РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Бургас, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело №
20212100900300 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод молба с
правно основание чл.625 и сл. от Търговския закон от „АС 24 България“
ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София 1504, район Оборище, ул. „Петра“ № 6-8,
представлявано от управителя Михаела Мандреа – Муруару, чрез
пълномощник адв. Димитър Маринов Димитров от АК-София, със съдебен
адрес: гр.София 1407, бул „Джеймс Баучър“ № 76А, етаж 7 (Бизнес център
„Хил Тауър“) против „Номад 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 95, ет.1,
представлявано от управителя Янчо Асенов Кузмов, с искане за откриване
производство по обявяване в несъстоятелност спрямо ответника и определяне
на 30.03.2021г. за първоначална дата на неплатежоспособността, както и да
присъди направените по делото разноски. В подкрепа на отправеното искане
са представени и ангажирани писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, пълномощник на ищцовата
страна заяви, че ответното дружество следва да бъде обявено в
несъстоятелност.
1
В съдебно заседание управителят на дружеството –
длъжник заяви, че дължи посочената сума от 46 382.18 лв., но не е в
състояние да я плати и действително е изпаднал в несъстоятелност. В касата
на дружеството няма никакви наличности. Предвид отнемането на лиценза на
фирмата за международен транспорт, не се очаква тя да развива каквато и да
е дейност в бъдеще.
Бургаският окръжен съд съобрази отправените от молителя
доводи и искания, представените по делото доказателства и като взе предвид
разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Твърди се в молбата, по повод на която е образувано
настоящото производство, че ищцовата страна към датата на депозиране на
последната има изискуеми вземания против ответното дружество в общ
размер на 46 382.18 лв. във връзка с предоставена карта и издадени фактури.
Тези задължения са видни от приложените фактури и съставената таблица за
ползване на издадената карта (приложена по делото на л.2, стр.2 и л.3).
Незаплатени суми към други кредитори на ответника са видни и от
приложеното удостоверение от ЧСИ Станимира Николова по изп.д.№
20228050400212 (л.135) към ТД на НАП – Бургас, „Уникредит Булбанк“ АД и
физическо лице в размер на 195 936.58 лв., от ЧСИ Трифон Д. по изп.д.№
20228010400081 (л.136) към И. П. И. за сумата от 2176.75 лв.
Справка в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел показва, че ответното дружество е
надлежно регистрирано.
Вещото лице по назначената от съда съдебно-
икономическа експертиза депозира две заключения, основно (л.89 - 111) и
допълнително (л.125 - 129), като в заключенията си вещото лице е
установило, че съгласно раздел І „Дълготрайни материални активи” на
баланса на дружеството към 31.12.2020г., същото притежава дълготрайни
материални активи – съоръжения на стойност 443 хил.лв., както и
краткотрайни активи в размер на 369 хил.лв. вземания от длъжници, други
вземания за 165 хил.лв и 27 хил.лв. касова наличност. Предвид изявленията
на управителя на ответното дружество и приетото с протоколно определение
2
обаче, следва да се направи извод, че всъщност такива активи изобщо не са
налице. От друга страна, финансовият резултат за 2020г. е загуба в размер на
1011 хил.лв. Всички коефициенти са отрицателни /нулеви/. Като извод от
това вещото лице е дало заключение, че дружеството не може да покрие с
наличните си парични средства текущите си задължения.
Съобразно разпоредбата на чл.608 ал.1 от Търговския
закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно вземане, т.е. при наличието на трите
предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал
в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай ищцовата страна
твърди, че са налице парични задължения на ответното дружество към нея в
посочения в молбата размер, произтичащи от неизпълнение по сключен
търговски договор. Това съдът счита за доказано от представените, събрани
по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се
установява по безспорен и несъмнен начин, че ответникът дължи на „АС 24
България“ ЕООД сумата от 46 382.18 лева (л.2,3), представляваща
незаплатени суми за ползване на издадена карта. Без значение е
обстоятелството, дали тези вземания на ищцата са осчетоводени в
счетоводството на ответното дружество. Поради липсата на ангажирани
доказателства, от които да се установява по безспорен и несъмнен начин, че
след поканата за изпълнение, са извършени каквито и да са плащания по
възникналите между страните отношения, ответното дружество продължава
да дължи посочената сума.
Поради презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон,
спирането на плащанията предполага изпадане на длъжника в състояние на
неплатежоспособност и това е една оборима презумция, установена в полза
на кредитора – последният трябва да докаже факта на последните плащания, а
не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на
плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника,
при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг, в
настоящия случай по търговски сделки и публични задължения към НАП и тя
не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът
да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки
3
това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма
пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на
неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията.
Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност.
Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от
съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин и по-специално от приложените 2 бр. удостоверения,
издадени от ЧСИ, че ответното дружество изобщо не е плащало на ищеца и
останалите кредитори дори част от дължимите суми. По делото се установи,
че ответното дружество не разполага с дълготрайни активи или наличност на
пари в касата.
В този смисъл съдът приема, че конкретното спиране на
плащанията към ищеца се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на
неговите парични задължения и липса на възможност за плащане,
включително на липса на парични средства. След като това е така, то и
безспорно по отношение на ответника, следва да намери приложение
презумпцията на чл.608 ал.3 от Търговския закон. Ответникът е спрял
плащанията, респ.изобщо няма доказателства да е извършвал такива към
ищцовата страна или другите взискатели по изпълнителните дела (освен
извършените на 30.03.2021 г. плащания на служебни аванси), още преди
депозиране на молбата, по повод на която е образувано настоящото
производство и поради това именно обстоятелство следва да се приеме, че
неплащането на задължението към ищеца е съпроводено с трайни
икономически затруднения на ответното еднолично дружество с ограничена
отговорност, при положение, че липсват доказателства, той да погасява
другите си задължения.
Налице е и презумпцията, формулирана в чл.608 ал.2 от
ТЗ. Справка в ТРРЮЛНЦ показа, че „Номад 2017” ЕООД не е подавало за
обявяване годишните си финансови отчети за последните 3 години: 2019,
2020 и 2021г. Според закона, това е достатъчно основание да се приеме, че
търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл.608 ал.1
от ТЗ.
Приложените удостоверения от ЧСИ водят до извода, че и
4
третата презумпция по чл.608 ал.4 от ТЗ е налице. Изпълнителните
производства са били образувани по молби на кредитори, по представени
изпълнителни листи, т.е. в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт. Видно от
приложеното удостоверение по изп.д.№ 20228050400212, дължимата в полза
на НАП, банка и физическо лице сума от 196 936.58 лв. не е била изплатена
от „Номад 2017” ЕООД в рамките на 6 месеца след получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Крайният извод е, че ответникът е в невъзможност
да погасява текущите си задължения и е напълно зависим от своите
кредитори.
Към началната дата на неплатежоспособността на
длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни
предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на
изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата и общините или такова по частно държавно
вземане. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива
непременно с датата на извършване на определени правни действия. В
конкретния случай при съобразяване на факта, че дружеството явно търпи
значителни финансови загуби още от 2018 г. (в размер на поне 305 хил. лева –
според отразеното счетоводно записване от вещото лице – л.93) и през
следващите години задълженията са нараствали на 498 хил.лв. за 2019 г. и до
1011 хил.лв. докрая на 2020г., както и че не е известно дали от началото на
2019 г. извършва търговска дейност, за начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме 01.01.2020 г. Макар и
30.03.2021г. да е датата на последното извършено от ответника плащане, това
е епизодичен момент, като няма доказателства дружеството да е развивало
търговска дейност след посочената дата. Тези изводи съдът прави въз основа
на приложените по делото доказателства и пълното бездействие на ответника.
При горните доводи и събраните по делото доказателства,
съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на ответника е
възникнало към 01.01.2020 г., поради което и именно тази дата следва да бъде
обявена за начална дата на неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе, по силата на
презумпцията по чл.608 от Търговския закон следва извода, че ответното
еднолично дружество с ограничена отговорност е в състояние на
5
неплатежоспособност. Затова съдът приема, че са налице предпоставките за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
При съобразяване на събраните по делото доказателства,
съдът заключава, че следва да постанови решение по чл.632 ал.1 от
Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи
началната дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне
обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни
мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви
длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Съобразно чл.632 ал.1
от Търговския закон, съдът следва да се увери, че продължаването дейността
на длъжника би увредило неговото имущество, било защото е небрежен
търговец или поради друга безспорна причина. В конкретния случай се
установи, че предприятието на ответника не би могло да бъде окачествена
като действащо, работещо, доколкото не бяха приложени никакви
доказателства затова. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от
това, че производството по несъстоятелност е провокирано от молбата на
един кредитор, то е предназначено да удовлетвори интересите на всички
кредитори, поради което и възможността за плащане следва да бъде
преценена с оглед възможността за погасяване на задълженията към всички
кредитори. При това тази възможност следва да бъде преценява с оглед
единствено стойността на краткосрочните активи, а не с цялото имущество,
т.е. за да не бъдат поставени в опасност интересите на кредиторите,
имуществото, с което могат да се погасят задълженията, трябва да бъде извън
дълготрайните активи на предприятието – длъжник (към разпродажба на тези
активи ще се стигне само в производството по несъстоятелност). При това
положение и след като налични парични средства изобщо не се установиха,
то и не биха могли да се покрият разноските по производството по
несъстоятелност, а освен това за извършване на всички последващи действия
по издирване на евентуалното имущество на ответника, възнаграждението на
синдика и всички останали разходи също се изискват налични парични
средства, които да ги покрият. Същевременно, кредиторите не са заявили
готовност и не желаят да предплатят необходимата и определена от съда сума
от 15 000 лв., което мотивира съда да приеме, че са налице предпоставките на
чл.632 ал.1 от Търговския закон.
След като са налице материалните предпоставки, ответното
6
дружество следва да бъде обявено за неплатежоспособно, като освен това и
предвид посоченото относно стойността на активите му и липсата на данни за
съществуване на друго имущество, той следва да бъде обявен и направо в
несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно при условията на
чл.632 ал.1 от Търговския закон.
В полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които включват 250 лв. държавна такса, 997
лв. изплатено възнаграждение на вещо лице и 31.60 лв. деловодни разноски
или общо сумата от
В съответствие с чл.624 ал.1 от Търговския закон препис
от настоящото решение следва да бъде изпратено за вписване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Ето защо и по изложените съображения и на основание
чл.632 ал.1 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Номад 2017“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас
8000, ул. „Копривщица“ № 95, ет.1, представлявано от управителя Янчо
Асенов Кузмов.
ОПРЕДЕЛЯ 01.01.2020 година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по
отношение на „Номад 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 95, ет.1, представлявано
от управителя Янчо Асенов Кузмов.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху
движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по отношение на
недвижимите имоти на „Номад 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 95, ет.1,
представлявано от управителя Янчо Асенов Кузмов.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на
предприятието на „Номад 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 95, ет.1,
7
представлявано от управителя Янчо Асенов Кузмов.
ОБЯВЯВА „Номад 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 95,
ет.1, представлявано от управителя Янчо Асенов Кузмов в несъстоятелност.
СПИРА производството по настоящото дело по
несъстоятелност № 300/2021 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА „Номад 2017“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Копривщица“ № 95,
ет.1, представлявано от управителя Янчо Асенов Кузмов да заплати в полза
на „АС 24 България“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1504, район
Оборище, ул. „Петра“ № 6-8, представлявано от управителя Михаела
Мандреа – Муруару, чрез пълномощник адв. Димитър Маринов Димитров от
АК-София, със съдебен адрес: гр.София 1407, бул „Джеймс Баучър“ № 76А,
етаж 7 (Бизнес център „Хил Тауър“) сумата от 1278,60 (хиляда двеста
седемдесет и осем лева шестдесет ст.), представляваща държавна такса и
разноски за водене на делото.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на
Агенция по вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8