплението по чл.195, ал.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, основателен се явява
предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск от Д.В.В. *** против подсъдимия Ф.М.Я. за сумата от 860 лв.,
представляваща част причинените й в резултат на престъплението имуществени
вреди – част от стойността на отнетата парична сума. Съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Предвид на изложеното, съдът уважи изцяло предявения иск, като
основателен и доказан, като осъди подсъдимия да заплати на В. претендираната
сума от 860 лв.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на
държавата вещественото доказателство 1 бр. отвертка със синьо-черна дръжка,
доколкото същото е послужило за извършване на процесното умишлено престъпление.
На основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК съдът отне в полза на
държавата веществените доказателства: 1 бр. мобилен телефон марка „Honor” с
ИМЕИ:********; 1 бр. зарядно за мобилен телефон и 1 бр. слушалки за мобилен
телефон, тъй като същите представляват облага, придобита чрез престъплението.
Съдът постанови вещественото доказателство 1бр. компактдиск
с видеозапис от охранителни камери на ул.”Васил Априлов” №21 да остане приложен
към делото.
Относно
разноските:
Предвид постановената осъдителна присъда и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Ф.М.Я. да заплати по сметка на
ОДМВР-Плевен направените на досъдебното производство разноски в размер на
425,80лв., както и по сметка на РС – Левски държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск в размер на 50 лв. По делото не са представени
доказателства за направени разноски от гражданския ищец, предвид на което
въпреки направеното искане в този смисъл, такива не бяха присъдени.
С оглед на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: