№ 12096
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110140161 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес ****, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес ****, против „К.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Я.- изпълнителен
директор, и „А.Т“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от И.Ш.- управител.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020 г. по реда на ЗПФУР, по
силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 2100 лв. в полза на ищеца със срок
за погасяване на кредита от 10 месеца. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че
ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за
обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение. На 15.12.2020 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория
ответник- „А.Т“ ЕООД срещу месечно възнаграждение, платимо ведно с месечната
погасилна вноска в общ размер на 375,34 лв. Така общото задължение по договора за
потребителски кредит бил в размер на 3753,40 лв. По договора за кредит ищецът заплатил 2
пълни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 375,34 лв. Сочи се, че сключеният
договор за кредит бил предсрочно погасен на 02.03.2021 г. чрез използване на част (2349,77
лв.) от отпусната сума (3395,28 лв.) по Договор за потребителски кредит №
2357117/02.03.2021 г. Твърди, че Договорът за потребителски кредит № 2322262/15.12.2020
г. бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Поддържа, че
процесните договори попадат в обхвата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като кредитодателят не е
изпълнил задължението си да представи на потребителя изискуемата преддоговорна
информация, нито го е информирал за условията, при които може да се откаже от него.
Освен това кредиторът не е получил съгласие от ищеца за сключването на договора.
Оспорва, че й е бил представен договора за кредит, респективно оспорва да го е подписала
по електронен път или на хартия, с оглед което навежда твърдения за недействителност на
договора за кредит поради липса на изискуема форма. Също така поддържа, че договорът за
кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 22 ЗПК. Оспорва се ищецът
да е подписвал общи условия, като оспорва такива изобщо да са му били представени от
кредитодателя. Твърди, че Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради
противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора
била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща закона. Посочва се
също, че нормата на чл. 4, ал. 1 от договора не била индивидуално уговорена по смисъла на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Счита, че е нарушен принципът за еквивалентност на престациите.
1
Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил посочен приложимият
лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва.
Нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер на дължимата за срока
на договора възнаградителна лихва. Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не
ставало ясно каква част от претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част
е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният
процент на разходите и какво е включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите
разходи по кредита, тъй като сключването на договора за поръчителство било условие за
отпускане на кредита. По този начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК,
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Сочи се,
че ответниците са свързани лица по смисъла на ТЗ и със сключването на договора за
поръчителство кредитодателят „К.“ ЕАД има за цел да получи едно допълнително
възнаграждение при разпределяне печалба от дъщерното дружество „А.Т“ ЕООД, на което е
едноличен собственик. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално прилагания,
било заблуждаваща търговска практика. Поддържа се, че договорът за поръчителство е
недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения максимален
размер на ГПР и поради заобикаляне на закона, както и защото води до неравновесие в
правата на страните по него.
Като излага тези обстоятелства, пълномощникът на ищеца обосновава правния
интерес от предявяването на установителни искове против ответниците за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., а в условията
на евентуалност- на клауза по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски договор №
2322262/15.12.2020 г., и Договор за поръчителство от 15.20.2020 г., като в случай на
уважаване на предявените искове- моли за осъждане на ответника „К.“ ЕАД да заплати
сумата от 990,45 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по
нищожен Договор за потребителски договор № 2322262/15.12.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност- в случай
че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, ищецът моли за осъждане на
ответника за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща недължимо платена такса по
договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното й
заплащане.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да бъдат задължени
ответниците да представят договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020 г. и
договор за поръчителство от 15.12.2020 г. Прави доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К.“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез
юр. Елена В.а. Счита исковата молба за нередовна, доколкото ищецът не бил посочил
банкова сметка или друг начин за плащане на претендираните суми. По същество оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на облигационни отношения с
ищеца по Договор за потребителски кредит № 2322262 от 15.12.2020 г., по силата на който
ответникът отпуснал сумата в размер на 2 110 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 39,71 %,
ГПР от 47,80 %, със срок за погасяване на кредита от 10 месеца и общ размер на всички
плащания в размер на 2 512,70 лв. Не оспорва и че договорът е изцяло погасен от ищцата.
Твърди, че част от отпусната сума по Договор за потребителски кредит № 2322262 от
15.12.2020 г. е разпределена за погасяването на дължимото възнаграждение за поръчител
2
към „А.Т“ ЕООД. Поддържа, че заплатените от ищеца суми, дължими за възнаграждение за
поръчител, са били предадени от „К.“ ЕАД на „А.Т“ ЕООД, поради което връщането на
сумата следвало да бъде търсена от самия поръчител, а не от кредитодателя. Оспорва, че е
било вменено задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
„А.Т“ ЕООД. Сочи, че не било поставяно условие за задължително обезпечаване на кредита.
Оспорва предоставянето на обезпечител да е условие по отпускане на кредита. Оспорва
твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в
ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на
паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност
на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за
кредит. Моли за отхвърляне на исковете.
Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза при
поставените от ищеца въпроси. Моли за допускане на ССчЕ, която да отговори на
поставените в отговора въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А.Т“ ЕООД подава отговор на исковата молба,
чрез юрк. Вероника Маркова, с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за
поръчителство поради липсата на правен интерес. По същество оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения
по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че
възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за
поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността
между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за
потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат приобщени
към доказателствения материал.
Следва да бъде уважено искането на ищеца и на ответника „К.“ ЕАД за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и
отговора на „К.“ ЕАД задачи.
Следва да бъде указано на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на
плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
Съдът намира, че следва да бъде изискана справка дали е възобновено гражданско
дело № 24262 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, респ.
приключила ли е процедурата по отправеното преюдициално запитване.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едномесечен срок от връчване на съобщението да представи
писмена молба, с препис за ответниците, в която да посочи банкова сметка или друг начин
на плащане при евентуално уважаване на исковете на основание чл. 127, ал. 4 ГПК.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
3
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
посочените в исковата молба и отговора задачи, с вещо лице Ю.Н., при депозит в размер на
400 лв., вносим по равно от ищеца и от ответника „К.“ ЕАД в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящето определение.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права:
1. Между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит №
2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на
4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за погасяване
на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 4870,08 лв.
2. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищецът следвало да сключи договор за гаранция с
одобрено от кредитодателя дружество за обезпечение на вземанията по договора, като
следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 4176 лв.
3. На 16.08.2021 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория ответник- „А.Т“
ЕООД, като възнаграждението било платимо ведно с месечната погасителна вноска.
4. Сключеният договор за кредит бил предсрочно погасен на 18.07.2022 г. чрез
използване на част (3803,07 лв.) от отпусната сума (5000 лв.) по Договор за
потребителски кредит № 2522984/18.02.2022 г.
5. Размерът на ГПР надхвърлял максимално установения праг.
6. Стойността на възнаграждение за поръчител не била взета като допускане при
определяне размера на ГПР.
7. Стойността на възнаграждение за поръчител представлява скрито възнаграждение на
кредитодателя по договора.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника „К.“ ЕАД:
1. Наличието на облигационни отношения с ищеца по Договор за потребителски кредит
№ 2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на
4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за погасяване
на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 4870,08 лв.
2. Част от отпусната сума по Договор за потребителски кредит № 2522984/2022 г. е
разпределена за погасяването на дължимото възнаграждение за поръчител към „А.Т“
ЕООД, като сумата, заплатена от ищеца като възнаграждение за поръчител, е била
предадена от „К.“ ЕАД на „А.Т“ ЕООД.
3. Възнаграждението за поръчител не е следвало да бъде включено в ГПР и ГЛП.
4. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било условие за
отпускане на сумата по кредита.
5. Евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече
недействителност на договора за кредит.
3. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника „А.Т“ ЕООД.
1. Възнаграждението за поръчител не е следвало бъде включено в ГПР.
2. Сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване
на кредита.
3. Свързаността между двете ответникови дружества не води до скрито оскъпяване по
кредита.
4. Договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК.
4. Правната квалификация на предявените искове: предявени са установителни искове по
чл. 26, ал. 1, предл. I и III ЗЗД и осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: 1) по
исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето
ЗЗД- сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорената клауза и сключването на договора на договора за предоставяне на
поръчителство, както и наведените основания за недействителност на последния; 2) по
4
исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД- извършено плащане на
сумата, предмет на исковата претенция, в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи.
6. В тежест на ответника е 1) по исковете с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.
26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД- законосъобразността на договора за кредит и на
договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП;
че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално
уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори
да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху
съдържанието й/; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД- да
установи основание за получаване, респ. за задържане на полученото, респ. валидно
обвързващи страните договорни клаузи по договор за кредит и договор за
поръчителство, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит във размерите на така
извършеното плащане.
7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
8. Между страните не се спори относно следните обстоятелства- наличието на
облигационни отношения между „К.“ ЕАД и ищеца по Договор за потребителски
кредит № 2431274/16.08.2021 г., по силата на който ответникът отпуснал сумата в
размер на 4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР от 21,53 %, със срок за
погасяване на кредита от 24 месеца и общ размер на всички плащания в размер на
4870,08 лв.; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен между
ищеца и „А.Т“ ЕООД; сумата по кредита е била изцяло погасена чрез плащане от
ищеца.ь
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 23.04.2024 г., 15.00 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищеца и ответника.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговора- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5